Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260005
гр.Дряново, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в публично съдебно заседание на
първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емилия Дишева
при участието на секретаря
Гергана Генева, разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 76 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Е.Г.Б.
с постоянен адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез пълномощник
адв. Н.Н., против наказателно постановление № 286/24.04.2020 г. издадено от Директор ОДМВР-Габрово, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева. Искането е съдът да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че
жалбоподателят не разбира какво нарушение е извършил, тъй като на посочената
дата и час и бил сам в личния си автомобил. В писмена защита се навеждат
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в непосочване на конкретната нарушена противоепидемична мярка, което накърнявало правото на защита на нарушителя.
На следващо място са наведени доводи, че процесните заповеди на Министъра на здравеопазването по
своята правна природа били нормативни административни актове, подлежащи на
обнародване в ДВ, което в случая не било сторено, поради което заповедите не
произвели действие.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и
чрез процесуалния си представител адв. Н.Н. поддържа
жалбата. Ответната страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че жалбата е подадена в законноустановения срок, поради което същата
е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 18.04.2020 г., около 10,35 ч., жалбоподателят
Е.Г.Б. със свой познат се движел в гр. Дряново по ул. „Ст.
Караджа“, в близост до Банка ДСК, без поставена защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата и бил забелязан от свидетелите Г.Т. и И.П.,
двамата служители на РУ гр. Дряново. След като жалбоподателят спрял до
паркирания си в близост автомобил, св. П. в присъствието на св. Т. съставил против жалбоподателя Е.Г.Б. АУАН
№ 286/18.04.2020 г., за това, че на 18.04.2020 г. около 10,35 ч., в гр. Дряново, ул. „Ст. Караджа“ е посетил открито обществено
място, като не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, или друго средство покриващо носа и устата, с което не изпълнява
Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадени на основание
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020
г. на Народното събрание на Р. България извънредно положение, с което виновно е
нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. АУАН е съставен в присъствието
на Е.Г.Б., който го е подписал без възражения.
Въз основа на АУАН №
286/18.04.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 286/24.04.2020 г.
на Директор ОДМВР-Габрово, в което е приета
идентична фактическа обстановка, поради което за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ, извършено на 28.04.2020 г., на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лв.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за доказано, че на 18.04.2020 г., около 10,35 ч.,
жалбоподателят Е.Г.Б. е бил на открито обществено място в гр. Дряново по ул. „Ст. Караджа“,
без да е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
или друго средство покриващо носа и устата. Показанията на св. Н., съжителка на
жалбоподателя, не опровергават този извод, доколкото същата твърди, че 30
минути преди това, когато двамата се разделили, той е бил с предпазна маска, но
няма преки наблюдения дали е бил такава при връщането си към автомобила.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
При извършената
служебна проверка съдът установи, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган и в кръга на неговата служба, във връзка с разпоредбата на чл. 209а, ал.
4 от ЗЗ.
Съгласно чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, действащ към датата на извършване на деянието, който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
Съгласно
разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, действащи към датата на извършване на
деянието, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион, като мерките на територията на отделна област или община
могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна
инспекция.
Със заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020
г., изменена многократно и отменена със заповед № РД-01-263/ 14.05.2020 г. в
сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020 г. включително, във връзка с епидемичната
обстановка, свързана с разпространение на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб, създаден
със Заповед №Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България.
Със заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването в
допълнение на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е създадена т. 9, гласяща:
“Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите
на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги).“ В т. 2 от заповедта е посочено, че
същата е в сила за определен срок – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г.
Необходимо
е първо да се направи уточнение, че съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването са нормативни административни актове, подлежащи на обнародване
в ДВ, което в случая не било сторено, поради което заповедите не произвели
действие.
Както е посочено и
в мотивите на Определение № 5151/29.04.2020 г. и Определение № 8868/06.07.2020
г., постановени по адм. дело № 3626/2020 г. по описа на ВАС, образувано по
жалби срещу Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
цитираната заповед, видно от нейното съдържание и разпоредителната част, носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, поради което
не се обнародва в
"Държавен вестник" на основание чл. 78, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 72, ал. 1 от АПК
съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е
направено уведомяването по чл. 66, т. е. публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на
заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Съгласно чл. 72, ал. 1 от АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В конкретния случай цитираните заповеди на Министъра на
здравеопазването са оповестени публично чрез
средствата за масово осведомяване,
както и на сайта на Министерството на здравеопазването, поради което не са
налице сочените нарушения при издаването им.
Съдът обаче споделя
наведените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление,
които са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно
императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП,
следва да се съдържа описание на нарушението, задължително следва да бъдат
посочени законовите разпоредби, които са били нарушени, като между двете следва
да има съответствие.
В конкретния случай
при описание на деянието е посочено, че с поведението си жалбоподателят не изпълнява
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, но неизпълнението на
посочените заповеди не е изведено като част от правната квалификацията на
деянието. Както беше посочено и по-горе посочената за нарушена правна норма чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
въвежда забрана за нарушаване или неизпълнение на конкретни противоепидемични мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, а
не на самия акт, поради което задължително е следвало да се конкретизирана и посочи съответната
релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било
нарушено от жалбоподателя, доколкото първата посочена заповед съдържа няколко
противоепидемични мерки, описани в седем точки, а допълващата я заповед още една
противоепидемична мярка, въведена с т. 9.
С оглед гореизложеното съдът намира, че както
в АУАН, така и в НП е налице разминаване между словесното описание на
нарушението и посочената за нарушена норма. Непосочването на конкретната
нарушена противоепидемична мярка представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е
извършил и да реши как да се защитава срещу него, което представлява
самостоятелно основание обжалваният акт да бъде отменен, като неправилен и
незаконосъобразен.
Относно разноските.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. С жалбата е направено изрично искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Представено е адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 01.09.2020 г., от който е видно, че уговореният
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв. е заплатен изцяло и в брой, поради което
сторените разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 286/24.04.2020 г. на Директора на
ОДМВР, гр. Габрово, издадено против Е.Г.Б., с ЕГН **********,***, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ му е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лв., като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Б., с ЕГН
**********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Н.
от ВТАК, СУМАТА от 300 (триста) лева, разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: