№ 244
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500497 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец В. Б. Д., редовно призован, се явява лично.
Жалбоподателят-ответник ПРБ, редовно призован, не изпраща
представител.
За контролиращата страна – АПП, редовно призована, се явява
прокурорът Д. К..
Жалбоподателят-ищец Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от В. Б. Д. против решение № 904/24.06.2022
г., постановено по гр.д. № 2409/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 3 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Жалбоподателят твърди, че
1
решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил в пълен
обем понесените от него вреди и дължимото за тях обезщетение, поради
което моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да му
присъди справедливо обезщетение, както и направените по делото разноски в
пълен размер. Не е взел становище по подадената от ПРБ въззивна жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от ПРБ чрез ОПП против същото
решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на В. Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, и 250 лв.
разноски, като жалбоподателят счита, че решението е неправилно в тези
части по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части или да
намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив
такъв, съответстващ на принципите на чл. 52 ЗЗД, доказаните неимуществени
вреди и утвърдената практика в страната по този род дела при отчитане
наличието на основание по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Не е взел становище по
въззивната жалба на В. Д..
Жалбоподателят-ищец Д.: Поддържам подадената от мен въззивна
жалба и оспорвам тази на П..
Няма да соча нови доказателства.
ПРОКУРОР К.: Жалбата на ОПП намирам за основателна, а тази на
ищеца е неоснователна.
Няма да сочим нови доказателства.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и
доколкото делото е изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Жалбоподателят-ищец Д.: Моля да постановите по възможност, по
ваше усмотрение, справедливо решение.
Така или иначе това, което е минало, е минало и никой не може да ми
върне загубеното време. П. не можа да докаже тезата си.
Същата вечер бяхме на сватба и имаше около 150 свидетеля, 20-30 от
2
тях до сутринта бяха с мен. Никой от тях не беше разпитан по никакъв повод.
По цялото дело няма нито един разпитан свидетел от сватбата – странно, но
факт. Те щяха да установят, че аз не съм бил точно на това място, където
искаше да докаже тогавашната прокуратура, че съм бил.
Второто най-странно нещо е, че за двата ми престоя в болница няма
нито един ред, нито една буква в делото. Нямам намерение да доказвам нищо,
но просто го казвам като факт. Бил съм в болница, имам достатъчно
операции, но просто тази неща вече ги няма налични в съвременния архив на
болниците. Единият бил потопен, другият бил изхвърлен, изгорен и т.н, но
няма нито ред доказателство.
Това са двете странни неща, които по цялото дело така и не се
разгледаха от съда. Делото един-единствен път влезе в съда и беше върнато за
ново разглеждане, защото беше абсолютен батак, казано по български.
От тук нататък нормално е П. да защитава своята теза.
Това всичко го казах като предисловие, защото така или иначе до 2007
г. делото е стояло в П., а пък е нямало доказателства за нищо. Можело е да
бъде прекратено, да ми се върне паспорта, да мога да пътувам, да отида да
работя в чужбина. Тъщата ми беше там от 1996 г. В момента, в който ми се
върна паспортът, аз започнах работа - да пътувам като шофьор на камион,
което си е достатъчно голям доход, който съм загубил от 1998 г. до 2007 г. –
2008 г.
Нямах работа, защото собствениците на ресторанта, в който тогава
работех – „Синята къща“, като разбраха, че съм арестуван, не ме оставиха на
работа. Разбра се и в града. Чак през 1998 г. успях да си намеря работа по
специалността - като сервитьор. Дотогава съм бил без работа. Аз не мога да
стана инженер, като съм завършил ТОХ-а.
Усложненията вкъщи няма смисъл да ги описвам. Съпругата ми ги е
казала достатъчно. Просто няма какво повече да кажа. Много е неприятно, но
въпреки всичко, да сме живи и здрави. Съпругата ми завърши две висши
образования, синът ми също, а аз не успях заради тези неприятности, но съм
достатъчно доволен от живота, както се казва.
Претендирам обезщетение, както е предявено – 30 000 лв. да е таванът.
ПРОКУРОР К.: Становището ми е, че въззивната жалба на ищеца
3
срещу решението на първата инстанция е неоснователна. Поддържам
доводите в жалбата на ОПП, които моля да разгледате подробно.
Не се присъединявам единствено към довода за недопустимост на иска
на Д.. Считаме, че същият не само е допустим, но и доказан по основание, но
ищецът не е доказал иска си съобразно така предявения от него размер.
Същевременно и определения от съда също считаме, че е завишен. Моля
наистина да обсъдите подробно изложените от колегата доводи за наличие на
основание в конкретния случай по това дело на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Считам, че аргументите за това са съдържателни и си заслужава отново да
бъдат разгледани и преосмислени от вас. Моля да съобразите, че това
производство е протекло само на досъдебна фаза, като П. сама го е
преустановила с постановлението си за частично прекратяване.
Безспорно намирам, че ищецът има принос в това обвинението срещу
него да съществува във времето до частичното му прекратяване, като вкл. и
основанията за налагане на действия по отношение на него за периода от
време, установен по делото, на най-тежката мярка за неотклонение също се
касае и на обстоятелства, които са изцяло в неговата сфера и е нямало как
органите на П. да не ги съобразят при своите процесуални действия, защото
иначе те биха били незаконосъобразни.
Моля да имате предвид изложеното, както и подробно развитите доводи
в жалбата и да отмените първоинстанционното решение, като постановите
ново, с което да намалите отговорността на П. съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ
и да счетете, че не е доказан искът в размера, определен от
първоинстанционния съд и да намалите размера на обезщетението за
понесените от Д. неимуществени вреди. Струва ми се, че 1500 лв. е размер,
който би обезвредил ищеца за понесените от него и действително доказани
вреди.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т.е. до 05.01.2023 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:54 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5