Решение по дело №599/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и взе предвид следното :

Производството пред Благоевградският Окръжен съд е по реда на Глава 21 НПК във връзка с чл.378,ал.5 НПК и е образувано въз основа на протест на прокурор от Р. П. –Петрич срещу РЕШЕНИЕ № 496/16.05.2012г ,постановено по НАХД № 377/2012г по описа на Районен съд -Петрич.

С атакуваното решение, първоинстанционния съд, в производство по реда на Глава 28 НПК , е признал обвиняемия К. С., от БЮР М. за невиновен по предявеното му и поддържано от прокурора обвинение за престъпление по чл.345 НК, за това, че на 06.03.2012г на ГКПП -З., П. влизане в страната от БЮРМ, си служи с контролни знаци -регистрационна табела за ППС -македонски регистрационен номер "ST 854 BC" поставена върху полуремарке с марка”SPIER” с номер на рама WSPSGL390XB992850, прикачено към товарен автомобил марка „VOLVO”, с ДКН ST911BP, неиздадена от съответните органи – македонските компетентни органи, поради което го е оправдал по това обвинение. Също така първоинстанционния съд е разпоредил вещественото доказателство (иззетата македонска регистрационна табела ) да бъде изпратена на посолството на БЮР М..

В протестът и в допълнението към него се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се нарушения на съда П. насрочване на делото -тъй като същото е било внесено като незабавно производство е следвало да бъде разгледано същия ден, но е било насрочено на следващия; че след това съдът бил назначил преводач на обвиняемия,въпреки ,че на досъдебното производство не е имал такъв. Сочи се, че след като било изискано вещественото доказателство по делото (регистрационната табела) прокуратурата установила, че има разминаване между номера на табелата (веществено доказателство) и номера, посочен в постановлението на прокурора, тъй като върху вещественото доказателство номера бил изписан като ST 854 BC с отметка (лястовичка, колибка) върху буквата S. Сочи се, че впоследствие било установено, че в Република М. няма регистрационни табели започващи със ST. Поради това прокурорът бил поискал прекратяване на съдебното производство,но съдът бил отказал. Изразява се също така несъгласие с изразеното в мотивите на първоинстанционния съд становище, че се касаело за ППС, а нормата на чл.345 НК била относима единствено към МПС. В тази насока се изтъква ,че в случая се касаело за полуремарке, което било конструктивно свързано с двигателя, поради което следвало да се приеме, че е МПС.

В заключение се иска атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора.

Участващият във въззивното производство прокурор не подържа протеста,като изразява становище, че деянието е несъставомерно от субективна С., поради липса на пряк умисъл у дееца. Поради това пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемият и неговия защитник не се явяват, не изразяват становище по протеста и не сочат нови доказателства.

Пред въззивната инстанция не бе провеждано съдебно следствие и не бяха събирани нови доказателства.

След като извърши собствен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и направи служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивния съд намира,че първостепенния съд ,след анализ на доказателствата е установил вярно фактическата обстановка, като същата се споделя и от настоящия състав.Накратко от фактическа С. по делото се установява следното :

Обвиняемият К. С. е македонец, македонски гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор във фирма „D. и извършва международни превози. На 06.03.2012г. С. се явил на ГКПП -З. за влизане в Република България, като управлявал товарен автомобил марка „Volvo” с македонски ДК№ ... и прикачено към него полуремарке марка „Spier” с македонски ДК№...(с лястовичка, колибка върху беквата S). С. работил във въпросната фирма от около четири месеца и със същият товарен автомобил вече бил пътувал до Германия и обратно. П. влизането в страната свидетеля Б. С. забелязал, че на табелата на полуремаркето,прикачено към управлявания от обвиняемия товарен автомобил, липсва изразен релеф на цифровите и буквени означения. С. уведомил обвиняемия за това обстоятелство, П. което С. му казал, че управлява автомобила и полуремаркето за втори път, че е пътувал с тях в Германия и досега не е имал проблем. Заявил също така, че не знае и не е забелязал контролната табела на ремаркето да е различна от оригиналните. С., в качеството му на служител на Г. З. уведомил дежурния по Г. и дежурния прокурор. По указания на прокурора автомобилът бил спрян и била извършена проверка на кантролната табела на ремаркето. Била изготвена експертна справка, П. която вещото лице П. дала заключение , че контролната табела на ремаркето с означение ".... не е издадена от компетентните органи в Р., тъй като буквените и цифрови означения по същата не се с изискуемия релеф /изпъкналост/. Било установено също така, че буквените и цифрови означения на табелата съответстват на тези, записани в контролния талон за полуремаркето и в документите, придружаващи товара.В изготвената експертна справка се твърди още, че табелата на полуремаркето е неистинска, докато табелата на товарния автомобил е оригинална. Установило се също така, че свидетелството за регистрация полуремаркето и свидетелството за регистрация на автомобила са истински, издадени от компетентните органи в Р.. В Свидетелството за регистрация на полуремаркето като регистрационен номер е записан номера на табелата, поставена на полуремаркето, за която вещото лице смята, че не е издадена от компетентните органи. Образувано е незабавно производство, по което са разпитани като свидетели С. и Г., повдигнато е обвинение на С., като същият е дал обяснения, в което посочва, че не е знаел че използваната от него табела на полуремаркето е неистинска. Назначена и изготвена е техническа експертиза, по която вещото лице П. дава категорично заключение, че контролна табела с буквено и цифрово обозначение ...., поставена на полуремарке марка „Spier” е неистинска. В съдебно заседания вещото лице е разпитано преди приемане на заключението, като посочва, че обозначение ST не е предвидено за контролните табели издавани в Р., а съответното обозначение по табела и СРППС всъщност би трябвало да е ST, като върху буквата S e поставена лястовичка (колибка). Установява се от представената от вещото лице справка и дадените от същата показания, че в конкретния случай се има предвид и е изписана буквата S с лястовичка върху нея, което е еквивалент на буквата Щ в кирилицата и е началната буква от името на съответния град – Щ – на латиница SH. Посочва се още, че на табелата, в пространството между буквеното обозначение ST и цифровото обозначение 854 се намира червен правоъгълник, в който са вписани буквите "штбц" – отговарящи на кирилица на буквеното обозначение върху табелата – ST и ВС. Категорично е установено, че въпреки че самата табела е съдържала допълнение към буквата S във вид на отметка /лястовичка/ върху горната част на буквата, то именно вещото лице не е изписало това обозначение нито в експертната справка изготвена от него, нито върху експертизата, с обяснението, че такъв знак не е предвиден в ползваните в Р.България клавиатури за компютри и пишещи машини. От приложените към досъдебното производство копия от свидетелство за регистрация на полуремаркето е видно, че посочения там номер "ST -854 -BC" ( с лястовичка, колибка върху буквата S") е същият ,който е отразен и върху регистрационната табела, поставена на полуремаркето,както и че автомобила е собственост на фирма „D” Р.. Освен това категорично е установено, че номера на рамата на полуремаркето, отразен в свидетелството за регистрация, съответства на действителния, намиращ се на самото полуремарке.

Именно това е фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, която се подкрепя и от въззивната инстанция. Същата се доказва от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Следва също така да се отбележи, че страните не оспорват така възприетата фактическа обстановка.

С оглед на така изложената фактическа обстановка (която не се оспорва от страните ) атакуваното съдебно решение е правилно като краен резултат, макар въззивната инстанция да не споделя изцяло изводите на първия съд.

За да постанови оправдаване на обвиняемия по повдигнатото му обвинение първоинстанционния съд е приел, че деянието не е доказано от обективна и от субективна С., както и че дори да е било осъществено ,то е налице хипотезата на чл.9,ал.2 НК.

За да приеме, че деянието не е съставомерно от обективна С. първоинстанционния съд е изложил пространни съображения,в които е разсъждавал относно понятията за МПС и ППС и е направил е историческо тълкуване на нормата на чл.345 НК. В крайна сметка първоинстанционния е приел,че нормата на чл.345 НК, включително и във формата на изпълнително деяние "или със знаци ,неиздадени от съответните органи" (каквото е и конкретното обвинение) е относима само за контролни знаци на МПС, но не и за такива на останали.По нататък е приел, че в случая ползваната табела за полуремаркето не е издадена от съответните власти в република М., но тъй като се касаело за полуремарке, което не е МПС (според посочените по-горе съображения на първата инстанция) ,то деянието е несъставомерно.

Въззивната инстанция не споделя тези съображения на първоинстанционния съд.

На първо място - не може да бъде споделено виждането, че и двете форми на изпълнителното деяние по чл.345 НПК са относими единствено към МПС. Напротив - по аргумент за противното, след като в първото предложение изрично е посочено "контролни знаци, издадени за друго МПС" ,а във второто се казва "или със знаци, неиздадени от съответните органи" ,то логиката сочи, че ограничението до МПС е относимо само до първото предложение, докато втората форма на изпълнителното деяние (ползване на контролни знаци, неиздадени от съответните органи) е относима за всяко ППС, което подлежи на регистрация и на което се поставят контролни знаци. А следва да се има предвид,че на регистрация подлежат не само МПС (по реда на Наредба № I-45 и по реда на Наредба № I-181), а освен това - и колесни трактори, тракторни ремаркета и самоходна техника (по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и на Наредба № 15/07.04.2008г); бронираната ,верижната, колесната техника,влекачите и специалната техника на МВР (по реда на специална наредба), регистрация на техниката на въоръжените сили (по реда на Наредба № Н-21) регистрация на техника на Министерството на извънредните ситуации (по реда на Наредба № Н-1) и др. Т.е. самите регистрационни табели ,като вид контролни знаци, се издават от различни органи. Наред с това следва да се има предвид, че понятието "контролни знаци" няма легално определение в НК. Безспорно е,че регистрационните табели на МПС са най-разпространения (най-често срещания) вид контролни знаци.Наред с това обаче различните нормативни актове предвиждат и други контролни знаци, поставяни по различните видове ППС ,които удостоверяват едно или друго обстоятелство, свързано с това ППС - стикер за платена застраховка "Гражданска отговорност", стикер за преминат технически преглед, стикер (холограма) за регистриран автомобил за таксиметрови услуги и т.н. Очевидно е ,че законодателя е искал да обхване всички възможни форми на противозаконно ползване на контролни знаци, свързани с транспорта (с оглед мястото на разпоредбата на чл.345 НК) и това не може да бъде ограничено единствено до контролни знаци на МПС.

Ето защо въззивния състав не споделя становището на първостепенния съд, че деянието по чл.345,предл.2 НК е налице само когато се касае за контролни знаци за МПС,неиздадени от съответните органи.

На второ място - въззивния съд не споделя становището на първата инстанция, относно това, че е било безспорно установено, че ползваната от обвиняемия табела ,поставена на полуремаркето,не е издадена от съответните власти в Република М.. По делото съществуват доказателства (отговор на искане за предоставяне на данни по линия на полицейското сътрудничество-лист 31 от първоинстанционното дело) относно това кой е компетентния орган за регистрация на МПС в Р М.. Същевременно обаче липсват каквито и да било доказателства относно това дали конкретната табела(веществено доказателство по делото) е издадена от съответните компетентни органи. От отговора се установява, че номера изписан на табелата е действителния регистрационен номер на полуремаркето. Нещо повече -табелата носи всички белези на регистрационна табела, издадена от органите на Р М. - нейното действително означение е "ST штбц 854 -BC" (с отметка (лястовичка,колибка) върху буквата S ), което отговаря на правилата за регистрация, посочени в отговора. Не може да се даде вяра на заключението на техническата експертиза ,тъй като същата на първо място е изготвена от ненадлежно вещо лице и на второ място -видно от заключението същото не се отнася за табелата, иззета като веществено доказателство ,а за някаква друга табела . Този извод се налага с оглед съдържанието на експертизата -същата е обследвала регистрационна табела със съдържание (изписан номер) " ST-854-BC" (така е посочен навсякъде в заключението), а действителния номер, изписан на табелата -веществено доказателство по делото е "ST штбц 854 -BC" (с отметка върху буквата S ). Ето защо не може да се приеме, че заключението на вещото лице се отнася именно за табелата, която е веществено доказателство по делото. Същевременно по делото липсват годни доказателства (например отговор от македонските власти, удостоверяващ дали табелата е издадена от тях или не),които да удостоверят ,че табелата не е издадена от съответните компетентни власти. Именно затова следва да се приеме, че обвинението не е доказано от обективна С. , а не поради съображенията, изложени от първоинстанционния съд.

В случая по важно е друго обстоятелство, което води изцяло до несъставомерност на деянието, но е убягнало както на прокурора, така и на първостепенния съд. Ако бе съобразил това обстоятелство прокурора не би губил ценен ресурс да разследва нещо, което не е престъпление , а впоследствие и да обжалва първоинстанционния акт. Ако това обстоятелство бе съобразено от първоинстанционния съд ,то навярно същия много по убедително би защитил принципно правилния си акт.

Нито прокурора, нито първоинстанционния съд са съобразили, че нормата на чл.345,предл.2 НК има предвид използване на контролни знаци, неиздадени от съответните БЪЛГАРСКИ ОРГАНИ. Това е така, тъй като НК защитава БЪЛГАРСКИТЕ контролни знаци, а не изобщо някакви контролни знаци. В разпоредбата на чл.21 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ),са упоменати документите, които трябва да притежава чужденец, който влиза с превозно средство в страната ни. Сред тях са документ за регистрация на съответното превозно средство,документ за собственост ,задължителна застраховка и документ за правоуправление. Съответните гранични власти извършват проверка именно на тези документи ,като П. липсата на документ за застраховка или документ за правоуправление отказват влизането на превозното средство, а П. липса на документи за регистрация или документи за собственост могат да го задържат. В конкретният казус е безспорно, че подсъдимия е чужденец по смисъла на ЗЧРБ и че е влязъл в страната с превозно средство с чужда регистрация. Категорично е установено, че същия е притежавал свидетелство за правоуправление, свидетелство за регистрация ,в което е удостоверена и собствеността на превозното средство. Ето защо граничните власти изобщо не са имали правото да задържат превозното средство. Извън компетентността на българските власти е да изследват дали съответния контролен знак е издаден от съответния компетентен орган в чуждата държава, тъй като липсва престъпление спрямо нормите,охранявани от нашия НК. Само ако бе установено, че превозното средство е с регистрационни табели за друго МПС (въз основа на несъответствие в документите) само тогава би имало престъпление по чл.345,предл.1 НК.

В случая липсва престъпление, тъй като не се касае за контролни знаци издадени от български органи, поради което е безпредметно да се обсъжда дали са издадени от компетентните органи на друга държава.

Въззивният съд изцяло подкрепя съображенията на първата инстанция относно липсата на субективна С. на престъплението и не намира за необходимо да ги преповтаря.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА В ПРОТЕСТА

На практика нито в протеста ,нито в допълнителните съображения към него има ясно формулирани оплаквания относно неправилността на първоинстанционния акт. Обстоятелството, че досъдебното производство е било по реда на незабавното производство, а съда е насрочил делото за следващия ден не представлява процесуално нарушение. Обстоятелството ,че съдът е назначил преводач на подсъдимия също не е процесуално нарушение -напротив съдът е длъжен да гарантира правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. В тази връзка всъщност именно разследващите органи и прокуратурата са допуснали съществени процесуални нарушения, довели до засягане правото на защита на подсъдимия (тогава обвиняем) тъй като не са изпълнили задължението си по чл.55,ал.3 НПК. С оглед крания резултат обаче тези процесуални нарушения на разследващите органи не са основание за отмяна на присъдата.

Въззивният съд не намира за необходимо да навлиза в полемиката (очевидно породена от лични взаимоотношения) между първоинстанционния прокурор и първоинстанционния съд. Все пак следва да се отбележи, че в самото постановление на прокурора се твърди ,че се касае за полуремарке, а легалното понятие за това е в §6,т.18 от ДР на ЗДвП и то очевидно е различно от понятието за МПС (дадено в §6,т.11), поради което в случая е безпредметно да се обсъжда дали полуремаркето е конструктивно свързано с двигателя или не.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че на практика липсва съответен протест. Прокурорът има право да протестира всяка присъда, която счита за неправилна. Но това ,което той може да иска от съда е да бъде осъдено лицето, да бъде оправдано, да бъде изменено наказанието или присъдата да бъде върната на първата инстанция. В настоящият протест се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото -върнато на прокурора. Това искане на прокурора очевидно не е съобразено с нормата на чл.335,ал.1 НПК изрично регламентираща случаите, когато въззивния съд може да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото на прокурора. А те са само два:

-ако на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ,довело до ограничаване правата на обвиняемия или неговия защитник;

-ако се установи, че производство ,развило се по тъжба на частен тъжител всъщност касае престъпление от общ характер.

В случая очевидно не е налице хипотезата на чл.335,ал.1,т.2 НПК, тъй като производството се е развило като такова от общ характер. Не е налице и първата хипотеза (по чл.335,ал.1,т.1 НПК) тъй като каквито и да било процесуални нарушения, свързани с правата на обвиняемия или неговия защитник,да са били допуснати, то същите вече са санирани с постановения краен резултат -оправдаването на обвиняемия. А тъй като въззивния съд намира ,че този краен резултат е правилен (макар и по различни съображения), то е безпредметно присъдата да бъде отменяна и делото -връщано на прокурора.

Водим от горното и на основание чл.378,ал.5 НПК във връзка с чл.337,ал.3 НПК във връзка с чл.334,т.3 НПК, въззивния съд

РЕШИ :

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 496/16.05.2012г, постановено по НАХД № 377/2012г по описа на Районен съд –Петрич, В ЧАСТТА, относно мотивите за оправдаване на подсъдимия.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 496/16.05.2012г, постановено по НАХД № 377/2012г по описа на Районен съд –Петрич В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.