Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от Р. Н. Д., [ЕГН] с адрес за призоваване [населено място], [улица] срещу Решение № 2153-20-40/15.05.2024г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-264-5/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, доколкото мотивите му противоречат на материалния закон. То било несъответно на чл. 65, ал.1 от Регламент (ЕО) №883/2004г. Трудовият й договор с испанският работодател бил прекратен на 27.06.2023г., което щяла да установи в съдебно заседание..Сочи, че не поддържа трудови правоотношения с Кралство Испания, , няма там икономически интереси, обичайното й пребиваване е на територията на РБ, което не било отчетено.

Сочи се още, че към настоящия момент дейността на испанският й работодател била прекратена, което обстоятелство съдът намира за ирелевантно за правоотношението, поради което не се нуждае от изрично доказване. Неправилен бил в крайна сметка извода, че жалбоподателката е "частично безработна" поради което компетентна да отпусне ПОД е институцията на Кралство Испания.

Имайки предвид тези твърдения моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени оспорения акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира за присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Р. Д. не се явява. Представлява се от адв. Н. Д., който поддържа подадената жалба. Счита, че оспореното решение е неправилно.

Ответникът по жалбата- Директор на ТП на НОИ-Смолян чрез юриск. Ч. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразен и правилен административен акт. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд-Смолян в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

На 08.11.2023г. Р. Д. подала в дирекция „Бюро по труда“ [населено място] заявление за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а КСО. На 05.12.2023г. към заявлението са представени и заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС-Франция, съпроводено с документи относно трудова заетост там. Поискано е удостоверяване на период в Кралство Испания- времето от 23.03.2023г. -27.06.2023г. Във връзка с това заявление на 08.12.2023г. е изпратен до компетентните институции на Кралство Испания структуриран електронен документ U001- искане за осигурително досие за посочения от нея период, с приложени сканирани копия от представените от нея доказателства.

В отговор на тази заявка от Кралство Испания на 12.12.2023г. е получен СЕД U002- осигурително досие. В него е потвърден визирания осигурителен период, но в секция „основание за прекратяване на заетостта“ няма отбелязване. Надолу в съответната секция се съдържа уточнение, изписано на испански като „ Desempleo Parcial art 65.1 R 883/04 mantiene vincula contractual“. Компетентния административен орган в РБ приема изписаното в превод като „Частична безработица чл. 65.1 Регламент (ЕО)№883/2004. Поддържа договорна връзка“, който превод съответства на действителното съдържание на изписаното. В тази връзка съдът не кредитира твърдението на адв. Д., че преводът бил направен с Гугъл платформа и бил неправилен. Според съда смисъла на испанския текст съответства на възприетия от административния орган.

На 01.04.2024г. отново е изпратено искане със СЕД Н001-искане за предоставяне на информация. С него е поискано от испанските власти да удостоверят към дата 31.10.2023г. дали договора в Испания на Р. Д. за периода 23.03.2023г. до 27.06.2023г. е прекратен. На запитването е отговорено на 02.04.2024г. със СЕД Н002 със следното съдържание „Reiteramos que el contrato ha sido SUSPENDIDO, NO RESCINDIDO“. Преводът на този отговор е еднозначен, при това самия отговор е доста груб в смисъл, че българската компетентна институция не е разбрала още в началото, че се касае за непрекратен трудов договор, т.е. за частично безработно лице, което все още е поставено в услугите на испанския си работодател. Това са гражданскоправни отношения между Р. Д. и нейния работодател в Кралство Испания. В настоящото производство в съдебно заседание тя представя доказателство за напълно прекратени трудови правоотношения, в какъвто смисъл са твърденията й в жалбата.Това доказателство обаче не изхожда от компетентната институция на Кралство Испания, а от нейния работодател. Съдържанието на този документ противоречи на установеното в СЕД Н001-искане за предоставяне на информация от 01.04.2024г., поради което съдът не го кредитира. Следва да се отбележи, че предоставената информация от компетентната институция на Испания се основава на съдържанието на документи, свързани със статуса на трудовото правоотношение между Д. и VEREDAS MC, които не подкрепят твърдението на жалбоподателя, че се касае за прекратени трудови правоотношения. Представените в съдебно заседание две доказателства от адв. Д. съдържат противоречива информация, като превода на сертификата от аграрната система на Испания, приложен към оригинала е неправилен. Българският преводач е изписал текста Дата на прекратяване: 27 юни 2023г., докато текста в испанския документ е Fecha suspensin/extincin т.е. дата на спиране/прекратяване.

Тези са релевантните факти в правоотношението. Въз основа на тях е постановено оспореното разпореждане, оставено в сила с обжалваното пред АССм Решение.

Представените в съдебно заседание две епикризи на Р. Д. са неотносими към предмета на делото.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт:

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО.

По отношение твърденията в жалбата, че не отговаря на истината констатацията в процесното решение, че жалбоподателката е „частично безработно лице“ съдът намира за неоснователни тези твърдения. Те не се основават на преценка на компетентната българска институция- в случая на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Смолян, а на отговор от компетентната институция на Кралство Испания, при това базиран на данни, удостоверени от испанския работодател на Д.. Очевидно е, че този работодател е представил пред испанските власти различна информация от съдържанието на представения от адв. Д. документ, поради което съдът не дава вяра на това удостоверяване. От административния орган надлежно са обсъдени и зачетени данните, предоставени от испанските осигурителни власти. Към преписката са приети и представените от нея доказателства. Те са били изпратени със СЕД U001до испанската компетентна институция и са били взети предвид при депозирания отговор.

Това обуславя и извод, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Съгласно Решение № U3 от 12 юни 2009 г. относно обхвата на понятието "частична безработица", приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, прието от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към Европейската комисия, е дадено тълкуване, според което: 1. Що се отнася до прилагането на член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, определянето на вида безработица (т. е. частична или пълна) зависи от това дали между страните съществува или се поддържа определена връзка от трудовоправно договорно естество, а не от продължителността на евентуални временни преустановявания на дейността на работника; 2. Ако дадено лице продължава да бъде наето от предприятие в държава-членка, различна от тази, на чиято територия пребивава, но дейността му е преустановена, макар че то може да се завърне на тази позиция по всяко време, лицето се разглежда като частично безработно, а съответстващите обезщетения се предоставят от компетентната институция на държавата-членка на заетост в съответствие с член 65, параграф 1 от посочения регламент.

Съдът намира, че административното решение правилно е мотивирано с приложението на член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и тълкуването му, дадено с посоченото решене на административната комисия. Съдът кредитира като доказани и фактическите установявания за прекъсната трудова престация от страна на жалбоподателката по непрекратено трудово правоотношение между нея и испанския й работодател.

Данните предоставени от осигурителните органи на Испания, че обсъжданият по делото трудов договор на жалбоподателката "е спрян, не прекратен", дава основание на съда да приеме, че Д. законосъобразно е определена от административния орган като частично безработно лице. Това е така, тъй като към момента на заявлението за ПОБ, макар да е налице временно преустановяване на трудовата й дейност, документално между страните по трудовия договор се поддържа определена връзка от трудовоправно договорно естество, което е правно основание за направените в оспореното разпореждане правни изводи. Те се споделят от съда.

С други думи, жалбоподателят е лице – частично безработно по см. на тълкуването по т. 2 от Решение № U3 от 12 юни 2009 г., тъй като продължава да бъде наето според испанското законодателство, към момента на подаване на заявлението за ПОБ от предприятие в държава-членка (Испания), различна от тази, на чиято територия пребивава (България), но трудовата й дейност макар да е преустановена, съществува потенциална възможност тя да се завърне на тази позиция по всяко време (когато бъде повикана от работодателя). В този случай, съответстващите обезщетения се предоставят от компетентната институция на държавата-членка на заетост в съответствие с член 65, параграф 1 от посочения регламент, тъй като договорната връзка между работника и неговия работодател не е прекратена.

При така изложеното и на основание чл. чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, същото е основателно, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъди сумата от 100 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. Д., [ЕГН] с адрес за призоваване [населено място], [улица] срещу Решение № 2153-20-40/15.05.2024г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-264-5/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА Р. Н. Д., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.