№ 10705
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110161632 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание с чл. 59 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД против
- Й. Б. Д. и Б. В. Д. с искане всеки от тях да заплати сумата 95,66 лева – главница,
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
находящ се АДРЕС, магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до
размера на обедняването на ищеца, сумата 22,16 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.,
сумата 3,36 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 0,72 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията;
- Л. Г. Д., Б. П. Д. и В. П. Д. с искане всеки от тях да заплати сумата 31,89 лева –
главница, стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020
г. за имот, находящ се АДРЕС, магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е
обогатил до размера на обедняването на ищеца, сумата 7,39 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г., сумата 1,12 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 0,24 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията и против
- М. Д. Б. с искане да заплати сумата 34,44 лева – главница, стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се АДРЕС,
1
магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването
на ищеца, сумата 7,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., сумата 1,21 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до
м.02.2020 г. и сумата 0,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
С протоколно определение от 26.05.2023 г. производството против Й. Б. Д. е
прекратено на основание чл. 232 ГПК.
Ищецът твърди, че ответниците, респ. техния наследодател са потребители на
топлинна енергия за стопански нужди, като въпреки отправените покани не е сключен
писмен договор между тях за доставка за топлинна енергия. Сочи, че ответниците са
ползвали топлинна енергия през исковия период, с което са се обогатили за сметка на ищеца.
Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди
на потребители , съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Сочи, че до ответниците е била
изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми за доставената в обекта му ТЕ.
Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба Б. В. Д. оспорва да е
наследник на Д. Н. Я.. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния магазин.
Поддържа, че поради липсата на сключен с ищеца договор за доставка на ТЕ общите
условия на доставчика не го обвързват. Счита, че част от вземанията са погасени по давност,
тъй като представляват периодични плащания, които се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност. Оспорва претенциите за лихва. Не оспорва количествата, доставени от
ищеца, както и че същите са осчетоводени от ищеца. Претендира разноски.
Ответниците Л. Г. Д., Б. П. Д., В. П. Д. са депозирали отговори, с които признават
задълженията си като представят платежни документи за заплатени в полза на ищеца суми
след образуване на делото. Молят присъдените в полза на ищеца разноски да са в
минимален размер.
Ответникът М. Д. Б. е подала отговор на исковата молба, с който признава исковете и
представя документ за заплатена в полза на ищеца сума. Счита, че не е дала повод за
завеждане на делото, поради което разноските да се възложат в тежест на ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
За основателността на исковете ищцовото дружество следва да установи при условията
на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е
консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването
– че енергията е доставяна на ответника при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Видно от приобщения договор за наем на недвижим имот от 01.11.1993 г. неоспорен от
страните по делото Й. Б. Д., Б. В. Д., П. В. Д. и Д. Н. Я. в качеството си на наемодатели са
предоставили възмездно ползването на собствения си недвижим имот, представляващ
магазин със складови помещения и сервиз към него, находящ се в АДРЕС, заемащ целия
първи етаж от сградата на посочения адрес. Съдържащото се в наемния договор изявление,
че имотът е собственост на наемодателите като неизгоден за авторите факт обвързва съда да
2
приеме, че посочените в договора лица са собственици на процесния имот. Ответниците Л.
Г. Д., Б. П. Д. и В. П. Д., както и М. Д. Б. не оспорват, че са правоприемници на П. В. Д. и
съответно на Д. Н. Я., което се установява и от приобщените по делото удостоверение за
наследници на П. В. Д. починал на 06.12.2020 г. с изх. №585/05.03.2021 г., издадено от
Столична община, район Сердика и от удостоверението за наследници на Д. Н. Я. с изх.
№РКС22-УФ01-103/03.02.2022 г., издадено от Столична община, район Красно село. По
делото не са представени доказателства, че собствеността е прехвърлена преди депозиране
на исковата молба в съда, поради което съдът приема, че през исковия период ответниците
са били собственици на недвижимия имот, до който ищеца твърди да е доставял топлинна
енергия.
Съгласно договора за наем на недвижим имот наемателят се съгласява да заплаща
наемната цена както следва: на Й. Б. Д., Б. В. Д. и П. В. Д. по 3650,00 лева, а на Д. Н. Я. –
10950,00 лева. Съобразявайки определените за плащане суми на всеки от наемодателите
съдът определя, че квотите им по отношение на наемното вземане са за Й. Б. Д., Б. В. Д. и П.
В. Д. по 1/6, а за Д. Н. Я. – 3/6. По делото са приобщени копия на данъчни декларации по чл.
14, ал. 1 ЗМДТ по отношение на процесния имот, според които ответниците Й. Б. Д., Б. В.
Д. и П. В. Д. са собственици съответно на 12/100 и на по 9/100 идеални части от имота.
Декларацията като частен документ, изготвен от трето за делото лице, а не от самия
ответник и без съдържащи се в нея неизгодни за него обстоятелства не се ползва с
материална доказателствена сила, поради което не обвързва съда да приеме отразеното в нея
обстоятелство. Отделно от това ответниците Л. Г. Д., Б. П. Д. и В. П. Д., потвърждават
определените им квоти в съсобствеността на имота от по 1/18 идеална част, тъй като
направеното плащане след образуване на делото съставлява извънсъдебно признание за
наличието на дълг на посоченото основание и в претендирания размер. Предвид това,
следва да се приеме, че квотите в съсобствеността по отношение на процесния имот са
такива, каквито наемодателите са заявили вземанията си наем и след настъпилите
правоприемства, а именно Й. Б. Д. – 3/18, Б. В. Д. -3/18, Л. Г. Д. – 1/18, Б. П. Д.- 1/18, В. П. Д.
-1/18 и М. Д. Б. – 9/18. Ответниците не представиха релевантни доказателства за различен
размер на притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху процесния
магазин, което от своя страна съдът счита за доказано предвид изявлението в този смисъл в
приобщения договор за наем.
Ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор
между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия и
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците респ. на техния
наследодател, спестявайки си разходи за заплащане на доставена до имота топлинна
енергия.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В настоящото
производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, писмена
форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. Независимо от това съдът
счита, че ответниците имат качеството на небитов клиент на топлинна енергия като
собственици на магазин със складови помещения. Този извод следва както от представените
по делото доказателства относно предназначението на имота, така и от анализа на
дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент съгласно § 1,
т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ. От анализа на двете сочените разпоредби следва, че критериите
при дефиниране и разграничаване на понятията, които законодателят е използвал са вида
правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/купува
енергия (битови - за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива които
не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.
3
Очевидно, че в настоящия случай обектът задоволява небитови нужди, а именно стопански
такива по смисъла на посочените норми.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр.
дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Ответниците не оспорват количествата доставена до имота топлинна енергия, както и
размера на начислените суми, за които ищецът е издал фактури.
Ответниците Л. Г. Д., Б. П. Д., В. П. Д. са заплатили претендираните от тях суми
включително и законната лихва след депозиране на исковата молба в съда, което се признава
от ищеца. Извършеното от тях плащане на суми в размер на по 43,80 лева, за което са
приети доказателства по делото, представлява факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде взет предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Ето защо
предявените против тях искове подлежат на отхвърляне, поради плащане на претендираните
суми в хода на процеса.
Ответникът М. Д. Б. също е заплатила след образуване на делото сумата 88,78 лева в
полза на ищеца, който факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при
постановяване на крайния съдебен акт. Ето защо предявените против нея искове за обща
сумата 43,88 лева подлежат на отхвърляне, поради плащане на претендираните суми в хода
на процеса.
Ответникът Б. В. Д. не твърди и не представя доказателства за заплащане на
претендираните от него суми за топлинна енергия, а с неплащането им е спестил разходи,
поради което искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 95,66 лева се явява основателен.
Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е
изискуемо, считано от 01.01.2019 г. (датата на имущественото разместване без основание),
поради което към датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2021 г., вземанията не
са погасени по давност, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява
неоснователно.
Освен сума за реално изразходвана топлинна услуга ищецът претендира и заплащането
на такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия. Установява се от
писмените доказателства по делото – протокол от общо събрание на собствениците в
сградата и договор за присъединяване между етажната собственост и „Б. България“ ООД, че
сградата, в която се намира процесния имот - магазин, е присъединена към топлопреносната
мрежа и е въведена система за дялово разпределение. Измерването в случая на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Б. България“ ООД с договор.
Отделно от това съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Б.“ ООД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
получава стойността на тази цена от крайните клиенти. Като не е заплатил претендираната
такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия ответникът Б. В. Д. е
спестил разходи, с които се е обогатил за сметка на ищцовото дружество в размер на 3,36
4
лева.
За основателността на исковете за заплащане на обезщетения за забава в тежест на
ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на ответника в забава - отправяне на покана за
изплащане на задължението и получаването ответника. Съдът достигна до фактически и
правни изводи за наличието на главен дълг за потребена топлинна услуга и за стойността на
извършена услуга за дялово разпределение, но задълженията, основани на фактическия
състав на неоснователно обогатяване, са без срок за изпълнение, поради което за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана. По делото не са представени
доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е поканил ответника Б. В.
Д. да му заплати процесните задължения, преди датата на подаване на исковата молба,
поради което за претендирания период ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за
забава. Ето защо, исковете с правно основание. чл. 86 ЗЗД против Б. В. Д. са неоснователни,
поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца, който претендира такива за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, тъй като независимо от отхвърлянето на
исковите поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса по отношение на
четирима от ответниците, те са дали повод за завеждане на делото. Предвид това
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за производство в размер на
50.00 лева – държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП съразмерно на квотите им, а
именно Й. Б. Д. – 3/18, Б. В. Д. -3/18, Л. Г. Д. – 1/18, Б. П. Д.- 1/18, В. П. Д. -1/18 и М. Д. Б. –
9/18. По отношение на исковете, за които производството против Й. Б. Д. беше прекратено
на основание чл. 232 ГПК разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Следва да се ангажира отговорността за разноски и на ответника Б. В. Д. съразмерно с
уважената част на исковете срещу него.
От своя страна ответникът Б. В. Д. също претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2, т. 2 ЗА като декларацията за наличие на
материални затруднения води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на
процесуалния му представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ищецът да бъде осъден да заплати. Въз основа цената на исковете от 121,90 лева и на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.1 от същата,
адвокатското възнаграждение възлиза на 400,00 лева, от което, съразмерно с
отхвърлителната част на исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 13,13
лева.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. Д. ЕГН № с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК № със
седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 95,66 лева –
главница, стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020
г. за имот, находящ се АДРЕС, магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е
обогатил до размера на обедняването на ищеца, сумата 3,36 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г.
до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 24,16 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на отвтеника да заплати сумата 22,16 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г., и сумата 0,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
5
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК № със седалище и адрес на управление;
АДРЕС против Л. Г. Д. ЕГН**********, Б. П. Д. ЕГН ********** и В. П. Д. ЕГН
********** и тримата с адрес: АДРЕС искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане всеки от тях на сумата 31,89 лева – главница, стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се АДРЕС,
магазин, с абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването
на ищеца, сумата 7,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., сумата 1,12 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до
м.02.2020 г. и сумата 0,24 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, поради
плащане на сумите в хода на процеса на 06.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК № със седалище и адрес на управление;
АДРЕС против М. Д. Б. ЛНЧ ********** с адрес: АДРЕС искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 и чл. 86,ал. 1 ЗЗД сумата 34,44 лева – главница, стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се АДРЕС, магазин, с
абонатен №330927, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца,
сумата 7,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., сумата 1,21 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г. и
сумата 0,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба –
28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, поради плащане на сумите в
хода на процеса на 03.02.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Г. Д. ЕГН**********, Б. П. Д. ЕГН ********** и В. П. Д. ЕГН
********** и тримата с адрес: АДРЕС всеки от тях да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК № със
седалище и адрес на управление; АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на по
8,33 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Б. ЛНЧ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК №
със седалище и адрес на управление; АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
на 74,97 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Р. К. Р. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 13,13 лева
–възнаграждение за процесуално представителство на ответника Б. В. Д. ЕГН № по гр.д.
№31632/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б. България“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6