Р Е Ш
Е Н И Е
№315
гр.Бургас,13.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 609 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 11-01-385-2017/15.01.2018г.,
издадено от Директора на „АДФИ”-гр.София, с което за нарушение по чл. 126 от
Закона за публичните финанси /ЗПФ/, на основание чл. 32, ал.1, т. 1 вр. с чл.
35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200,00 лева.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
В обобщен вид се застъпва, че нито Община Созопол, нито жалбоподателя в качеството
му на Кмет на тази Община, са допускали твърдяните нарушения. Развиват се
доводи за това, че правилно средствата в общинския бюджет са били описани и разходвани,
като не са налице нарушения, а и контролните органи не са отчели спецификата на
въпросните средства. Застъпва се, че никъде в НП не е посочено за какво точно е
разходвана процесната сума от 517 884,05 лева, а само е посочено „различни”
дейности, което сериозно препятства осъществяването на активна защита на
наказаното лице. На следващо място се застъпва, че въпросните средства реално
са били налични в сметката на Общината, което от своя страна води до извод, че
последната по никакъв начин не е била ощетена от действията на Кмета, поради
което и следва да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, нередовно призован, се представлява от пълномощник –
адв.– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение
застъпва, че в края на отчетния период в сметката на Община Созопол са били
налични финансови средства, сред които и процесните, което е правило възможно
покриването на разходите по всички дейности, включително и по тези по чл. 66 ЗМДТ, което от своя страна сочи на липса на нарушение по чл. 126 ЗПФ. Моли за
отмяна на НП.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата.
Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, като същото се
обосновава и от писмени документи, изходящи от самата Община Созопол. Застъпва,
че са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, като самото нарушение е описано
изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л.9а НП е връчено на жалбоподателя на дружеството на 17.01.2018г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо - 23.01.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
В периода от 24.10.2011г. до 31.12.2016г., включително, а и към настоящия момент, кмет на Община Созопол е жалбоподателят Рейзи. Със Заповед № ФК-10-399/27.04.2017г. на Директора на „АДФИ”-гр.София (л.24) е възложено на св. И.И. – държавен финансов инспектор, извършването на финансова инспекция (проверка за законосъобразност) на Община Созопол, като в т.1 от Заповедта изрично е посочено проверката относно изразходването на събраните средства по чл.66 ЗМДТ да обхваща периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Определен е срок за извършване на проверката – до 12.06.2017г., който в последствие е удължен до 21.08.2017г. В изпълнение на заповедта св. И. *** и изискал редица финансови документи. След обобщаване на информацията, същият констатирал, следното:
План-сметката за определяне разходите за чистота за 2014 г. на Общината е одобрена с решение № 754/27.01.2014 г. на Общински съвет - Созопол, като утвърдените средства за дейности по чл. 66, ал. 1 на ЗМДТ са в размер на 3 585 150 лева. Финансирането им следва да се извърши с постъпления от такса битови отпадъци – 3 000 000 лв. и с 585 150 лв. преходен остатък от 2013 година. В същия размер (3 585 150 лв.) са утвърдените разходи за функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда", дейности 623 "Чистота" и 627 „Управление на дейностите по отпадъците" по приетия с Решение № 756 от Протокол №30/27.01.2014 г. на Общински съвет - Созопол бюджет на Община Созопол за 2014 година. В същия размер (585 150 лв.) е разпределеният по бюджета на общината за 2014 г. преходен остатък на средства от такси битови отпадъци от 2013 година.
От изготвения отчет за касово изпълнение на бюджета на Община Созопол за 2015 година се установява, че приходите от такси битови отпадъци са в размер на 3 051 021 лева, а отчетените плащания за дейности по чл.66, ал.1 на ЗМДТ възлизат на 3 177 127,49 лева, вкл. 2 444 061 лв. разходи за дейности 623 "Чистота" и 627 „Управление на дейностите по отпадъците", 172 501 лв. за ДДС и 560 564,41 лв. за обезпечения и отчисления по Закона за управление на отпадъците. Отчетените по справката за неусвоените средства наличности по сметки на общината към 31.12.2014 г. са в размер на 9 641 204 лева. От тях 9 284 725 лева са от местни дейности, в т.ч. посочените в план-сметката 1 441 088 лева неусвоени средства от такса за битови отпадъци. При проверката е установено, че посоченият размер на преходния остатък на средства от такса за битови отпадъци е определен неправилно, като при отчитането му не са включени платените през 2014 г. суми за ДДС по договор за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезпечения и отчисления по Закона за управление на отпадъците.
Бюджетът за 2015 г. е приет от Общински съвет - Созопол с Решение № 1112 от Протокол №42/ 16.02.2015 г. на база Докладна записка вх. № 62/26.01.2015 г. от Кмета Панайот Рейзи. В приетия бюджет посочените 9 641 204 лева са разпределени за отделни функции и дейности, включително 1 441 088 лева за дейност „Чистота".
При проверката е установено, че отчетеният към 01.01.2014 г. преходен остатък на средства от такса битови отпадъци от 2013 г. в размер на 585 150 лв. не е верен. При определянето му не са включени отчетения преходен остатък в началото на годината, извършените плащания за обезпечения и отчисления по Закона за управление на отпадъците и за ДДС и без основание са включени плащания за дейности, различни от посочените в чл.66 на ЗМДТ. Предвид гореизложеното следващият се към 01.01.2014 г. преходен остатък на средства от такса битови отпадъци е в размер на 2 200 421,15 лева.
При проверка на извършените и отчетените за 2014 г. плащания със средства от такса битови отпадъци на Община Созопол е установено следното:
1. Като оператор на регионално депо Община Созопол е отчела за 2014 г. разходи за дейността му в размер на 341 170,03 лева. Тези разходи са свързани с депонирането на 24749,7 тона отпадъци, включително от други членове на Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Созопол. С решение на общото събрание на РСУО е определена цена за третиране на тон отпадък. През 2014 г. членовете на сдружението са възстановили 118 843,20 лв. от извършените със средствата от такса битови отпадъци на Община Созопол разходи. Постъпилите средства са отчетени като собствени приходи от продажба на услуги (постъпления, които не са целеви), разходвани са за дейности, различни от посочените в чл. 66 на ЗМДТ и не са включени в отчетения преходен остатък на средствата от такса битови отпадъци към 31.12.2014 година.
2. Платените през 2014 г. обезпечения и отчисления по Закона за управление на отпадъците са в размер на 560 564,41 лева. Средствата са преведени от Община Созопол по сметка за чужди средства на РИОСВ - Бургас на база общото количество отпадъци, депонирани на депото й, включително от общините Приморско и Царево. Следващите се обезпечения и отчисления за отпадъците в размер на 301 219,57 лева са платени/възстановени на Община Созопол, но с тях не е намален размера на извършените плащания със средствата от такса битови отпадъци на Община Созопол. Тези средства са разходвани за дейности, различни от посочените в чл.66 на ЗМДТ и също не са включени в отчетения преходен остатък на средствата от такса битови отпадъци към 31.12.2014 година.
3. В разходите за дейност чистота са отчетени и 93 534,02 лв. за данъци и такси. Тези разходи са отчетени по § 1981 „Платени общински данъци, такси, наказателни лихви и административни санкции” и представляват платените от Община Созопол суми за такси битови отпадъци на сгради, общинска собственост. Заплатената за тях от общината такса за битови отпадъци в размер на 93 534,02 лева не представлява разход на същата по предоставяне на услугите по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМДТ, съответно без основание тези средства са отчетени в разходите за дейност „Чистота".
4. В разходите със средства от такса битови отпадъци са отчетени и 4 287,26 лв. по фактура №**********/12.12.2014 година. Същата е за извършена резитба на дървета, събиране на клони, товарене и превоз, което не представлява разход на Общината по предоставяне на услугите по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМДТ.
С оглед горното св. И. преценил, че сумите, описани в т.1-4, а именно 118 843,20 лв.; 301 219,57 лв.; 93 534,02 лв. и 4 287,26 лв. или ОБЩО: 517 884,05 лв. представляват плащания със средства от такса битови отпадъци на Община Созопол, които не са свързани с услуги, предоставени на населението на общината или са за дейности, различни от посочените в чл.66 на ЗМДТ, а са ползвани за финансиране на други дейности и в края на годината е следвало да бъдат възстановени /отчетени като неусвоени средства ( преходен остатък на средства) от такса битови отпадъци, съгласно чл.126 ЗПФ, което реално не е сторено.
Свидетелят преценил, че е допуснато нарушение, отговорен за което е - кмет на Община Созопол, доколкото същият е орган на изпълнителната власт и първостепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона публични финанси, поради което и на 10.08.2017г. му съставил АУАН с № 11-01-385/10.08.2017г. за нарушение на чл. 126 ЗПФ. Актът бил съставен по реда на чл. 40, ал. 4 ЗАНН (на база официални документи, без присъствието на свидетели), в присъствието на нарушителя, който го подписал и получил препис от него. В законоустановения срок жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта (л.16-17), в които изложил аргументи, аналогични с посочените в настоящата жалба.
Административнонаказващият
орган сезиран с преписките по акта счел фактическите констатации на
актосъставителя за безспорно установени, намирайки възраженията за
неоснователни. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение
на чл. 126 ЗПФ, поради което и на 15.01.2018г. издал срещу него процесното
наказателно постановление, като на основание чл. 32, ал.1, т. 1 вр. с чл. 35, ал.1 ЗДФИ му наложил административно наказание – „Глоба”
в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на проверяващите, като счита обаче, че поведението му не е нарушение по цитираната разпоредба.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 35 ЗДФИ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като тук следва да се посочи, че чл. 34, ал.2 ЗАНН предписва
по-дълги срокове, що се касае до нарушения по чл. 32, ал.1, т. 1 ЗДФИ, а именно
– шест месеца от откриване на нарушителя и пет години от извършване на
нарушението. В случая описаното нарушение е довършено на 31.12.2014г., а
нарушителят е открит най-рано със започване на инспекцията (02.05.2017г.),
поради което и съставения на 10.08.2017г. АУАН е съобразен със сроковете по чл.
34, ал.2 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно
са посочени нарушените материалноправни норми, а размерът на наказанието е
законосъобразно определен, поради което и не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП.
По същество следва
да се посочи следното:
От изложеното в обстоятелствената част на АУАН, а в
последствие и НП, става ясно, че в края на бюджетната 2014 г. жалбоподателят, в
качеството си на кмет на Община Созопол и първостепенен разпоредител с бюджет,
е променил предназначението на средства в общ размер 517 884,05 лева от такива, постъпили в Общината от такса битови
отпадъци и предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 ЗМДТ, за други
дейности. Съгласно чл. 66 ЗМДТ въпросните дейности, за които следва да се
изразходват сумите, набрани от такса за битови отпадъци, са посочени в три
точки, както следва: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до
инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за
събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране,
предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в
управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на
отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци,
необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения
за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл.
62, т. 2 и 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.
Безспорно
въпросните средства са били използвани за други нужди на Общината, без по този
начин да са се възпрепятствали дейностите по чл. 66 ЗМДТ, като разпоредбата на
чл. 126 ЗПФ предвижда такава възможност, а именно: временно свободните средства
по бюджета на общината да се ползват за текущо финансиране на одобрените по
бюджета на общината разходи и други плащания, при условие, че не се нарушава
своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените
им размери, както и на местните дейности и се спазват относимите за общините
фискални правила, предвидени в Закона за публичните финанси, като не се променя
предназначението на средствата в края на годината.
ЗПФ урежда
бюджетната рамка, общото устройство и структурите на публичните финанси, в това
число съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет. Според
чл. 45, ал.1 от ЗПФ общинският бюджет включва приходи от местни данъци, такси,
услуги и права, предоставяни от общината, разпореждане с общинска собственост,
глоби и имуществени санкции, лихви и неустойки, помощи и дарения, други
постъпления; разходи за делегирани от държавата и за местни дейности за –
персонал, издръжка, лихви, помощи и обезщетение за домакинства, текущи
субсидии, капиталови разходи; бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и с
други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз; бюджетно салдо;
финансиране. Кметът на общината, по силата на чл. 122, ал.1 от ЗПФ организира
изпълнението на общинския бюджет и според чл. 11, ал.3 от същия закон е
първостепенен разпоредител с бюджета на общината. В този смисъл контролът по
законосъобразното изпълнение на средствата, формиращи общинския бюджет, се
осъществява именно от кмета на общината. Както беше посочено и по-горе с чл.
126 от ЗПФ законодателят е предоставил възможност на общините временно
свободните средства по техните бюджети да се ползват за текущо финансиране на
одобрените по тях разходи и други плащания, като изричното условие е това да не
нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности или
местните дейности и в края на годината предназначението на средствата да не
се променя. Казано по друг начин - използването на процесните средства (517
884,05 лева) не по предназначението им, преди
приключване на финансовата година, не представлява административно нарушение, а
такова е невъзстановяването им в края на годината.
Според
доказателствата по делото, в частност показанията на св. И. и приложените
писмени доказателства - за финансиране на местни дейности община Созопол е
прибягнала до използване на средствата, в общ размер 517 884,05 лева, предназначени за финансиране на дейностите по
чл. 66 ЗМДТ. Предвид съдържанието на цитираната по-горе разпоредба на чл. 126 ЗПФ, този трансфер на средства не
съставлява нарушение, включително и на изискванията за добра бюджетна
дисциплина. Такова обаче е настъпило в края на бюджетната 2014г. – на
31.12.2014 г., когато използваните за финансиране на местни дейности средства (
517 884,05 лева), предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 ЗМДТ, не са били възстановени (следвало е да се посочат като преходен остатък).
По този начин жалбоподателят в качеството си на кмет на общината и на
първостепенен разпоредител с бюджет е променил тяхното предназначение в разрез
с изискванията на чл. 126 ЗПФ.
С оглед
направените възражения, съдът в настоящия му състав счита, че няма значение за
какво точно са били разходвани средствата (а и както става ясно от разпита на
св. И. – това практически няма как да се установи), щом като безспорно се
доказва, че това не е било за дейности по чл. 66 ЗМДТ. Нещо повече – тези
изводи се базират на официални финансови документи от Община Созопол, като щом самата
Община не е посочила, че средствата са използвани за въпросните дейности, то не
остава никакво съмнение, че са били оползотворени за други нужди, като какви
точно е ирелевантно. В края на бюджетната година е налице невъзстановяване на
парични средства в общ размер 517 884,05 лева,
чието предназначение е било за дейности по чл. 66 ЗМДТ. Жалбоподателят в
качеството си на първостепенен разпоредител с бюджет, упражняващ пряк контрол
върху неговото разходване, е следвало да предприеме всички допустими с оглед
добрата бюджетна дисциплина мерки за възстановяването на използваните за
финансиране на местни дейности средства, предназначени за дейностите по чл. 66 ЗМДТ, още повече че видно и от посоченото в жалбата – реално общината е
разполагала с финансов ресурс и невъзстановяването се дължи не на обективни
пречки, а на пропуск от страна на отговорното лице. Макар и в резултат на това бездействие
да не е настъпил вредоносен резултат, то е налице нарушение по смисъла на чл. 126 ЗПФ. За прецизност следва да се
отбележи, че в конкретния случай като предпоставка за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по този текст не е необходимо да е
налице вредоносен резултат. Достатъчно е деянието, извършено от нарушителя, да
покрива критериите за "административно нарушение", формулирани в чл.
6 ЗАНН, т.е. да е налице деяние, нарушаващо установеният ред на държавно
управление, извършено виновно и обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Ако реално въпросните средства
липсваха в бюджетната сметка на Общината – то тогава би могло да се мисли за
извършено престъпление, а не само за административно нарушение, свързано с
некоректно отчитане на средствата.
За констатираното нарушение
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева по чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. В
цитираната разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 200
до 2000 лева за виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по
граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява
престъпление, които извършат нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт. Съобразявайки доказателствата, събрани в хода на административно-наказателното
производство и след преценка досежно характера на деянието и степента му на
обществена опасност, липсата на други подобни нарушения, както и данните за
личността на нарушителя, наказващият орган правилно е наложил на Панайот Рейзи,
в качеството му на кмет на община Созопол, административно наказание глоба в
минималния размер от 200 лева. В случая, съдът не счита, че са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретното деяние не бележи
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
този вид. Подробни доводи в тази насока са изложени и в самото НП, към които
съдът напълно се солидаризира.
С
оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно
ангажирана, а размерът на наказанието е справедлив, поради което и издаденото
НП следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
11-01-385-2017/15.01.2018г., издадено от Директор на „АДФИ”-гр.София, с което за
нарушение по чл. 126 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, на основание чл.32,
ал.1, т. 1 вр. с чл. 35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция
/ЗДФИ/ на с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 200,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез РС-Бургас пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева