Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 324/2.4. 2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на ВТРС ДА "Д."-С. е осъдена да заплати на Т. Х.К., Ю. Х.К., Б. И.Л., Й. Р. С.,Р. Р.И.,А. Й.М., С. М.А., М.Р.Т., В. Г. Г., К. М.Г., Г. М. Д., М. и. М., А. М.М., Д. М., обезщетения/Посочени конкретно за всеки от тях/ в размер на възможния наем на имота, предмет на договора между страните от 20.5. 2005 г. за времето от 11.9. 2011г. - 9.9. 2014 г., като частично са уважени исковите претенции и са отхвърлени част от същите като погасени по давност за периода 11.9.2006 г. до 9.9. 2011г. Недоволни от решението са останали ищците по първоинстанционното дело, които Ч. пълномощниците си обжалват решението на ВТРС в частта, в която частично са отхвърлени претенциите по отношение на всеки от тях. В жалбата се твърди ,че решението е неправилно и незаконосъобразно в атакуваната част. Счита, че съдът неправилно е приел, че отхвърлената им искова претенция е погасена по давност, при което не е съобразил разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, респективно - давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането и на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предявяването на иск. Моли решението, като порочно в обжалваната от тях част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата им претенция да бъде изцяло уважена. Претендирани са разноски. По въззивната жалба е постъпил отговор от ДА „Д.“, в който се заема становище, че решението в отхвърлителната му част е обосновано, правилно и законосъобразно, и в тази му част същото следва да бъде потвърдено. Постъпила е въззивна жалба и от ДА „ДРВВЗ в осъдителната му част, като се твърди, че неправилно съдът е приел, че под наем може да се отдава и чужд имот, при което процесните сгради са държавна собственост, респективно - не могат да бъдат отдавани под наем от частни лица. Твърди се, че сключените между страните договори от 16.12.1992 г., от 02.10.2002 година и последният от 2005 г., анексиран по -късно, са нищожни по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД, тъй като от предмета на договорите не е видно дали не включва държавна собственост, която се отдава под наем по строго определен начин, предвиден в съответните нормативни документи, както и, че няма годно правно основание за сключването им предвид неизяснената собственост и неиндивидуализирането на предмета на договорите. Моли решението , като порочно в обжалваната му част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на ищците да бъде изцяло отхвърлена. .Претендират се разноски. По тази въззивна жалба е постъпил отговор от другата страна, в който се заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Посочват, че искът е изцяло доказан както по основание, така и по размер, при което предмет на сключения между страните договор за наем не са сгради, държавна собственост. В. окръжен съд като запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Производството пред районния съд е образувано по повод исковата молба на Т. Х.К., Ю. Х.К., Б. И.Л., Й. Р. С.,Р. Р.И.,А. Й.М., С. М.А., М. Р.Т., В. Г. Г., К. М.Г., Г. М. Д., М. И. М., А. М.М., Д. М., против ДА "Д."-С. за заплащане на обезщетения /посочени конкретно като размер за всеки от тях в уточняваща молба от 9.12.2014 г./ като възможния наем на имота, предмет на договора между страните от 20.5. 2005 г. за времето от 11.9.2006г.-9.9.2014 г.,като общата цена на исковете за обезщетение е 70 000 лв., а исковете за лихва за забава върху обезщетението е общо сумата 30 735.43 лв. Претендирани са разноски по делото. ДА "Д."-С. оспорва исковете като неоснователни, тъй като ищците не са били собственици на отдадения под наем имот. Твърди се, че договора от 20.5.2005 г., е нищожен по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД, като се позовава и на изтекла погасителна давност за период от 3 години от завеждане на исковете. Претендирани са разцноски. За да се произнесе в обжалваното решение ВТРС приел, че предявените искове са допустими и ги е разгледал по същество. За да се произнесе по исковете съдията подробно е описал и събраните по делото доказателства. Съдията подробно е разгледал отношенията между страните по приложеното гр.д.№ 233/2009 г. на ВТРС,както и решението на въззивната инстанция, като ДА е осъдена да заплати на ищците общо сумата 1250 лв.,обезщетение в размер на възможния наем от имота,предмет на договора от 20.5.2005 г. за периода 11.8.2006 г.-11.9.2006 г., който иск е предявен като частичен от общо дължимата сума като обезщетение за ползване на имота 35 000 лв. за периода от 11.8.2006 г. до подаване на исковата молба по гр.д. 233/2009 г. на ВТРС-22.1.2009 г. Съдията е разгледал мотивите на съдилищата по посочените дела и приетото за установено между страните за валидността на наемния договор и за дължимостта на паричните вземания без значение нали наемателят е собственик на вещта. В тази връзка съдията правилно е приел, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени на претендираното основание. Районният съд се е произнесъл правилно и мотивирано и по възражението на ответната агенция за наличие на погасителна давност по чл. 111"б" ЗЗД по отношение на претенцията за периода от 11.9.2006 г. до 9.9. 2011г. В тази връзка съдията вземайки предвид доказателствата по делото се е възползвал от възможността по чл. 162 от ГПК като е изчислил и конкретните размери, до които са уважени претенциите с обжалваното решение. Съдията правилно и мотивирано се е произнесъл и по претенциите за лихвата за забава с оглед констатацията ,че липсва покана по чл. 84 ал.2 от ЗЗД. ВТОС напълно споделя изложените от съдията мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. С оглед изложеното жалбите са неоснователни и недоказани, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски в това производство и искането за това следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 324/2.4. 2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на ВТРС. Отхвърля исканията на страните за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в 30-дневен срок от съобщението на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |