Р E Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28 август 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
проведено на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
гр.дело № 1595 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 вр.чл.463 от ГПК и е образувано по
жалба на „МАРИНА ГАРДЪН „ ЕООД, ЕИК
*********, чрез управителя му ТЕОДОРА
КАРАИВАНОВА – ЛАЗАРОВА, чрез адв.С. /ВАК/ против
налагане запор върху банкови сметки в БАКБ АД.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и не почива на
точното спазване на закона.Цитират се различни законови разпоредби и
Регламенти, и по същество се настоява съдът да отмени наложения запор върху
тези сметки, т.к. по тях се изплащат субсидии от ДФ „Земеделие“.
Взискателят в изпълнителното производство "Мегатрон“ ЕАД , чрез адв.Чукарска намира, че жалбата е
просрочена и не попада в обхвата на чл.435 от ГПК, поради което е и
недопустима.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по реда на 436, ал.2 от ГПК, и
според тях, жалбата се явява неоснователна.ЧСИ излага, че последователната
практика на съдилищата противоречи на жалбата и че този доход не се явява
несеквестируем.Настоява жалбата да се отхвърли.
Варненския окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите в подадената жалба, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 218/2018 година, по описа на ЧСИ З.Димитров е
образувано по молба на взискателя "Мегатрон“ ЕАД, с приложени изпълнителни
листи, от които е видно, че Длъжника е осъден да заплати следните суми: 27 326.77 евро – по Запис
на заповед; сумата от 2556.46 евро – по Запис на заповед ; сумата от 12 148.58
евро – по Запис на заповед, както и сумата от 475.21 лева – разноски.на
основание чл.458 от ГПК е била присъединена и Държавата.Била са наложени
Възбрани върху определени имоти, собственост на „Марина Гадънс“
ЕООД и на Маринка Иванова; били са наложени запори върху сметките на
дружеството и физическото лице в различни Банки, като конкретно и върху
вземанията, получавани от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна Агенция.
По делото е представена разплащателна сметка в БАКБ, отчети по Сметки за
получавани средства от ДФ „Земеделие“, както и различна съдебна практика.
При тези данни становището на
съда е следното:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от Длъжник в
изпълнителното производство срещу действие на ЧСИ – Запор върху сума /доход/,
която той намира за несеквестируем, от кръга на изрично посочените по чл.435 ГПК вр.чл.463 ГП. Съгласно ТР № 2/15 г. на ОСГТК на ВКС длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането,
върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от
връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо
вземане.В случая се атакува разпореждане от 10.07.2019 година за отказ да се
вдигне запор върху Банкови сметки на Длъжника, разкрити в БАКБ, до размера на
сумата от 105 492.76 лева, представляващи платени на „Марина Гардънс“ ЕООД субсидии от ДФ „Земеделие“, с възражение, за
несеквестируемост.
Жалбата се явява основателна
и съображенията са следните:
В нормата на чл.1 от ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските
производители/ са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавното
подпомагане (чл. 1, т. 1); прилагане на схеми за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 1, т. 6); прилагането
на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., както и на мерките и подмерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (чл. 1, т. 7). Средства,
с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния
бюджет и от бюджета на ЕС.От своя страна нормата на чл.92 ал.1 от Закона за
държавния бюджет за 2018 година изрично указва, че е недопустимо използването за обезпечения
на целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги. Тези средства не могат да се използват и за
принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица. Съгласно нормата
на § 1 т.1 от ДР на ЗПЗП "земеделски производители" са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция, от което и следва, че те не представляват финансови предприятия
по смисъла на ЗДБ. Т. е. цитираната норма на ЗДБРБ за 2018 година
намира пряко приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат
на земеделските производители и тези средства са несеквестируеми на основание чл.444
т.8 от ГПК.
Редно е да се посочи и друго - средствата, отпускани от фондовете на ЕС
са публични финансови средства съгласно чл.17 от ЗПЗП, като на основание чл.11
и чл.11 а от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" извършва дейността по
управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете
средства и свързаното с тях национално съфинансиране.
Съобразно Регламент /ЕС/ № 1360/2013
година бенефициери на тези плащания, са
регистрираните земеделски производители, а целта - влагането на средствата в
осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата
селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се
извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите
ефективно по предназначение, всяка мярка по общата селскостопанска политика
следва да бъдат предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите
на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно
разходването на предоставените им средства, от което следва и извод, че се
касае за целево финансиране. От анализа на цитираните норми се налага извод, че
тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер - земеделския производител. Предвид този
специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания
на земеделския стопанин, макар европейското и национално право да не съдържат
изрична разпоредба в този смисъл. По този въпрос се е произнесъл и ВКС с Решение
№ 143/25.10.17 г. на по гр. д. № 4666/16 г., III г. о.
Запознаването с това решение се явява наложително, като то казва следното:
„Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се
удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя
е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно.
Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде
групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания .
Предмет на настоящото обсъждане са несеквестируемите вземания и вземанията,
върху които не се допуска принудително изпълнение, т.е. тези за които е налице
е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта
на вземането или от изрични законови разпоредби. Не се допуска напълно или
частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници-физически
лица, например върху вземанията за социални плащания- чл. 114а КСО, 14 ал.3 З.,
вземанията по застрахователен договор-чл.381 КЗ . Относно длъжници-юридически
лица чл.614 ал.5 и ал.7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се
включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 З., сумите по
банковата сметка по чл. 60, ал. 2
ЗУО. В групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана
са тези, визирани от разпоредбата на чл.446 ГПК. Съгласно чл.444 т.8 ГПК
несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като
неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение
върху средства с публичен характер-съгласно чл.520 ал.1 и 2 ГПК не се допуска
изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно
субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху
средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините.
Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл.94
ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2017 г. Според тази разпоредба целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги
не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
Действащият към възникване на спорното правоотношение ЗДБРБ за 2012 г./отм./
също предвижда такава забрана.Съгласно §61 от целево предоставяните средства от
републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери по чл. 1, ал. 2,
раздел II, т. 1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата
ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и
отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения.
Съгласно §47 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2013 г./отм./, целево предоставяните средства
от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери по чл.1 ал.2,раздел ІІ,т.1.1 и 2.2 и за финансиране на
дейностите по техническата ликвидация,санирането на околната среда в
миннодобивния отрасъл и отстраняване на минали екологични щети не могат да се
използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Разпоредбите са с
императивен характер и са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани
е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни
стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и
обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат
затруднявани , независимо от неизправността на субекта на такива задължения .
До отговор на въпроса дали на същия режим се подчиняват вземанията на
земеделските производители към ДФ „Земеделие“, представляващи субсидия по
програмите на ЕС за развитие на селските райони се достига след анализ на относимата вътрешна и общностна
нормативна уредба:
Съгласно чл.2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/
№ 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008
на Съвета , земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 Регламент /ЕС/ №
1307/2013, а именно: физическо или юридическо лице, или група физически или
юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните
членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния
обхват на Договорите, определен в член 52 от Д. във връзка с членове 349 и 355
от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност.Според §1,т.1 ДР на ЗПЗП
земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат
непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция.
Следователно техният предмет на дейност не представлява финансова дейност и те
не са финансови предприятия. Сметките за средствата от ЕС обаче не се включват
в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл.141
ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации- съгласно чл.6 ЗПФ. Бюджетните
организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях,
които са финансово-правна форма за получаването,разпределянето и разходването
им и свързаното национално съфинансиране съгласно
чл.8 ал.1 и ал.2 ЗПФ. С чл.81, ал.1, ал.3 и ал.4 ЗПФ са определени сметките за
средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г. М. съвет ще утвърждава
годишни разчети, съгласно приложение № 9. Промени в разчетите по сметката за
средствата от Европейския съюз на Държавен фонд "Земеделие" се
извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието,
храните и горите съгласувано с министъра на финансите, след изтичане на третото
тримесечие на бюджетната година, при влошаване на бюджетното й салдо.
Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените
годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния
фонд и на Държавен фонд "Земеделие" при запазване на тяхното бюджетно
салдо. С чл.11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд „Земеделие“- юридическо лице на
бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и
опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл.7
от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите
членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 пар.1/разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл.5/ разходи по
ЕЗФРСР/.Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които
разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол,
предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са
надлежно отчетени. Съгласно чл.17а ЗПЗП тези средства са публични.Съобразно §1
т.50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства предоставени от държавния бюджет
и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
Една от водещите инициативи, съдържащи се в Стратегия за интелигентен, устойчив
и приобщаващ растеж - Европа 2020, одобрена от
държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС през юни 2010 г., е ефективното използване на ресурсите, включващо мобилизиране на
финансовите инструменти на ЕС -напр. развитие на селските райони, като част от
последователна стратегия за финансиране, която обединява европейското и
националното обществено и частно финансиране. В прембюлната
част на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ №
164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на
Съвета , е посочено че: / 27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват
ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания
към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза
за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при
съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на
предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да
разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано
съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да
бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на
публичния контрол върху използването им. В чл.11 от Регламента е прието, че
плащанията на бенефициерите по предвиденото в него
финансиране се извършват в пълен размер; в чл.40- че когато в правото на Съюза
са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната
агенция към бенефициер преди най-ранната и след
най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за
финансиране от Съюза; чл.47 предвижда, че извън проверките извършвани от
държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл.322 ДФЕС и въз основа
на Регламент /Евратом, ЕО/ № 2185/96 на Съвета,
Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54- че
за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или
небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18
месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на
разплащателната агенция на контролен доклад; чл.56 – че когато нередности или
небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони,
държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят
финансиране от Съюза; чл.58.2,3- че държавите членки създават ефективни системи
за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството,
уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл.63- че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат
административни санкции; чл.111-че държавите-членки гарантират ежегодно
публикуване ex post на бенефициерите на Фондовете.
Подобни разпоредби се съдържат и в отменения Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на
Съвета от 21.06.2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска
политика, действал при възникване на правоотношението, предмет на настоящото
дело. Според посоченото в преамбюлната му част, /11/
финансовата помощ от Общността следва да се изплаща на бенефициерите
навреме, за да могат да я използват ефективно, направените разходи след
изтичането на крайните срокове за плащанията следва да бъдат изключени от
финансирането от бюджета на Общността; /16/ Комисията следва да приведе в
действие система за ранно предупреждение и мониторинг по отношение на
селскостопанските разходи; /30/ да бъде предвидено извършване на проверки от
упълномощени от Комисията лица. В чл.1 е прието, че се постановяват специфични
изисквания и правила за финансиране на разходите по изпълнение на Общата
селскостопанска политика, включително разходите за развитие на селските райони;
в чл.10-че разходите могат да бъдат обхванати от финансирането на Общността
само ако са извършени от акредитирани разплащателни агенции, определени от
държавите членки, в чл.11- че плащанията във връзка с финансирането, предвидено
в регламента или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие по
програмите за развитие на селските райони се изплащат в пълен размер на бенефициерите; в чл.16- че когато в законодателството на
Общността са постановени срокове за извършване на плащанията, всяко просрочване
от страна на разплащателните агенции погасява правото за възстановяване на тези
плащания от финансирането на Общността; в чл.20- че за да гарантира, че
бюджетния таван няма да бъде превишен, Комисията прилага мерки за ранно
предупреждение и мониторинг за всеки месец по отношение на разходите по линия
на ЕФГЗ; в чл.37- че Комисията може да организира проверки на място.
Съгласно чл.288 ДФЕС /предишен чл.249 ал.2 Д./ Регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави-членки.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС за
земеделските стопани, включително това по мярка „Директни плащания 2012“ с
първоизточници на изплатените суми: „Схема за единно плащане на площ“/СЕПП/,финансирана
от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ /НР
1/,финансирани от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони,
като нефинансово предприятие, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от
ЕС. Независимо от това, то се подчинява на същия режим. Аргументите за това са
следните: правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и
личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени
изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на
ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС
се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в
определен срок и се оповестява. Бенефициер на това
плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие“,както беше казано по-горе, е
акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен
начин овластяват бенефициера да получи пълния размер
на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са
обект на специален режим и са несеквестируеми.
Съгласно т.13 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК несеквестируеми
са вземанията на Длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само
плащания по напълно несквестируеми вземания или
вземания, по които не се допуска принудително изпълнение.Когато по сметката на Длъжника
наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се
допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по
такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми
постъпления“.
Ето защо, в конкретния случай атакуваното разпореждане от 10.07.2019
година следва да бъде изцяло отменено, а делото върнато на ЧСИ за продължаване
на изпълнителните действия по отношение на имоти и/ или средства, които не
попадат в обхвата на чл.444 т.8 от ГПК.
Неоснователни са изложените в отговора против въззивната жалба,
възражения на Дружеството – Взискател.това е така, т.к. ТР № 2 от 2015 година
изрично сочи възможността да се атакува запор и възбрана, тогава, когато те са
насочени към удовлетворяване от несеквестируемо имущество.Насочването
на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество
за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът
отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с)
несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя
наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло
несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или
указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост,
без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, т.к.
съобщението е било получено на 12.07.2019 година, а тя самата е била предявена
на 19.07.2019 година.Нещо повече – също съобразно ТР № 2 от 2015 година на ВКС
Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита
за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги
допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново
жилище, въпросът може да бъде пререшен).На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта.
Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с)
несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и
без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението
върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на
съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане,
върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен
на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от
узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради
това отказва да плати на длъжника. Пропускането
на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния
изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и
връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от
кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба Вх.№ 11 191 от 19.07.2019 година на „МАРИНА ГАРДЪН“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез Управителя му ТЕОДОРА МИТКОВА КАРАИВАНОВА – ЛАЗАРОВА, чрез
адв. С. Отказ да се вдигне частично запора върху банкови сметки на Длъжника в
БАКБ, до размера на 105 492.76 лева, представляващи изплатени на „Марина Гардън“ ЕООД, субсидии от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
Агенция.
Решението на съда е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: