Р Е Ш Е Н И Е
№………
07.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ХХХІІІ състав на
девети март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: Мария Ганева
при
секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 1779 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал. 7, вр. чл.
144, ал. 1 и чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Твърди
се погрешна преценка за дължимост на
ДДФЛ за 2007 г. по влязъл в законна сила
ревизионен акт №РА/ 31401581/04.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна ,
понеже недължимостта му е констатирана в оправдателна присъда № 18/17.12.2018
г. на Варненския апелативен
съд . Приходната администрация е следвало да се съобрази със задължителната сила на присъдата по арг. на
чл. 300 ГПК.
Релевира
се погрешно произнасяне на ответника в
насока възлагане на данъчна проверка на данъчно-осигурителната сметка на Т. за отнасяне на платената от него сума от
338 лв.
за погасяване на налични
задължения . Ответникът е следвало да постанови връщане на тази сума
вместо възлагането на проверка, защото в хода на същата би могло да се достигне до различни изводи .
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез проц . представител поддържа жалбата на изложените в нея основания .
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен
техен списък.
Ответникът-
директор на Дирекция „ ОДОП“-Варна при
ЦУ на НАП чрез проц. представител твърди законосъобразност на атакувания АПВ и
тази своя теза подробно обосновава в
депозирани по делото писмени бележки.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, установи от фактическа страна следното :
Административното
производство е било образувано по
писмена молба от 16.04.2021 г. на
И. Б. Т. до директора на ТД на НАП-Варна с искане за възстановяване на
недължимо платена от него сума от 7691 лв. по повод „
превратно и компрометирано данъчно облагане“ по ревизионен акт / РА/
31401581/04.08.2014 г. , както и
разноски във връзка със съдебното
му обжалване в размер на 875.75 лв. / л.
7 от преписката/.
На
22.04.2021 г. началник сектор при ТД
на НАП-Варна , надлежно овластен със заповед от 15.10.2019 г. на директора на ТД на НАП-Варна по чл.11 от ЗНАП , е разпоредил
извършване на данъчна проверка /
л. 1-2 и 16/
В хода
на тази проверка е била изготвена справка за
общите задължения на И.Т. към
13.05.2021 г. / л. 17/, както и
справка за извършени от него плащания по
погасяване на неговите публични
задължения / л. 12-14/
Няма
спор между страните , че И.Т. е платил претендираните за възстановяване суми –
7691 лв. и 875.75 лв.
Събраните
в хода на протеклото адм. производство
писмени доказателства сочат, че на И.Б.Т. е била
извършена ревизия с обхват данък върху
доходите на физическите лица за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г.,
приключила с РА № *********/04.08.2014 г. , поправен с ревизионен акт за
поправка № П-0300014043258-ОРП-01/24.10.2014 г. С този акт на Т. са били
определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 и
2008 години в общ размер от 10 173.14 лв. и лихви за забава от 6 873.66 лв., в
това число:
- данък по чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 8 424.60 лв. и лихва
5910.62-лв.;
-данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г.
от 1 748.54 лв. и лихва 963.04 лв.
С решение № 1334/09.09.2015 г. по
адм. дело № 188/2015 г. на Административен съд - Бургас е била отхвърлена
жалбата на И.Б.Т. против РА № *********/04.08.2014 г. и РАПРА №
П-0300014043258-ОРП-01/24.10.2014 г.
като е бил осъден да заплати
юриск. възнаграждение от 1041 лв. /л.54-57/.
С решение № 1200/31.01.2017 г. на
ВАС по адм. дело №12508/2015 г. е била постановена частична отмяна решението на първоинстанционния съд , а
именно в частта на определения ДДФЛ за данъчен период 2008 г. / л. 52-53/.
По
повод получена от И.Т. покана за доброволно изпълнение за плащане на задължение
от 875.75 лв. по
изпълнителен лист № 79/08.02.2017 г. , издаден по решение № 1334/09.09.2015 г. по адм. дело № 188/2015 г. на Административен съд Бургас жалбоподателят на 07.06.2017г. е превел по банков път сумата от 875.75 лв. / л. 28-29 от делото/.
