№ 243
гр. Пазарджик, 25.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20245200500203 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят М. К. Д. не се явява. За него се явява адв. С. В. Р.,
надлежно упълномощен да го представлява. Страната е редовно призована.
За ответника „А.М“ АД се явява адв. Г. А. М., надлежно упълномощен
да го представлява. Страната е редовно призована.
Адв. Р.:Да се даде ход не делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото за днешното съдебно заседание, страните са редовно призовани,
надлежно се представляват, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение №24/09.02.2024 г. по гр.д. №141/2023 г. по описа на РС-
Панагюрище е ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен и недоказан, предявеният
от М. К. Д., с ЕГН-***** от ******, със съдебен адрес: ********- чрез
адвокат С. В. Р. от ****** със седалище и адрес на управление: ******
представлявано от Изпълнителния директор ***** иск на основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца със
Заповед №5/01.02.2023г . г. и възстановяването му на заеманата преди това
длъжност.
1
ОСЪДЕН Е М. К. Д., с ЕГН-***** от град ******* със съдебен адрес:
***** ******- чрез адвокат ***** да заплати на А.М. АД с ЕИК[1]***** със
седалище и адрес на управление: ****** представлявано от Изпълнителния
директор ***** сторените по делото съдебно[1]деловодни разноски в размер
на 300,00 лв.(триста лева) – за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. К. Д. чрез процесуалния си пълномощник, с което са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ
за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяването на
жалбоподателя на работа при ответника и на основание чл. 225, ал. 1 от КТ,
полагаемото се обезщетение при незаконно уволнение, като неправилно,
немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Като са
изложени следните съображенията за това:
За да постанови обжалваното решение се твърди, че съдът е кредитирал
свидетелските показания, без да вземе предвид тяхната заинтересованост при
хипотезата на чл. 172 от ГПК, в посока обективност и достоверност.
Цитира се разпоредбата на чл.195 от КТ, като в тази насока се излагат
съображения, че непосочването кога са били извършени нарушенията, освен
че прави Заповедта немотивирана и само по себе си е достатъчно основание за
признаването и за незаконна и отмяната й като такава, но и води до
невъзможност за съда да извърши проверка дали наказанието е наложено в
рамките на преклузивните срокове по чл. 194 от ГПК от откриването,
респективно - от извършването на нарушението. По делото единствено било
установено, че жалбоподателя не бил допуснат до работа, но не и факти които
да водят до приемане на забранени субстанции.
Твърди се, че дори да се приеме, че наказанието е наложено в сроковете
по чл. 194 от КТ и извършеното от жалбоподателя действително съставлявало
нарушение на задълженията му по Длъжностната характеристика и
Правилника за вътрешния трудов ред, предвид тежестта на извършеното,
обстоятелствата при които е извършено (с цел изпълнение на лекарско
предписание) и липсата на други провинения и нарушения на трудовата
дисциплина, се твърди, че дисциплинарно наказание „ уволнение“ се явявало
прекомерно и завишено спрямо тежестта на извършеното от него.
Излагат се подробни съображения във връзка с изготвената по делото
СМЕ.
На следващо място се сочи, че обжалваното дисциплинарно наказание
„уволнение“, е наложено от работодателя в противоречие с императивното
изискване на чл. 333, ал. 1 от КТ.
Цитират се мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, както и
се анализират свидетелските показания.
Извън горепосоченото се твърди, че практика на ВКС по приложението
на чл.189, ал.1 КТ, била константна. Сочи се съдебна практика.
2
На следващо място се твърди, че за да бъде едно деяние дисциплинарно
нарушение не е достатъчно да е установен факта на неговото осъществяване,
а в настоящия случай нямало несъмнени доказателства това да е така.
Необходимо било деянието да било извършено от служителя виновно по
аргумент на чл. 186 от КТ.
Излагат се съображения, че това, както и неизлагането на мотиви за
обстоятелствата по чл. 195, ал. 1 от КТ, само по себе си прави оспорената
заповед материално незаконосъобразна.
В конкретната хипотеза органът не бил мотивирал съразмерност на
наказанието спрямо релевантните за преценка обстоятелства, въведени в чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ, като само тяхното посочване не било мотивиране на
акта. Това нарушение също се твърди да е достатъчно сериозно, за да
обоснове незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание.
Излагат се подробни съображения във връзка с това констатирана ли е
по безспорен начин употребата на алкохол и показанията на техническото
средство при такова минимално съдържание, достатъчно ли е, за да се
приеме, че е налице това тежко нарушение на трудовата дисциплина.
С оглед на изложеното по горе страната счита, че процесната заповед се
явява незаконна и като такава следва да бъде отменена.
Прави се искане да бъде отменено така постановеното решение, с което
е отхвърлен предявения иск, като неправилно, незаконосъобразно и в
противоречие със събраните по делото доказателства и вместо него да бъде
постановено ново, с което да бъде уважен изцяло иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Прави се искане за присъждане на разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срок по чл.263, ал.1 е постъпил и писмен отговор на въззивната
жалба. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба счита се, че
въззивната жалбата е изцяло неоснователна, необоснована, а обжалваното
решение като краен резултат е правилно и законосъобразно. Изложени са
подробни съображения по всички основания за неправилност на обжалваното
решение на Районния съд, които са посочени във въззивната жалба, като
въззивния съд не счита за удачно да повтаря изложението в писмения
отговор, тъй като препис от него е връчен на активната страна. Искането,
което е направено е да се постанови решение, с което да се остави без
уважение, като неоснователна и необоснована подадената въззивна жалба.
Във въззивната жалба и в писмения отговор страните не правят нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
С разпореждане №371/09.04.2024 г. в това производство по чл. 267 от
ГПК въззивния съд е дал становище по редовността на подадената въззивна
жалба, по направения отговор, като е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
3
Адв. Р.: Уважаеми окръжни съдии, нямам възражения по доклада.
Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, нямам възражения по доклада.
Поддържам писмения отговор на въззивната жалба. Няма до соча
доказателства Нямам доказателствени искания. Правя възражения за
прекомерност за размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Р.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба
като отмените първоинстанционното решение и уважите иска. Изложил съм
подробни съображения във въззивната жалба. Считам, че практиката на ВКС
е, че с позволени средства не може да се постигне непозволен резултат. В
случая се касае за маловажно деяние, което не е в пълен начин доказано. Това
са служители и работници, които години наред работят и знаят, че всеки път
когато постъпват на работа ги проверяват за алкохол. Абсурдно е това да се
употреби алкохол и то в такъв минимален размер с две последващи проверки
и с много бързо показващ резултат. Очевидно е, че не се касае до употреба на
алкохол, но дори и да беше е в такъв минимален размер, че не подлежи на
това строго наказание, не съответства. Претендирам сторените разноски, за
които съм представил списък по чл.80 от ГПК.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя си ще ви
моля да постановите решение,1 с което да оставите без уважение подадената
пред Вас въззивна жалба. Считам, че същата е неоснователна и необоснована.
Съображенията си подробно съм изложил в писмения отговор на въззивната
жалба. Моля за решение в този смисъл.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния двуседмичен срок
считано от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 ч.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5