Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
град Горна Оряховица, 22.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2016 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт И.С., твърди в исковата си молба, че на 12.02.2018г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № CREX-16002809, сключен на 31.05.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файнеис” ЕАД и Х.Я.Ч., е прехвърлено в полза на „АСВ" ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като в чл.22 от договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Посочва, че „АСВ” има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Заявява, че в изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/СRЕХ-16002809 от дата 15.02.2019г., с известие за доставяне - чрез „Български пощи” ЕАД, което писмо е получено лично от ответника срещу подпис на 21.02.2019г.
Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 31.05.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, като кредитор, и Х.Я.Ч. - като кредитополучател, договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16002809, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Посочва, че размерът на предоставения с този договор кредит представлява сбор от следните компоненти : обща цена на стоките - 582,10 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията” - 52,39 лв. Сочи, че страните са постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски”, и е част от всяка месечна погасителна вноска. Заявява, че така общият размер на кредита е 634,49 лв., която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 12 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Твърди, че в т.1 от условията по договора кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стока /преносим компютър ASUS, модел X541NA-G0020, Intel Celeron N3350, 15/ да бъде платена пряко на търговеца, като за сключването на договора за кредит кредиторът е издал уведомително писмо до търговеца, а ответникът е декларирал, че е получил стоката, покупката на която е финансирана с процесния договор. Заявява, че от своя страна търговецът е издал фактура № **********/31.05.2018г. за закупената стока, финансирана с процесния договор. Твърди, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя, а извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя. Сочи, че това създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска”, и брой в поле „брой погасителни вноски”. Твърди, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2019г., на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 60,48 лв., при първа погасителна вноска на 20.07.2018г., съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Заявява, че срокът на договора е изтекъл на 20.06.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че съгласно чл.3 от условията към договора за кредит, поради забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.08.2018г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 54,32 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем, като платената до момента сума е в размер на 60,48 лв.
Посочва, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е входирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Х.Я.Ч., съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. № 1609/2019г. на ГОРС е издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Х.Я.Ч., с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1609/2019 г. по описа на ГОPC, а именно : сумата от 594,17 лв. - неизплатена главница по процесния договор, предявена на краен падеж; сумата от 71,11 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.08.2018г. до 20.06.2019г.; сумата от 54,32 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 21.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, както и да му присъди сторените разноски по ч. гр. д. № 1609/2019 г. по описа на ГОРС, като ответникът може да заплати дължимите суми по банкова сметка *** „…. Моли да му бъдат присъдени и разноските в исковото производство.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Х.Я.Ч. с ЕГН **********,***, депозира писмено възражение в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Заявява, че всичко е закупено на лизинг и фактурирано на дружеството, в което е бил управител и представляващ - дружеството „ЗЛАТЕН КЛАС БГ АГРО” ЕООД с ЕИК *********. Посочва, че има приложени фактури по делото, удостоверяващи, че всичко е фактурирано на дружеството. Твърди, че дружеството е продадено с пасивите и активите на Д.Н.Г.с ЕГН ********** и всичко е при нея. Пояснява, че тя работела за фирмата и преди, но с течение на обстоятелствата я закупила и всичко е приходено към дружеството. Твърди, че при него няма нищо.
В съдебно заседание, ответникът Х.Я.Ч., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1609/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1962/02.09.2019г. против длъжника Х.Я.Ч. с ЕГН **********,***, за следните суми: сумата от 594,17 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-16002809 от 31.05.2018г., сумата от 71,11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до 20.06.2019г., сумата от 54,32 лв. - лихва за забава за периода от 21.08.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.08.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 75 лв., представляваща разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - 50,00 лв. Против горепосочената заповед е депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.
Видно от
приетите писмени доказателства : заверени преписи от стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-16002809 от 31.05.2018г. оторизационен
код а4баа5хк, сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс” № CREX-16002809/31.05.2018г.,
уведомително писмо, фактура № **********/31.05.2018г., обратна разписка за
пратка № 1051761763450 от куриерска фирма „Еконт Експрес”, същите удостоверяват
факти, че Х.Я.Ч. с ЕГН ********** – като потребител, е поискал от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София 1766, ж.к. „Младост
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., извлечение от Приложение № 1 от 12.02.2019г. към договора за цесия „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на този договор възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, - купувач, определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът да купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в приложение № 1, срещу заплащане на покупната цена, заедно с всички акцесорни парични претенции – разноски, лихви и др., свързани с вземанията, които вече са възникнали и се дължат, както и предоставените обезпечения, вкл. договорите за застраховка живот и имуществените застраховки, определени и индивидуализирани, съгласно приложение 1 към този договор.
По делото е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписа на изп. директор Д. Т.Д., с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „АСВ” ЕАД гр. София да уведомява от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, всички кредитополучатели по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно сключения между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на цесионера „АСВ” ЕАД.
От приложените по делото писмено потвърждение и пълномощно, е видно, че продавачът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, представляван от изп. директор Д.Д., е потвърдил извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
С уведомително писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-16002809 от 15.02.2019г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.30 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството си на пълномощник, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, уведомява Х.Я.Ч., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за потребителски кредит № CREX-16002809 от 31.05.2018г., по силата на който е получил кредит в размер от 582.10 лв., като новият му кредитор за това вземане е „АСВ” ЕАД. С цитираното уведомление е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на посоченото парично задължение в общ размер от 688.64 лв. по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” АД. Приложеното известие за доставяне /л.31 от делото/, удостоверява, че уведомлението е редовно връчено на ответника Х.Я.Ч. на 21.02.2019г.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16002809 от 31.05.2018г. на ответника Хр. Ч. е предоставен кредит в общ размер от 634.49 лв., от който : сума в размер от 582.10 лв. за закупуване на стока „преносим компютър марка ASUS”, модел «X541NA-GO020, Intel Celeron N3350, 15», и сума от 52.39 лв. – застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията”, като сумата е предоставена на 31.05.2018г. с издаването на фактура от търговеца. От заключението на СИЕ се установява, че неплатените вноски по процесния договор са 11 бр., като неплатената главница е в общ размер на 594.17 лв., договорната лихва за периода от 20.08.2018г. до 20.06.2019г. възлиза на 71.11 лв., а лихвата за забава за периода от 21.08.2018г. до 29.08.2019г. – 54.32 лв. Съдът кредитира заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 1962/02.09.2019г. по ч. гр. дело № 1609/2019г. по описа на ГОРС, оспорени от длъжника, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите писмени доказателства - стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16002809 от 31.05.2018г., сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс” № CREX-16002809/31.05.2018г., уведомително писмо, фактура № **********/31.05.2018г., обратна разписка, се установяват изложените в исковата молба факти, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” – кредитор и Х.Я.Ч. с ЕГН ********** – кредитополучател са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № CREX-16002809 от 31.05.2018г. От цитираните по-горе писмени доказателства, както и от заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между него и ответника договор за потребителски паричен кредит CREX-16002809 от 31.05.2018г., като е предоставил на кредитополучателя Х.Ч., който е получил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, сумата от 582.10 лв., представляваща паричен заем /кредит/, като сумата е предадена по банков от кредитора на търговеца-продавач „МОЛБГ КОМ” ЕООД гр. София на 31.05.2018г., с цел – заплащане на закупената от ответника стока „преносим компютър марка ASUS”, модел «X541NA-GO020, Intel Celeron N3350, 15», както и е получил сума в размер на 52.39 лв., съставляваща застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията”. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извод, че за ответника действително е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, с оглед писмено изразеното в процесния договор съгласие за това от ответника Х.Я.Ч. – кредитополучател, да върне предоставената му сума, заедно с уговорената и начислената върху нея надбавка, представляваща разноските на дружеството – кредитор по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, представляваща печалба на заемодателя, т.е. общо сума в размер на 725.76 лв., при условията и по начина, визирани в договора и в погасителния план към него, на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от по 60.48 лв. От заключението на приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, се установява, че кредитополучателят Ч. е извършил плащания на една погасителна вноска по процесния договор за потребителски паричен кредит CREX-16002809 от 31.05.2018г., в размер на 60.48 лв., но не е изпълнил задължението си да заплати на кредитора „БНП Парба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” останалите 11 броя седмични погасителни вноски, дължими по горепосочения договор, общо в размер на 665.28 лв. Не на последно място, към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът нито твърди факти, нито ангажира годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението си за заплащане на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” на неизплатените 11 месечни погасителни вноски, общо в размер на 665.28 лв. по процесния договор, въпреки възложената върху доказателствена тежест относно тези факти.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника
за недължимост от
същия на претендираните от ищеца суми поради това, че закупената с процесния паричен кредит
стока е фактурирана на „Златен клас БГ Агро” ЕООД, на което дружество Ч. е бил управител, но впоследствие е
продал на лицето Д.Н.Г.с
всички активи и пасиви, и към момента при него няма нищо. В тази връзка, въз основа на приетите по делото писмени доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че процесният
договор за потребителски паричен кредит CREX-16002809 от 31.05.2018г. е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” – като кредитор, и физическото
лице Х.Я.Ч. - като кредитополучател, който е заявил
желанието си за получаване на паричен кредит от посочения в договора кредитор
за закупуване на стока „преносим компютър
марка ASUS”, модел «X541NA-GO020, Intel Celeron N3350, 15», съгласил се е с всички условия
на договора и е подписал същия в това свое качество, след което е получил
предоставения му кредит при условията и по начина, визирани в договора. Съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗЗД, договорът поражда действия между
страните, каквито в случая са кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и кредитополучателят Х.Я.Ч. с ЕГН **********, а спрямо
третите лица – само в предвидените от закона случаи. В този смисъл, основателно
се явява възражението на ищцовата страна, че макар и да съществува възможност да се договаря
в полза на трето лице /чл.22 от ЗЗД/, то договорът поражда действия само между страните по него, в т.ч. и по отношение последиците
от неизпълнение на поетите от кредитополучателя Ч. парични задължения, а трето лице може да замести длъжника само с изрично
съгласие на кредитора – чл.102 от ЗЗД, каквото в случая не се установява.
На следващо място, съдът намира за установени, въз основа на приетите писмени доказателства - рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., извлечение от Приложение № 1 от 12.02.2019г. към договора за цесия, писмено потвърждение за извършена цесия от 12.02.2019г., пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-16002809 от 15.02.2019г., известие за доставяне, фактите относно наличието на облигационна връзка между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и „АСВ” ЕАД гр. София, произтичащи от валидно сключения между тях индивидуален рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно с Приложение 1 от 12.02.2018г. Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице - новият кредитор. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера ex lege преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено друго/, общите и особените привилегии на вземането /залог, ипотека, право на задържане, поръчителства и др./, както и изискуемите след прехвърлянето лихви. Ако не е уговорено противното, цесионерът става титуляр на вземанията и за изтеклите вече лихви – чл.99,ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи : 1/ наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл.99 и сл. ЗЗД, и 2/ неизпълнение на задължението на длъжника.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че по силата на възникналата между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и „АСВ” ЕАД гр. София, облигационна връзка въз основа на сключения между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно с Приложение 1 от 12.02.2018г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” - цедент, е прехвърлил възмездно на „АСВ” ЕАД гр. София - цесионер, вземането си към Х.Ч., произтичащо от неизпълненото от него парично задължение по договор за потребителски паричен кредит CREX-16002809 от 31.05.2018г., като прехвърленото вземане включва всички неиздължени от длъжника погасителни месечни вноски по погасителния план към договора за кредит за покупка на стоки, както и всички акцесорни парични претенции /договорна лихва и др./, свързани с вземането, които вече са възникнали и се дължат.
Наред с изложеното дотук, от приетите писмени доказателства се установяват и фактите, че още със сключването на договор за потребителски паричен кредит CREX-16002809 от 31.05.2018г., в качеството си на кредитополучател по същия и по силата на чл.22 от условията по договор, съставляващи неразделна част от него, Хр. Ч. се е съгласил, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя, и заедно с това, с подписването на този договор кредитополучателят е приел горното за уведомление по чл.99 от ЗЗД.
Не на последно място, въз основа на приетите писмени доказателства съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането, но предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, какъвто се явява и процесният случай. Приетото писмено доказателство - пълномощно с нотариална заверка на подписа на изп.директор на дружеството - кредитор, извършена на 25.01.2018г. от нотариус Валентина Благоева с район на действие СРС /лист 29 от делото/, удостоверява, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да го представлява при извършване на следните действия : да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., и всички допълнителни споразумения и приложения към него, в изпълнение на законово задължение на упълномощителя по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, установяват и фактите на надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като уведомително писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-16002809 от 15.02.2019г., приложено и към исковата молба по настоящото дело /л.30 от делото/, е редовно връчено на 21.02.2019г., лично на ответника Х.Ч., от новия кредитор „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството си на пълномощник, на предишния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”.
Предвид изложеното дотук и настъпилите в настоящото производство факти, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищеца, че в случая е налице надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника и че ищецът се явява носител на материалното право на вземане спрямо длъжника по процесния договор за потребителски паричен кредит. По делото не се оспорват фактите и от приетата СИЕ се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1609/2019г. и към приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответникът не е извършил плащания на дължимите суми, а СИЕ удостоверява и размера на претендираните от ищеца вземания за главница, договорна лихва и за законната лихва за забава.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против ответника Х.Я.Ч., за сумата от 594,17 лв. - неизплатена главница по процесния договор, предявена на краен падеж, сумата от 71,11 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.08.2018г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2019г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата от 54,32 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.08.2018г. до 29.08.2019г., както и за акцесорното вземане за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2019г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1962/02.09.2019г. по ч. гр. дело № 1609/2019г. по описа на ГОРС. Поради това, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена изцяло и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /125 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /160 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса, и сумата от 50 лв., представляваща разноски за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, които съдът следва да възложи в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло.
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Я.Ч. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., СУМАТА от 594,17 лв. (петстотин деветдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща неплатена главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-16002809 от 31.05.2018 г., предявена на краен падеж, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 71,11 лв. (седемдесет и един лева и единадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2019 г., както и СУМАТА от 54,32 лв. (петдесет и четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2018 г. до 29.08.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1962/02.09.2019г. по ч. гр. дело № 1609/2019г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Х.Я.Ч. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от от изпълнителния директор Д.Б.Б., по банкова сметка *** „Обединена Българска банка” АД с IBAN: ***, BIC: ***, С ТИТУЛЯР „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, СУМА в размер на 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /125 лв./, за възнаграждение на вещо лице /160 лв./, и за юрисконсултско възнаграждение /150 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1609/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................