№ 84
гр. Сливница, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.О.“ АД, ЕИК ***, подадена чрез адв. В. К., срещу
Наказателно постановление № 23-2400203 от 21.06.2024 г., издадено от К.Й.В. – директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по
труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв. за нарушение
по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 6 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2).
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП,
предвид обстоятелството, че жалбоподателят представлява лице, което не е субект на
нарушението. Твърди се още, че процесното НП е издадено в пълно несъответствие с
фактическата обстановка. В тази връзка в жалбата се излага, че от страна на „С.О.“ АД, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗЗБУТ и в качеството на
възложител по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредба № 2 на строителен обект „Производствена
и складова сграда за био хранителни продукти“ в имот УПИ II, кв. 7 от рег. план на м.
„Спортното”, с. Г., общ. Б., обл. С., са предприети всички мерки за отстраняване,
ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите, като са
осигурени комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълнявания от
него строеж, в съответствие с Наредба № 2, като се твърди, че отворът на асансьорната
шахта на кота +6,81 м в строящата се сграда, който създава опасност от падане, е обезопасен
чрез ограждения, които да понесат съответното натоварване. Сочи се, че на 11.04.2024 г.
Н.Б.А. ЕГН **********, който бил служител на „М.М.“ ЕООД, ЕИК ***, посетил обекта на
„С.О.“ АД във връзка с изпратена от „М.М.“ ЕООД оферта за бързи врати, като лицето било
допуснато от охраната на строителния обект (осигурена от страна на строителя – „И.С.”
ООД, ЕИК ***) и въведен в обекта от техническия ръководител, служител на строителя
1
;,И.С.” ООД – Р. Н. Н.. Сочи се, че Н.Б.А. паднал в асансьорната шахта, а техническият
ръководител веднага подал сигнал на 112 за настъпилия инцидент, като на място
пристигнали коли на бърза помощ и полиция и била констатирана смъртта на А.. Във връзка
с инцидента се твърди, че от страна на „С.О.“ АД, в качеството му на работодател и
възложител на обекта, са спазени всички законови изисквания, доколкото жалбоподателят е
осигурил координатор по ЗБУТ за целия период на строителството съгласно т. 3.1. от
Мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Приложение 2
от Договор между „С.О.“ АД и „И.С.” ООД от 19.05.2023 г.). Именно в изпълнение на това
си задължение се твърди, че „С.О.“ АД е сключило Договор от 05.12.2022 г. с „С.К.” ДЗЗД,
Булстат ***, като на основание чл. 3.01 от Договора и във връзка със стр. 5 от съпътстващата
го оферта „С.К.” ДЗЗД е назначило Й.Р.Б., притежаващ сертификат за квалификация №
3/19.04.2023 г., за координатор по ЗБУТ на обекта с идентификатор 18174.60.377. Сочи се, че
участниците в строителната дейност и обществеността са били информирани за
назначаването на координатор по ЗБУТ в различни типове комуникация, включително
посредством информационна табела, представена на обекта и декларирана с писмо до
Инспекция по труда от 16.06.2023 г. С оглед на горното жалбоподателят счита, че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са взети под внимание отговорностите
на „И.С.” ООД, описани в договора и приложението към него и свързани именно със
спазването на изискванията по осигуряване на ЗБУТ, както и отговорностите на „С.К.” ДЗЗД
за упражняване на строителен надзор и поемане на солидарна отговорност заедно с „И.С.”
ООД, за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството и недопускане на увреждане на трети лица (уговорени в Договор за
извършване на консултантска услуга – независим строителен надзор от 05.12.2022 г.,
сключен между „С.О.“ АД и „С.К.“ ДЗЗД, Раздел II, чл. 2.01). В тази връзка жалбоподателят
счита, че ограждането на асансьорната шахта е отговорност на координатора по безопасност
и здраве, предоставен на „С.О.“ АД от „С.К.” ДЗЗД. В жалбата е изложено още, че във
връзка с Акт за спиране от 12.04.2024 г., издаден на „С.О.“ АД са предприети мерки за
обезопасяване на асансьорната шахта на кота ±0,00 и кота +6,81 посредством мрежа и
сигнални ленти, респ. и твърда метална лайсна. Сочи се, че от издадените Акт № 23-
24002031 и Наказателно постановление № 23-2400203 не става ясно. в какво качество „С.О.“
АД е извършило процесното нарушение – дали единствено в качеството си на възложител
или в качеството си на работодател и възложител, макар че имуществената санкция е
наложена на дружеството единствено в качеството му на работодател. С оглед на горното
моли за цялостна отмяна на атакуваното НП, евентуално за намаляване размер на
наложената имуществена санкция до минимума .
Административнонаказващият орган не е депозирал отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят се представлява от адв. В.
К., който поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено, евентуално да бъде
намалена имуществената санкция. Претендира разноски в производството.
В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган –
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция
„Инспекция по труда“, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И.И.,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, като на свой ред претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 25.06.2024 г., а жалбата е подадена на ръка на
2
04.07.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 18.08.2022 г. „СЖС България“ ЕООД – водещ партньор в „С.К.“ ДЗЗД изпратило
на св. К.К. – ръководител проекти в „С.О.“ АД, ЕИК ***, оферта за оказване на
консултантски услуги за оценка на съответствието на инвестиционния проект и упражняване
на строителен надзор на строеж: „Нова Производствено-складова сграда“ – „Индустриална
зона Б.“, Община Б., като опционално било предложено и изпълняване на функцията
Координатор по ЗБУТ като представител на инвеститора на строежа и в съответствие с
всички изисквания на ЗЗБУТ и Наредба № 2 към него, като офертата била потвърдена и в
тази й част.
В тази връзка между „С.О.“ АД и „С.К.“ ДЗЗД бил сключен Договор за извършване на
консултантска услуга – независим строителен надзор от 05.12.2022 г., по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят се задължава срещу заплащане на договорната цена
да извърши упражняване на строителен надзор в съответствие с изискванията на ЗУТ и
прилежащите му наредби за етапите на проектиране и строителство на строеж „Нова
производствено-складова сграда“, находяща се в Индустриална зона Б., Община Б.. На
основание чл. 2.01, т. IV изпълнителят упражнява строителен надзор и носи солидарна
отговорност със Строителя по изпълнението на заложените дейности в инвестиционния
процес за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството. Съгласно чл. 3.01, т. IV допълнителните дейности, посочени в етап
проектиране към чл. 3.01 (I) и функциите на Координатор по ЗБУТ към чл. 3.01 (II), ще се
изпълняват единствено след изрично писмено възлагане от страна на възложителя.
На 09.01.2023 г. между жалбоподателя и „Л.Г.А.1“ЕООД бил сключен договор, по
силата на който последното в качеството си на изпълнител се задължило да изработи,
достави, монтира и сертифицира два броя товарни асансьора с адрес на монтаж с. Г.,
Индустриална зона Б., ПИ 18174.60.377, м. „Спорното“, като преди започване на
изпълнението на монтажа възложителят се задължил да оформи шахта и машинно
помещение съобразно чл. 14 от Договора.
На 09.05.2023 на жалбоподателя, в качеството си на възложител, било издадено
Разрешение за строеж № 107, по силата на което му било разрешено да извърши строително-
монтажни работи за строеж „Производствена и складова сграда за био хранителни
продукти“, находяща се в ПИ с идентификатор 18174.60.377, съставляващ УПИ II-256, кв. 7
от рег. план на м. „Спорното", с. Г., общ. Б., Област С..
На 19.05.2023 г. между жалбоподателя „С.О.“ АД, в качеството му на възложител и
„И.С.“ ООД, ЕИК ***, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор, по силата на
който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане на договорената цена
да изпълни в договорения срок, в съответствие с договора и приложенията към него,
одобрените архитектурни проект, законите, стандартите и нормативните актове в Република
България, Строителю Монтажни Работи на обект: Производствена и складова сграда за био
хранителни продукти в имот с идентификатор 18174.60.377, УПИ II, кв. 7 от рег. план на м.
„Спорното“, с. Г., общ. Б.. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Договора възложителят е длъжен да
осигури координатор по ЗБУТ за целия период на строителния процес и да следи за спазване
на мероприятията по ЗБУТ от всички участници в строителния процес, съгласно
Споразумение по здравословни и безопасни условия на труд (Приложение 2). В чл. 17, ал. 1
от Договора страните са договорили, че изпълнителят е длъжен „да осигури за своя сметка
безопасността на своите служители, на неговите подизпълнтели и всички лица на
строителната площадка. Изпълнителят е длъжен да вземе всички мерки за предотвратяване
3
на щети, увреждания или смърт на физически лица или вреди на юридически лица, които не
са страна по договора и да пази от повреда всички съществуващи комуникационни,
съобщителни, водопроводни, канализационни, електроенергийни, топлопреносни и
газопроводни мрежи и други съоръжения, които попадат в границите на строителната
площадка и извън нея. В случай, че все пак нещо от гореизброеното бъде повредено при
изпълнение на работите по договора, уведомява незабавно съответните служби и
експлоатационни дружества и е длъжен да възстанови предишният му вид и функции със
собствени сили и средства“. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Договора изпълнителят носи
отговорност и се задължава да обезщети възложителя, за което и да е искане, претенция,
процедура или разноска, направени във връзка с имуществени и неимуществени вреди,
причинени на други участници в строителството или трети лица, вкл. телесни повреди или
смърт, при или по повод изпълнението на задълженията си по договора.
Към договора е посписано и Приожение № 2 „Мероприятия за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд“, в което са разписани задълженията на
изпълнителя, сред които да определи длъжностно лице с подходящо образование и
квалификация за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от
професионалните рискове и превенция на тези рискове съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за
здравословните и безопасни условия на труд (т. 2.9). в т. 3.3 от Приложение № 2 изрично е
предвидено задължението на възложителя да следи за спазване от изпълнителя на наредба №
2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажи работи, както и да организира така своята
работа, че да е осигурена безопасността на персонала, изпълняващ строително монтажни
работи или друго на обекта.
Със Заповед № 1/29.05.2023 г., издадена на основание чл. 163а ЗУТ управителят на
„И.С.“ ООД определил свидетеля – техн. Р. Н. Н., за технически ръководител на обект
Производствена и складова сграда за био хранителни продукти в ПИ с идентификатор
18174.60.377, съставляващ УПИ II-256, кв. 7 от рег. план на м. „Спорното", с. Г., общ. Б.,
Област С., като едно от задълженията му било да упражнява контрол на строителна
площадка при строго спазване на проекта, нормите на строителството, изискванията на
ЗБУТ и опазването на околната среда.
Във връзка със сключения договор със „С.К.“ ДЗЗД последното издало Заповед
2023/01 от 05.06.2023 г. във връзка с чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2, с която определило Й.Р.Б.,
който разполагал със Сертификати № 3 от 19.04.2023 г. и № 136 от 19.04.2024 г. за
завършено обучение за координатор по ЗБУТ в строителството, за „Координатор по здраве и
безопасност при работа“ за периода на изпълнение на поръчката, който да отговаря за
координиране осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност
съгласно чл. 11 от Наредба № 2. Заповедта била получена от определеното лице, за което
последното се подписало.
На неустановена дата през 2024 г. свидетелят К. Б. Я. на длъжност „инженер
поддържка и производствено планиране“ при жалбоподателя се свързал с „М.М.“ ЕООД с
цел изготвяне на оферта за доставка и монтаж на бързи врати, които да бъдат монтирани, за
да разделят производството от асансьора в строителния обект в гр. Б.. На 11.04.2024 г.
дружеството изпратило на обекта лицето Н.Б.А., ЕГН **********, който се свързал със
свидетеля Я. и останал на място да изчака свидетеля Р. Н. Н.. Последният завел лицето
Н.Б.А. на втория етаж, където била една от вратите, като му помогнал да измери вратата,
след което тръгнал и го оставил да си прибира инструментите. Отворът, който измерило
лицето А., бил на около 3,80 метра от асансьорната шахта на втория етаж на кота +6,81,
която към този момент не била обезопасена. Преди да слезе по стълбите, които била на 10-15
метра, св. Н. чул грохот, поради което се върнал на мястото, където бил оставил А., но не го
видял. Тогава св. Н. погледнал в асансьорната шахта и видял, че А. е заклещен между
4
асансьорните цилиндри (асансьорната уредба) и бетонната стена на асансьорната шахта.
Незабавно свидетелят се обадил на тел. 112, като на място пристигнали Бърза помощ,
полиция, служителите от Инспекция по труда – свидетелите М. М. М.-. и И. Г. Г. – главни
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и св. К. Я..
Свидетелите М.-. и Г. огледали и заснели обекта, като констатирали, че отворът за
съответната асансьорна шахта не бил обезопасен съобразно изискванията на Наредба № 2
със здраво покритие, така че да няма отвор или с парапет- горен среден и долен, така че да
не могат да падат хора и предмети от тази височина.
На място служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
съставили призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, връчена на св. К. Я., в която били посочени какви
документи следва да се представят на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ.
На 12.04.2024 г., във връзка с извършената проверка и като счела, че е нарушен чл. 61
от Наредба № 2, св. М.-. издала и акт за спиране, с който за предотвратяване и
преустановяване на констатираните нарушения на основание чл. 404 ал. 1, т. 3 КТ спряла
извършването на всички видове дейности на обекта, с изключение на дейностите по
изпълнение на установените нарушения, до отстраняване на нарушението. Актът бил
връчен на св. К. Я. на 12.04.2024 г.
Проверката продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ в периода от 11.04.2024 г. до 26.04.2024 г., като в хода на проверката
жалбоподателят представил изисканите документи, в т.ч. и сключените от него договори, а
също и протокол за обезопасяване от 12.04.2024 г., разрешение за строеж и Протокол №
180/17.04.2024 г. за разследване на трудова злополука, извършено по заповед на „С.О.“ АД
съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 2.
За резултатите от извършената проверка на 26.04.2024 г., в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, свидетелите М.-. и Г., в присъствието на
представителя на дружеството, разполагащ с нотариално заверено пълномощно с рег. №
11134/20.06.2022 г. – С.А.Т., съставили Протокол за извършена проверка ПР2414634 от
26.04.2024 г., в който отразили установената фактическа обстановка, осъществила се на
обекта „Производствена и складова сграда за био хранителни продукти в имот с УПИ II, кв.
7 от рег. план на м. „Спорното“, с. Г., общ. Б., обл. С., като приели, че с това „С.О.“ АД, в
качеството си на възложител на строителния обект, който не се освобождава от отговорност
по отношение осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, не е
изпълнил задължението си, като в процеса на строителството на обекта изисква, а
съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за
здравословни и безопасни условия на труд от участниците в строителния процес, в т.ч. от
строителя и подизпълнителите, независимо от това, че в процеса на договаряне са
определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр. 37/2004 г.), а именно: не са
предприети мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота
и здравето на работещите, като не са осигурени комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл.
на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваният от него строеж, в съответствие с Наредба № 2, а
именно: отворът на асансьорната шахта на кота +6,81 м в на строящата се сграда, който
създава опасност за падане от височина, не е обезопасен чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Н.Б.А., ЕГН **********, който
на 11.04.2024 г., към 15:50 ч. при снемане на размери на отвори на врати за ролетни щори на
горецитирания обект, самоволно без свидетели се отклонява към необезопасения отвор на
шахта за товарен асансьор на второ ниво и пада от кота +6,81 м, като се наранява
смъртоносно. С протокола на жалбоподателя били дадени предписания със срок за
5
изпълнение 29.04.2024 г.
За така установеното нарушение на същата дата – 26.04.2024 г., актосъставителят –
св. М. М. М.-., на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, в присъствието на свидетеля И. Г. Г., на основание чл. 416, ал. 1 КТ съставил на
жалбоподателя, в качеството му на възложител по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и работодател по
смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закон за здравословни и безопасни
условия на труд, Акт за установяване на административно нарушение № 23-2400203 от
26.04.2024 г. за това, че при проверка на 11.04.2024 г. след постъпил сигнал от 112 за смъртна
злополука с Н.Б.А., ЕГН **********, на строителен обект „Производствена и складова
страда за био хранителни продукти в имот с УПИ II, кв. 7 от рег. план на м. „Спорното“, с. Г.,
общ. Б., обл. С., се установило че „С.О.“ АД, в качеството му на възложител на
горецитирания строителен обект, който не се освобождава от отговорност по отношение
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, не е изпълнил
задължението си, като в процеса на строителството на обекта изисква, а съответните
контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и
безопасни условия на труд от участниците в строителния процес в т.ч. от строителя и
подизпълнителите, независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или
повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.), а именно: не са предприети мерки за
отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на
работещите, като не са осигурени комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваният от него строеж, в съответствие с Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, а именно: отворът на асансьорната шахта на кота +6,81 м в
на строящата се сграда, който създава опасност за падане от височина, не е обезопасен чрез
парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване,
вследствие на което Н.Б.А., ЕГН **********, който на 11.04.2024г. към 15:50 ч. снема
размери на отвори на врати за ролетни щори на горецитирания обект, самоволно без
свидетели се отклонява към необезопасения отвор на шахта за товарен асансьор на второ
ниво и пада от кота +6,81м, като се наранява смъртоносно. С това актосъставителя приел, че
жалбоподателят е нарушил чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. АУАН бил съставен в присъствието на представителят на дружеството, разполагащ с
нотариално заверено пълномощно с рег. № 11134/20.06.2022 г. – С.А.Т., който го подписал
без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН било подадено възражение вх. №
24057241/02.05.2024 г. по описа на Д „ИТ“ Софийска област, съдържащо част от
оплакванията, съдържащи се и във въззивната жалба.
Въз основа на така съставения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана, К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“, издала обжалваното
понастоящем Наказателно постановление № 23-2400203 от 21.06.2024 г., с което за
нарушението по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ),
вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ било наложено
6
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв., като при
индивидуализацията на наказанието АНО отчел и настъпилия вредоносен резултат,
вследствие извършеното нарушение.
Наказателното постановление било връчено на служител на жалбоподателя на
25.06.2024 г.
На 11.11.2024 г. бил съставен Констативен акт за установяване на годността на
приемане на строеж (Образец 15).
По делото няма данни жалбоподателят „С.О.“ АД, ЕИК *** да е наказван за
нарушения по КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – заповед № 179/15.04.2024 г., Протокол № 180/17.04.2024 г. за разследване на
трудова злополука, извършено по заповед на „С.О.“ АД съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 2,
възражение вх. № 24057241/02.05.2024 г. по описа на Д „ИТ“ Софийска област, Договор
между „С.О.“ АД и „И.С.” ООД от 19.05.2023 г., ведно с Приложение № 1 и Приожение № 2
към него „Мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
Договор за извършване на консултантска услуга – независим строителен надзор от
05.12.2022 г., сключен между „С.О.“ АД и „С.К.“ ДЗЗД, оферта от 18.08.2022 г. за оказване
на консултантски услуги за оценка на съответствието на инвестиционния проект и
упражняване на строителен надзор на строеж: „Нова Производствено-складова сграда“ –
„Индустриална зона Б.“, Община Б., извлечение от електронна поща от 18.08.2022 г.,
Разрешение за строеж № 107/09.05.2023 г., известие за доставяне на НП, акт за установяване
на административно нарушение № 23-2400203 от 26.04.2024 г., Протокол за извършена
проверка ПР2414634 от 26.04.2024 г., призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, акт за спиране от
12.04.2024 г., Заповед 2023/01 от 05.06.2023 г., Протокол за обезопасяване във връзка с акт за
спиране от 12.04.2024 г., пълномощно с рег. № 11134/20.06.2022 г., извлечение от електронна
поща от 26.04.2024 г., Сертификати № 3 от 19.04.2023 г. и № 136 от 19.04.2024 г. за
завършено обучение за координатор по ЗБУТ в строителството, Заповед № 3-0864 от
17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед №
ЧР-43 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“ и
длъжностна характеристика на К.В., Заповед № ЧР-1313/04.09.2020 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“ и длъжностна характеристика за длъжността
главен инспектор на М. М. М.-., Заповед № 1/29.05.2023 г., издадена на основание чл. 163а
ЗУТ от управителят на „И.С.“ ООД, Договор от 09.01.2023 г. и Констативен акт за
установяване на годността на приемане на строеж (Образец 15); веществените
доказателства: снимков материал от обекта; както и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите М. М. М.-., И. Г. Г., К. Б. Я., К.С.К. и Р. Н. Н..
При изграждане на изводите си съдът се позова на показанията на всички разпитани
по делото свидетели, доколкото те не са противоречиви, а са логични и последователни и
изясняват цялостната фактическа обстановка по делото. По делото категорично се установи,
че към датата 11.04.2024 г. асансьорната шахта не е била обезопасена, като е ирелевантно кой
от изпълнителите или подизпълнителите е следвало да осигури такова обезопасяване и дали
обектът в частта относно шахтата е бил предаден на следващия подизпълнител.
Констатациите от Акт за установяване на административно нарушение № 23-2400203
от 26.04.2024 г., Протокол за извършена проверка ПР2414634 от 26.04.2024 г., и акт за
спиране от 12.04.2024 г. се безпротиворечиви, достоверни и намират опора в показанията на
свидетелите М.-. и Г.. Поради това съдът ги кредитира.
Договорите и приложенията към тях, заповедите и Актът образец 15 от 11.11.2024 г.
също са обективни и достоверни писмени доказателства, които съдът кредитира и от които
установява, че на проверявания обект възложител е жалбоподателят „С.О.“ АД, а строител е
7
„И.С.” ООД, като на „С.К.“ ДЗЗД, осъществяващо независим строителен надзор, са
възложени и функциите Координатор по ЗБУТ и като такъв е определен Й.Р.Б.. В същия
смисъл са и показанията на разпитаните от съда свидетели. От Акта образец 15 от 11.11.2024
г. се установява, че към 11.04.2024 г. строежът не е бил завършен, като дори няма данни дали
е бил на ниво „груб строеж“ (по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ). Поради това следва да
се счита, че е имало действащи СМР по смисъла на§ 5, т. 40 ДР на ЗУТ.
Приложените по делото Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР-43 от 30.01.2023 г. на
изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“ и Заповед № ЧР-1313/04.09.2020 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, както и длъжностните
характеристики на М. М. М.-. и К.Й.В. имат доказателствена сила за посочените в тях факти
и обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира, като от тях се установява, че от 26.04.2024
г. М. М. М.-. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Д „ИТ – Софийска област“ и като
такава е имала правомощието да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт, а К.Й.В., като
директор на Д „ИТ – Софийска област“ е имала правомощието да издава НП, включително и
процесното. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени
от оправомощени лица.
Приложеното на лист 82 от делото пълномощно е обективно и достоверно писмено
доказателство, поради което съдът го кредитира и приема, че С.А.Т. е упълномощен
представител на „С.О.“ АД и съответно Протоколът за извършена проверка и АУАН са били
връчени на него именно в качеството му на упълномощен представител на Дружеството –
жалбоподател.
Посоченият доказателствен материал е непротиворечив, поради което съдът му даде
вяра изцяло, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК не се явява необходим
допълнителният му анализ, доколкото доводите, развити в жалбата, касаят неправилното
приложение на материалния закон, а не толкова установената по делото фактическа
обстановка, за която са налице и веществени доказателства – снимков материал, изготвен от
мястото на инцидента към 11.04.2024 г.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и
ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна
норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни признаци
от обективна страна – не са предприети мерки за отстраняване, ограничаване или
намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите, като не са осигурени
комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваният от
8
него строеж, в съответствие с Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно:
отворът на асансьорната шахта на кота +6,81 м в на строящата се сграда, който създава
опасност за падане от височина, не е обезопасен чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване, вследствие на което Н.Б.А., ЕГН
**********, който на 11.04.2024 г. към 15:50 ч. снема размери на отвори на врати за ролетни
щори на горецитирания обект, самоволно без свидетели се отклонява към необезопасеният
отвор на шахта за товарен асансьор на второ ниво и пада от кота +6,81м, като се наранява
смъртоносно. АУАН е съставен в присъствието на представите на жалбоподателя и свидетел
очевидец към момента на установяване на нарушението, с което са съобразени правилата на
чл. 40 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
С атакуваното НП на въззивника на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв.,
за нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ),
вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ (ред., ДВ, бр.58 от 2010 г., в
сила от 30.07.2010 г.) работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10
000 лева. Следователно законодателят е предвидил възможност за санкциониране на
работодателя, когато той не е изпълнил задълженията за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като се изисква субектът на административнонаказателна
отговорност да има качеството работодател.
Легалната дефиниция на понятието „работодател“ се съдържа в § 1, т. 1 ДР на КТ, а
именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. В § 1, т. 2 ДР на Закона за здравословните и
безопасни условия на труд законодателят е дал отделно определение на понятието
„работодател“, съгласно което това е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителни
разпоредби на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията. Същевременно съгласно § 1, т. 10 ДР на
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи „работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, бе установено, че към
момента на извършване на проверката от служителите на Дирекция „Инспекцията по труда –
Софийска област“, дружеството жалбоподател е било възложило СМР на обекта на контрол
на „И.С.” ООД по силата на сключеният договор, в който смисъл дружеството е възложило
работата по смисъла на горецитираните разпоредби. Нещо повече, съгласно чл. 15, ал. 4 от
Договора страните се договорили изричното, че възложителят е длъжен да осигури
координатор по ЗБУТ за целия период на строителния процес, както и че ще следи за
спазване на мероприятията по ЗБУТ от всички участници в строителния процес, съгласно
Споразумение по здравословни и безопасни условия на труд (Приложение 2), макар в чл. 17,
9
ал. 1 от Договора да е предвидено, че и изпълнителят е длъжен „да осигури за своя сметка
безопасността на своите служители, на неговите подизпълнтели и всички лица на
строителната площадка“. Предвидена била и отговорност за изпълнителя да обезщети
възложителя, за което и да е искане, претенция, процедура или разноска, направени във
връзка с имуществени и неимуществени вреди, причинени на други участници в
строителството или трети лица, вкл. телесни повреди или смърт, при или по повод
изпълнението на задълженията си по договора (чл. 23, ал. 1 от Договора). В чл. 3.3 от
горецитираното Приложение № 2 пък било изрично предвидено задължението на
възложителя да следи за спазване от изпълнителя на наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажи работи, както и да организира така своята работа, че да е осигурена
безопасността на персонала, изпълняващ строително монтажни работи или друго на обекта.
В изпълнение на задължението по чл. 15, ал. 4 от Договора, още преди сключването
му, възложителят бил сключил със „С.К.“ ДЗЗД Договор за извършване на консултантска
услуга – независим строителен надзор от 05.12.2022 г., по силата на който възложителят
възлага, а изпълнителят се задължава срещу заплащане на договорната цена да извърши
упражняване на строителен надзор в съответствие с изискванията на ЗУТ и прилежащите му
наредби за етапите на проектиране и строителство на строежа, както и да осигури
функциите на Координатор по ЗБУТ, за какъвто е бил определен Й.Р.Б.. В чл. 2.01, т. IV пък
страните уговорили, че изпълнителят упражнява строителен надзор и носи солидарна
отговорност със Строителя по изпълнението на заложените дейности в инвестиционния
процес за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството.
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството възложител по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. на МТСП и МРРБ, която препраща към съответните
разпоредби на ЗУТ относно това понятие. Според чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон, като възложителят или
упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.
Спорния въпрос е има ли жалбоподателят и качеството работодател и подлежи ли на
санкциониране по реда на чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ.
С оглед дадената в АУАН и НП правна квалификация на нарушението следва да
бъдат съобразени разпоредбите на Наредба № 2, издадена на основание чл. 276, ал. 1 КТ
който предвижда правомощието на министъра на труда и социалната политика
самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд (§ 3 ПЗР на Наредба № 2). От това следва, че за
нарушаване на нейните разпоредби са приложими санкционните норми, регламентирани в
КТ. От друга страна следва да се има предвид, че законодателят е уредил обществените
отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в
специален закон, а именно в ЗЗБУТ. Съгласно чл. 5, ал 2 ЗЗБУТ в процеса на проектирането,
строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и
изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за
здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. Задълженията на
възложителя, какъвто безспорно е „С.О.“ АД, в процеса на проектиране и строителство, са
доразвити именно в Наредба № 2. Настоящият състав намира, че в процесния случай при
определяне качеството на „работодател“ намира приложение легалната дефиниция на
понятието, съдържаща се в § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2, която съответства на същото
понятие, дадено и в специалния ЗЗБУТ в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, разширяваща понятието
по § 1, т. 1 от ДР на КТ с всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията. Законодателят не случайно е разширил
кръга на субектите, които определя като работодатели съгласно ЗЗБУТ и другите
подзаконови нормативни актове, уреждащи обществените отношения, свързани с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в насока засилване на защитата
10
на лицата, полагащи труд. В тази връзка следва да се приеме, че в процесния случай „С.О.“
АД като възложител на строежа „Производствена и складова сграда за био хранителни
продукти“, находяща се в ПИ с идентификатор 18174.60.377, съставляващ УПИ II-256, кв. 7
от рег. план на м. „Спорното“, с. Г., общ. Б., Област С., също има качеството и на
„работодател“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, респ. § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 (в
този смисъл, Решение № 289 от 11.05.2009 г. на Административен съд – С. – област по
КАНД № 155/2009 г., Решение № 378 от 13.05.2010 г. на Административен съд – С. – област
по КАНД № 267/2010 г. Решение № 890 от 09.06.2024 г. на Административен съд – С. –
област по КАНД № 573/2024 г. и др.). С оглед на изложеното, съдът намира възражението на
жалбоподателя, че от АУАН и НП не ставало ясно в какво качество е санкциониран, за
неоснователно, доколкото той е едновременно и възложител, на които са делегирани
задълженията по спазване на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ и чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004 г., така и
работодател по смисъла на санкционната разпоредба на чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ и
на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, като цитираната в жалбата съдебна практика във връзка с
възражението, че не може да е субект на нарушението, касае други нарушения и е
ирелевантна за случая.
От направения по-горе анализ на доказателствата се установява, че към момента на
проверката (11.04.2024 г.) обектът не е бил довършен и не е бил въведен в експлоатация.
Това означава, че в него е имало действащи строително – монтажни работи по смисъла на §
1, т. 13 от ДР на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, вр. § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, поради което
важат правилата на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, за
нарушението на които е бил санкциониран жалбоподателят.
Същевременно съгласно чл. 6 от Наредба № 2 възложителят или упълномощеното от
него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд независимо от това, че в процеса на договаряне
са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 или чл. 11
от Наредба № 2/22.03.2024 г. Това означава, че е без значение какво е договаряно относно
здравословните и безопасни условия на труд, възложителят винаги е отговорно лице за
спазване на правилата, разписани в ЗЗБУТ. Представените договори с клаузи, че
отговорността следва да се понася от изпълнителя–координатор, респ. от строителя, не
променят фактическата обстановка по делото. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 е
императивна и дава възможност на наказващите органи да наложат административно
наказание на възложителя. Клаузата в отделните договори може да дава право на
възложителя последващо да търси в общото исково производство обезщетение за
претърпени вреди от виновно поведение на изпълнителя по договор за координиране на
строителството. В административнонаказателното производство обаче, възложителят е
санкциониран с имуществена санкция – вид обективна административнонаказателна
отговорност на възложителя, която е законово регламентирана и допустима, независимо
сключените договори с координатори. „Прехвърлената отговорност при неизпълнение на
тези задължения“ не касае административно наказателната отговорност именно поради
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 (така Решение № 289 от 11.05.2009 г. на
Административен съд – С. – област по КАНД № 155/2009 г. ). Поради това е ирелевантно и
съдържанието на приложените по делото договори, както и факта, че е имало определено
лице координатор по здравословни и безопасни условия на труд, липсата на което би била
самостоятелно нарушение по чл. 5, ал. 1 Наредба № 2/22.03.2004 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията
или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415,
415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и
нормативни актове. Съобразявайки цитираната разпоредба, както и всичко изложено по-
горе, съдът намира, че чрез неизпълнението на императивното изискване на разпоредбата на
чл. 6 от Наредбата и оттам на императивните изисквания на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ дружеството е
11
реализирало състава на чл. 413, ал. 2 КТ.
Отговорност на юридическите лица е безвиновна и са изразява именно в неспазване
на императивно законово предписание, което е задължително за работодателя.
Както беше изложено, според разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. В настоящия случай, с НП е наложена имуществена санкция, която е над
установения минимум, а именно 3000,00 лв. В НП са изложени мотиви, които се споделят от
съда, който приема, че наказанието е съответно на тежестта на нарушението, предвид
обстоятелството, че неизпълнението на изискванията на Наредбата са довели до злополука с
летален изход. Наказанието е далеч под средния размер, поради което независимо от това, че
по делото няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения по КТ, то
същото е съответно на преследваните с чл. 12 ЗАНН цели и в този смисъл законосъобразно
определено.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на наказателното постановление, съдът не констатира основания за неговата
отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а
подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Относно разноските по делото.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата
за заплащане на правната помощ от 01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта, че юрисконсултът се е явявал във
всички четири съдебни заседания по делото, а и с оглед конкретната правна сложност на
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
среден размер, а именно – 120,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН, Районен
съд – Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2400203 от 21.06.2024 г.,
издадено от К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към
Главна дирекция „Инспекция по труда“, с което на „С.О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н „В.“, кв. „К.“, ул. „Д.“ № 6, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004
12
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА „С.О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“,
кв. „К.“, ул. „Д.“ № 6, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
сумата в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
13