Мотиви към присъда по НОХД № 1333/2017г.

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Л.И.С., Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С. и четиримата са предадени на съд за следните престъпления:

Л.И.С. – за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.4 от НК, за това, че в периода 06.11.2016г. - 20.12.2016г., при условията на продължавано престъпление, в гр. Х., гр. С. и в района на бензиностанция „***“ на АМ “Т.“, ** километър, област Пловдив, без надлежно разрешително, сам - като извършител и като помагач на Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С., последните - като извършители, умишлено е улеснил Ю.М.М. да разпространи, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество и умишлено е улеснил Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С. да държат, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, разпространил е високорискови наркотични вещества и е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества в особено големи размери - на обща стойност 261 182.67 лева, съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г., /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:

1.       На 06.11.2016 г., в гр. Х., обл. Х., като помагач на Ю.М.М., последният като извършител, умишлено е подпомогнал Ю.М.М. - чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки, без надлежно разрешително, да разпространи на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорисково наркотично вещество - с общо нето тегло - 407.69 гр. - под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин и кофеин, със съдържание на амфетамин - 22.5 тегловни процента, на стойност - 12 230.70 лева при единична цена на грам 30.00 лева;

2.       На 17.11.2016 г., в гр. С., като извършител, без надлежно разрешително е разпространил на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорискови наркотични вещества:

-        високорисково наркотично вещество с нето тегло 13.22 гр. - под формата на 55 броя таблетки, сини на цвят, щамповани с лого „С.“, представляващи смес на метаамфетамин, пирацетам, хинин, цинаризин, кофеин, със съдържание на метаамфетамин - 10.7 тегловни процента,  на стойност - 396.60 лева при единична цена на грам 30.00 лева и

 -  високорисково наркотично вещество с нето тегло 12.52 гр. - под  формата на 51 броя таблетки, червени на цвят, с лого „К.”, представляващи смес на амфетамин, пирацетамол и кофеин, със съдържание на амфетамин - 12.7 тегловни процента,  на стойност 375.60 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

3.       На 03.12.2016г. в гр.С., като извършител, без надлежно разрешително е разпространил на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорисково наркотично вещество с нето тегло 2.226гр. - под формата на 12 таблетки, щамповани с лого „К.“,  представляваща смес на амфетамин,  форметорекс, N-ацетиламфетамин, на амфетамин - 3.7 тегловни процента, на стойност 66.78 лева при единична цена на грам 30.00 лева,

4.       На 14.12.2016г., в района на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“, 122-ри километър, обл. Пловдив, като помагач на Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С., последните - като извършители, умишлено е улеснил - чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С. да държат с цел разпространение, без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

5. На 20.12.2016 г., в гр. С., като извършител, е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, както следва:

-  високорисково наркотично вещество с нето тегло 0.507 гр. - под формата на два броя таблетки, представляващо смес на пирацетам, фенацитин, кофеин и амфетамин, със съдържание на амфетамин 0.72 тегловни процента,  на стойност 15.21 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

- високорисково наркотично вещество с нето тегло 2.286 гр. под формата на бучка бяло вещество, представляващо смес на кофеин и амфетамин, със съдържание на амфетамин - 9.3 тегловни процента, на стойност 68.58 лева, при единична цена на грам  30.00 лева;

Ю.М.М. – за престъпление по чл. 354а, ал.2 изр.2 вр. с ал.1, изр.1 вр. с чл. 26, ал.1, вр.с чл. 20, ал.2 от НК за това, че в периода - 06.11.2016г. - 14.12.2016г. при условията на продължавано престъпление, в гр. Х., обл. Х. и в района на бензиностанция „***“ - на АМ Т. Пловдив – 122-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач и Л. М. Ш. и И.А.С. - последните двама също като извършители, е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотичните вещества в особено големи размери, на обща стойност 260306.52 лева, съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г., /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:

1.       На 06.11.2016 г., в гр. Х., обл. Х., като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач, без надлежно разрешително е разпространил на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорисково наркотично вещество с общо нето тегло - 407.69 гр., под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин и кофеин, със съдържание на амфетамин - 22.5 тегловни процента, на стойност - 12 230.70 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

2. На 14.12.2016г., в района на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“, 122-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С., като помагач и Л.М.Ш. и И.А.С.,  последните - също като извършители, е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

3.   На 14.12.2016г. в района на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“, 122-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин, с нето тегло 0.518 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ - 37.3 тегловни процента, на стойност 46.62 лева, при единична цена на грам 90.00 лева;

Л.М.Ш. – за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на 14.12.2016 г., в района на бензиностанция „***“ - на АМ „Т.“ Пловдив - ** километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач и И.А.С. и Ю.М.М. - последните двама също като извършители, е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество в особено големи размери - с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева, съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г., /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;

И.А.С. – за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на 14.12.2016г., в района на бензиностанция „***“ - на АМ „Т.“ Пловдив - ** километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач и Л.М.Ш. и Ю.М. М. - последните двама също като извършители, е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество в особено големи размери - с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева, съобразно Постановление на МС № 23/79.01.1998 г. /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвиненията спрямо всяко от подсъдимите лица със същата правна квалификация на деянията. Посочва кои доказателства, събрани по делото, доказват по несъмнен начин повдигнатите на четиримата обвинения за извършени престъпления, като сочи, че обясненията на четиримата подсъдими са изолирани и били проява на защитната им позиция. По отношение реализирането на наказателната отговорност на подсъдимите, предлага на съда да признае и четиримата за виновни в престъпленията, за които са предадени на съд, като им наложи наказания от по 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 20 000 лв. за подсъдимите С., Ш. И С., а за подс. М. – 11 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. Посочва индивидуално за всяко от подсъдимите лица кои обстоятелства намира за смекчаващи отговорността им и кои за отегчаващи. Предлага на съда наказанията лишаване от свобода подсъдимите да изтърпят при първоначален строг режим. По отношение на веществените доказателства предлага отнемането в полза на държавата на остатъкът от наркотичното вещество на основание чл. 354а, ал.6 от НПК, да бъде отнет лекия автомобил с рег. № ***на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК, а л.а. с рег.№ **** да бъде върнат на собственика му. Останалите вещи, иззети при извършените претърсвания и изземвания по делото – да бъдат върнати на лицата, от които са били отнети. По отношение на разноските предлага да бъдат възложени в тежест на подсъдимите.

Подс. Л.С. се представлява в съдебно заседание от служебния си защитник – адв. П.Т.. Защитникът сочи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не са били положени усилия по установяване на лицето, сочено от подс. С. като принуждавало го да предприеме престъпната дейност. Акцентира на отправяни закани за физическа разправа, като мотив подс. С. да се съгласи да извърши престъплението, както и на недоброто му материално състояние, задължението за полагане на грижи по болен пълнолетен син и второ малолетно дете, чистото съдебно минало. Моли съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, без съдът да налага по-лекото наказание глоба. Излага съгласие с доказателствения анализ, направен от представителя на ОП Пловдив.

Подсъдимият Л.И.С. поддържа становището на защитника си, сочи, че е бил принуждаван от лице с малко име „И.“ да извърши престъплението. Моли съда за справедлива присъда.

Защитникът на подс. Ю.М. – адв. М.Г. акцентира на недоказаност на обвинението спрямо нейния подзащитен, като също изтъква, че по делото не са били положени усилия по установяване дали не е била проявена провокация към престъпление спрямо подс. С.. Възразява, че разпитът на служител под прикритие с ид.№ **, извършен в съдебно заседание, като съдържание съвпада с този, който му е бил проведен на досъдебното производство пред съдия, поради което и следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Показанията на разпитаните полицейски служители като явни свидетели, защитникът намира ненадеждни поради заинтересованост от изхода на делото, а и недопустими, тъй като свидетелите са имали и друго процесуално качество. По отношение на експлоатираните по делото СРС адв. Г.  възразява за прилагането им без да са били спазени императивните изисквания за мотивираност и реквизити на исканията относно срока на прилагането им, както и в дадените разрешения според защитника. Коментира обясненията на подс. С. като класически „оговор“, поради което и намира, че по отношение на подс. М. не са събрани доказателства, които да са достатъчни за постановяване на осъдителен съдебен акт. Според защитника липсват и доказателства относно наличието на умисъл у подзащитния й. Оспорва обвинението и касателно хероина, който се сочи да е намерен у подс. М. при извършен обиск по реда на чл. 164 от НПК. Поради това моли да бъде оправдан изцяло. Алтернативно, излага съображения, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство за него – тежкото здравословно състояние на неговата съпруга и тежкото му социално положение, които пледира да бъдат отчетени от съда, ако не сподели съображенията за невиновност на подсъдимия.

Подс. Ю.М.М. поддържа становището на защитника си и изразява съжаление, като сочи, че несъзнателно е бил въведен в случващото се. Моли да бъде оправдан, алтернативно – за по-л*** наказание от исканото от прокуратурата по отношение на него.

Адв. К.Е. – защитник на подс. Л.Ш. – пледира към съда също за недоказаност на обвинението спрямо неговия подзащитен. Сочи, че според обвинителния акт би следвало да се приеме, че четиримата подсъдими са действали като организирана престъпна група, съвместно и с други лица от обвинителния акт. Солидаризира се със становището на останалите защитници за неизясненост на обстоятелствата по делото. За своя подзащитен сочи, че липсват каквито и да са доказателства за съпричастност към вмененото му престъпление както от обективна, така и от субективна страна. Алтернативно моли съда, ако го намери за виновен, да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК в размер, който да се доближава до времето, през което Ш. е бил задържан.

Защитникът на подс. Ш. – съпругата А.Ш. не се явява в съдебно заседание.

Подс. Л.М.Ш. поддържа становището на упълномощения си защитник адв. Е., като моли съда да бъде оправдан, сочи, че свидетелите-полицейски служители не говорят истината пред съда.

Защитникът на подс.И.С. – адв. П.Б. – в своята пледоария сочи, че нито в показанията на полицейските служители – свидетели под прикритие, нито в дадените обяснения от останалите подсъдими се сочи С. да е съпричастен към вмененото му престъпление. Същото не се установява според защитника и от заключението на техническата експертиза. Не следва според защитника да се дава вяра на показанията на свид. П., тъй като показанията на този свидетел противоречали на останалите събрани доказателства – в частност твърденията на свидетел с идентификационен № ** Поради това моли да бъде оправдан, като му бъде върнато и иззетото ВД – л.а. с рег.№ *****. 

Подсъдимият И.А.С. сочи, че поддържа становището на защитника си, като не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Л.И.С. е роден на *** ***, той е ** гражданин, не е женен, но живее на семейни начала, безработен е, със средно образование, не е осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Ю.М.М. е роден на *** ***, той е ** гражданин, не е женен, също живее на семейни начала, безработен е, с основно образование, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Л.М.Ш. е роден на *** ***, той е ** гражданин, женен, работещ като шофьор, с основно образование, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият И.А.С. е роден на ***г. в гр. Пловдив, живее в гр. С., той е ** гражданин, неженен, собственик на фирма, със средно образование, реабилитиран по право, с ЕГН: **********.*** била получена оперативна информация, че подсъдимите Л.С. и Ю.М. се занимават с разпространение на наркотични вещества, поради което било поискано и получено разрешение от Специализирания наказателен съд – С. за експлоатация на специални разузнавателни средства, включително използване на служители под прикритие е идентификационни номера ** и ** по описа на същия съд.

Задачата на служител под прикритие с идентификационен № ** /по-нататък „ид.№ **“/ била да установи доверителни отношения с двете подсъдими лица и при възможност да закупи от тях, чрез доверителни сделки, наркотични вещества. Служителят под прикритие с ид. № **, който говорел турски език и ползвал псевдоним „Т.”, се представял като член на организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици. С това прикритие, той успял да се свърже с подс. С. и на 03.11.2016г. се срещнал с него в заведение „К.” в гр. С.. На тази среща подс. С. му се представил като „С.” и като „С.Т.”. На въпрос на служителя под прикритие с ид. № ** дали предлага К. /амфетамин/, подс. С. отговорил утвърдително. Също така уведомил служителя под прикритие, че в момента има 200кг. К. в гр. К., където работел със свой сигурен човек, когото нарекъл „Х.“. В последствие в хода на разследването било установено, че това е именно подс. Ю.М.. В разговора си със служителя под прикритие подс. С. му обяснил, че в 1 кг. К. имало около 5500 - 5600 таблетки и че цената за килограм от най-добро качество била около 1 800 щатски долара. Допълнил, че „неговите готвачи” можели да „сготвят” синтетични наркотични вещества във вид и количество, каквито са необходими на купувача. Служителят под прикритие, от своя страна, заявил, че трябва първо да види стоката. Подс. С. му казал, че на 05.11.2016г. могат да отидат в гр. К. и да му даде мостри - около половин килограм. След като излезли от заведението, където се състояла срещата им, подс. С. и служителят под прикритие с ид. № ** се разделили пред блок в кв. Г. в гр. С., където подс. С. го уведомил, че живее, като двамата се уговорили да се чуят допълнително. Подс. С. дал на служителя под прикритие с ид. № ** два телефонни номера за връзка с него, а именно **** и ****.

На 04.11.2016г., служителят под прикритие с ид. № ** се чул с подс. С., в който разговор подсъдимият му заявил, че на 07.11.2016г. ще може да му осигури половин килограм К. на цена от 1000 щатски долара.

На 06.11.2016г. двамата отново провели разговор по телефона, при което подс. С. му казал, че не може да присъства на предаването на наркотиците, тъй като има друг ангажимент. Дал му обаче телефонен номер **** - за връзка с подс. М., с прякор „Х.”, като му обяснил, че подс. М. иска служителят под прикритие с ид. № ** да отиде до гр. Х., за да вземе наркотиците. Около 10 часа в същия ден, служителят под прикритие с ид. № ** се обадил на дадения му от подс. С. мобилен телефон на подс. М., представил се, че звъни от името на С., като двамата се уговорили служителят под прикритие с ид. № ** да получи наркотичните вещества, които подс. М. ще му предаде същия ден около 14,00 часа.

Според уговореното двамата следвало да се срещнат в гр. Х., като при последващ разговор помежду им се уточнили да се срещнат на бензиностанция от веригата „Л.”, находяща се в близост до магазин „М.“ в гр. Х.. Служителят под прикритие с ид. № ** пристигнал според уговореното на уреченото място около 14,45 ч. на 06.11.2016 г. и видял, че има неприето повикване от подс. М.. Върнал обаждането, при което подс.М. му казал, че вече е в бензиностанцията и че го разпознава като носещ шапка. Служителят под прикритие с ид. № ** потвърдил, че е с шапка, при което подс. М. се приближил към него и се представил като „Х.”. Служителят под прикритие с ид. № ** го разпознал като Ю.М., тъй като бил виждал снимката му от по-рано в хода на подготовката си за операцията. Той казал на подс. М., че подс.С. го изпраща за К.а, на което М. му отговорил, че наркотиците са в гр. Х. и трябва да шофира след него. Служителят под прикритие с ид. № ** се съгласил и потеглил със своята кола след управлявания от М. л.а. „М.” с рег. № **. Около 15,25 часа двата автомобила навлезли на територията на гр. Х., като в района на бул. „Б.” в града, подс. М. установил автомобила си на пътното платно, служителят под прикритие с ид. № ** паркирал управлявания от него автомобил зад този на подсъдимия и слязъл от колата. М. му казал да го почака в близкото заведение, като се отдалечил с автомобила си. След около 15 минути М. се върнал и обяснил на служителя под прикритие с ид. № **, че човекът, който осигурявал К.а го няма, тъй като в момента бил ангажиран с трафик на бежанци. Казал му обаче, че може да му даде екстази /между 20 000 и 40 000 таблетки/ с произход Х. и марихуана от Б., която била с добро качество и била от „производител”. М. обещал на служителя под прикритие с ид. № **, че следващия път, когато се видят, ще му даде мостри и от двата вида наркотични вещества, които му предлагал. Около 16 часа, подс. М. провел телефонен разговор с неустановено в хода на производството лице, след който обяснил на служителя под прикритие с ид. № **, че въпросният човек все пак ще му даде К.а, за който са се договорили, след като настани бежанците. Обяснил му, че въпросният човек разполагал със стотици килограми К., които опаковал в пакети от по 5500-5600 таблетки и не ги вакуумирал, за да се поместват по-лесно в тайници. Обявил цена на килограм от 2000 щатски долара, на което служителят под прикритие с ид.№ ** възразил, че подс. С. му е казал цена от 1800 долара за килограм. Но подс. М. му обяснил, че посочената от него самия цена е по-висока, защото включва дял и за С.. Около 17,20ч. М. отново провел телефонен разговор със същия човек, с когото разговарял по-рано, като предал, че ще се забави още малко. Докато чакали, подс. М. казал на служителя под прикритие с ид. № **, че ако хареса К.а и иска да вземе още, трябва да му се обади няколко дни по-рано.

В 17,55 ч. подс. М. отговорил на телефонно обаждане, като от разговора станало ясно на служителя под прикритие, че човекът, който ще предаде наркотичните вещества на подс. М. е готов да го стори. М. поискал от служителя под прикритие с ид. № ** да му даде 1000 долара, за да отиде да вземе наркотиците. Последният не се съгласил, поради което двамата с подсъдимия се качили в управлявания от М. автомобил и тръгнали в неизвестна за свидетеля посока. След около 400-500 метра подс. М. спрял автомобила и поискал от служителя под прикритие с ид. № ** да му даде парите - 1000 долара. След като ги получил, подс. М. излязъл от автомобила и се срещнал с неустановено в хода на производството лице, с което разговарял за кратко, а после се върнал в автомобила и го насочил в посока изхода на гр. Х.. Паркирал в близост до табелата за града, излязъл от автомобила, отишъл до близка канавка и взел оттам оставения пакет, след което се върнал в колата. В това време покрай автомобила, в който се намирали подс. М. и служителя под прикритие, преминал л.а. „Ф.“ с рег . № ***, управляван от неустановен в хода на производството мъж, който попитал М. дали го е намерил, на което последният отговорил утвърдително. След това л.а. „Ф.“ се отдалечил.

Подс. М. предал на служителя под прикритие с ид. № ** малък сребрист плик от материя, наподобяваща фолио, който го отворил и видял, че вътре има прозрачен плик – полиетиленов, пълен със светли на цвят таблетки, които от едната си страна бил щамповани  с разположени един срещу друг  идентични символи под формата на буквата „С“. Тази щампа била известна на свидетеля като лого, което да обозначи таблетките „К.“.

Докато двамата пътували към автомобила на свидетеля, М. го предупредил, че е възможно таблетките да са с по-малък грамаж от уговореното, тъй като пакетът бил разпечатан, за да се дават от него мостри, но го уверил, че при последваща сделка за по-голямо количество, няма да има несъответствия. М. оставил служителя под прикритие до автомобила на последния в гр. Х. и двамата се разделили, като се уговорили да поддържат контакт по телефона.

Пакетът, ведно със съдържанието му, предаден на свидетеля – служител под прикритие с ид. № **  от подс. М., бил запечатан в плик с печат № ** на ГД БОП на МВР и картон на ГД БОП серия **, като при изтеглянето на таблетките в хода на досъдебното производство, обективирано в изготвена експертна справка /папка 1 от класифицираните материали, л. 134/, било установено, че таблетките са с общо нето тегло 407,69 грама.

На 09.11.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** установил, че има неприето повикване от подс. С. в приложението „В." на телефона си, в отговор на което написал на последния, че всичко е наред и ще се видят скоро. На 14.11.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** се обадил на подс. С. и двамата си уговорили среща в гр. С. за 15.11.2016 г.

На 15.11.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** и подс. С. провели още няколко телефонни разговора, при които се уточнили да се срещнат в 12,30 часа в заведение „Р.", находящо се в кино „А." в гр. С.. В уреченото време и на уговореното място, двамата се срещнали, като на тази среща подс.С. се поинтересувал дали срещата с подс. М. е минала нормално. Служителят с ид. № ** му отговорил, че наркотичните вещества не са перфектни като качество и му се оплакал, че М. му бил дал по-малко количество таблетки – 400 вместо уговорените 500 грама. Подс. С. обещал, че ще повдигне този въпрос пред М.. След това двамата разговаряли, че служителят под прикритие с ид. № ** иска да закупи от М. още около 40-50 кг. наркотични вещества, за което трябвало да се срещнат лично, за да уговорят цената, на което подс. С. настоял и той да присъства на тази среща, за да си вземе своя дял от парите, като обяснил, че има дългове, за които бил притесняван от трети лица. В този разговор служителят под прикритие с ид. № ** попитал С. дали може да закупи и от екстазито, за което С. му бил споменал по-рано. Подсъдимият го уведомил, че ще трябва да се обади на човека, който го правел, за да им уговори среща, след което провел телефонен разговор с неустановено в хода на производството лице. След разговора С. казал на свидетеля, че „човекът с екстазито" го е уведомил, че има възможност на следващия ден, т.е. на 16.11.2016 г. да му предостави мостри. Когато попитал за цената, С. му казал, че тя е 2 лева на таблетка и не подлежи на договаряне, защото става въпрос за мостри. Служителят под прикритие уведомил С., че тъй като желае да закупи по-голямо количество, се интересува от намаляване на цената, при което подс. С. се поинтересувал какъв ще бъде неговият процент. Двамата се договорили служителят под прикритие с ид. № ** да пробва стоката, след което да преговарят за цената. Преди да се разделят, подс. С. му казал, че има предварително уговорено място за срещи с човека, който ще му предостави екстазито, като, след проведен от него втори телефонен разговор, се уточнили да се срещнат на следващия ден в 13 часа пред болницата, находяща се в близост до „А." в гр. С., откъдето С. обещал на служителя под прикритие с ид. № ** да се срещне с „готвача", т.е. с производителя на екстази. Преди да се разделят, подс. С. попитал служителя под прикритие с ид. № ** дали може да осигури транспорт до Б., тъй като имал човек в Т., който искал да превозва хероин. Служителят под прикритие с ид. № ** отклонил този разговор за друг път. След това двамата се разделили.

На 16.11.2016г., в уговорения час в близост до Н. в гр. С., служителят под прикритие с ид. № ** се срещнал с подс. С. и с още един мъж, когото разпознал като С.Й.. Него подсъдимият С. представил на свидетеля като  „човекът с екстазитата”. Въпросният Й. обяснил на служителя под прикритие с ид. № **, че предлага два вида екстази - сини със съдържание на МДМА, от които имал около 5 000 бройки и червени, които имали допълнителна съставка и от които имал около 10 000 бройки, като мострите щял да му продаде по 2 лв. на бройка, а впоследствие, в случай че реши да закупи по-голямо количество, ще се договорят. Обяснил, че в един килограм имало около 4000 бройки. Подс. С. попитал Й. дали може да приготви и К., който въпрос той отклонил за по-късно. От своя страна, Й. се поинтересувал по колко бройки от двата вида таблетки екстази ще иска за мостра служителят под прикритие с ид. № **. Последният заявил, че би искал да вземе по 50 бройки от всеки вид, на което Й. заявил, че подс. С. щял да му ги предаде на следващия ден и на него да плати парите. След това Й. си тръгнал.

Подс. С. разказал на свидетеля, че човекът, с който са се срещнали, се казва С. и е „самият готвач”, т.е. че той приготвя наркотичните вещества. Наред с това споделил със свидетеля, че се бил чул и с М.  и последният му бил споменал, че може да свали доста от цената на К.а. Допълнил, че той очаква да получи по 100 долара на килограм като комисионна от сделката между М. и служителя под прикритие, като обещал да се постарае да се намали цената. Преди да се разделят, двамата се разбрали да се срещнат, когато последният получи мострите.

Малко по-късно същия ден - около 15,45 ч. подс. С. се обадил на служителя под прикритие с ид. № ** и двамата се уговорили да се срещнат в 14 ч. на следващия ден пред същата болница в гр. С..

На 17.11.2016 г., в уреченото време, срещата между двамата се състояла на пейка, встрани от лечебното заведение. Подс. С. извадил от джоба си черно кожено портмоне с цип и показал на служителя под прикритие с ид. № ** съдържанието му - таблетките, за които предходния ден се били уговорени да достави, като мостри. Вътре имало два прозрачни полиетиленови плика - единият съдържащ сини таблетки с щампован от едната страна знак на „С.”, а другият - червени таблетки с лого на конче от двете страни. Освен таблетките, в портфейла имало и две монети от по една турска лира. Служителят под прикритие с ид. № ** обърнал внимание на С., че е забравил пари, на което последният отговорил, че ги е оставил нарочно - за да потръгнат нещата. В замяна на полученото портмоне с таблетките свидетелят предал на подс. С. сумата от 200 лева - по 2 лева на таблетка, според уговореното. След това подс. С. предложил на служителя под прикритие с ид. номер ** да го срещне и с негов познат от Д., който можел да доставя големи количества екстази от Х. Договорили се да осъществят подобна среща на по-късен етап. След това двамата се разделили, като малко по-късно през деня, служителят под прикритие с ид. номер ** уведомил С., че ще отсъства известно време.

Още същия ден предадените на служителя под прикритие с ид. № ** от подс. С. вещи - портмонето, двата полиетиленови плика /единият съдържащ 55 сини таблетки с лого, наподобяващо знака на „С.", а другият, съдържащ 51 червени таблетки с лого на конче от двете страни/ и монетите от по една турска лира били поставени в бял хартиен плик и запечатани с червен восъчен печат № ** на ГД БОП - МВР и картон на ГД БОП - МВР, серия **. След изтеглянето им, било установено, че нетото тегло на 55-те броя сини таблетки е 13,22 гр., а това на 51-те броя червени таблетки - 12,52 гр.

В следващите няколко дни подс. С. неколкократно правил опити да се свърже със служителя под прикритие с ид. № **, като му звънял чрез приложението „В." и му изпращал съобщения, в които се интересувал какво се случва с плановете им за по- големи сделки. На 01.12.2016г. служителят под прикритие с идентификационен номер ** се обадил на подс. С. и двамата се уговорили да се срещнат около 12,00-12,30 ч. на 03.12.2016г. пред магазин „Л.", находящ се на бул. „Ал. С." в гр. С.. Когато двамата се срещнали, служителят под прикритие с ид. № ** предложил на С. да отидат до турски ресторант, находящ се на бул. „Х. Б." в гр. С., където да разговарят на спокойствие. Пътували заедно с автомобила на служителя под прикритие, като по пътя подс. С. се интересувал дали служителят под прикритие с ид. номер ** ще купува екстази от „С.". Той му отговорил, че първо иска да се срещнат, за да договорят цена за по-голямо количество. Подс. С. казал на служителя под прикритие с ид. номер **, че иска да го срещне с още един „готвач“, който имал по-ниска цена на К.а от тази на подс. М., като разполагал и с възможности да приготви големи количества наркотик. Тъй като служителят под прикритие проявил интерес към тази оферта, подс. С. провел телефонен разговор с неустановено в хода на производството лице и му казал да отиде турския ресторант, към който двамата се били насочили. Пристигайки в ресторанта, служителят под прикритие с ид. номер ** и подс. С. седнали на маса до прозореца. Докато разговаряли, покрай витрината на ресторанта минал мъж, за когото подс. С. обяснил, че вероятно носи мостри от К.а. Той излязъл за кратко от ресторанта, след което се върнал и обяснил, че това бил близък на „готвача” на К.а. Около 14,15 ч. двамата със свидетеля напуснали ресторанта, като С. предложил на служителя под прикритие с ид. номер ** да го запознае с още един мъж, който можел да осигури К. на добро качество и цена до 1500 долара на килограм. Двамата се насочили към кв. Г. в гр. С. и спрели пред бл. 117, близо до Т. Там подс. С. казал на свидетеля, че ще отиде сам на срещата с човека, от когото да вземе мострите и който бил „готвач” на К. по-добър от този на подс. М.. Докато чакали в автомобила въпросния човек, С. дал на служителя под прикритие с ид. № ** цигарена кутия с надпис „Карелия блу”, като му казал, че вътре са мострите, които бил взел при срещата си с неустановения по делото мъж пред турския ресторант малко по-рано. В цигарената кутия имало самозалепващ се прозрачен полиетиленов плик, съдържащ 12 цели таблетки с лого на обърнати една срещу друга букви „С”, както и още половин таблетка от същия вид. Служителят под прикритие платил на подс. С. сумата от 60 лева за тези таблетки.

Около 14,45 ч. подс. С. излязъл от автомобила, за да се срещне с човека, от когото очаквал да вземе нови мостри К., но скоро след това се върнал и обяснил, че в момента човекът, нямал мостри, такива му били обещани за някой от следващите дни. Допълнил, че въпросният човек е съгласен да приготвя амфетамин на по-ниска цена, ако му доставят материалите. След това подс. С. и служителят под прикритие се разделили.

В същия ден, дадените му от подс. С. вещи - цигарена кутия, полиетиленов плик и 12 цели таблетки с лого на обърнати една срещу друга букви „С”, както и още половин таблетка от същия вид, били поставени в хартиен плик и запечатани с червен восъчен печат № ** на ГД БОП - МВР и картон на ГД БОП - МВР, серия  - **. При изтеглянето на таблетките се установило, че същите са с общо нето тегло 2,226 гр.

На 04.12.2016г. подс. С. и служителят под прикритие с ид. № ** си уговорили нова среща за 06.12.2016г., на която трябвало да присъства и С.Й.. Срещата между тримата се състояла на посочената дата пред магазин „Л.”, находящ се на бул. „Ал. С.” в гр. С., на която среща Й. обявил на служителя под прикритие с ид. № ** цена от 1,30 лева за таблетка екстази, като пояснил, че така неговата печалба е от едва 20 стотинки на брой. Служителят под прикритие предложил в тази цена да влезе и процента на подс. С., на което Й. се съгласил. Договорили се след половин час служителят под прикритие с ид. № ** да се обади на Й. на телефона на подс. С., за да уточнят окончателно параметрите на сделката, след което служителят под прикритие с ид. № ** си тръгнал от срещата. По-късно същия ден, той позвънил на телефона на С. и се разбрал с него за нова среща между тримата, която се състояла на паркинга на магазин „Л.” на бул. „С.” в гр. С.. На тази среща служителят под прикритие с ид. № ** казал на Й., че желае да закупи 2000 таблетки от червените. Последният поискал първо да вземе парите, но служителят под прикритие отказал, поради което се разбрали Й. да донесе таблетките в близко заведение, където подс. С. и служителят под прикритие щели да го изчакат. Действително около 14,20 часа в заведението дошъл Й., който обаче се обърнал към подс. С. с думите: „*****”. След това заявил, че се отказва от сделката и поискал С. да забрави за него, при което напуснал заведението. След това подс. С. и служителят под прикритие с ид. № ** също си тръгнали, като по пътя, подсъдимият заявил, че ще потърси стария си партньор и ще намери друг доставчик. Уговорили се, ако намери мостри на екстази, да ги даде на служителя под прикритие на срещата им с подс. М., която трябвало да се състои скоро. После двамата се разделили.

На 07.12.2016г. подс. С. уведомил служителя под прикритие с ид. № **, че е уговорил среща с подс. М. ***. Служителят под прикритие се обадил на М. и той потвърдил за срещата. За да пътува с автобус до гр. К., служителят под прикритие с ид.№ ** дал на подс. С. сумата от 100 лева, след което двамата се разделили.

На 08.12.2016г., след като пристигнал на паркинга на автогарата в гр. К., служителят под прикритие с ид. № ** позвънил на телефонния номер на подс. С., но тъй като той не му вдигнал, позвънил на подс. М., който му казал да хване такси и да отиде до заведение „Х.” в града. Служителят под прикритие го сторил и бил посрещнат от подс. М. в заведението, който бил в компанията на С.. М. и служителят под прикритие с ид. № ** започнали да преговарят за цената на килограм К., като първият държал на цена от 2000 щатски долара, тъй като предвиждал и комисионна за подс. С.. От своя страна, служителят под прикритие с ид. № ** настоявал за по-ниска цена, тъй като заявявал, че иска да закупи по-голямо количество — около 25-30 килограма наркотични вещества. М. го уведомил, че първо трябва да провери дали доставчикът му разполага с такива количества, поради което излязъл, за да осъществи връзка с въпросния човек през интернет. Връщайки се, М. казал, че може да набави исканото количество наркотик, но цената може да падне само до 1700 щатски долара за килограм, като след прибавянето на комисионната на С., щяла да възлезе на 1 900 щатски долара. Като допълнил, че тъй като доставчикът се занимавал с транспортна дейност, можело да осигури доставка до С. или до Т. Цената на тази „услуга” посочил като 300-400 щатски долара за килограм. Подс. М. уведомил служителят под прикритие, че ще потърси К. и от друг доставчик, при когото обаче таблетките били по-големи и съответно имало по-малко бройки в един килограм. М. предложил, когато служителят под прикритие с ид. № ** има готовност за сделката, да изпрати на подс. М. съобщение с дата и час, като датата ще означава деня на сделката, а часът, умножен по десет - количеството в килограми на наркотиците, които ще иска да закупи. Разбрали се в деня на сделката свидетелят да отиде при М. ***, след което заедно двамата да пътуват до гр. С. за размяната на наркотиците и парите. Подс. С. се намесил в разговора, като заявил, че също иска да присъства на сделката, но подс. М. му отвърнал, че няма подобна необходимост. Преди да се разделят, подс. М. дал на С. сумата от 50 лева, които били комисионна за продадения от М. на свидетеля от преди това близо половин килограм К.. След края на срещата, служителят под прикритие с ид.№ ** закарал подс. С. до автогарата в гр. Х., но преди да  се разделят, се разбрали, че служителят под прикритие ще се обади на подс. С. преди сделката с М..

На 11.12.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** изпратил на подс. М. текстово съобщение  на телефонен номер ***, с което го попитал дали ще могат да се срещнат на 13.12.2016 г. в 3,30 часа, което, според предварителната уговорка помежду им, означавало, че иска да закупи 33 килограма К. на 13.12.2016г. След като не получил отговор, служителят под прикритие опитал да позвъни на телефона на подс. М., но той бил изключен. Поради това той потърсил подс. С. и му казал, че не може да се свърже с М..

Подс. С. поел ангажимент да осъществи комуникация помежду им, като попитал за какво количество наркотик става въпрос, а служителят под прикритие му казал, че иска 33 килограма. По- късно С. уведомил по телефона служителя под прикритие, че вероятно М. е в Г. и затова телефонът му е изключен.

На 12.12.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** установил, че има неприети повиквания от подс. С. и се свързал с него. Последният го уведомил, че М. ще чака обаждане, поради което свидетелят се свързал с М. и се разбрали да се срещнат на 13.12.2016г. около гр. Пловдив.

Сутринта на 13.12.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** отново се обадил на М., но той му казал, че е продал автомобила си и не може да пътува в същия ден. Разбрали се да се срещнат на бензиностанция от веригата „Л.” в гр. Х.. Междувременно, подс. С. разговарял със служителя под прикритие, че е намерил нови мостри наркотици. Служителят под прикритие с ид. № ** го уверил, че когато приключат сделката с М., ще му се обади, за да се разберат.

Малко след 12 часа на 13.12.2016г. подс. М. и служителят под прикритие с ид. № ** се срещнали на указаната от подс. М. бензиностанция в гр. Х.. Там подсъдимият поискал да се увери в количеството наркотични вещества, които служителят под прикритие с ид. № ** иска да купи. И след полученото потвърждение, М. обяснил, че негов човек пътува към гр. С., за да вземе наркотиците, но този, който трябва да ги достави, не отговаря на телефона си, поради което вероятно ще се наложи да отложат сделката за следващия ден. Обещал да се свърже допълнително с него, след като има яснота кога ще е сделката. След това двамата се разделили, като служителят под прикритие информирал по телефона С. за развитието на ситуацията, а той, от своя страна, изразил увереност, че подс. М. ще си свърши работата. Около 13,20 ч. в същия ден, след като подс. М. н***лкократно звънял на служителя под прикритие с ид. № **, последният му се обадил. М. го уведомил, че се налага да пътува до гр. К., тъй като неговите хора най-вероятно нямало да успеят да свършат работата, за която са се уговорили, а около 14,50 часа, в нов телефонен разговор помежду им, М. казал на свидетеля, че ще са му необходими 5 дни, за да подготви наркотиците и че неговите хора искали капаро. Свидетелят обаче отказал да даде такова. Малко по-късно двамата провели сходен разговор, като подс. М. заявил категорично, че в същия ден сделката няма да може да се реализира, при което свидетелят решил  да се прибира.

Докато служителят под прикритие с ид.№ ** пътувал, го търсил подс. М. и при връщане на обаждането, в проведения разговор М. го уведомил, че е намерил 10 килограма К. с по-добро или не по- лошо от предишното качество, а цената била същата. Служителят под прикритие с ид. № ** попитал как ще са пакетирани таблетките, на което подс. М. отговорил, че ще са във вид, който поиска. Тогава свидетелят поискал таблетките наркотик да бъдат пакетирани по 1 килограм, на което подс. М. се съгласил, като се разбрали на следващия ден да се чуят, за да уточнят часа и мястото на сделката.

Сутринта на 14.12.2016г. служителят под прикритие с ид. № ** се обадил на подс. С., тъй като имал неприето повикване от него и му споделил за договорката си с подс. М.. След това се свързал и с подс. М. по телефона, тъй като последният настоятелно му звънял преди това. Двамата се разбрали да се срещнат на вече познатата им бензиностанция от веригата „Л.” в гр. Х.. За тази уговорка служителят под прикритие разказал на подс. С., който пък отново го уверил, че М. ще му свърши работа.

На път за гр. Х., служителят под прикритие с ид. № ** се обадил на М. и го уведомил, че пътува. Около 14,55ч. пристигнал на уговореното място в гр. Х.. След малко на мястото пристигнал и М., който го уведомил, че наркотиците не са 10, а са 8 килограма. В това време, към тях се присъединил и подс.  Л.Ш., който седнал на същата маса. М. казал на служителя под прикритие с ид. № **, че носи мостри, но той му отвърнал, че иска първо да пробва от голямото количество наркотик. Тогава подс. М. предложил да продължат разговора в автомобила, с който се придвижвали с подс.Ш. – л.а. с рег. № **, като служителят под прикритие седнал на задна седалка в автомобила, до него седнал подс. М., а на шофьорската седалка седнал подс. Ш.. Последният обяснил на служителя под прикритие, че хората с които работят, имали схема на действие, при която потенциалният купувач заявявал какво количество иска, давал капаро в размер на 20 или 30 % от стойността на наркотика и когато „стоката” била готова, му се доставяла на определено място. След това дали на служителя под прикритие с ид. № ** самозалепващ се прозрачен полиетиленов плик, съдържащ светлорозови таблетки с лого обърнати една срещу друга две букви „С”, който свидетелят взел, като се разбрал с двамата подсъдими да се срещнат след около 30 минути на паркинга на магазин „Т.” в гр. Х..

Около 15,40 часа тримата се срещнали отново на уреченото място, при което служителят под прикритие с ид. № ** върнал плика с таблетките на Ш. и им заявил, че „****“, т.е. ще купи от тях наркотични вещества. Уговорили се да се срещнат отново на паркинга на ресторант „Х.”, находящ се на автомагистрала „Т.” в близост до гр. Пловдив, а човекът, който ще получи стоката, ще чака с парите на бензиностанция „***”, находяща се на автомагистрала Т. при 122-ри километър в обл. Пловдив. Предаването на наркотиците трябвало да стане на тази бензиностанция, а парите да бъдат предадени на подс. М. или на подс. Ш.. Ш. казал на служителя под прикритие е ид. № **, че ще е необходимо малко време, за да може да се приготви „стоката”, т.е. наркотичните вещества, а М. го уверил, че ще му се обади за точния час, в който да се срещнат същата вечер в ресторант „Х.” на автомагистрала Т.. След това Ш. и М. си тръгнали с автомобила.

Около 17,45ч. на 14.12.2016г., съобразно уговорката им, подс. М. позвънил на служителя под прикритие. Последният му върнал обаждането и се разбрали 30 минути по-късно отново да се срещнат на бензиностанция „Л.” в гр. Х.. Срещата се състояла в уреченото време, като на нея М. уведомил служителя под прикритие с ид. № **, че след около 30-40 минути ще потегли, заедно с наркотиците към ресторант „Х.” на АМ „Т.“ до гр. Пловдив и двамата се уговорили следващата им среща да е там.

Около 20,30 ч. служителят под прикритие с ид. № ** пристигнал в ресторанта, находящ се на автомагистрала Т. в близост до гр. Пловдив, като седнал на една от масите. Малко по-късно, към него се присъединили подс. М. и подс. Ш., които пристигнали на с л.а. „Ф." с рег. № **. Ш. обяснил, че ще трябва да изчакат около половин час, за да пристигнат наркотиците, тъй като човекът, който ги носи, пътувал.

През това време подс. И.С., пренасял наркотичните вещества, предмет на бъдещата сделка, с управлявания от него л.а. „БМВ" с рег. № ** от гр. С. към уреченото място на автомагистрала Т.. Той умишлено се придвижвал не по магистралата, а по главния път С. – Б., а впоследствие продължил от гр. Б., общ. К. към автомагистрала „Т.“. Наркотиците подс. С. пренасял в багажника на описания автомобил, като те били разпределени в общо осем пакета, опаковани по около килограм, а след това, поставени по 4 в две черни найлонови чанти.

Подс. Ш. се поинтересувал дали човекът, който трябвало да даде парите за наркотиците, вече чака на бензиностанция „***“, находяща се на 122-ри километър на автомагистрала „Т.” , а служителят под прикритие отговорил, че въпросният човек – това бил служител под прикритие с идентификационен номер ** - чака съвсем наблизо и при обаждане, ще стигне до бензиностанцията за 5 минути. Подс. Ш. споменал на служителя под прикритие с ид. № **, че хората, които носели стоката били сериозни и че където и да отидел  в България , за да търси наркотични вещества, независимо от техния вид и количество, всички щели да търсят именно Ш.. Обещал на свидетеля, че при следващата им среща ще му даде няколко мостри К., за да си избере и да може да приготви по-голямо количество по-бързо. По време на разговора подс. М. казал на свидетеля, че най-вероятно наркотиците ще са около 8,200 кг.

Малко преди 22 часа на 14.12.2016г., след като бил сигнализиран чрез телефона по уговорен отпреди това начин, подс. Ш. излязъл пред заведението, където с л.а. „БМВ“ с рег. № ** пристигнал подс. С., като паркирал в близост до л.а. „Ф.“ с рег. № **, с който били пристигнали М. и Ш., излязъл от колата си и се поздравил с Ш., като двамата се прегърнали. След това подс. С. извадил от багажника на автомобила си опаковани наркотичните вещества и ги поставил в багажника на л.а. „Ф.“ с рег. № **, който Ш. отворил. Действията им били наблюдавани от свид. П.. След като С. и Ш. прехвърлили наркотиците от единия автомобил в другия, подс. Ш. се върнал обратно в заведението при двамата си събеседници, като М. поискал от служителя под прикритие с ид. № ** да се обади на своя човек, който ще носи парите, след като М. тръгнел с автомобила „Фолскваген голф“ към срещата и да го уведоми с каква кола ще се придвижва. През това време подс. С. също влязъл в ресторанта, за да изчака финализирането на сделката. След като М. излязъл и тръгнал с колата към срещата на бензиностанция „***“, служителят под прикритие с ид. № ** се обадил на свой колега - служител под прикритие с ид. № ** и му казал с какъв автомобил подс. М. ще носи наркотиците, като по време на разговора, подс. Ш. настоявал да обясни на човека от другата страна на линията, че наркотиците са в багажника на колата и са разпределени в две найлонови черни чанти.

След като напуснал заведението, подс. М. се качил в л.а. „Ф." с рег. № ***, в багажника на който знаел, че се намират донесените от С. и поставени от подс. Ш. над 8 килограма наркотични вещества и потеглил към бензиностанция „***“, находяща се на 122-ри километър на автомагистрала „Т.” в района на Пловдивобласт. Когато пристигнал на посоченото място и спрял в района на бензиностанцията, подс. М. бил задържан от полицейските служители. На въпрос какво пренася, той заявил, че в багажника на колата има дрога, която му е дадена от негов приятел. Паралелно със задържането на подс. М., били задържани и подс. Ш. и подс. С.. На място пристигнал разследващ полицай при отдел КП при ОД на МВР - Пловдив, като до извършване на процесуално - следствените действия, местопроизшествието било запазено от служители на ГД БОП.

При извършеното на 14.12.2016г. от 23,17  часа до 23,50 часа от разсл. полицай при отдел КП при ОД на МВР - гр. Пловдив претърсване и изземване в л.а. „Фолксваген” с рег. № ***, ползван от подс. Ю.М.М., са били открити и иззети следните вещи: при отваряне на вратата на багажника на претърсвания автомобил, върху пода на багажната кухина са били намерени положени два броя черни найлонови чанти с дръжки, едната от заварените в багажника чанти - четири броя пакети с овална форма-облепени с тиксо, съдържащи, всеки от тях, овални таблетки с щампа от едната си страна, състояща се от две разминаващи се дъги, а във втората чанта - други четири овални пакета - три от тях облепени с бежово тиксо, един - четвъртия от пакетите - с черен цвят - всички съдържащи овални таблетки, със щампа от едната си страна състояща се от две разминаващи се дъги. Намереното е било иззето, ведно с опаковките по намиране, като при изземването са били запечатани в опаковка с подписите на поемните лица, восъчен печат „МВР - 28„ Опаковката се обозначила като ВД №1. В багажника, до описаните по-горе вещи, са намерени и иззети и черна торба, съдържаща други найлонови черни торби с дръжки, обозначени при изземването като ВД № , а от джоба на предна дясна врата са намерени и иззети два броя ролки тиксо-едната безцветна, втората - бежова на цвят-ВД№3. Бил иззет и автомобилът - обект на претърсването – обозначен в протокола като ВД № 4.

След изтеглянето им, е било установено, че таблетките в осемте пакета, иззети при претърсването и изземването, са с общо нето тегло, за всеки един от тях, както следва: 1009,07 гр.; 1010,44 гр.; 991,70 гр.; 981,75 гр.; 972,21 гр.; 1018,85 гр.; 1013,10 гр. и 1270,52 гр. При извършения на 15.12.2016г. за времето от 01,20 до 01,45 часа, от разсл. полицай при отдел КП при ОД на МВР - гр. Пловдив, обиск на подс. Ю.М.М., одобрен от съда, са били открити и иззети от десен малък джоб на дънковия панталон, с който е бил облечен подс. М. - найлонов свитък, съдържащ светлокафяво прахообразно вещество. След изтеглянето му било установено, че светлокафявото прахообразно вещество е с нето тегло 0.518 гр.

След задържането на подсъдимите М., Ш. и С., подс. С. продължил да търси връзки с тях, за да се информира как е минала сделката и да получи своята комисионна за нея. Когато не успял да се свърже с никой от съучастниците си, С. потърсил и служителя под прикритие с ид. № **. Последният го уверил, че всичко е наред и скоро ще му се обади. Междувременно на 20.12.2016г. за времето от 11,10 часа до 12,37 часа било извършеното от разсл. полицай при СДВР претърсване и изземване в жилището, обитавано от подс. Л.И.С., при което са били открити и иззети чантичка с джобове, отварящи се с ципове; полиетиленов плик, съдържащ 2 бр. таблетки с кръгла форма; полетиленов плик, съдържащ бучка бяло вещество; множество листове с ръкописен и печатен текст, намерени в чантичка; 1 бр. пластика с № ЕА578888 и текст на чужд език; 3 бр. пластики и 1 бр. СИМ - карта с надпис „В.“ и номер ***, 1 бр. таблет „Алкател уан тъч Пикси“; 1 бр. мобилен телефон „Oytel mobile”; плик, съдържащ договор за паричен заем № **** ведно със седмичен погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; два броя пластики с надпис „В.”; 3 бр. мобилни апарати, ведно със СИМ - карти - мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ *** със СИМ-карта с надпис „В. и № ***; мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ ***1 и СИМ - карта с надпис „В.” с № ** и мобилен телефон НТС, с напукан дисплей, бял на цвят с ИМЕЙ ** със СИМ-карта с надпис „В.” с № ***; настолен компютър - сив на цвят с надпис “Colorsit“.

След изтеглянето им, било установено, че 2-те таблетки, иззети при претърсването и изземването, имат общо нето тегло 0,507 гр., а бучката бяло прахообразно вещество е с нето тегло 2,286 гр.

С протокол от 30.01.2017 г. били иззети представителни проби от осемте пакета наркотични вещества, предмет на сделката от 14.12.2016г. В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена химическа експертиза /л. 51- 52, т. II от ДП/, според която приобщените по делото наркотични вещества представляват, както следва: таблетките - обекти № 1.1 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 30,88 гр., като представителната проба е иззета от 1009,07 гр.; таблетките - обекти № 1.2 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 30,92 гр., като представителната проба е иззета от 1010,44 гр.; таблетките - обекти № 1.3 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 31,61 гр., като представителната проба е иззета от 991,70 гр.; таблетките - обекти № 1.4 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 31,64 гр., като представителната проба е иззета от 981,75 гр.; таблетките - обекти № 1.5 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 32,04 гр., като представителната проба е иззета от 972,21 гр.; таблетките - обекти № 1.6 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 31,75 гр., като представителната проба е иззета от 1018,85 гр.; таблетките - обекти № 1.7 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 31,71 гр., като представителната проба е иззета от 1013,10 гр.; таблетките - обекти № 1.8 съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 2,3 тегловни %. Нето теглото на обекта е 31,67 гр., като представителната проба е иззета ог 1270,52 гр.; светло-кафявото прахообразно вещество - обект № 2 представлява хероин с нето тегло 0.518 гр. и със съдържание на активния компонент диацетилморфин (ДАМ) 37,3 тегловни %.; таблетките - обекти № 3.1 имат общо нето тегло 0,507 гр. и съдържат амфетамин, пирацетам, фенацитин и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 0,72 тегловни %.; веществото - обект № 32 има нето тегло от 2,286 гр. и съдържа амфетамин и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 9,3 тегловни %.; таблетките - обекти № 4.1 имат общо нето тегло 13,22 гр. и съдържат метамфетамин, пирацетам, хинин, цинаризин и кофеин. Съдържанието на метамфетамин е 10,7 тегловни %.; таблетките - обекти № 4.2 имат общо нето тегло 12,52 гр. и съдържат амфетамин, пирацетамол и кофеин. Съдържанието на амфетамин е 12,7 тегловни %.; таблетките - обекти № 5 имат общо нето тегло 407,69 гр. и съдържат амфетамин и кофеин. Съдържанието на амдетамин е 22,5 тегловни %.; таблетките - обекти № 6 имат общо нето тегло 2,226 гр. и съдържат амфетамин, форметорекс. Х-ацегиламфетамин, кофеин и теофилин. Съдържанието на амфетамин е 3,7 тегловни %.

Също така в хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и техническа експертиза на електронните устройства, намерени у подсъдимите при задържането им /л. 11-43 от т. II на ДП/, изследвала комуникация на подсъдимите М., Ш. и С..

Съдът кредитира приетите по делото експертни заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални познания в съответната област, като подробни бележки по отношение на всяко от заключенията съдът ще изложи по-долу.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се установява от обясненията на подсъдимия С., частично от обясненията на подсъдимите М. и Ш. /касателно присъствието им на АМ „Т.“ на 14.12.2016г., а на М. и за факта на предходни срещи с лицето „Т*“/, от показанията на свидетел служител под прикритие с ид. № ** и на свидетел – служител под прикритие с ид. № **, на свид. П.П., свид. И.Х. /на същия частично приобщени показанията му от ДП по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, протоколите от изготвените експертни заключения – на техническата експертиза и на химическата експертиза. Приобщените по делото писмени доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства подкрепят така възприетата от съда фактология – това са прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК от досъдебното производство – от том 1 - заповеди за задържане на четиримата подсъдими /л.19,23,27,32/, справки от АПИ /л. 38-39/, протокол за претърсване и изземване на л.а. „Фолксваген“ и фотоалбум /л. 43-49/, протокол за претърсване и изземване на л.а. БМВ и фотоалбум /л.57-62/, протокол за обиск и изземване по чл. 164 от НПК /л. 65-68/, протокол аз претърсване и изземване от 20.12.2016г. /л.94-95/, приемо-предавателен протокол /л.96/, протоколи за доброволно предаване /л.103,104/, справка съдимост и характеристична справка на подсъдимите /л.110-113, 131-134, 144-149 и л.162-163/, от том 2 – протокол за вземане на представителни проби /л.45-46/, писма от банкови институции за банкови сметки на подсъдимите /л.98-125, 129-134/, писмо изх.рег.№ 553/20.03.2017г. на Агенция по вписванията  /л. 128/, справка от централна база КАТ за л.а. ** и за л.а. рег.№ ** /л.138-139/; приетите при проведеното съдебно следствие  - писмо рег.№ 58/06.10.2017г. на РП К. /л.133/, писмо изх.№ 16015/09.10.2017г. на „Т. Б.“ ЕАД /л.137/, писмо изх.№ А-234/06.10.2017г. на РП Х. /л.140/, писмо рег.№ С-16922/16.10.2017г. на „Б.“ЕАД /л.142/, копие от Заповед рег. № ОП7-з-91/30.10.2017г. /л.163/ и Заповед рег. № ОП7-з-98/ 28.11.2017г. /л. 184/ и двете на Ръководител ЗЗС-МВР ГДБОП, писмо изх.№ 393/23.01.2018г. на Председател на СНС, ведно с приложено копие от негова Заповед № АС-23/03.02.2012г. /л.245-246/, писмо рег.№ 192000-1557/ 09.02.2018г. на 1 РУП Пловдив ОДМВР Пловдив /л.267/, писмо изх.№ 3227/22.02.2018г. на „Т. Б.“ ЕАД /л. 294/, писмо рег.№ С-3312/26.02.2018г. на „Б. ЕАД /л.296/, писмо изх.№ 3808/22.02.2018г. на „М.“ ЕАД /л.298/. Приобщените по делото веществени доказателства, включително при реализираните доверителни сделки, както и ВДС от приложените по делото СРС и приложените към тях експертни справки също установяват приетата от съда по-горе фактическа обстановка. Съдът следва да посочи, че кредитира така депозираните свидетелски показания, като намира същите за непротиворечиви и подкрепящи се помежду си, както и от доказателствата, събрани посредством експлоатираните по делото СРС, като анализ на отделните доказателствени източници и в кои части и защо кредитира, съдът ще изложи по-долу.

Основен доказателствен източник са показанията на защитения свидетел – служител под прикритие с идентификационен № **, като съдът намира, че следва да се довери на неговите показания, тъй както същите са изключително подробни, детайлни откъм посочване на имена, дати, часове на осъществяване на контакти, на параметри на уговаряни сделки, съдържание на разговори. Същите не остават изолирани, като се подкрепят по отделните изложени от него обстоятелства от останалите събрани доказателства. На първо място, показанията на свидетеля намират подкрепа в признанието на подс.С. на релевантните за делото факти. Според показанията на защитен свидетел – служител под прикритие с ид. № **, дадени пред настоящия съдебен състав, разпитан при условията на чл. 141а от НПК, сред задачите, поставени пред същия е била да осъществи контакт с Л.С. и лица от неговото обкръжение, като се представи за член на престъпна група, ангажирана с трафика на наркотици. В последствие с аналогични задачи е бил натоварен и по отношение на подс. М.. В своите обяснения, дадени пред настоящия съдебен състав, С. признава както факта на познанството си със служителя под прикритие с ид. № **, когото нарича с името, с което последният му се представил – „Т.“, така не отрича и факта, че контактът между двамата е бил осъществен по повод евентуално осъществяване  на сделки с наркотични вещества. В различните съдебни заседания изтъкваше и различни дейности, с които е бил ангажиран по това време - от изпращане на лица на работа в чужбина, до търговия с платове. Същият обаче не отрече като цяло да е осъществявал разследваната от ГД БОП дейност, а единствено изложи оправдание, че бил принуждаван да върши това. Така в обясненията си от  29.09.2017г. С. посочи пред съда, че още при запознаването си с Т., му казал, че има „****.“ /л. 111-гръб от НОХД/. От съдържанието на протоколите от изготвените ВДС „звукозапис от прилаганите СРС по отношение на Л.С. способ „подсушване“, в редица разговори се установява как същият в този период активно съдейства за намирането и разпространението на наркотични вещества на различни лица, използвайки кодирани наименования за същите – „***“, „***“, „***“, „***“, „***“ /виж разговори под пореден № от 39 до 43, № 51, № 142, 145 и други в папка № 2 от класифицираните материали/. Показанията на свидетел – служител под прикритие с ид. № ** доказателствено подкрепят също този факт.

След запознаването му със служителя под прикритие с ид.№**, С. е проявил завидна активност, като в рамките само на няколко дни го е  запознал с  подс. М., с когото са реализирали „продажба“ на наркотично вещество, така и с лице, което приготвя наркотични вещества - С.Й.. Не отрече показанията на свидетеля- служител под прикритие с ид. № ** и че му е предлагал да съдейства за контакти и с други „готвачи“, включително с предложение да го снабди с наркотици от Д. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на подслушаните разговори на телефона, ползван от подс. С. и телефон № ***, ползван от свидетел с ид. № ** и кореспондиращи на показанията на същия, че самият М. го е определил като човек, „****“ и има доста контакти в Б и Т В показанията на служител под прикритие с ид.№ ** също така се сочи, че при една от срещите им С.Й. се бил обърнал към С. с думите „****?“ Показанията на свид. с ид.№ ** са и с много висока информационна стойност за факта, че подс.С. е имал широки познания както за лица, свързани с пазара на наркотични вещества, така и за разфасовки, цени и качество на продуктите.

Съдът намери за несъстоятелно възражението на защитниците и обяснението на подс.С., че всъщност бил принуден да съдейства на свид. с ид. № ** за осъществяване на доставка на наркотични вещества, като неуспешно се опита да оправдае поведението си с отправени му заплахи за живота и здравето от лице с малко име „И.“ от П. Още в с.з. на 29.09.2017г. С. посочи, че това лице го било „увещавало“, че има клиент /л. 111-гръб от НОХД/. В приобщените по делото секретни материали не се съдържат данни за лице с такива имена. Безрезултатни останаха усилията да бъде издирено това лице чрез служителите на ОДМВР Перник по посочените от С. данни за местоживеене, възраст, социална и трудова ангажираност, както и посредством посочените от подс. С.  мобилни номера, ползвани от лицето „И.“. Като в показанията на свидетел служител под прикритие с ид. № ** се съдържат доказателства в насока къде, кога и по какъв начин са се запознали с подс. С., което не се оспорва от подс. С. в дадените от него обяснения, поради което и съдът прецени, че възраженията на защитниците следва да бъдат обсъдени в контекста именно на така събраните гласни доказателства. В нито едно от заседанията С. не посочи лицето Т. /т.е. свидетел с ид.№ **/ да е оказвал физически или психически натиск върху него, за да се реализира коя да е от процесните сделки - виж обясненията на С. на л.315-гръб – „****“. Същият е запазил относително пасивно поведение спрямо С. по отношение на отделните прояви на престъпна дейност – и в показанията на свид. с ид.№**, така и в обясненията на подс. С. се признава, че именно С. е бил активен в отношенията си с Т. – като му е предлагал наркотични вещества от различни източници, с някои от които е осигурявал и контакт. Разпечатките от проведените между двамата телефонни разговори /в папка № 2 то материалите КИ/ сочат, че както свидетелят с ид. № ** е търсел по телефона С., така и последният е бил активен в комуникацията между тях.

Всъщност видно от съдържанието на подслушваните телефонни разговори с различни лица, С. изтъква като мотив единствено нуждата от парични средства, без в тези разговори да се споменава да е бил заплашван от когото и да е. Действително в практиката си ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е имала възможност да посочи, че общественият интерес от борба срещу престъпността не оправдава използването на доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление от страна на служители под прикритие, тъй като това изначално би изложило обвиняемия на риск да бъде лишен от справедлив съдебен процес. Видно е обаче дори само от съдържанието на провежданите телефонни разговори, обект на прилагане на способа „подслушване“, че С. доброволно, съзнателно и целенасочено е действал за реализиране на всяка от процесните дейности с наркотични вещества. В същата насока са и показанията на свидетел с ид.№ **. Не следва да се изключва от обхвата на проверка и целта на операцията, провеждана по отношение на подс. С. и очертаните конкретни задачи на служителя под прикритие, сключването на привидни сделки до съответните количества, „проучване“ на предлаганите на пазара, познат на подс. С. наркотични вещества като качество и цени и договаряне на по-голямо количество наркотични вещества. Именно активната роля на С. за придобиването от свидетел- служител под прикритие с ид.№ ** на наркотични вещества на няколко пъти за период от около месец и самите обяснения на С. за отношенията му с Т., не дават основание на съда да приеме, че действията на служителя под прикритие или на трето лице могат да се приемат за подстрекателство към престъпно поведение. Нито едно от телефонните обаждания на служителя под прикритие не е оказало влияние при формиране на решението на подсъдимия, а в последствие и на подс. М. да продължи престъпната си дейност, като липсва поведение от страна на служителя под прикритие, излизащо извън пределите на пасивното наблюдение на извършваното от подсъдимите, освен отправянето на запитвания за възможна покупка на наркотични вещества. Видно е от съдържанието на проведените между свидетеля и С. и свидетеля и М. разговори, че са се търсили взаимно по телефона.

Факт е, че обясненията на С. претърпяха сериозна трансформация по повод отношенията му със соченото от него лице „И.“ – първо обясни, че „И.“ го „увещавал“ 8-9 месеца да намери наркотици /л.111-гръб от 29.09.2017г./, по-късно определи поведението на „И.“ като „притесняване“, като към края на обясненията си С. вече твърдеше лицето „И.“ да е заплашвало него и семейството му. Твърдението на подс. С., че същият бил „подведен“ /цитат от обясненията му/ от лицето И. от П. да участва в процесните сделки с наркотични вещества, страда и от вътрешно противоречие -  те не обясняват желанието на С. да участва при обсъждане на отделните сделки с наркотични вещества, които подс. М. и служителят под прикритие с ид. № ** са договаряли, като се е пазарял и за свой дял – процент от реализиране на всеки продаден килограм наркотично вещество; не съответства на обясненията му за поведение против волята му и фактът, че при продажбата на 17.11.2016г. на таблетките с лого „конче“ и „С.“ е поставил и турски монети в несесера, с обяснението „да потръгне работата“; както и това, че при извършеното претърсване и изземване в дома на С. също са открити наркотични вещества.

Неоснователно се явява и искането на защитата на подсъдимия М. за изключване от доказателствената съвкупност на показанията на защитен свидетел-служител под прикритие с ид.№ **, тъй като разпитът му, проведен при условията на чл. 141а от НПК пред съда дословно преповтарял дадените от него показания в хода на досъдебното производство, което внасяло съмнение в достоверността на същата. Следва първо да се посочи, че настоящият състав при проведеното съдебно следствие не е инкорпорирал показанията на сочения свидетел от досъдебното производство, за да коментира съдържанието на дадените тогава показания от свидетеля. Съдът анализира единствено показанията на свидетеля, дадени при използваната конферентна връзка от съда със защитения свидетел. За да отговори на възражението на защитниците обаче, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че използваната телефонна конферентна връзка  при разпита на този свидетел /а и на свид. с ид. №**/, дава равни права на обвинението и на защитата при разпита на служителя под прикритие. Подсъдимите и техните защитници, както и прокурорът са имали и се възползваха от възможността да задават въпроси и да правят съответните изводи от изчерпателността на отговорите. При това неоснователно съдът намери и възражението, че при разпита на свидетеля защитниците не разполагали с информация за соченото от подс. С. лице с малко име „И.“ – защото още в първоначалните си обяснения в с.з. на 29.09.2017г. подс. С. даде обяснения за това лице и че същото било отправяло закани спрямо него пред семейството му, а разпитът на защитен свидетел – служител под прикритие с ид.№ ** е бил проведен около месец по-късно - на 02.11.2017г. /протоколът маркиран с гриф „секретно“ и се съхранява в РКИ/. Наред с това и всеки свидетел при разпита си има право да ползва бележки за цифри, дати и други, които се намират в него и се отнасят до неговите показания - право, което е законово регламентирано за всеки свидетел /по чл. 122, ал.1 от НПК/, независимо дали ползва статут на „защитен“ такъв по смисъла на чл. 123 и 123а от НПК, което пък позволява сходност на информацията, депозирана в различни процесуални моменти. И не на последно място – факт е, че с даването на разрешение за прилагане на способа „разследване чрез служител под прикритие“, неизменно за този служител възниква и задължението да запомня всяка подробност от развоя на разследваните обстоятелства, тъй като същият поради задълженията си е наясно с възможността да бъде разпитан като свидетел в един бъдещ наказателен процес и единствената възможност за това е по реда на чл. 141а вр. с чл. 139 от НПК. Т.е. от същия изначално се очаква да бъде детайлен при запомнянето и изчерпателен при възпроизвеждането на релевантните обстоятелства.

Освен показанията на служител под прикритие с ид.№45, съдът изцяло кредитира и показанията на разпитания при условията на чл. 141а от НПК свидетел – служител под прикритие с ид.№ **. Самоличността и на този защитен свидетел бе потвърдена от свид. А., легимиращ се като *** от ГД БОП със Заповеди от ръководителя на ССЗ-МВР. Причината съдът да намери показанията на служителя под прикритие с ид.№ ** за достоверни, е че същите се подкрепят на първо място от показанията на другия служител под прикритие досежно факта, че негов колега ще чака на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“ под привидното обяснение да получи „стоката“ /наркотичните вещества/; показанията му касателно личните негови възприятия – по съдържанието на багажника на л.а. с рег.№ ***съвпада напълно с отразените обстоятелства в протокола за претърсване и изземване, с показанията на свид. Х., за външността на водача – с протокола за обиск и изземване.

Изложени бяха възражения от всички защитници, че разпитаните по делото свидетели – служители на различни служби в системата на МВР, се явяват заинтересовани. И тези доводи съдът намира за неоснователни. Служебната принадлежност на свидетелите не изключва априорно липсата на заинтересованост от изхода на делото, но само по себе си длъжностното качество не е достатъчно да се приеме, че за тях съществува някаква форма на конфликт на интереси или за заинтересуваност в твърденията им, насочени към обслужване на действията на разследването. По отношение на свид. с ид. № ** и на свид. с ид. № **, както вече се посочи, показанията им се подкрепят не само от останалите доказателства, придобити чрез използваните способи от прилагането на СРС /доверителни сделки, протоколите за използван способ „подслушване“ и „наблюдение“/, но така и от обясненията на подс. С., частично от тези на подсъдимите М. и Ш. /за проведени срещи/, от протокола за претърсване и изземване в л.а. с РЕГ. № ***и приобщените от това претърсване веществени доказателства, от показанията на свид. П. /досежно лично възприетото от него поведение на подс. С. и на подс. Ш./ и на свид. Х. /по отношение на споделеното от него от подс. М. при неговото задържане/. Не се събраха доказателства, от които да се направи извода, че показанията на служителите на МВР са тенденциозно насочени във вреда на подсъдимите лица, а напротив – съдържимата се в тях информация е логично представена, с точност и коректност, като същите в хронологична последователност пресъздават обстоятелства, които са възприели, поради което и дават основание на съдебния състав да им се довери.

Неоснователно съдът намира възражението на защитата, че следва да се изключат от доказателствената съвкупност показанията на свид. Х. относно споделеното му от подсъдимите С. и М. след тяхното задържане, тъй като за него съществувала забрана да бъде разпитван като свидетел. По отношение на свидетелите Х. и П. не действа ограничението на чл. 118, ал.2 от НПК, тъй като същите не са извършили конкретни действия по разследването. Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК. Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива /Решение № 198/18.06.2013г. на ВКС по н.д.№ 248/2013г., 1 н.о., Решение № 33/05.03.2008г. на ВКС  по к.д.№ 632/2007г., 1 н.о./. В конкретния случай както показанията на свид. Х., така и показанията на свид. П. не остават изолирани. Тези на свид. Х. касателно споделеното от подсъдимите в извънпроцесуални беседи /в тази част прочетени показанията му от ДП/ се подкрепя от обясненията на подс. С., а и на подс. М. /за последния по отношение здравословното състояние на неговата съпруга/. В частта, в която свидетелят твърди, че пред него подс. М. е споделил, че наркотикът е изпратен от негов приятел – „С. от С.“ и “… ***, че И. – ****“ /показанията на свид. Х. от ДП в тази част приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1,т.2 от НПК/, показанията му намират подкрепа и в показанията на служител под прикритие – свид. с ид. № **, че С. бил съдействал;  както и от показанията на свид. П. касателно личните му възприятия от поведението на С. и Ш. при пристигането на първия и последвалото посрещане с координирани действия по преместване на вещи от багажника на единия автомобил в багажника на другия. Ето защо, съдът прие да кредитира показанията на този свидетел, включително в приобщената от ДП част.

Що се отнася до показанията на свид. П. – същите намират опора в показанията на свид. с ид. № ** за възприетото от него поведение на подсъдимите Ш. и М. при пристигането на подс. С. в заведението „Х.“ на АМ Т., както и от показанията на свид. Х. досежно споделеното му от подс. М. след неговото задържане. Касае се до доказателствени средства, които възпроизвеждат един доказателствен факт – на извънпроцесуално изявление на лица, получили качеството на обвиняеми в настоящия процес и като такова е производно доказателство , което е включено в процеса не с цел да се подменят първичните доказателства, а с оглед проверката на същите. Законовото разрешение е обусловено от обстоятелството, че тези лица, без да са пряко ангажирани с провеждането на наказателното производство, обичайно имат ценни непосредствени възприятия за проведеното действие по разследването и резултатите от него, която информация поначало е от съществено значение  за пълноценното разкриване на фактологията на деянието.

По същия начин стои и въпросът с годността на показанията на свид. П. по отношение на личните негови възприятия във връзка с изпълнение на възложената му на 14.12.2016г. задача за оперативно наблюдение на адреса на М.. Показанията на същия по отношение на възприетото от него като очевидец поведение на М. и Ш. ***, времето и мястото на срещата им, както и наблюдаваното от него пред заведение „Х.“ на АМ Т. на същата дата пристигане на подс. С., срещата между него и Ш., не касаят действия по прилаганите СРС. В тази част показанията на свидетеля следва да се ценят. Това обаче не се отнася до пресъздадените от него факти, станали му известни във връзка с прилаганите СРС по  отношение на подсъдимите и резултатите от това, тъй като по този начин се допуска подмяна на преки с производни доказателствени средства. Свидетелските показания на посоченото лице са допустими само по отношение на фактите, които същият е възприел лично. Само тази част от показанията на свидетеля съдът прие да анализира.

Процесуалният закон не забранява изграждане на решението на съдебния състав по въпросите по чл. 301, ал.1, т.1 и 2 от НПК въз основа на съвкупност от данни от СРС, свидетелски показания /включително такива, прочетени по реда на л. 281, ал.4 от НПК/, самопризнание на подсъдимия и показанията на служител под прикритие. Тъй като съдебния акт не се позовава само на базата на доказателства, установени при отделно използване на един от посочените доказателствени способи, нито само на база направеното от подс. С. самопризнание.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитниците относно спазване на формалния ред за прилагане на СРС и в частност – спазен ли е законът при искането на разрешения както за прилагане на способът „подслушване“ спрямо двама от подсъдимите, така и даденото разрешение за използването на посочените способи доверителна сделки и разследване чрез служител под прикритие за подс. М.. Всяко едно от исканията е изготвено от оправомощен по смисъла на чл. 13, ал.1, т.1 от ЗСРС орган, с оглед разследваното към този момент престъпление /по чл. 321 вр. с чл. 354а от НК/, същото е мотивирано, съдържа изискуемите реквизити по чл. 173 от НПК и на чл. 14 от ЗСРС, включително приложени са декларации  към исканията за разследване чрез служител под прикритие, получило е и съответната санкция – разрешение от заместник-председателя на СпНС, надлежно оправомощен към този момент със Заповед № № АС-23/03.02.2012г. на Председателя на СпНС за издаване на разрешения по чл.15 от ЗСРС и чл. 174, ал.3 от НПК, съобразно нормата на чл. 174, ал.3 от НПК /л. 246 от НОХД/. Разпорежданията за разрешаване използването на СРС също отговарят на формалните законови изисквания, а тези, даващи разрешение за използване на способа по чл. 10в от ЗСРС /служител под прикритие/ - и на чл. 174, ал.7 от НПК. В разрешенията са посочени сроковете, за които се дава разрешението, съответно на нормата на чл. 21, ал.1, т.3 от ЗСРС и на направеното искане. Обстоятелството, че в самото искане за прилагане на оперативния способ „подслушване“ не е посочен начален момент, откогато да тече този срок, в никакъв случай не прави искането противоречащо на правилата на НПК и специалния закон – първо, защото подобно изискване самият закон не поставя към съдържанието на искането /трябва да се посочи само общата продължителност, за която се иска да бъде разрешено прилагането на способа/-ите/ и на второ място – защото законът посочва, че разрешението следва да се даде предварително, т.е. преди прилагането на СРС /освен в изрично предвидените в закона изключения/ и именно в разрешението се определя срокът, за който може да се прилагат разрешените способи. При това органът, компетентен да даде разрешението разполага и със срок, в който да издаде своето разпореждане /до 72 часа, съобразно редакцията на  чл.15, ал.1 от ЗСРС към периода, в който са били издавани разрешенията/. Именно в разрешенията се посочва и началният момент , от който се разрешава прилагането на съответния способ и това е изрично предвидено в чл. 21, ал.4 от ЗСРС. И това е така, тъй като едва с даването на разрешението за използване на СРС е условието, без което не може законно да се създадат специфичните доказателствени средства. Чрез проверката на разрешаващия съдебен орган се прави преценка за наличието на правните предпоставки за използване на СРС спрямо конкретно лице и следва да държи сметка дали намесата  в индивидуалната правна сфера е оправдана от гледна точка наличието на законово основание и на легитимна цел да бъдат защитени значими обществени интереси.

Неоснователно е и възражението за негодност на събраните доказателства въз основа на разрешението, с което заместник-председателя на СпНС разрешава използването на способите „доверителна сделка“ и „служител под прикритие“, тъй като в същото липсвало изрично посочване на термина „служител под прикритие“. Възражението касае единствено разрешение рег. № 4-2667/ 25.11.2016г. /л. 94 папка 1 от секретните материали/, дадено по повод искане рег.№ *** на Директора на  ГДБОП. Изрично и в самото искане, така и в разрешението са посочени законовите норми, дефиниращи съответните способи – тази на чл. 10б и на чл. 10в от ЗСРС. В мотивите на разрешението също изрично е посочено, че заместник-председателят на СпНС е намерил да са били налице предпоставките на чл. 173, ал.3 от НПК /който коментира само и единствено способа „служител под прикритие“ и задължението за представяне на декларация/ и на чл. 174, ал.7 от НПК /също коментиращ само и единствено издаването на разпореждане при направено искане за прилагане на способа „разследване чрез служител под прикритие“/. В диспозитива на разпореждането изрично заместник-председателят на СпНС е определил идентификационните номера на служителите под прикритие, депозирали и съответните декларации, а така и престъплението, за което се разрешава разследването. Касае се за технически пропуск, който нито променя, нито прави неясно съдържанието или волята на компетентния съдебен орган.

На следващо място – СРС-ва са приложени от съответната структура, дадено е и разрешение от компетентен орган /по чл. 175, ал.2 от НПК/ за техническата обезпеченост на събирането на ВДС чрез СРС, което има по-скоро техническо значение за изпълнение на разрешението за използване на СРС.

В заключение следва да се обобщи, че всички доказателства, събрани в настоящия процес въз основа на разрешените за прилагане способи на СРС, са събрани в разрешения за това срок, като използването им е било преустановено и съобразно задължението по чл. 22, ал.2, т.1 от ЗСРС, за което има приложени доказателства към материалите в Регистратура КИ. Съобразно чл. 177, ал.3 от НПК за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал.2 от НПК /включително тези по глава 11, раздел 3 от НК/ могат да се ползват и данните, получени при прилагане на СРС по искане на орган по чл. 13, ал.1 от ЗСРС.

Обстоятелството, че именно подс. С. и подс. М. са лицата, които са провеждали разговори от подслушваните комуникатори, не е спорно. На първо място- това се установява и от обясненията на С. в съдебно заседание от 16.02.2018г., когато посочи номерата, ползвани от същия, а така и от показанията на служител с ид. № **. В заключението на назначената в хода на ДП и приета от съда техническа експертиза са посочени номерата на картите, намерени у подсъдимите при тяхното задържане, което съпоставено с изисканите от съда допълнителни справки от мобилните оператори за номерата на абонатите, ползвали намерените СИМ карти, не оставя съмнение кои са ползвателите на същите в този период. Освен това разрешението за използване на СРС е дадено именно по отношение на индивидуализираните комуникатори, ползвани от подсъдимите С. и М., налице е и пълно съвпадение като време и съдържание на разговорите и с показанията на свидетел служител под прикритие с ид.№ **, в частта относно твърденията му кога /дата и час/, с кого е разговарял по телефона и съдържанието на проведения разговор.

На следващо място, следва да се обсъди и възражението на защитниците за т.нар. „оговор“ с оглед дадените от подс. С. обяснения на няколко пъти пред настоящия съдебен състав, съпоставени с дадените от подс. М. и лаконичните такива обяснения от подс. Ш.. Вярно е, че поначало тази част от обясненията на едно подсъдимо лице не може да бъде поставена в основата на присъдата, но само ако не е  подкрепена с други доказателства. В случая са налице както преки такива, подкрепящи обясненията на С. – показанията на свидетел – служител под прикритие с ид. № ** и свързаните с тях придобити веществени доказателства – доверителни сделки, протоколите за претърсване и  изземване, така и косвени по естеството си доказателствени източници – показанията на свид. Х., П., протоколите от експлоатираните по делото СРС чрез способ подсушване на телефоните на двете подсъдими лица, разпечатките от АПИ за движението на двата автомобила, иззети по делото като веществени доказателства. Ето защо, не може да се приеме тезата на защитата за оговор по отношение дадените от подс. С. обяснения, в които сочи като свой съучастник М..

Именно показанията на служител под прикритие с ид.№ **, както и отразеното съдържание на проведените телефонни разговори между подс.М., от една страна, и подс.С., както и лицето Т., от друга, правят несъстоятелни обясненията на подс.М., че същият „не знаел“, че продава на Т. наркотични вещества. Изложената теза от подс.М. страда от съществен недостатък, тъй като дори да се допусне /което категорично се изключва от останалите събрани доказателства/, че  подобна заблуда бе съществувала у подс. М. при първоначалния контакт с лицето Т. при срещата им на 06.11.2016г. в гр. Х., то същото оправдание трудно би намерило обяснение с факта, че само месец по-късно участва в срещи със същия човек за договаряне продажбата на много по-голямо количество от хапчетата. И логично е лице, разпоредило се  вече с парични средства, да потърси отново същия „продавач“ за много по-голямо количество и цена, само ако е бил доволен от изпълнението на първоначалната им договорка. Освен това обяснението на подс. М., че е мислел, че участва в „измама“ на изпратеното му от С. лице, противоречи на собственото му поведение, тъй като служител под прикритие с ид.**свидетелства, че още при първата им среща на 06.11.2016г. М. е отправил към него предложение да му намери и продаде друг наркотик - хапчета екстази, вместо К.. И ако действително са искали да „правят измама“ с подс.С., едва ли би предприел безмислени пътувания с автомобила си от Х. до Х., за да му предаде таблетките. Обясненията на подс. М. категорично се опровергават и от тези на подс.  С. относно техните действителни намерения. Обясненията на С. подкрепят показанията на служител под прикритие с ид.№ ** по отношение както на факта, че С. е предоставил номера на М. на Т., т.е. е спомогнал за осъществяване на връзката между двамата, обяснил му е към кого да се обърне за реализиране на целяната сделка, като е договорил и съответното възнаграждение за себе си; а така и за обстоятелството, че именно от подс.М. Т. е закупил хапчета К.. Обясненията на подс. М., че всъщност именно С. бил оставил хапчетата до табелата на гр.Х., се опровергават не само от обясненията на С., но и от тези на служител под прикритие с ид.№ **, който сочи, че се разминали с автомобил с посочена от него регистрация, управляван от непознато му лице от мъжки пол.