На
31.03.2021г. жалбоподателят е платил
чрез терминално устройство ПОС в полза
на НАП сумата от 338.00 лв. / л.47 ; 50
; 53-54 от преписката/.
С
присъда № 56/04.07.2018 г. по нахд. № 720/2017 г. Окръжен съд -Варна е признал И. Б. Т. за виновен
в това ,че на 02.04.2008 г. е
избегнал заплащане на данъчно задължение
в големи размери / 8393.04 лв. /, подавайки
годишна данъчна декларация по чл. 50, ла.1 ЗДДФЛ като физическо лице , декларирайки облагаем
доход от 7544.80 лв. и данък от 1036.86
лв. вместо реално получен доход от
45 365.82 лв. и дължим
данък от 9429.90 лв. като за
извършеното престъпление по чл. 255, ал.1 т.2 от НК са му били наложени
наказания по чл. 42а, ал. 2 т. 1 и 2 НК.
Със същата присъда е бил частично
уважен предявен от държавата , чрез министерство на финансите ,
граждански иск за имуществени вреди от 8393.04 лв. , заедно със законната лихва
считано от 02.04.2008 г. / л. 65-70 от
делото/.
Тази
присъда е било отменена по реда на инстанционния контрол от Варненския
апелативен съд по внохд № 370/2018
г. , като И. Б. Т. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.255, ал.1 , т.2 НК , а
гражданския иск за имуществени вреди е бил
отхвърлен / л. 71-80/.
Оправдателната
присъда е била оставена в сила с решение
№ 58/29.10.2019 г. на ВКС по нак.
дело № 104/2019 г. / л. 81-84/.
На
13.05.2021г. старши инспектор по приходите при
ТД на НАП-Варна е издал процесния
АПВ, с който е отказал прихващане или
възстановяване поради липса на надвнесени
суми за данъци от Т. . В акта се съдържат констатации за частично
платени задължения от Т. по РА №31401581/04.08.2014 г., а именно на 23.02.2015 г. са
внесени 2000 лв., през 2017 г. са
извършени плащания в общ размер от 4910 лв. / таблицата на л. 19-20 от
преписката/, през 2018 г. са платени 781
лв. / таблицата на л. 20/, а на
31.03.2021 г. е извършено плащане на 338
лв.
В
обжалваният АПВ се съдържат данни за
отписани поради изтекла давност задължения
по цитирания по-горе РА за данъчен период 2007 г. , а именно
главница от 395 лв. и законна лихва от 7966.10 лв. , поради което
издателят на акта е приел , че И.Т. е платил частично задълженията по РА
№ 31401581/04.08.2014 г. в размер
на 8029.00 лв. , а останалата част от
задълженията в общ размер от 8361.70 лв.
по същия акт са погасени / отписани по
давност.
Изследвайки
по служебен почин наличие на основание за прихващане или възстановяване и на
338 лв., / сума, която не е заявена в искането на Т./ , органът по приходите е
достигнал до заключение , че с тази
сума са
погасени отписани поради изтекла давност задължения по ЗДДФЛ за 2007 г.
и не е постановил нейно връщане или прихващане.
По
повод подадена по административен ред жалба от И.Т. срещу посочения АПВ
ответникът е издал решение №
136/21.07.2021г., с което е отхвърлил
същата, а относно извършено плащане от Т. от 338 лв. е разпоредил извършване на
проверка на данъчно-осигурителната му сметка с цел прихващане на тази сума с негови налични публични задължения
, като се е мотивирал с отсъствие на предпоставките на чл. 174 от ДОПК.
В
посочения контролен акт се обективира позиция на ответника за задължителна сила
на решение № 1200/31.01.2017 г. на ВАС, с което е потвърден цитирания по-горе
РА в частта на определения ДДФЛ за 2007
г. Твърди се автономност на административното и наказателно производство с позоваване на тълк. решение № 1/07.05.2009 г. на ВКС , в което се
посочва, че е възможно установени в адм.
производство данъчни задължения да не представляват престъпление . Дължимостта
на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. е установена с влязъл в
сила ревизионен акт , респективно няма основание за връщане на платения данък
поради отпаднало основание за неговото събиране .
Относно претендираната за възстановяване сума от
875.75 лв. се излага становище ,че тази сума
се дължи , защото ВАС е оставил в
сила решението на Бургаския адм. съд относно
ДДФЛ за 2008 г. и лихвата за забава .
Относно
сумата от 338 .00 лв. в контролния акт е посочено ,че плащането на тази сума е
станало на 31.03.2021 г. и няма изрично изявление в платежния документ, че с
нея се плаща погасено по давност задължение за ДДФЛ за 2007 г. , което
задължение с разпореждане от 15.03.2019 т. е било отписано. В тази връзка и
след като плащането на сумата от 338 лв. е станало в деня на подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. е преценено ,че следва да се извърши
проверка на данъчно-осигурителната сметка за налични публични задължения
на лицето поради отсъствие на предпоставките на чл. 174 ДОПК.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
По
процесуалната допустимост на жалбата:
Жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на АПВ, с който акт
му е отказано претендирано от него право на
възстановяване платени публично вземания . Жалбата е подадена след
изчерпване на задължителното административно обжалване, приключило с издаването
на решение № 136/21.07.2021г. на
ответника. Спазен е срокът по чл. 156, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
В
обобщение жалбата е процесуално допустима в частта на отказа да се уважи
молбата на Т. за възстановяване на 7691 лв. и 875.75 лв.
В
останалата част на жалбата се атакува произнасянето на ответника по възлагане
на нова проверка на данъчноосигурителната му сметка за прихващане на 338 лв. с
налични публични задължения на Т. , но
това произнасяне не подлежи на съдебно обжалване по аргумент на чл. 129, ал. 7
във вр. с чл. 156, ал.1 от ДОПК , поради което
в тази си част жалбата на И.Т. е недопустима . Оспорващото лице твърди
,че след връщане на преписката за нова
проверка органът по приходи може да се достигне до различен извод вместо
прихващане на 338 лв., но тогава Т. може да обжалва неблагоприятния за него акт
и така да защити своите права и законни интереси .
В
контекста на изложените съображения производството по жалбата на И.Т. срещу
разпореждането по възлагане на проверка на данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя е недопустима. В останалата
част жалбата според съдебния орган е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл.
129, ал. 7 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
акта за прихващане и възстановяване включва преценка дали той е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
При
извършената проверка съдът установи, че процесният акт за прихващане и
възстановяване е издаден от компетентен орган по приходите при ТД на НАП – Варна , определен с резолюция за
извършване на проверка № от 22.04.2021г.
на началник сектор при ТД на
НАП-Варна, надлежно овластен да възлага проверки на основание чл.11 от ЗНАП от директора на ТД на НАП-Варна със
заповед № Д-1954/15.10.2019 г. на последния.
Атакуваният
акт е обективиран в нормативно изискуемата писмена форма като съдържа
информация както за фактическото основание за неговото издаване , така и за
правното такова.
И.Т. не
релевира съществено нарушаване на административнопроизводствените правила , а и
съдебната проверка не констатира подобен порок на издадения акт. Произнасянето
на адм. орган финализира извършена проверка, която съгласно чл. 129, ал.2, т.2
от ДОПК е допустима процедура за прихващане и възстановяване на данъци, която
може да бъде валидно инициирана не само
по служебен почин, но и по писмено искане на лицето.
При
изследване за спазването на материалноправните разпоредби съдът достигна до следните изводи:
Оспорващото
лице в жалбата до съда релевира
незаконосъобразност на издадения АПВ, понеже
не е зачетена „задължителната сила за всички граждани и органи“ на
оправдателната присъда на Варненския апелативен съд , но необжалваемото решение
№ 1200/31.01.2017 г. на Върховния
административен съд също се
ползва със задължителна сила по аргумент на чл. 297 ГПК във вр. с чл.144 АПК.
С
посочената присъда И.Т. е бил признат за невинен по обвинението по чл. 255, ал.1 т.2 НК и е отхвърлен гражданския иск на
държавата за имуществени вреди от 8393.04 лв. Изрично в тази присъда се
цитира тълкувателно решение №
1/07.05.2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. , в което се посочва
съществуването на автономност и независимост на
административното и наказателното производства в областта на данъчните
правоотношения. Резултатите от проведено административно производство не
обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на
административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни
задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи
могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното - при установени
по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление.
