Р Е Ш Е Н И Е №260940
20.10.2020г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 18.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17477 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
С исковата молба, с вх. № 69097/25.10.2019г. от ищецът „Изи Финанс“ ЕООД е предявен иск срещу ответника М.Ж.М..
Правната квалификация на иска е чл. 422 ГПК.
Твърди се, че на ** дружеството „Изи Финанс“ ЕООД и ответника М.Ж.М. сключили договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Договора бил сключен при условията на ЗПФУР.
Ответникът не погасявал задълженията си. Поради което дружеството „Изи Финанс“ ЕООД подало заявление пред Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Образувано било частно гражданско дело № 13329/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7482/14.08.2019г. за следните суми: 900 лева /деветстотин лева/ – главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от ***., 118,80 лева /сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ – договорна лихва за периода ***- 02.07.2019 г., 374,85 лева /триста седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ - неустойка по чл. 3 от Договора,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 27,87 лева /двадесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ - държавна такса, представляваща 2% от претендираното вземане и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева /петдесет лева/, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Подадено е възражение срещу същата.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.Ж.М., че същият дължи на „Изи Финанс“ ЕООД следните суми: 1018, 80 лева, от които главница: 900 лева главница по предоставения кредит, 118,80 лева, претендираната със заявление по заповедното производство договорна/ възнаградителна лихва за периода от *** до 02.07.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се разноските направени в настоящето и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх.№ 78892/03.12.2019г. от ответника М.Ж.М., чрез а.Е.И..
В отговора на исковата молба се твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
Възразява се срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Оспорва се обстоятелството, че ищцовото дружество и ответника се намират в облигационни отношения.
Оспорва се обстоятелството, че ответника е сключил процесния договор. Не е подписвал същия и не го е потвърждавал.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ответника е провел телефонен разговор с представител на ищеца, с цел потвърждаване на договора.
Оспорват се изцяло представите документи към исковата молба.
Твърди се, че същите са създадени за нуждите на делото и сочената сума не била предоставена.
Счита се, че договор за кредит от разстояние № *** е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК при изложени твърдения за предоставени заемни средства.
Счита се, че договора за кредит е нищожен, поради подробно изложени в отговора на исковата молба съображения.
От съда се иска да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При условията на евентуалност се предявява възражение за прихващане за сумата от 493,65 лева получена от ищеца в периода от 03.01.2019г. до 02.05.2019г. въз основа на нищожни договорни клаузи относно възнаградителната лихва в размер на 118.80 лева и неустойка в размер на сумата от 374,85 лева. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.
Съдът като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 7482/14.08.2019г. по ч.гр.д. № 13329/2019г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответник М.Ж.М. да заплати в полза на ищеца 900 лева /деветстотин лева/ – главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***, 118,80 лева /сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ – договорна лихва за периода ***- 02.07.2019 г., 374,85 лева /триста седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ - неустойка по чл. 3 от Договора,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.
Против заповедта е постъпило възражение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 вр. с чл. 422 ГПК е предявен настоящия иск като с Определение № 174/06.01.2020г. заповедта е обезсилена за сумата от 374,85 лева, която представлява неустойка по чл. 3 от договора за кредит от разстояние № ***/***, тъй като по тази претенция не е предявен установител иск.
По делото се установява, че с договор за предоставяне на кредит от *** ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 900 лева при ГЛП от 40.15% и падеж 02.07.2019г. Сумата е преведена на *** с платежно нареждане приложено към исковата молба.
Следователно, заемната сума е дължима, тъй като падежът й е настъпил.
Дължима е възнаградителната лихва, тъй като същата е в съответствие с изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Дължима е и мораторната лихва, тъй като същата е законово определена и е правилно начислена за процесния период.
Не се споделят доводите затова, че процесния договор не е подписван и потвърждаван от ответника. Договорът е сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при което ищецът представя кореспонденция по електронна поща с ответника, от която се установява, че в 8.48 часа на *** М. е бил одобрен за кредита като са му изпратени два прикачени файла – преддоговорна информация и общи условия в 11.20 часана *** ищецът изпраща потвърдителен мейл затова че договорът е подписан и парите са преведени.
Не се установява договорът да е в нарушение нормите на чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и поради неспазване нормите на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК. ГПР е с ясно фиксиран размер, а лихвения процент е изрично посочен.
Не се споделят доводите за това че възнаградителната лихва е недобросъвестно определена, ответникът е бил наясно с тази лихва още при кандидатстването за заема и се е съгласил с нея поради което и не може впоследствие да релевира възражения за недействителността й щом веднъж я е приел. Посочената съдебна практика включително на СЕС касае различни от настоящия случай, респ. законодателят е предвидил максимален размер на ГПР в който се включва и възнаградителната лихва. Съдебната практика не би могла да стесни законово определения размер на възможността за уговаряне на възнаградителна лихва над трикратния размер на мораторната лихва. Още повече, че възнаградителната лихва отчита риска за заемодателя от евентуалната неплатежоспособност на потребителя както и улеснената процедура за отпускането на заема поради което и не е накърнено изискването за добросъвестност.
Съдът не обследва възраженията на ответника за неустойката по договора, тъй като същата не е предмет на установителния иск.
По делото не се установява каква сума е заплатена от ответника към ищеца и на какво основание, респ. ако е имало плащане към ищеца не е изяснено това плащане към кое вземане на ищеца е отнесено. В проведените две съдебни заседания не са направени доказателствени искания в тази насока от ответника, чиято е доказателствената тежест да установи основателността на възражението си за прихващане. В първото по делото заседание на 25.06.2020г. е дадена възможност на основание чл. 146, ал.3 ГПК на страните да изложат становището си във връзка с изготвения по делото доклад, вкл. дадена е възможност на ответника да ангажира доказателства във връзка с възражението си за прихващане. Във второто съдебно заседние е взето отношение по повод на молба вх. № 10659/12.02.2020г. и молбата от 22.05.2020г. подадени от ищеца.
Следователно и възражението за прихващане е останало недоказано поради което и не може да бъде уважено. Следва да се посочи и че възражението за прихващане има за предмет недействителността на неустойката по чл. 3 от договора за заем, но последната не е релевирана от ищеца и предвид неяснотата извършвани ли са плащания към ищеца и тези плащания отнасяни ли са към тази неустойка не би могло да се приеме, че са извършени при начална липса на основание поради недействителността на клаузата на чл. 3 от договора, поради което да се приеме, че погасяват задължението за лихви и главница.Вън от горното ищеца заявява, че част от сумата, която е платена е отнесена към възнаградителната лихва, която се установи че е законосъобразно формирана.
Предвид на гореизложеното предявените искове се уважават в пълен размер.
Съдът констатира, че не се е произнесъл по молба от 13.01.2020г. за допълване на определение № 174/06.01.2020г. в частта му за разноските с което се обезсилва заповедта по чл. 410 ГПК в частта му за разноските.
Препис от искането е връчено на ищеца като с молба вх. № 6734/29.01.2020г. същият е оспорил искането.
Определение № 174/06.01.2020г. следва да се допълни като ищеца бъде осъден за сумата от 150 лева разноски по чл. 38 ЗА в полза на а.Е.И., тъй като е инициирал заповедно производство в което е поискал присъждането на неустойка в размер на сумата от 374,85 лева за която впоследствие не е предявил установителен иск
Трайно установена е съдебната практика, че длъжникът има право на разноските сторени от него в заповедното производство, респ. право на такива разноски има адвокатът, когато осъществената от него правна помощ е по реда на чл. 38 ЗА. Това решение на юриспруденцията произтича от принципното разбиране за симетричност на страните в заповедното производство независимо от неговия едностранен характер. Така както заявителят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, който не може да бъде по-малък от минималният такъв съгласно Наредба № 1/2004г., така и длъжникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение. Тази симетричност е израз на принципа за равенство и равнопоставеност на страните в граждански процес и произтича от общия принцип установен в чл. 9 ГПК, както и произтича от чл.6 на КЗПЧОС и от практиката на ЕСПЧ - за равни възможности на страните (т.н. принцип за „равенство на оръжията”) и за осигуряване в националното съдопроизводство състезателен съдебен процес.
С връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК се интервенира върху правната сфера на длъжника чрез откриване на процедура за ангажирането на неговата гражданска отговорност. Всяка процедура, която има за цел реализацията на юридическа отговорност е свързана с конституционно прокламирания принцип на право на адвокатска защита залегнал в чл. 30, ал.4 КРБ. Нещо повече, стартирането на процедурата за реализиране на чужда отговорност винаги е свързано с осъществяването на сложен фактически състав от процесуални действия както от страна на търсещия отговорността, така и от страна на отговарящия. Ето защо заповедното производство като способ за реализиране отговорността на длъжника чрез проверка безспорността на дадено притезание в никакъв случай не е и не може да бъде самоцел, респ. интервенирането в чужда правна сфера не може да не води неблагоприятни последици за страната, тогава когато е неоснователно. Именно в тази насока е принципното разрешение на съдебната практика по присъждането на разноски в заповедното производство в полза на длъжника. Така когато кредиторът иска да провери дали вземането му не се оспорва и респ. след като разбере че се оспорва се отказва от по-нататъшната му защита, той следва да понесе отговорността си за разноските сторени от длъжника независимо от това, че процесуалния закон поставя по-високи изисквания към редовността на заявлението по чл. 410 ГПК в сравнение с възражението по чл. 414 ГПК.
При определяне размерът на разноските съдът ги присъжда по съразмерност.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство – сума в размер на 244.13 лева, която се разпределя както следва: държавна такса за заповедно производство – 25 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50 лева, държавна такса за настоящата инстанция 69.13 лева, юрисконсултско възнаграждение от 100 лева
Предвид на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ж.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 17, ап.1 с *** Б.Н.следните суми 900 лева /деветстотин лева/ – главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***, 118,80 лева /сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ – договорна лихва за периода ***- 02.07.2019 г., ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2019 г. до окончателното погасяване за които суми е била издадена заповед № 7482/14.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13329/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА М.Ж.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 17, ап.1 с *** Б.Н.сумата от 244,13 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство;
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 17 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Е.И. ***, със съдебен адрес:*** сумата от 150 лева разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.