РЕШЕНИЕ
№ 2530
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110210200 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. С. П., ЕГН **********
против наказателно постановление № 22-4332-007165 от 21.04.2022 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
което за нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че вина за настъпилото произшествие имал
водачът на трамвая, който преминал на забранителен сигнал на светофарната
уредба, а жалбоподателят предприел отклонението наляво на разрешителен
сигнал. Сочи се и неправилна квалификация на нарушението, което трябвало
евентуално да е по чл.6, т.1 от ЗДвП, понеже кръстовището било регулирано
със светофарна уредба. Претендира се неяснота при описание на деянието и
липса на виновно поведение. Иска се отмяна на атакуваното наказателно
1
постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2022 г., около 13:24 часа, жалбоподателят М. С. П. управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № , като се движел в
град София по бул. „Витоша“, в посока от бул. „България“ към бул. „Пенчо
Славейков“. На кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „Пенчо Славейков“
жалбоподателят П. навлязъл в кръстовището от средната лента за движение
направо при зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за движение
направо, като в самото кръстовище обаче решил да не продължава
движението си направо, а да се отклони наляво, като към момента на
навлизането му в кръстовището светел забранителен сигнал за завой наляво и
автомобилите от лявата лента чакали зелен сигнал на светофарната уредба.
Почти едновременно с автомобила на жалбоподателя, в кръстовището в
същата посока на движение, движейки се направо, навлязъл и трамвай,
управляван от свидетеля Р. Ф., като трамваят се движел от лявата страна на
автомобила на жалбоподателя П. и двете превозни средства се движели почти
успоредно, но автомобилът на П. бил малко по-напред от трамвая. Когато
жалбоподателят П. предприел отклонението наляво в средата на
кръстовището от средната лента за движение направо, той не пропуснал
движещия се направо от лявата му страна трамвай, вследствие на което
настъпил удар между двете превозни средства. След произшествието
трамваят и автомобилът спрели, а водачите слезли от превозните средства, за
да установят вредите. За случая бил подаден сигнал в дежурната част на
2
СДВР-ОПП, като на мястото на инцидента пристигнали полицейски
служители. Те извършили оглед на местопроизшествието, след което
съставили протокол за ПТП и скица на произшествието. Били снети и
писмени обяснения от двамата водачи, като при проверката на документите
жалбоподателят П. не представил на полицаите контролен талон към
свидетелството си за управление.
С оглед установените обстоятелства срещу М. С. П. бил съставен АУАН
№ 626521 от 12.04.2022 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушенията, които били квалифицирани по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 22-4332-007165 от 21.04.2022 г., с
което за нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите К. С., Р. Ф. и В К от приложения по
делото видеозапис на инцидента от камерите на кръстовището, от
представените доказателства за организацията на движението и работата на
светофарната уредба на кръстовището към процесната дата, протокола за
настъпилото ПТП и скицата на произшествието. Актосъставителят К. С.
нямаше конкретни спомени за случая. След предявяване на съставения акт
той сподели, че действително е посещавал такова произшествие, като
причина за същото било отнемане на предимство, а не неспазване на
светлинната сигнализация. Самият свидетел не е бил очевидец на удара
между превозните средства, а е пристигнал на мястото впоследствие.
Свидетелят Р. Ф. не само е бил очевидец на случилото се, но и потърпевш от
настъпилото ПТП. Той е бил водач на трамвая, като подробно разказва как на
процесната дата се движел направо по бул. „Витоша“ в посока НДК, като
3
жалбоподателят П. първо се движел в най-дясната лента, след това преминал
в средната, навлязъл в кръстовището и тръгнал да завива наляво, като се
опитал да мине пред трамвая, но се ударил в него. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля Ф. относно поведението на жалбоподателя при
движението му с автомобила, тъй като думите на свидетеля намират пълна
подкрепа в приложения по делото видеозапис. На него ясно се вижда как
автомобилът на жалбоподателя първоначално е паркиран в най-дясната лента,
след това потегля, включва се в дясната лента, от там минава в средната
лента, от средната лента навлиза на зелен сигнал в кръстовището и вместо да
продължи направо, тъй като средната лента е именно за движение направо, в
средата на самото кръстовище П. решава да се отклони наляво точно пред
движещия се направо трамвай, който също е навлязъл в кръстовището и в
този момент настъпва ударът. Дори да са основателни възраженията на П., че
трамваят е навлязъл на забранителен сигнал в кръстовището, това не
оневинява жалбоподателя П. и не изключва задължението му да пропусне
трамвая при отклонението си наляво. Няма как П. да търси оправдание на
собственото си неправомерно поведение от евентуално неправомерно
поведение на другия водач, тоест няма как да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Дори свидетелят Ф. да е навлязъл в кръстовището
на забранителен сигнал, то тогава ще е налице съпричиняване на
произшествието от двамата водачи и всеки следва да носи отговорност за
собственото си неправомерно поведение – Ф. за неправилното навлизане в
кръстовището, а П. за непропускането на трамвая, но реално няма как да
отпадне отговорността на П. заради поведението на другия водач. Това, дали
на Ф. е следвало да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение, вече е преценка на полицейските
служители, които са посетили местопроизшествието. Съдът изцяло кредитира
показанията на двамата свидетели, тъй като същите са логични,
последователи, непротиворечиви и напълно кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства - протокола за настъпилото ПТП и скицата на
произшествието, както и с изгледания по делото видеозапис на
произшествието.
Относно свидетеля В К, който беше доведен от жалбоподателя, то съдът
кредитира неговите показания единствено в частта, касаеща настъпилия удар
между превозните средства при отклонение наляво на автомобила на
4
жалбоподателя. Категорично обаче не отговарят на истината, тъй като не
съответства на видеозаписа, твърденията на свидетеля Куши, че преди
катастрофата те чинно чакали в лявата лента, предназначена за завой наляво и
едва когато светнал разрешителен сигнал потеглили и започнали да
извършват маневрата. Ясно се вижда от видеозаписа, че те въобще не са били
в лявата лента, автомобилът минава от дясна в средна лента и от нея навлиза
в кръстовището, но тя е предназначена за движение направо и едва в средата
на кръстовището, водачът решава да се отклони наляво. Видно е, че при
навлизането на автомобила на жалбоподателя в кръстовището, автомобилите,
които чакат зелен сигнал за завой наляво, стоят неподвижно и не потеглят.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където са
извършени нарушенията. Същите са точно, ясно описани и са отразени
обстоятелствата, при които са били извършени. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразени са правилно нарушените
законови разпоредби, както и основанията, на които се налагат санкциите.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до
нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Видно от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните
5
работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя
актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е
компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
Относно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. По делото категорично се
установи от обективна страна, че жалбоподателят П. е предприел маневра
отклонение наляво по платното за движение, навлизайки върху трамвайните
линии, като при маневрата не е пропуснал движещия се по тях трамвай и
поради това е настъпило произшествие. Предвид на това явно е налице
нарушение на цитираната разпоредба, като има пряка причинна връзка между
поведението на жалбоподателя и настъпилото произшествие.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не
е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на
непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е
виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да
управлява МПС е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на закона
не е извинително), че преди извършване на маневрата трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението и съответно да
пропусне движещия се по релсите трамвай преди да навлезе на самите
трамвайни линии. Преди предприемане на маневрата той е бил длъжен и е
имал обективната възможност да погледне в лявото огледало за обратно
виждане или през лявото странично стъкло, за да се убеди, че от лявата му
страна няма попътно движещи се превозни средства, които трябва да
пропусне и едва тогава да предприеме навлизането върху трамвайните релси,
6
но не го е направил и това е довело до настъпване на произшествието.
В случая жалбоподателят оправдава поведението си с твърдения, че
водачът на трамвая е навлязъл при забранителен сигнал в кръстовището и
това е довело до удара. Евентуално неправомерно поведение на другия водач
обаче не изключва вината на жалбоподателя. В случая вина за настъпване на
произшествието има именно жалбоподателят, който е бил длъжен да
пропусне трамвая, движещ се от лявата му страна и по релсите, върху които
П. навлиза, независимо дали водачът на трамвая е навлязъл на забранителен и
разрешителен сигнал на светофарната уредба. По същата логика от лявата
страна можеше да има не трамвай, а друг автомобил, който както този на
жалбоподателя да е навлязъл успоредно с него на зелен сигнал и да се движи
направо, като в този случай П. отново е трябвало да го пропусне. Водачът на
трамвая не е ясно дали е бил наказан за неправомерно навлизане в
кръстовището, но това евентуално негово виновно поведение не изключва
задължението на жалбоподателя да го пропусне при навлизането на
трамвайните релси, независимо какво превозно средство се движи по тях.
След като П. не е изпълнил това свое задължение, той носи отговорност за
настъпилото произшествие, а дори и да има някакво съпричиняване от страна
на другия водач, то тогава вината ще е споделена, но няма как напълно да се
изключи тази на жалбоподателя П.. Следва да бъде отбелязано, че дори
водачът на трамвая да е навлязъл неправомерно в кръстовището, то и самият
жалбоподател неправомерно от лентата за движение направо, през която е
навлязъл в кръстовището, е решил да извърши отклонение наляво, поради
което не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Неоснователни са и възраженията на защитника, че била дадена
неправилна квалификация на нарушението, което трябвало да е по чл.6, т.1 от
ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. В случая обаче
поведението на П. е било съобразено със светлинната сигнализация, тъй като
той е навлязъл в кръстовището през средната лента, предназначена за
движение направо и за направо е светел разрешителен сигнал на светофара.
За завой наляво е светел забранителен сигнал в момента на навлизането му в
кръстовището, но той е решил да извърши отклонението наляво едва в
средата на кръстовището, а първоначално е навлязъл с идея за движение
направо при разрешителен сигнал на светофара. В тази връзка нарушението е
7
именно по чл.25, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.179,
ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач,
който поради неспазване правилата за предимство, причини
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да
го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. В последно време изключително
много зачестиха пътнотранспортните произшествия, вследствие нарушения
на правилата за движение по пътищата. В немалко случаи тези произшествия
завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина
следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено
ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото. Трябва да се отбележи и това, че произшествието е настъпило с
трамвай от градския транспорт, в който са се намирали множество пътници и
на оживено кръстовище в близост до трамвайна спирка, поради което
абсолютен късмет е липсата на пострадали лица.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият състав счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
тази разпоредба вменява задължение на водачите на моторни превозни
средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него, а при проверката
жалбоподателят не е представил на полицейските служители именно
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.1,
т.1, пред.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 10 лева за водач, който не
8
носи определените документи, в случая контролен талон към свидетелството
за управление на МПС. Наложената санкция е във фиксиран размер, поради
което съдът не може да я изменя.
Нарушението се явява типично и с обичайната степен на обществена
опасност, а и наказанието не е в някакъв особено висок размер, който да бъде
счетен за прекомерен. Именно посочените обстоятелства карат съда да
приеме, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-007165 от
21.04.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на М. С. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9