Ако се приеме обвързаност на действията на данъчната администрация и на
разследващите органи, то би могло да се стигне до ситуация на избягване
разкриването на престъпен замисъл и ангажиране на наказателна отговорност, а
също и на практическо освобождаване от законовото задължение за плащане на
данъци, което е неприемливо.
Т.
твърди недължимост на ДДФЛ за 2007 г. поради колизия между оправдателната
присъда на Варненския апелативен съд и
влязло в сила решение № 1200/31.01.2017
г. на ВАС. След като инстанционното съдебното обжалване на ревизионния акт в
частта на установения ДДФЛ за 2007 г. е приключило с неговото потвърждаване , И.Т.
, с оглед твърдението му колизия на
съдебни актове , е можел да защити своите права , като използва извънредния способ по чл. 239 от АПК- отмяна
на влезли в сила съдебни решения ,
но в срока по 240 от същия кодекс той не е подал подобно искане до ВАС , а този срок е преклузивен. С неговото изтичане
се прекратява възможността за промяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС , респективно на промяна в съдебното
произнасяне за законосъобразност на РА в частта на ДДФЛ за 2007 г.
След
като платената от Т. сума в размер на
7691 лв. представлява погасяване на данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2007 г., което задължение е установено с ревизионен акт, който акт е потвърден с
необжалваемо решение № 1200/31.01.2017 г.
на ВАС и този ревизионен акт не е
отменен по установените редовни и извънредни правни способи , няма валидно правно
основание за връщане на извършените плащанията по погасяване на данъчното
задължение . Плащаната сума от 7691 лв. представлява частично погасяване
на ликвидно и изискуемо публично държавно вземане и към датата на подаване на
молба за възстановяване не е отпаднало правното основание за дължимост на вземането, респективно не е налице хипотезата на
погасяване на недължимо
платени публични задължения. .
В този
контекст правилно органът по приходи се е съобразил с решението на ВАС по адм.
дело № 12508/2015 г., с което е потвърдена
законосъобразността на издадения ревизионен акт в частта на ДДФЛ за 2007
г. Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в
Република България. Зачитането на съдебното решение означава съобразяване на
държавните органи с неговата сила на пресъдено нещо т.е. всеки държавен орган е задължен да приеме
съдебното установяване за
законосъобразност на издадения ревизионен акт , в частта в която е определено задължение за ДДФЛ за
2007 г. на И.Т. .
Подателят
на жалбата претендира възстановяване на платени съдебни разноски от 875.75 лв.
по издаден изпълнителен лист № 79/08.02.2017 г. от Бургаския административен
съд по съдебното обжалване на ревизионния
акт / адм. дело № 188/2015 г. по
описа на този съд/ , но не е обжалвал разпореждането по издаване на
изпълнителния лист по реда на чл. 407 от ГПК и след като разпореждането е влязло в законна сила , не е
отменено, извършеното плащане на 875.75 лв. има своето валидно правно основание
, съответно тази сума не подлежи на връщане от приходната администрация .
Предвид
изхода на делото своевременно направеното искане на ответната страна за
присъждане на юриск. възнаграждение , обективирано в молба вх. №
17130/22.10.2015 г. , съдът преценява за допустимо и основателно . Предвид уредбата на чл. 129, ал. 7 във вр.
с чл. 161, ал.1 от ДОПК и чл. 8 , ал.1 от
Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
жалбоподателят следва за заплати на насрещната страна по спора юрисконсултско
възнаграждение от 758.34 лв.
Водим
от горното Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б.Т. с ЕГН ********** ***, офис 8 , срещу акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-03000321075123-004-001/13.05.2021 г. , издаден от
орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта в която е отказано възстановяване
на 7691 лв., платени за погасяване на
задължения по РА
№31401581/04.08.2014 г. и на 875.75 лв., платени разноски по съдебни дела.
ПРЕКРАТЯВА
производството по жалбата на И. Б.Т. с ЕГН ********** ***, офис 8 , срещу
постановеното разпореждане в решение № 136/21.07.2021г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – Варна по възлагане на проверка за прихващане на 338
лева.
ОСЪЖДА И. Б.Т. с
ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
758.34 лв. , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 –
дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Съдия: