Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10
Гр. Перник, 12.01.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Мария
Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 409 по
описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/.
Образувано
е по жалба на Л.Г.П., с ЕГН **********, подадена чрез адвокат С.Д. против
Заповед № 1792/10.10.2022г. издадена от Кмета на община Перник, с която е
наредено изземване на имот общинска собственост – апартамент **** **** ****от Л.Г.П.,
поради владеене на имота без правно основание при изтекъл срок на наемното
правоотношение.
Жалбоподателя
оспорва процесната заповед като сочи, че същата е незаконосъобразна,
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби и е издадена при несъответствие
с целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата
на чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП/ съгласно, която
заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, в който се
посочват данни за собствеността, физическото или юридическото лице, което
владее или държи жилището, предложението на кмета на община Перник /в
определените в тази наредба случаи/, заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение или писмото, с което кмета на общината е задължил
самонастанените лица в определен срок доброволно да освободят жилището, и
неизпълнение на това задължение. Наведени са доводи и за неспазване на реда
разписан в нормата на чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖТОП. Моли се съда да отмени
заповедта като незаконосъобразна.
В проведеното
съдебно заседание на 15.12.2022 година, жалбоподателят Л.Г.П., редовно
призована, не се явява, представлява се от адвокат С.Д. ***, който поддържа
жалбата по изложените в нея подробни съображения. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
В проведеното
съдебно заседание на 15.12.2022 година ответникът по жалбата – кметът на Община
Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Л.,
която оспорва жалбата като неоснователна. Счита за законосъобразна оспорената
заповед, тъй като е доказано наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за издаването ѝ – имота е общинска собственост, а жалбоподателят няма
сключен договор за наем на процесния имот, поради което същата владее имота без
правно основание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно
представен списък по реда на чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК/.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, разполагаща с
правен интерес от обжалването срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
Заповед № 29/08.02.1983 година, Д.Ц.П.заедно с членовете на семейството му са настанени
в жилище предоставено от Общински народен съвет – Перник, находящо се в гр.
Перник, кв. **** **** ****, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения
/л. 12 от делото/.
Въз
основа на настанителната заповед е сключен Договор за отдаване под наем на
процесния имот от 09.02.1983 година между „****“ гр. Перник, в качеството му на
наемодател и Д.Ц.П.като наемател, без посочен краен срок на договора /л. 21 от
делото/.
За
процесния имот е съставен Акт № 6790/20.01.2012 година за частна общинска
собственост /АОС/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във връзка с § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС, самостоятелен обект с идентификатор ****, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения с адрес на имота: гр. ***, ****, с
предназначение жилище, апартамент, със ЗП – 88,21 кв.м, ведно с мазе **** със
ЗП – 4.56 кв. м, актуван като частна общинска собственост, като актът е вписан от
Службата по вписванията на 30.01.2012 година /л. 19 от делото/.
С
Решение № 59 обективирано в Протокол № 8 от заседание на Комисията по чл. 10,
ал. 1 от НРУУРОЖТОП е взето решение за предприемане на процедура за изземване
на процесното общинско жилище от Л.Г.П. и
членовете на семейството/домакинството ѝ, тъй като към настоящия момент
титулярът по заповедта е починал на 16.12.2013г., а съпругата му Л.Г.П. и
членовете на семейството/домакинството ѝ владеят
имота без правно основание и след изтичане на срока по чл. 229 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Със
Заповед № 1792 от 10.10.2022 година, издадена от кмета на Община Перник /л. 12
от делото/ на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от ЗОС и чл. 34, ал. 1 и
ал. 5 от НРУУРОЖТОП, въз основа на Решение № 59, обективирано в Протокол № 8 от
30.06.2022 година, е разпоредено на
28.10.2022 година, в 11:00 часа, изземването от Л.Г.П., на имот общинска
собственост /АОС № 6790 от 20.01.2012 година/ – апартамент ****, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. ***. Заповедта е
мотивирана със Заповед № 29 от 08.02.1983 година на Общински народен съвет -
Перник, за настаняване на Д.Ц.П.и
членовете на семейството/домакинството му в описаното жилище, както и съгласно
чл. 229 от ЗЗД – изтекъл към момента на издаване на заповедта 10-годишен срок,
съответно владеене на имота от Л.Г.П. и
членовете на семейството/домакинството ѝ без правно основание. От
Констативен протокол /л. 15 от делото/, съставен от С. М. – член на Комисията
по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, се установява, че на 11.10.2022 година, на
входната врата на **** ****, гр. Перник е залепено
уведомление по чл. 18а, ал. 9, във връзка с ал. 8 от АПК /л. 17 от делото/ до
наемателя на общинското жилище, да се яви в 7-дневен срок за получаване на
Заповед № 1792 от 10.10.2022 година на кмета на Община Перник.
С влязло
в сила Определение № 255 от 21.10.2022 г., Административен съд – Перник е спрял
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната
заповед.
Изложеното
се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните и неоспорени от
страните писмени доказателства по делото.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал оспорения административен акт:
Оспорената
заповед е издадена от кмета на Община Перник, който съгласно разпоредбите на
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 65, ал. 1 от ЗОС е материално и териториално
компетентният орган да издаде заповед за изземване на общински имот, който се
владее или държи без правно основание. Следователно актът е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146,
т. 1 от АПК.
Относно
формата на акта:
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма и има необходимото съдържание съгласно чл.
59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, формално е мотивирана с фактическите и правни
основания за издаването ѝ, като съдържа и разпоредителна част, в която
ясно са определени задълженията, както и начинът и срокът за изпълнението ѝ.
С оглед на това не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
административен акт:
В хода
на проведеното административно производство e допуснатo съществено нарушениe на административнопроизводствените
правила, тъй като жалбоподателят, имала знанието, че ползва общинския имот на
валидно правно основание, без да е уведомена съгласно чл. 26, ал. 1, във връзка
с чл. 35 от АПК за започналото производство, съответно не ѝ е
предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства, с
което е ограничено правото ѝ на защита.
Безспорно се установява от административната преписка, че преди издаване на
заповедта за изземване жалбоподателят не е уведомена, че срещу нея се открива
производство по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на жилището, в което
живее повече от 39 години. След като от 1983 година насам жалбоподателят е
ползвала и обитавала жилището необезпокоявано, тя не е имала знание, че
собственикът на имота счита, че го държи без правно основание – без валидно
наемно правоотношение. При липсата на конкретика относно основанията на
административния орган за предприемане на действия по изземване на имота без
преди това да уведоми лицето, че наемното правоотношение следва да се счита за
прекратено и тя трябва да освободи жилището, наемателката на общинския имот е
била поставена в невъзможност за предприемане на адекватни действия по
събиране, представяне на доказателства или изразяване на обосновано становище
по настъпващите промени в наемните отношения с общината.
На
следващо място основателно се явява възражението на жалбоподателят, че ответната страна е нарушила процедурата,
предвидена в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖТОП,
изискваща заповедта за изземване да се издава въз основа на констативен акт,
който да съдържа данни вкл. за заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Няма данни по делото протокол с такова съдържание да е изготвен, съответно
заповед за прекратяване на наемното правоотношение да е издавана. Като
основание за постановяване на оспорваната заповед е посочено включително
Решение № 59, обективирано в Протокол № 8 от 30.06.2022 година. Така
установеното в своята съвкупност сочи за нарушаване на процедурата по издаване
на заповедта, съответно съставлява основанието по чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби:
С
разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърз способ за
защита на общинска недвижима собственост чрез изземването ѝ от лица,
които я владеят или държат без правно основание. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС
общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината.
За
упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на съответната община –
да издаде заповед за изземване на общински имот, който се държи без правно
основание, в каквато хипотеза, видно е от мотивите на оспорената заповед попада
процесният случай, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1.
имотът, предмет на изземване да представлява публична или частна общинска
собственост по силата на надлежно съставен и вписан акт за общинска
собственост; 2. имотът да се владее или държи от трето лице; 3. владеенето или
държането на имота от това трето лице да е без правно основание.
По
делото съдът приема за доказано, че се касае за общински имот – самостоятелен
обект с идентификатор ****, с адрес на имота: гр. Перник, ул. **** ****, ****,
с предназначение жилище, апартамент, със ЗП – 88,21 кв.м, ведно с мазе **** със
ЗП – 4.56 кв. м, актуван като частна общинска собственост с акт № 6790 за
частна общинска собственост, съставен на 20.01.2012 година.
Безспорно
се установява и втората предпоставка за законосъобразност на оспорената
заповед, а именно, че към датата на издаване на заповедта имотът се владее от
трето лице – жалбоподателя.
Съдът
приема, че не е налице третата предпоставка за законосъобразност на оспорената
заповед, а именно отпаднало правно основание, на което се владее имота, тъй
като в случая липсва заповед за прекратяване на наемното правоотношение с
влязъл в сила акт, постановен в производство по чл. 46 от ЗОС, което съставлява
задължително условие за да се премине към производство по изземване на общински
имот по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По делото се установява, че към датата на
издаване на обжалваната заповед процесният имот се държи от жалбоподателя на основание
сключения на 09.02.1983 година договор за отдаване под наем на държавен жилищен
имот, сключен между общинско предприятие „****“ и Д.Ц.П.въз основа на заповед
за настаняване № 29 от 08.02.1983 година на Общинския народен съвет – Перник.
По делото не
се представиха доказателства така установените наемни правоотношения,
възникнали по установения до приемане на ЗОС ред, да са били прекратени по реда
Глава IV от Наредбата за настаняване в общински
жилища /ННОЖ/ /отм. ДВ,
бр.
82 от 27.09.1996 г./, респективно раздел VI от
Закона за наемните отношения /ЗНО/, съответно Глава IV
/отм. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г./, действащи към датата на предоставянето на
жилището. Т.е. заварено при влизането в сила на ЗОС е валидно наемно
правоотношение.
Процесното
наемно правоотношение не е срочно, тъй като нито заповедта за настаняване, нито
сключеният наемен договор съдържат срок на настаняването или прекратително
условие по отношение продължителността на неговото действие. В тази хипотеза
следва да се възприеме разбирането относно неприложимост на разпоредбата на §
7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС по отношение на безсрочните наемни договори, сключени до
1 юни 1996 година, следователно процесното, заварено от влизането в сила на ЗОС
безсрочно наемно правоотношение не може да се счита за прекратено по силата на
закона, като за него ще е налице валидно сключен договор за наем, но без
законова възможност, предвидена в специалния ЗОС, за ограничаването му във
времето. Така, същото ще е възможно да бъде прекратено на някое от основанията
по чл. 46, ал. 1, т. 1 – т. 5 и т. 7 – т. 9 от ЗОС, при настъпването на
изчерпателно изброените хипотези, с издаване на заповед на компетентния орган
по чл. 46, ал. 2 от ЗОС, като хипотезата на т. 6 с изтичане на срока на
настаняване, би останала неприложима.
Веднъж възникнало наемното
правоотношетие следва да бъде прекратено с мотивиран нарочен акт – заповед
издадена от компетентния административен орган, каквото е изискването на чл.
46, ал. 2 от ЗОС и то само, ако са налице визираните в ал. 1 на текста
изчерпателно изброени от законодателя условия. Тази заповед подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност и едва след влизането й в сила, и след отказа за
доброволно изпълнение може да се пристъпи към принудително изземване на имота
по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС.
Видно е
от доказателства по делото, както и от мотивите, обосновали постановяването на
оспорваната заповед, че такова производство – по прекратяване на наемното
правоотношение, не предхожда издаването на оспорвания административен акт. При
това положение се приема, че жалбоподателят към датата на издаване на
оспорваната заповед е носител на права по валидно наемно правоотношение, което
не е прекратено нито по реда на ЗНО /отм. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г./ във вр.
с на ННОЖ /отм. ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г./,
нито на някое от предвидените в чл. 46 от ЗОС, основания. Т.е. към датата
на издаване на оспорваната заповед процесният имот се държи на валидно правно
основание, съответно не е налице една от изискваните законови предпоставки за
издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземването му от жалбоподателя.
В
производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС административният орган действа в
условията на обвързана компетентност – при наличие на всички изброени в хипотезата на правната норма
предпоставки, като едва тогава за него възниква задължение да издаде заповед за
изземване на имота /виж Решение № 4097 от 29.04.2022 г., постановено по адм.
дело № 1464/2022 г.; Решение № 9690 от 1.11.2022 г,. постановено по адм. д. №
2260/2022 г. и Решение № 1773 от 11.02.2021 г, постановено по адм. дело №
379/2021 г. по описа на Върховния административен съд/.
Предвид
обстоятелството, че в процесната заповед се съдържа позоваване на нормата на чл. 229, ал. ЗЗД, следва
да се има предвид, че разпоредбите на ЗОС са специални и нормите на чл. 228-239
от ЗЗД не намират приложение при отдаването под наем на общински жилища, което
се извършва по ред, определен от общинския съвет чрез нарочна наредба. /виж
Решение № 8292 от 4.06.2019 г., постановено по адм. дело № 683/2019 г.; Решение
№ 291 от 9.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3236/2018 г.; Решение № 331
от 13.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2747/2013 г.; Решение № 1475 от
5.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5667/2018 г.; Решение № 14955 от
13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 15019/2012 г.; Решение № 14955 от
13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 15019/2012 г.; Решение № 14539 от
27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7293/2018 г.; Решение № 4917 от
9.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7591/2012 г.; Решение № 12843 от
4.10.2013 г., постановено по адм. дело № 11901/2012 г. и Решение № 1312 от
27.01.2011 г., постановено по адм. дело № 10014/2010 г. по описа на Върховния
административен съд/
С оглед
горното е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид
изложеното оспорената заповед на кмета на Община Перник, е издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното и доказано искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната
страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 500.00
/петстотин/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие № 31619/2022 година.
Предвид
изхода на делото съдът следва да остави без уважение искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 1792 от 10.10.2022 година издадена от кмета на Община Перник, с която
на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се
изземе от Л.Г.П. с ЕГН **********, имот – частна общинска собственост,
представляващ апартамент ****, находящ се в гр. Перник, ул. **** ****, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
община Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, площад „Свети
Иван Рилски“ № 1А, да заплати на Л.Г.П. с ЕГН **********,
съдебни разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия:/п/