РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Дряново , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
Секретар:Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20204220100266 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. ***, представлявано от управителя М.Г.Г., чрез пълномощник адвокат М. И.
И.-С., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, срещу “***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от Управителя А.Д.Г., се излага,
че на 18.12.2017 г. между страните по делото е сключен договор за кредит № СЗ-1644,
инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 63, т. 2, peг. №
1588, дело № 212/2017 г. на нотариус А.А., рег. № 442 на НК, с район на действие PC
Дряново, по силата на който ищецът в качеството си на финансова институция,
предоставил на ответника кредит в размер на 45 000 лева. Срокът за ползване и
погасяване на кредита бил 24 месеца, считано от подписването на договора. Съгласно
уговореното кредитополучателят дължи месечна лихва в размер на 2 % върху размера
на кредита, при годишен процент на разходите (ГПР) 24 % . Договорената лихва и
ГПР били под максималния размер, определен от БНБ по Закона за кредитните
институции. Според условията на договора погасяването на дължимия кредит се
извършва по следния начин: лихвата се плаща на месечни вноски до 30-то число на
всеки календарен месец, а главницата от кредита се изплаща накрая на договорения
период, ако няма предсрочно погасяване. Крайният срок за погасяване на цялата
1
дължима сума, ведно с остатъка от лихвите и евентуално дължимата неустойка, такси
и разноски, изтекъл на 18.12.2019 г. При неплащането на три месечни вноски,
кредитополучателят дължал освен дължимите лихви и неустойка в размер на 50 % от
цялата получена сума и кредитът ставал изцяло и предсрочно изискуем.
Въпреки проведените разговори и обстоятелството, че договорът изтекъл на
18.12.2019 г., длъжникът не изплатил нито една от уговорените месечни вноски, както
и уговорената неустойка и главница.
По ч.гр.д. № 95/2020 г. по описа на Районен съд Дряново в полза на ищцовото
дружество била издадена Заповед № 27/14.04.2020 г. за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за следните суми: 45 000 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 16.03.2020 г.; 10 800 лв. - лихва за периода от
18.12.2018 г. до 18.12.2019 г. върху заемната сума; 22 500 лв. - еднократна неустойка,
както и 6 138 лв.- адвокатско възнаграждение и 1 566 лв. - държавна такса.
В законния срок ответникът подал писмено възражение, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение единствено по отношение на
неустойката, поради което след указания на съда е предявен настоящият иск. Твърди
се, че ответникът дължал посочената неустойка, тъй като не платил повече от три
месечни вноски.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането на ищцовото дружество за
сумата 22 500 лв. – еднократна неустойка, за което вземане била издадена заповед за
изпълнение № 27/14.04.2020 г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 95/2020 г. по
описа на Районен съд Дряново. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „***“ ЕООД, чрез пълномощник
адв. Х.П. от ГАК, съдебен адрес гр. Габрово, ул. ***, е депозирало отговор на
исковата молба, в който не се оспорва, че страните са сключили процесния договор за
заем № СЗ-1644/18.12.2017 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника
кредит в размер на 45 000 лв., като страните са се уговорили, че при неплащане на три
месечни вноски кредитополучателят дължи освен лихвите и неустойка в размер на 50
% от цялата получена сума или 22 500 лв. Твърди се, че неустойката била договорена
в нарушение на добрите нрави, което били основание за нищожност по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Посочва, че съгласно закона и трайно установената съдебна практика,
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, не може да се
намалява поради прекомерност – чл. 309 от ТЗ. Тази норма обаче не изключвала
приложението на чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 9 от ЗЗД, съгласно чл. 288 ТЗ.
2
В конкретния случай обезпеченото задължение било парично, като освен с
уговорената неустойка било обезпечено и с договорна ипотека. Уговорената
неустойка в този вид и размер престанала да изпълнява възложените от страните
функции - да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, превръщайки се в правен механизъм за неправомерно
разместване на материални блага между страните. Неустойката накърнявала добрите
нрави и нарушавала принципа на справедливост, тъй като вследствие на изплащането
би била налице неравностойност на насрещните задължения по договора, което би
довело и до несправедливо обогатяване на едната страна – ищеца в производството. В
конкретния случай неустойката излизала извън обезщетителните или обезпечителни
функции, както и извън пределите на нравствената допустимост, доколкото още към
момента на уговарянето създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на кредитополучателя.
Искането е съдът да отхвърли предявения иск и да прогласи нищожност на
клаузата за неустойка. Претендират се сторените в производството разноски, както и
съдът да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство. В случай, че в настоящото производство
ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от
установения минимум, е направено възражение за прекомерност на същото, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че 18.12.2017 г. между ищеца “***” ООД и ответника
„***“ ЕООД е сключен Договор за кредит № СЗ-1644, за което е съставен и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 63, том II, рег. № 1588, дело №
212 от 18.12.2017 г. на нотариус А.А., рег. № 442 на НК.
По силата на договора ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в
размер на 45 000 лв., която сума е преведена по банкова сметка на кредитополучателя
в деня на вписването на нотариалния акт. Срокът на ползване и погасяване на кредита
е 24 месеца, считано от подписването на договора за кредит. Страните са договорили,
че кредитополучателят дължи на кредитора месечна лихва в размер на 2 % върху
размера на кредита или 900 лв. на месец. Погасяването на кредита се извършва по
следния начин: лихвата се плаща на месечни вноски, платими до 30 число на всеки
календарен месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит,
а главницата от кредита, в размер на 45000 лв. се изплаща на края на договорения
период, ако няма предсрочно погасяване. Страните са уговорили, че при неплащане на
3
три месечни вноски, освен дължимите лихви кредитополучателят дължи и неустойка в
размер на 50 % от цялата получена сума или 22 500 лв., като кредитът става изцяло и
предсрочно изискуем. Крайният срок на погасяване на цялата дължима сума, ведно с
остатъка от лихвите и евентуално дължима неустойка, такси и разноски е 18.12.2019 г.
Между страните не е спорно, че ответникът не е не изпълнил задълженията си по
договора и не е платил нито една погасителна вноска за лихва, главницата, както и
претендираната неустойка.
По ч. гр. дело № 95/2020 г. по описа на ДРС е издадена заповед № 27/14.04.2020 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която
ответното дружество “***” ЕООД е осъдено да заплати на ищеца “***” ООД,
следните суми: 45 000 лв. (– главница, представляваща предоставен кредит по договор
за кредит № СЗ-1644 от 18.12.2017 г., за което е съставен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 63, том II, рег. № 1588, дело № 212 от 18.12.2017
г. на нотариус А.А., рег. № 442 на НК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.03.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането; 10 800,00 лв. - договорна лихва за периода от
18.12.2018 г. до 18.12.2019 г.; 22 500,00 лв. - неустойка, както и разноски, от които
1566,00 лв. - държавна такса и 6138,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпило възражение от длъжника, че не дължи само сумата от 22 500
лв. – представляваща неустойка, поради което в срока по чл. 415 от ГПК е заведен
настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за сумата от 22 500 лв. –
неустойка по договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Ищецът основава вземането си за неустойка по договор за кредит, сключен с
ответното дружество на разпоредбата, съгласно която при неплащането на три
месечни вноски за договорна лихва, кредитополучателят дължи освен дължимите
лихви и неустойка в размер на 50% от цялата получена сума.
Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Процесният договор притежава правната характеристика на търговска сделка и
взаимоотношенията между страните във връзка с неговото изпълнение се уреждат от
нормите на ТЗ. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съгласно която са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави, намира приложение и при търговските
сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Съгласно задължителната съдебна практика на
4
ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 16 от
16.06.2009 г. на ВКС по търг. дело № 430/2008 г. на ІІ т.о. и др., приложимостта на
добрите нрави в търговското право не може да се отрече независимо от въведената с
чл. 309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар
търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на
кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското
качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не
могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е
условие за действителността на сделките. Макар включването в договора на клауза за
неустойка да е проявление на принципа на автономия на волята, това право съгласно
чл. 9 от ЗЗД е ограничено в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави.
Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се отрече
независимо от въведената с чл. 309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради
прекомерност. Макар търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка
на обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка,
отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни
негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на
правото, чието спазване е условие за действителността на сделките. Договарянето в
нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в който смисъл е и т. 3 на Тълкувателно Решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Въпросът дали неустоечното
съглашение излиза извън пределите на нравствено допустимото следва да се
преценява във всеки конкретен случай, като се вземе предвид вида на
неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на
определянето ѝ, на размера и дали същият превишава многократно действителните
вреди на кредитора.
В конкретния случай неустойката е уговорена в размер от 22 500 лв. /50% от
главницата в размер на 45 000 лв./, като се дължи не при забавено плащане на самата
главница, дължима изцяло в края на договора, а при забава на плащане на три месечни
вноски за договорна лихва в общ размер от 2 700 лв., т. е. не е свързана с
неизпълнение на основното задължение по договора, а именно връщане на главницата
от 45 000 лв., а с неизпълнение на акцесорно такова за договорна лихва. Размерът е
необосновано висок с оглед неизпълнението на обезпеченото задължение – заплащане
на три месечни вноски за договорна лихва в общ размер от 2 700 лв., очевидно
несъразмерна е с претърпените вреди, поради което е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, нарушава принципа на справедливост, като създава предпоставки за
5
несъразмерност на престациите на страните - значително и необосновано нарастване
на дълга на кредитополучателя и неоснователно обогатяване на кредитора. Подобен
резултат е несъвместим с добрите нрави, поради което съдът приема, че процесната
неустойка по сключения между страните договор за кредит № СЗ-1644 от 18.12.2017 г.
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С оглед извода за нищожност на
договорената неустойка, предявеният иск за приемане за установено, че ответникът
дължи същата, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото разноски на ищеца за исковото производство не следва
да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство
в размер на 1205 лв., което видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 16.11.2020 г. е изплатено напълно и в брой.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 95/2020 г. по описа на ДРС. Ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца в хода на заповедното производство. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
конкретния случай със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 95/2020 г. на ДРС се е претендирало издаване на
заповед за суми в общ размер от 78 300 лв. Съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. адвокатското възнаграждение при интерес от 39 150 лв.
възлиза на 1704,50 лв. (830 лв. + 874,50 лв.) без ДДС или 2045,40 лв. с ДДС. В хода на
заповедното производство е представен договор за правна помощ, фактура и
платежно нареждане от 12.03.2020 г., видно от които уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 5115,00 лв. без ДДС или 6138,00 лв. с ДДС е изплатено
напълно по банков път.
Съдът намира възражението за прекомерност на присъдения в заповедното
производство адвокатски хонорар за основателно. Действията, извършени от
процесуалния представител на ищеца се изразяват в депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по образец, като делото не се отличава с
6
фактическа и правна сложност, поради което дължимият за заповедното производство
адвокатски хонорар на ищеца, като прекомерен, следва да се намали до минималния
размер от 2045,40 лв. с ДДС.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по заповедното производство
по ч. гр. дело № 95/2020 г. на ДРС в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 1457,64 лв., съразмерно с
вземанията, по отношение на които заповедта за изпълнение е влязла в сила.
По в. ч. гр. дело № 316/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, са представени
доказателства, че в хода на заповедното производство ответното дружество е сторило
разноски в общ размер от 181 лв., от които 15 лв. държавна такса и 166 лв. адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски по заповедното производство за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 52,01 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявано от управителя М.Г.Г., с пълномощник
адвокат М.И.И.-С, съдебен адрес гр. ***, ул. ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, против “***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от Управителя А.Д.Г., с
пълномощник адв. Х.П. от ГАК, съдебен адрес гр. Габрово, ул. ***, за установяване
съществуването на парично вземане по заповед № 27/14.04.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 95/2020 г. по описа на Дряновския районен съд, за сумата от 22 500,00 лв. (двадесет
и две хиляди и петстотин лева) - еднократна неустойка по договор за кредит № СЗ-
1644/18.12.2017 г., за който е съставен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 63, том II, рег. № 1588, дело № 212 от 18.12.2017 г. на нотариус А.А., рег.
№ 442 на НК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново,
ул. ***, представлявано от Управителя А.Д.Г., съдебен адрес гр. Габрово, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.
***, представлявано от управителя М.Г.Г., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, СУМАТА от
1457,64 лв. (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки), представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
7
95/2020 г. по описа на Дряновски районен съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с вземанията, по отношение на които заповедта за изпълнение е влязла в
сила.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.
***, представлявано от управителя М.Г.Г., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново,
ул. ***, представлявано от Управителя А.Д.Г., съдебен адрес гр. Габрово, ул. ***,
СУМАТА от 1205,00 лв. (хиляда двеста и пет лева), представляваща разноски по
настоящото гр.дело № 266/2020 г. по описа на Дряновски районен съд, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и СУМАТА от 52,01 лв. (петдесет и два лева и една
стотинка), представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
95/2020 г. по описа на Дряновски районен съд, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
8