Подс. С.  не отрича, че още при запознанството му със свид. с ид.№ **, което според свидетелят е станало на 03.11.2016г. в гр. С., двамата са разговаряли за възможността С. да намери и продаде на свидетеля К.. Именно с тази цел той е предоставил на свидетеля и номерата на ползваните от него телефони към този момент, а именно **** – т.нар. от С. в обясненията му пред съда „немска карта“ и № ***. Сим карти с посочените абонатни номера са били иззети и от дома на подс. С. при извършеното на 20.12.2016г. претърсване и изземване, както и същите като веществени доказателства /посочени в протокола като обект 11/ бяха предявени на страните в съдебно заседание и разпознати от подс.С.. Описаната СИМ карта с телефон НТС както според отразеното в протокола за претърсване и изземване, така и и според обясненията на подс. С. е работела с абонатен номер *** и именно това е идентификаторът, който е бил обект на разрешение за подслушване посредством използвания способ за разследване чрез СРС с разрешение на Заместник-председателя на СпНС /получените ВДС в папка 2/. Видно обаче от съдържанието на разговорите, водени посредством тази карта, отразени в протоколите  /от №1 до № 24/, още към края на месец октомври 2016г. подс. М.  /с номер ***и № ***/ ежедневно разговаря с подс. С., което също опровергава обясненията на М. за инцидентност в отношенията между двамата.

Твърдението на М., че при първата си среща с лицето, изпратено му от Л.С. /служител под прикритие с ид.№ **/, му бил предал малки кръгли хапчета, поставени в целофанче /в с.з. от 29.09.2017г. на л. 113-гръб/, не намира опора нито в обясненията на С., нито в показанията на служителя под прикритие. Обясненията на М. тук са изолирани и в тази част, поради което съдът ги прие за недостоверни. Като неотговарящи на истината съдът намери и обясненията на подс. М. от с.з. от 23.03.2018г. по обстоятелството, че Т. го бил притеснявал по телефона., като го бил „насилвал и притискал“. Подобно „агресивно“ отношение от служителя под прикритие спрямо този подсъдим не се констатира от съдържанието на проведените между двамата разговори, обективирани в протоколите, приложени в папка 1 от секретните материали. Видно е от началните фрази от съдържанието на същите, че всъщност самият М. също е инициирал обаждания към лицето Т.. Дал е и обяснения в съдебно заседание на 29.09.2017г. в същия смисъл /л. 113-гръб от НОХД – „****.“/, което опровергава твърдението му, че бил насилван от Т. да сключи сделка. Нелогични са обясненията на подс.М. и касателно твърдението му, че на 14.12.2016г. му е бил даден телефон от „***.“, като „***“ била, когато му се обади този сърбин по телефона, той да тръгне за бензиностанция „***“ /виж обясненията му пак там/. Обясненията на М. и в тази част са изолирани, като се опровергават от показанията на служителя под прикритие с ид.№ ** и обясненията на другия съпроцесник – С.. Намесването от подсъдимия М. и на трети лица, цели единствено да подкрепи собствената му версия, че същият е бил несъзнателно въведен и използван в престъпната схема. Обясненията му страдат и от друг недостатък – същите се опровергават от обясненията на подс. Ш. и показанията на свид. П. по повод на това къде двамата подсъдими са се срещнали на дата 14.12.2016г. и причината Ш. да го придружава до заведението „Х.“ на АМ Т.. Според обясненията на М., същият ден бил видял Ш. *** /л. 113-гръб от НОХД/, след което тръгнали към Пловдив. Те обаче си противоречат с тези на свид. П., който посочва да е възприел как преди обеда на 14.12.2016г. М. бил посетен в дома си от Ш.. В съответствие на соченото и подс. Ш. посочва, че отишъл при него в К. и признава след това да го е закарал до бензиностанция Л. в гр. Х., където М. се бил срещнал с лице, за което в последствие Ш. разбрал, че е служител по  прикритие. Времево заявеното от Ш. и П. за срещата им кореспондира с показанията на свидетеля с ид. №** спрямо момента на срещата им на бензиностанцията.

Подсъдимите отричат познанство с подс. С. и той с тях. В тази част обясненията на подс. Ш. и подс. С. обаче категорично се опровергават от собственото им поведение - свид. П. твърди лично да е наблюдавал излизането на Ш. от заведението „Х.“ на АМ Т. при пристигането на автомобила, управляван от С., както и дружеския поздрав чрез прегръдка  между двамата и последвал кратък разговор между тях/л. 117 от НОХД/. Показанията на свидетеля в тази част намират опора както в показанията на служителя под прикритие с ид.№ ** – конкретно по повод обстоятелството, че след сигнализиране на телефона на Ш., последният излязъл извън заведението, така и от разпечатката от проведена комуникация на телефона на Ш., дадена в  заключението на СТЕ. Именно изготвената разпечатка към същото, даващо визуализация на мобилното приложение за криптирана комуникация „S.“ на мобилния апарат Самсунг, намерен у подс. Ш. при задържането му, е в подкрепа показанията на служител с ид. № ** и на свид. П. за съпричастност и на подсъдимите Ш. и С. към вмененото им престъпление.  В приложение 2 от заключението си вещото лице е дало хронологичен списък с разговори и текстови съобщения, проведени чрез тази криптирана комуникация, като видно е, че в позиция 629 е постъпило входящо за Ш. съобщение на 14.12.2016г. в 19,34,40 часа от телефон с номер *** /запаметен в телефона като „Bib“ - виж заключението на вещото лице по т. 3.4 от заключението/ – „****“, следват няколко обаждания от и до „Bib“, съответно в 20,46 часа и в 20,56 часа, съпроводени от незабавно връщане на обаждането от телефона на подсъдимия. А в 21,56,40 /позиция 637 от приложение 2 към заключението/, т.е. по време, когато Ш. е погледнал телефона си и излязъл от „Х.“, е поредното обаждане от ***. Следва входящо съобщение от същия номер в 22,24,2 на 14.12.2016г. /когато подсъдимите вече са били задържани/, със съдържание „****?“. Следва само да се посочи, че видно от справката АПИ за движението на автомобила, управляван от С., по времето, когато се е провеждала комуникация чрез посоченото приложение на телефона на Ш. за времето от 20,46 до 20,56 часа е регистрирано и насочване на автомобила на С. от „подбалканската линия“ в посока К., а след това и към П.. За подс. Ш. свидетелят под прикритие с ид.№**потвърждава, че в разговор с него на 14.12.2016г. е определил сам себе си като лице, което е познато в цяла Б. като „сигурен“, т.е. безпроблемен доставчик на наркотични вещества, като дори му предложил при следваща среща да му предостави мостри от други наркотици. Доказателство за съпричастността му към вмененото престъпление е и обстоятелството, че след като служителят под прикритие с ид.№ ** се обадил на колегата си, за да го уведоми, че автомобил с К.йска регистрация  ще пренася наркотиците до бензиностанция „***“, именно Ш. настоявал да предаде по телефона, че са поставени в две найлонови черни чанти – факт, който няма как служителят под прикритие с ид.№ ** да е знаел, тъй като не е съпровождал Ш. при излизането му извън заведението.

В подкрепа показанията на свидетеля с ид.№ ** по тези обстоятелства, са и показанията на свид. П.. Няма основание да бъдат поставени под съмнение показанията на свид. П. касателно поведението на подсъдимите Ш. и С. пред заведение „Х.“, което лично е възприел, поради обстоятелството, че според свидетеля е имало само едно навеждане от страна на подс. С. към багажника на управлявания от него  автомобил, при което е взел обемист пакет, който е пренесъл в багажника на „Фолксваген“-а и обстоятелството, че в протокола за претърсване и изземване на последното МПС са намерени две торби с опаковани хапчета, за които се установило, че съдържат наркотични вещества. Факт е, че свидетелят посочи, че е възприел едно навеждане на С., при което е извадил „обемист пакет“, но самият той уточни, че може да са били два пакета и да са взети от него наведнъж, като той лично е възприел едно движение по преместване на пакета - „***“ /л. 117-гръб от НОХД/.

Що се отнася до двете справки от АПИ, проследяващи хронологично и темпорално движението на автомобилите с рег. № ***и **, видно е от справката на л. 39 в том 1 от ДП, че л.а. с рег. № ***след засичането му от камерата, ситуирана на АМ в контролна точка Р. на АМ „Т.“ в 20,56,57 часа на 14.12.2016г. е престоял около час, тъй като същата станция е засякла движение на автомобила в същата точка в 22,02,57 часа, което като часови порядък на престоя на подсъдимите в заведение „Х.“ на АМ Т., съвпада напълно с показанията на свид. с ид.№ ** и свид. П.. Що се отнася до справката касателно автомобил с рег.№ **, същата не е отразила движение на автомобила в Северна България, както твърди защитата на подсъдимия С., а единствено по т.нар. „подбалканска линия“.

Отново от показанията на свидетел с ид.№ **, от съдържанието на проведени разговори между С. и служителят с ид.№** /обективирани в протоколи поредни номера № 25, 28-33 от Папка 2 та КИ/, а така и от обясненията на подс. С. се установява, че след срещата на двамата на 03.11.2016г. е последвала активна комуникация по телефона по повод готовността на С. да го свърже с подс.М., представен му като „Х.“, който може да му осигури според показанията на свидетеля около половин килограм К.. Вече съдът има възможност да посочи, че показанията на служителят с ид. № ** са изключително прецизни до най-малките детайли по отношение съдържание на всеки един проведен разговор /по телефона и при срещи помежду им/, време и място, когато това се е случило. Показанията му намират по тези обстоятелства пълно покриване с отразената информация в изготвените протоколи от приложения при СРС способ „подслушване“ спрямо подсъдимите. В този смисъл показанията му за проведената среща с подс.М. и закупуването от него на 06.11.2017г. в гр. Х. на 407,69 гр. таблетки с логото на К. /разположени един срещу друг идентични символи под формата на буквата „С“/, се подкрепят и от обясненията на подс. С., подкрепят ги дори обясненията на подс. М., макар същият да отрече да е знаел за съдържанието на таблетките, които обяснения, както съдът вече посочи, намира за проява на защитна позиция. Потвърждават ги и съдържанието на проведените разговори между подс. С. /към този момент само неговият телефон е бил обект на приложен способ на СРС/ и подс.М. – видно от проведения на 08.11.2016г. разговор между подс. С. и подс. М. / пореден № ** том 2 от материали КИ/, М. обяснява на С., че дал „****“ и „****“ щели да намалят цената, което съвпада със заявеното от свид. с ид.№ ** за количеството и цената на продаденото му от подс. М. наркотично вещество на 06.11.2016г. по-рано в гр. Х.. При това нито в този разговор, нито в предходните такива, когато подс. С. уведомява подс. М., че ще го потърси клиент и посочва неговото име, двамата не уговарят схема за въвеждането му в заблуда. Таблетките, което свидетелят е закупил от подс. М. на 06.11.2016г., са били поставени в плик и запечатани с печат на ГД БОП № *** и картон серия ****, видно от показанията на свидетеля служител под прикритие с ид. № ** и приложената в секретни материали експертна справка под № 16/НАР-1015 от 09.11.2016г. /л. 143 от папка 1 - СРС/, посредством която е установено нето теглото на същите – 407,69 грама. Способът „доверителна сделка“ също е бил надлежно разрешен, а съдържанието и количеството на придобитото веществено доказателство -  обезпечено по съответния процесуален ред /виж Протокол рег.№ ** 07.11.2016г. на ГДБОП, представен допълнително от ОП Пловдив./. Що се касае до конкретното съдържание на таблетките, то посредством изготвената по делото химическа експертиза е било установено и процентното съдържание на веществата, в това число и на амфетамина от 22,5 тегловни %.

Обстоятелствата, че свидетелят под прикритие с ид.№ ** и подс. С. многократно са разговаряли по телефона, както и комуникирали посредством мобилни приложения – „вайбър“, съдържанието на разменената между тях текстова кореспонденция по този начин, се установява и от показанията на свид. с ид. № **, а така и от изготвените ВДС-протоколите, обективиращи осъществената между тях телефонна комуникация. Посредством отразените протоколи под поредни номера от 63 до 70 /с малки изключения/ касаят именно уговорка между двамата за провеждане на среща на 16.11.2016г. в гр. С., уговарят среща и за следващия ден. Както се посочи, освен от показанията на свид. с ид.№ ** проведените срещи в дните 15 и 16.11.2016г. между двамата в гр. С. и на следващия ден, се потвърждава и от обясненията на подс. С.. Водените на тези срещи разговори за вида, количество, което служителят под прикритие желае да закупи и възможното намаляване на цена, както и съдържанието на разговорите на подс.С. с трето лице, с което ще достави екстази за следващия ден, се установява също от посочените гласни доказателствени средства, както и от съдържанието на протокол с пореден № 69 от том 2 КИ от 16.11.2016г. Срещата на двамата с лице, представено му като „готвач“ на хапчета екстази – С.Й. – на 16.11.2016г. пред Н. в гр. С.,  и съдържанието на проводените между тях разговори за това каква „стока“ предлага Й., колко и от кой вид се интересува съответно свидетелят с ид.№ **, също се установява от показанията на последния, разпитан пред съда, а така се признава и от обясненията на С..

Подс. С. признава в обясненията и обстоятелството, сочено в разпита на свид. с ид.№ **, че на 17.11.2016г. в гр. С. му е продал за сумата от 200 лв. други таблетки , поставени в два прозрачни найлонови плика- единият със сини таблетки с лого на „С.“ от едната страна, а другите – червени с щампа на „конче“ от двете страни, поставени общо в черно кожено портмоне. Показанията на свид. с ид.№ ** и в тази част са изключително подробни, не се опровергават от никакви други доказателства, а напротив - в подкрепа на същите са освен признанието на  самия С., така също и съставените за доказване на това престъпление доверителна сделка, протокол рег.№ **. /представен от страна на ОП Пловдив в хода на съдебното дирене/, където са посочени и броя на таблетките в двата полиетиленови плика, обезпечаване на тяхната цялост посредством запечатването им и поставянето на восъчен печат и картон на ГД БОП /сер. **/; нето теглото на същите  /както следва – 13,22 грама за таблетките с лого на „С.“ и 12,52 грама за таблетките с лого на „конче“, е установено посредством изготвената експертна справка № ***. /също представена допълнително от ОП Пловдив/ от ЦЕКИ  към НИКК-МВР, където са отразени същите като брой и на вид таблетки. Що се касае до конкретното съдържание на таблетките, то посредством изготвената по делото химическа експертиза е било установено и процентното съдържание на веществата в отделните видове таблетки, а именно – 10,7 тегловни процента метаамфетамин за щампованите с лого „С.“ и 12,7 тегловни %  амфетамин за щампованите с лого „конче“.

В телефонен разговор между С. и служителят с ид.№ ** от 01.12.2016г. /пореден № 106 и № 107 папка 2 КИ/, се уговарят да се видят  „на същото място“- магазин Л. в С. „в събота по обяд“, което видно от календара се е падало като дата 03.12.2016г. Проведеният между двамата разговор от тази среща при посещението им в турски ресторант, находящ се на бул. „Х.Б.“ в гр. С., по повод евентуална поръчка на екстази  от лицето „С.“, предложението на С. да го срещне с друг „готвач“ на наркотични вещества, който приготвял К. на по-ниска цена от подс. М., се установявая от показанията на свидетеля, както и от признанието на С., който сам в разпита си посочва, че действително на тази дата е продал на Т. „мостри“ от  12 таблетки с лого на две букви „С“, обърнати една срещу друга и още половин таблетка в цигарена кутия с надпис „Карелия блу“. Гласните доказателствени средства се потвърждават и от придобито ВД чрез доверителната сделка, обективираното с Протокол рег. № ** /представен допълнително от ОП Пловдив в хода на съдебното дирене/, като тяхната цялост е била обезпечена посредством запечатването  им в плик с картон на ГД БОП серия **и червен восъчен печат № **.Тяхното общо нето тегло от 2,226гр. и съдържание на амфетамин 3,7 тегловни процента, е установено посредством назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза /по т.14 от експертизата/.

Съдържанието на последващите телефонни разговори между двамата /пореден номер 108,114,115 том 2 от КИ/, показанията на служителя под прикритие с ид.№ ** и обясненията на подс. С., дадени в съдебно заседание от 29.09.2017г., потвърждават за провеждани срещи между служителя под прикритие с ид. № ** и лицето С.Й. по повод закупуване от първия на таблетки екстази, тяхното организиране от страна на подс. С. и последващото проваляне на сделката поради отказът на свидетеля да даде предварително парични средства. Съдът обсъжда посочените обстоятелства и събраните за тях доказателства, тъй като същите опровергават обяснението на подс. С., че същият е бил принуждаван да съдейства за реализиране на сделка за закупуване на наркотични вещества. Не само, че тези срещи, предложенията за снабдяване с наркотични вещества от други източници, са изхождали именно от С., но и същият активно е участвал във водените разговори, като е договарял и комисионна за себе си.

Последващите контакти на служителя с ид. № ** и подс. М. вече са били обект и на разрешено подслушване на абонатните номера, ползвани от последния.Видно от съдържанието на провежданите разговори, подкрепено и от показанията на свид. с ид.№ **, а така и признато в обясненията на М. и С., тримата отново са осъществили среща  на 08.12.2016г. след предварителна уговорка по телефона, като срещата била организирана от подс. С.. Преговорите между тримата, провежданите от подс. М. консултации по телефона с трети лица за снабдяване с наркотични вещества и цена и коментираната комисионна за подс. С., се признават от последния. Предложението на М. за изпращане на съобщение с дата и час, при което часът указвал желаното количество наркотик, което служителят свид. с ид.№ ** желае да закупи, освен от показанията на последния и обясненията на С. се потвърждават и от съдържанието на проведените между двамата  в последствие разговори по телефона по повод невъзможността на служителя под прикритие известно време да осъществи контакт с подс. М..

Невъзможността за реализиране на уговорената сделка на 13.12.2016г. при посещението на служителя под прикритие с ид.№ ** по настояване на подс. М. в гр. Х., се потвърждава и от показанията на свидетеля, а така и от съдържанието на разговорите по телефона /папка 1 от КИ/, които двамата са водели в промеждутъците, когато са се разделяли, като причина за това било нежеланието на служителя да „даде капаро“, както искал от него подс. М.. Според настоящия състав съдържанието на разговор с пореден номер 73 от Папка №1 на СРС, воден между подс. С. и подс. М., от същата дата, опровергава, наред с останалите коментирани вече доказателства, обяснението на подс. М., че двамата със С. били решили да правят “измама“ на лицето Т.. Тъй като именно в този разговор М. обяснява на С., че ще посети К. „****“, за да „****“, показващо желанието му да намери наркотично вещество, което да продаде на лицето Т.. Което опровергава обяснението му и в частта, че С. всъщност бил намирал хапчетата.

Проведеното между двамата обсъждане за продажба на 10 килограма К. за следващия ден, се установява от показанията на свидетеля служител под прикритие с ид. № ** и от съдържанието на проведения разговор пореден номер 78 в папка 1 от СРС. Преразказани, тези обстоятелства се повтарят и в разговора, проведен между подс. С. и служителят на следващия ден сутринта /разговор пореден №140 от 11.12.2016г. в папка 2 от СРС/, а така и в разговор пореден № 142, проведен между С. и М.. Несъмнено посочените доказателства установяват, че подс. С. е подпомагал активно посочената сделка, тъй като не само е бил спомогнал за осъществяване на контакта между М. и служителят с ид. №** в началото на месец декември 2016г., когато телефонът на М. е бил изключен, но и е присъствал на първоначално водените преговори на 08.12.2016г. в гр. К., уговарял е комисионна за своето „съдействие“ /виж и съдържанието на разговор пореден № 145 от папка 2 на СРС, където напомня на М. да не забрави „****“ при срещата на следващия ден/, бил е наясно с параметрите на същата и дори е давал указания на служителя под прикритие с ид. № ** да не дава капаро преди сделката, а да закупи от М. „****“ /разговор пореден № 156 папка 2 от СРС/.

Появата и на подс. Ш. на проведената в гр. Х. на бензиностанция „Л.“ среща между М. и служителя под прикритие с ид.№ **, се признава и  от последния, макар да отрича да е разговарял с него. Показанията на служителя под прикритие в обратния смисъл обаче, твърдейки, че именно Ш. бил човекът, който му обяснил, че „****“ имали схема на действие с даване на капаро, съдът намери за достоверни. Основание на съда да се довери на показанията на свидетеля и в тази част са освен, че неговите показания са изключително подробни и както се посочи – не остават изолирани като цяло, но и обстоятелството, че обясненията на Ш. относно причината за съвместната им среща, се опровергават и от показанията на свид. П., осъществявал оперативно наблюдение на адреса на М., а по-късно на заведение „Х.“ на АМ Т.. Същият съдът намери за незаинтересован, а показанията му – за кредитируеми. Така изложени, обясненията на Ш. не обясняват защо плътното е придружавал М. на 14.12.2016г. по време, когато последният е уговарял финалните детайли по сделката със служителя с ид. № **, нито на бензиностанцията край гр. Х., така и малко по-късно на паркинга на магазин „Т.“, при което се договорили да „****“ /виж показанията на служител с ид. № **/, нито няколко часа по-късно в заведението „Х.“ на АМ „Т.“, където е бил и заловен в последствие. „Предложението“ да придружи М. *** ****“ /цитат от обясненията на М./ контрастира на поведението на Ш., не само поради участието му в разговорите със служителя под прикритие, но при пристигането на подс. С. на паркинга пред заведението, поради което и съдът намери обяснението на подсъдимия за присъствието си там за защитна позиция.

Вярно е, че нито един от свидетелите – полицейски служители не посочи подс. С. като познато им от преди това име, което да свързват с наркопазара. Неговата съпричастност към престъплението от 14.12.2016г. обаче остава доказателствено подкрепено както от показанията на свид. П., така и от заключението на СТЕ по отношение съдържанието на криптираната информация между неустановено лице и телефонът, ползван от Ш., кореспондиращо като време на появата на С. и неговото поведение, в тяхна подкрепа е и справката от АПИ, опровергаваща обясненията на С. относно направлението на автомобила му от по-рано. Посочените доказателствени източници и съдържимата информация бяха обсъдени по-горе от съда.

По-особено внимание заслужава и изготвената на дознанието техническа експертиза  на част от приобщените по делото веществени доказателства. При изслушване на вещото лице К. се установи, че същият е посочил един и същи абонатен номер към СИМ карта с № ** /към ВД 2/ и на СИМ  карта с № **/към ВД 1/, като отдаде същото на техническа грешка от негова страна. Това не опорочава заключението, тъй като справка за абонатните номера, с които картите, обект на изследване от СТЕ, са били регистрирани към инкриминирания период, бе предоставена при поискване от съда от мобилните оператори, както следва: с писмо изх. № 16015/09.10.2017г. /л. 137/ на Т. Б. ЕАД за карта *** /иззета при обиска и изземване от подс. М./, че към инкриминирания период е регистрирана с  абонатен № ** сим карта с №.. /намерена у С./ към инкриминирания период е била регистрирана с абонатен № **/л. 142/, според писмо на  „Б.“ ЕАД. За останалите ВД, обект на техническата експертиза – карта на В. с абонатен номер **6 /намерена у С./, според писмо на л. 296 от „Б.“ ЕАД към процесния период не е била активна в номерационното пространство на „В.“; а сим карта на „Т.“, намерена у подс. Ш.,  с № ***– е била регистрирана с абонатен номер ***, според информацията, предоставена от „Т.Б. “ЕАД с тяхно писмо изх.№ 3808/22,02.2018г. /л.294/. Даденото заключение на вещото лице по останалите въпроси, съдът намери за обективно и компетентно изготвено.

В протоколите, обективиращи разговорите, обект на подслушване, нито подс. С., нито подс. М. говорят директно за наркотични вещества, за хапчета и не използват общоизвестни термини, с които да ги обозначават. Така свидетелства и служителят под прикритие с ид.№** Уговарят се за намирането на „***“, „***“, „***“ и т.н., което не оставя каквото и да е съмнение, че касае именно наркотични вещества. Преценката на съдържанието на ВДС, изготвени въз основа на използвани СРС следва да бъде извършвана не само с оглед семантиката на думите, възпроизведени във ВДС, но и от контекста им в употребените изрази и цялостния диалог, както и от логическите връзки между съдържанието на репликите в отделните разговори и съдържанието на цялостната устна кореспонденция. Освен това, както вече се посочи, данните, извлечени от съдържанието на ВДС, са в кореспонденция с доказателствата, изведени от другите доказателствени източници, тъй като съдържанието на уговорките в разговорите, същност се свързва с установено конкретно поведение както на подсъдимите М. и С., така и на свид. с ид.№ **.

Протоколът за изземване на представителни проби е надлежно изготвен, подписан е от  техническо лице, изготвило в последствие като вещо лице назначената химическа експертиза. Последователността на отделните действия в процедурата по вземане на представителна проба от общото количество, иззето наркотично вещество от багажника на автомобила с рег.№ **, е обективирано в самия протокол, който, както се посочи, съдържа изискуемите реквизити по чл. 3 и чл. 4 от Наредбата, в съответствие с образец приложение №1 към Наредбата. Със същия е измерено и количеството /нетна маса/ на иззетите хапчета. Видно от заключението на извършената химическа експертиза, представителната проба на всеки един от изследваните обекти представляват таблетки, съдържащи амфетамин, пирацетам и кофеин, като е посочено в експертното изследване тегловен процент на активно вещество от 2,3% на всяка от представителните проби. Няма основание да не се кредитира така представеното експертно изследване, като същото е изготвено обективно, с необходимите познания в съответната област.

Протоколът за обиск и изземване на подс. М. /том 1, л. 65 от ДП/ категорично установява, че при задържането му на 14.12.2016г. същият е държал в себе си хероин – в джоб от панталона. Същото експертно заключение е изследвало и иззетото от подс. М. при извършения му обиск светло-кафяво прахообразно вещество, като е установило нето тегло на същото от 0,518 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин 37,3 тегловни %. Така представеното заключение, съдът вече посочи, че намира за обективно и компетентно изготвено.

Тук е мястото да се обсъди възражението на защитата на подс. М. относно доказателствената тежест на съставения протокол за обиск на подсъдимия по реда на чл. 164 от НПК. Възражението на адв. Г., че при извършения на лицето обиск по реда на ЗМВР при неговото задържане на 14.12.2016г. не е установено наличието на найлонов свитък със светлокафяво прахообразно вещество, а такова е било намерено едва с протокола за обиск и изземване на основание чл. 164 от НПК, което поставяло под съмнение достоверността на последния, не могат да бъдат споделени. Видно процесуално-следственото действие обиск и изземване по чл. 164 от НПК е извършено на 15.12.2016г. за времето от 01,20 часа до 01,45 часа след задържането на лицето. Протоколът за обиск и изземване по чл. 164 от НПК е подписан както от М., така и от разследващия полицай и двете поемни лица, без никакви забележки както досежно времето на провеждане на действието, така и по отношение на отразените в него обстоятелства. Поради което и няма основание същият да се изключи от доказателствената съвкупност, а отразените в него обстоятелства – да се считат за неверни. От протокола за обиск по ЗМВР е видна дата на изготвяне на същия на 14.12.2016г., без да е посочен час, но несъмнено е бил изготвен след задържане на лицето, тъй като протоколът е съставен на основание чл. 80, ал.1 от ЗМВР. Съставеният от полицейския служител протокол за обиск по ЗМВР при изпълнение на задълженията му по този закон представлява писмено доказателство, но не и писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК, поради което и правилно е било преценено, че следва да се изготви протокол за обиск и изземване от лицето съобразно изискването на НПК. Обискът по чл. 80 от ЗМВР не е способ за събиране и проверка на доказателства, а полицейско правомощие, което следва да се упражнява в изрично изброените по чл. 80, ал.1 случаи на посочената разпоредба. Що се касае до изявлението на М., отразено в протокола за обиск и изземване, същото няма доказателствена стойност извън факта, че е направено в посочения в протокола момент.

По отношение на последно възведеното по обвинението на подс. С. деяние  - за държане в дома му с цел разпространението им на 2 таблетки, за които химическия анализ е установил нето тегло 0,507 гр. и съдържание на амфетамин 0,72 тегловни % и прахообразно вещество с нето тегло 2,286грама и 9,3тегловни % амфетамин, доказателствата, които го установяват са протоколът за претърсване и изземване в дома на последния от 20.12.2016г., получил последваща одобрителна санкция от съдия при ОС Пловдив. Подсъдимият С. също призна в съдебно заседание, че е държал в дома си посочените вещества, които назначената по делото химическа експертиза определи като наркотични такива със съответно посочено по-горе химическо съдържание и нето тегло. Датата и мястото на държане на същите се установява също по несъмнен начин от съставения съобразно изискванията на чл. 131 вр. с чл. 161 от НПК протокол за извършване на посоченото процесуално-следствено действие.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Л.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.4 от НК, тъй като в периода 06.11.2016г. - 20.12.2016г., при условията на продължавано престъпление, в гр. Х., гр. С. и в района на бензиностанция „***“ на АМ “Т.“, **-ри километър, област П., без надлежно разрешително, сам - като извършител и като помагач на Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С., последните - като извършители, умишлено е улеснил Ю.М.М. да разпространи, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество и умишлено е улеснил Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С. да държат, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, разпространил е високорискови наркотични вещества и е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества в особено големи размери - на обща стойност 261 182.67 лева, съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г., /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:

1.      На 06.11.2016 г., в гр. Х., обл. Х., като помагач на Ю.М.М., последният като извършител, умишлено е подпомогнал Ю.М.М. - чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки, без надлежно разрешително, да разпространи на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорисково наркотично вещество - с общо нето тегло - 407.69 гр. - под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин и кофеин, със съдържание на амфетамин - 22.5 тегловни процента, на стойност - 12 230.70 лева при единична цена на грам 30.00 лева;

2.      На 17.11.2016 г., в гр. С., като извършител, без надлежно разрешително е разпространил на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорискови наркотични вещества:

-        високорисково наркотично вещество с нето тегло 13.22 гр. - под формата на 55 броя таблетки, сини на цвят, щамповани с лого „С.“, представляващи смес на метаамфетамин, пирацетам, хинин, цинаризин, кофеин, със съдържание на метаамфетамин - 10.7 тегловни процента,  на стойност - 396.60 лева при единична цена на грам 30.00 лева и

 -  високорисково наркотично вещество с нето тегло 12.52 гр. - под  формата на 51 броя таблетки, червени на цвят, с лого „К.е”, представляващи смес на амфетамин, пирацетамол и кофеин, със съдържание на амфетамин - 12.7 тегловни процента,  на стойност 375.60 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

3.      На 03.12.2016г. в гр.С., като извършител, без надлежно разрешително е разпространил на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорисково наркотично вещество с нето тегло 2.226гр. - под формата на 12 таблетки, щамповани с лого „К.“,  представляваща смес на амфетамин,  форметорекс, N-ацетиламфетамин, на амфетамин - 3.7 тегловни процента, на стойност 66.78 лева при единична цена на грам 30.00 лева,

4.      На 14.12.2016г., в района на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“, 122-ри километър, обл. Пловдив, като помагач на Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С., последните - като извършители, умишлено е улеснил - чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки Ю.М.М., Л.М.Ш. и И.А.С. да държат с цел разпространение, без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

5. На 20.12.2016 г., в гр. С., като извършител, е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, както следва:

-  високорисково наркотично вещество с нето тегло 0.507 гр. - под формата на два броя таблетки, представляващо смес на пирацетам, фенацитин, кофеин и амфетамин, със съдържание на амфетамин 0.72 тегловни процента,  на стойност 15.21 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

- високорисково наркотично вещество с нето тегло 2.286 гр. под формата на бучка бяло вещество, представляващо смес на кофеин и амфетамин, със съдържание на амфетамин - 9.3 тегловни процента, на стойност 68.58 лева, при единична цена на грам  30.00 лева;

Досежно деянията от 06.11.2016г. в гр. Х. и 14.12.2016г. на АМ „Т.“ подс. С. е реализирал престъпната дейност като помагач в първия случай на Ю.М., а втория – на същия извършител и на подсъдимите Ш. и С. като извършители, чрез съвети разяснения и отстраняване на спънки. За първата дата – 06.11.2016г. същият е спомогнал за осъществяване на контакта между подс.М. и свид. с ид.№ **, като е спомогнал за реализиране на срещата между тях, отстранявайки възможните пречки – поради невъзможността лично да присъства и да ги запознае, е предоставил телефоните и имената им един на друг; наред с това е разяснил предварително на извършителя какво точно количество и вид наркотично вещество се търси от „купувача“, на каква цена; дал е предварителна оценка за подс.М. като лицето, което „****“.

Аналогична е съучастническата активност на С. и по другото вменено му деяние от 14.12.2016г., изводимо от коментираните по-горе съдържания на телефонните разговори между него и подс. М. от една страна и свид. с ид.№ **, от друга по повод подготовката за тази сделка – като е успял да осъществи контакт с подс. М. при неуспеха на служителя под прикритие да получи потвърждение на СМС-а си, съдържащо информация за датата на сделката и количеството наркотик; отправянето на съвети да се предостави директно наркотичното вещество, без да се дава капаро.

Предвид изложеното, съдът намери, че в посочените два казуса С. само е улеснил изпълнението на престъплението, но без да въздейства пряко върху предмета на престъплението. Неговата деятелност предхожда изпълнителното деяние на извършителите /и на двете посочени дати/ и  реално е допринесъл за осъществяването му, като е улеснил извършителите, които вече са били взели решение да извършат престъплението. Затова и неговото процесно поведение е в причинна връзка с настъпилите правни последици.

И в двата случая от субективна страна подс. С. е имал пряк умисъл, т.е. съзнание, че със своята проява улеснява извършването на умишленото престъпление от другите подсъдими, като е целял настъпването на общественоопасните последици. Освен общност на умисъла у помагача С. и извършителите, той е съзнавал и че съдейства за разпространението на наркотично вещество и за държане на такова, предназначено за продажба, без съответните лица да имат разрешение за това.

На 17.11.2016г. и на 03.12.2016г. в гр. С. подсъдимият С. е действал като извършител, тъй като на посочените две дати без надлежно разрешително е разпространил на служителя под прикритие инкриминираните високорискови наркотични вещества, както следва: с нето тегло 13,22 грама под формата на 55 броя таблетки, сини на цвят с лого „С.“ със съдържание на метаамфетамин 10,7 тегловни % и 12,52 грама под формата на 51 броя таблетки, червени на цвят с лого „К.“, със съдържание на амфетамин 12,7 тегловни %, а на 03.12.2016г. – 2,226 грама под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“ със съдържание на амфетамин 3,7 тегловни %. В тези два случай като извършител същият и разпространил на служителя под прикритие  свид. с ид. № ** инкриминираните наркотични вещества, като му ги е продал, както следва: за сумата от общо 200 лева на 17.11.2016г. и за сумата от 60 лв. на 03.12.2016г., т.е. разпоредил се е с тях възмездно.

По отношение на последно вмененото на подс.С. инкриминирано деяние – намерените таблетки с нето тегло 0,507 грама и съдържание на амфетамин  0,72 тегл.% и бучка бяло вещество с нето тегло 2,286 грама със съдържание на амфетамин 9,3 тегловни %, доказателствата несъмнено установяват, че същите са били държани на 20.12.2016г.  от подс. С. – намирали са се в дома му, откъдето са били иззети, като тяхното количество и установената в хода на разследването престъпна деятелност на подсъдимия по снабдяването на лица с наркотични вещества и помагаческа дейност със същата насоченост, свидетелства и за специалната цел, с която сочените вещества са били държани от подсъдимия в дома му.

Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Ю.М.М. е осъществил от обективна страна състава на  престъплението по чл. 354а, ал.2 изр.2 вр. с ал.1, изр.1 вр. с чл. 26, ал.1, вр.с чл. 20, ал.2 от НК за това, че в периода - 06.11.2016г. - 14.12.2016г. при условията на продължавано престъпление, в гр. Х., обл. Х. и в района на бензиностанция „***“ - на АМ Т. Пловдив – 122-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач и Л. М. Ш. и И.А.С. - последните двама също като извършители, е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотичните вещества в особено големи размери, на обща стойност 260306.52 лева, съобразно ПМС № 23/29.01.1998 г., за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:

1.      На 06.11.2016 г., в гр. Х., обл. Х., като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач, без надлежно разрешително е разпространил на служител под прикритие с идентификационен номер ** високорисково наркотично вещество с общо нето тегло - 407.69 гр., под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин и кофеин, със съдържание на амфетамин - 22.5 тегловни процента, на стойност - 12 230.70 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

2. На 14.12.2016г., в района на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“, 122-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С., като помагач и Л.М.Ш. и И.А.С.,  последните - също като извършители, е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева,

3.   На 14.12.2016г. в района на бензиностанция „***“ на АМ „Т.“, 122-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин, с нето тегло 0.518 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ - 37.3 тегловни процента, на стойност 46.62 лева, при единична цена на грам 90.00 лева.

Също така съдът намери, че от обективна страна подсъдимият Л.М.Ш. е реализирал състав на престъпление по  чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на 14.12.2016 г., в района на бензиностанция „***“ - на АМ „Т.“ Пловдив - **ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач и И.А.С. и Ю.М.М. - последните двама също като извършители, е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество в особено големи размери - с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева, съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г., /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

От обективна страна подсъдимият И.А.С. също с деятелността си е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 14.12.2016г., в района на бензиностанция „***“ - на АМ „Т.“ Пловдив - **-ри километър, обл. Пловдив, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л.И.С. - като помагач и Л.М.Ш. и Ю.М. М. - последните двама също като извършители, е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество в особено големи размери - с общо нето тегло 8 267,64 грама, под формата на таблетки, щамповани с лого „К.“, представляващи смес на амфетамин, пирацетам и кофеин, със съдържание на амфетамин - 2.3 тегловни процента,  на стойност 248 029.20 лева, при единична цена на грам 30.00 лева, съобразно Постановление на МС № 23/79.01.1998 г. /изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000г./ за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Тримата подсъдими – М., Ш. и С. от обективна страна са реализирали всички съставомерни признаци на престъпния състав по чл. 354а, ал.2 от НК, тъй като на дата 14.12.2016г. са държали инкриминираното количество наркотично вещество – първоначално в автомобила на С., а в последствие пренесен в автомобила на подс. М. с цел същият да бъде разпространен. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицата, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у всеки един от тях.  Държане е налице всякога, когато деецът разполага предмета на престъплението на определено място и без значение е липсата на установена трайна връзка между него и предмета на престъплението, стига тази фактическа власт да е свързана с възможността за разпореждане с предмета на престъплението /Решение № 462 от 2011 г. на ВКС, III н.о., Решение № 28/26.02.2016г. на ВКС по н.д.№ 1648/2015г., III н.о./.

Количеството държано наркотично вещество, както и неговото пакетиране  в отделни пакета от по около килограм, поставени в две отделни черни найлонови чанти – така, както е било поръчано от кандидат-купувач – служителят с ид.№ **, доказват специалната цел на съучастниците – да бъде разпространен на същия. Изводите за знанието им, че държат високорисково наркотично вещество, което съобразно качествените и количествени характеристики е предназначено за продажба, се базира и на други обективно установени обстоятелства – между част от съучастниците и служителя под прикритие е имало активна комуникация, включително чрез използване на специфични изрази, държането с цел предаване е станало на предварително уговорено място при строга организация и разпределение на ролите за извършителите, в тъмната част на денонощието. Т.е. несъмнено се доказа както тримата извършители, така и помагача и от обективна, и от субективна страна да са съзнавали всички обективни елементи от материалната норма и да са съзнавали запретеността на действията си. Съзнавали са и участието на всеки един от тях с отреден принос за реализиране на деянието. Т.е. всеки един от подсъдимите от СУБЕКТИВНА страна е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

За съучастието е без значение конкретния принос  на всеки от участниците в престъплението за настъпване на крайния резултат /то има значение при индивидуализиране на наказанието/, като и не е задължително едновременно да извършват цялата престъпна дейност, изпълваща състава на престъплението. От значение е, че всеки един от подсъдимите е съзнавал  общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Също така е обхващал в съзнанието си и че действията му са в изпълнение на съгласуваното общо решение на участниците за постигане на общата им цел.

По възражението на защитниците касателно деянието от 14.12.2016г., че част от подсъдимите не са се познавали, следва да се посочи следното: По-горе бе коментирано, че съдът прие за несъмнено доказано познанството между подс. С. и подс. М., така и между подс. М.  и Ш. и между последния и подс. С.. Липсата на несъмнени доказателства останалите подсъдими  да са се познавали помежду си, не разкъсва общността на умисъла между тях.  Дори част от тях да не са осъществявали непосредствен контакт преди това в рамките на инкриминираната престъпна дейност, това с оглед анализа на поведението на всеки от тях, задружността в деятелността им, насочено към общо целения резултат – да държат с цел да бъде разпространено наркотично вещество на лицето, известно на С., М. и Ш. като „Т.“, не могат да се правят изводи за невъзможност за осъществяване от правна гледна точка на задружна престъпна дейност при така приетите форми на съучастие. Въпросите за вината и субективното отношение на всеки от съучастниците са такива по фактите.

По отношение на подс.М., доказва се по несъмнен начин и че същият на 14.12.2014г.  на АМ „Т.“, в района на бензиностанция „***“, ** км., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение хероин с нето тегло 0,518 гр. със съдържание на ДАМ 37,3 тегловни %. Държането се установи от изготвения за това протокол за обиск по реда на чл. 164 от  НПК – в дрехите, с които подсъдимият е бил облечен, а специалната цел – от количеството, намерено в него вещество и водените от деня разговори със свидетеля за евентуални сделки. Стойността на същия остава установена на база Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

За същия подсъдим се доказа категорично и това, че на  06.11.2016 г., в гр. Х. е разпространил на служителя под прикритие с ид. № ** таблетки - 407,69 грама, щамповани с лого „К.“, със съдържание на амфетамин - 22.5 тегловни процента. Разпространил ги е възмездно, като е продал наркотиците, опаковани в съответния за целта вид, съзнавайки от субективна страна, че е бил подпомогнат в тази си дейност от подс. С., който е успял да осъществи контакта между него и свидетеля, предоставяйки му и предварителна информация за потенциалния купувач. И това престъпление е извършено умишлено -  със съзнавани и целени общественоопасни последици, при общност на умисъла със съучастника.

Както вече е посочи по-горе, химическият състав на всички инкриминирани вещества и наличието на субстанции в същите, определящи ги като високорискови наркотични вещества, се доказва по несъмнен начин от изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза, която определя и процентното съдържание на високорисковото наркотично вещество. Теглото на отделните инкриминирани вещества са определени както от цитираните в доказателствения анализ експертни справки, така и от протокола за вземане на представителни проби и от химическата експертиза.

Съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП амфетаминът, метаамфетаминът и хероинът са посочени като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранено за приложение. Обстоятелството, че подсъдимите са нямали  надлежно разрешително за придобиването и държане на наркотичните вещества е безспорно установено по делото.

Стойностите на отделните инкриминирани наркотични вещества /предмет на отделните престъпни деяния за всеки от подсъдимите/, се изчисли на база Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Общо стойността им възлиза на 261 182,67 лева за подс. С., на 260 306,52 лева за подс.М., на 248 029,20 лева за подсъдимите Ш. и С., съобразно индивидуалната им деятелност. За всеки един от подсъдимите е реализиран квалифициращия признак „особено големи размери“, по смисъла на чл. 354а, ал.2, изр.2 от НК /т.1 от ТР 1/1998г., ОСНК на ВКС/, тъй като надхвърлят 140 МРЗ за страната, която към м. ноември-декември 2016г. е била 420 лв. /установена с ПМС № 375/28.12.2015г./.

По отношение на подсъдимите С. и М. престъплението е извършено като продължавано такова – отделните деяния покриват поотделно признаците на престъплението по чл.354а НК, извършени са общо пет на брой деяния за подс. С. и три за подс. М., които поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление, през  непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при използването на еднакъв маниер. Последното според съда говори за наличието на трайно отношение на подсъдимите както към предмета на престъпленията, така и към обекта на престъпно посегателство. Всяко едно от деянията е извършено при еднородност на вината – при условията на пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. При така установените по отношение на престъпленията белези, съдът намира, че те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от обективна и субективна страна продължение на първото, т.е. в условията на продължавана престъпна дейност и за двамата подсъдими. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че само част от деянията са извършени в съучастие с други лица, нито, че в едни от случаите подс. С. е действал като извършител, а в други - като помагач /виж Решение 7/86г. на ОСНК, Решение 150/1982г.-I н.о. ВКС, Решение № 506/24.01.2015г. по н.д.№ 1734/2014г., III н.о./.

Редно е съдът да изложи и съображения по повод възражението на адв. Е., че с обвинителния акт се описвало престъпление, извършено от Организирана престъпна група, поради което следвало Специализираният наказателен съд да разгледа съдебното производство. Извън обективния факт, че обвинение за кое да е от подсъдимите лица да участват в ОПГ няма, следва да се посочи, че и в случая инкриминираната деятелност на подсъдимите лица не покрива признаците на чл. 93, т.20 от НПК. Количественият критерий, т.е. броят на участниците, не е единственият, заложен в легалната дефиниция за ОПГ, доколкото в случая не се установява да е било създадено структурирано и трайно сдружение между подсъдимите. Касае до инцидентна насоченост на дейността им, без да има нито твърдения в ОА, нито доказателства по делото подсъдимите като общност да са си поставили за цел съгласувано да извършват престъпления. Утвърдена е практика на ВКС, че следва при ОПГ да се докаже съществуването на устойчива, т.е. трайна  връзка между членовете на групата и същата следва да бъде констатирана не по принцип, а именно с оглед извършване на конкретни престъпления, за които е била създадена тази организирана престъпна група. Насочеността на действията им следва да обхваща изрично съгласие за създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления от категорията на посочените в закона. А в случая единствено на 14.12.2016г. четиримата са участвали като съучастници, предходната съучастническа криминална дейност на С. и М., макар и да се установява предходно познанство и съгласуваност на действията им, не покрива количествения признак на чл. 93, т.20 от НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да наложи на подсъдимите справедливо наказание и като съобрази нормата на чл. 21, ал.1 от НК, съдът прецени както характера, така и степента на участие на всеки от съучастниците, допринесли обективно и виновно за осъществяване на престъпленията.

За подс. С. – съдът прецени, че за същия се доказа участие в общо пет отделни криминални прояви, като част от престъпленията същият е извършил сам – тези от 17.11.2016г. и 03.12.2016г., когато е разпространил на служителя под прикритие с ид.№ ** наркотични вещества, както и състава на държане в дома си на наркотични вещества с цел тяхното разпространение на 20.12.2016г. За същия криминалната деятелност е и най-продължителна, като обхваща период от близо месец и половина. Същевременно е и изключително интензивна, предвид характера и броя на отделни престъпни прояви, включени в общата продължавано престъпление. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и активността на С. при отделните му контакти както със свидетеля – служител под  прикритие с ид.№ **, така и при осъществяването на контакта между него и подс. М. – честите телефонни разговори с тях по повод на реализиране на замисляните сделки, като е целял да добива информация и да съдейства за гладкото преминаване на замисленото. Като отегчаващо за подсъдимия обстоятелство съдът отчете и проявената инициативност на С. да намери на служителя под прикритие наркотични вещества, които да се харесат на купувача, като го е запознавал с различни лица, занимаващи се с приготвянето на наркотични вещества, изразявал е готовност да го запознае и с други такива. Общата стойност на разпространяваните, на държаните наркотични вещества от С. и на тези, за които е спомогнал да бъдат разпространени и държани със същата цел, надхвърлят признака „особено големи размери“ повече четири пъти, което сериозно отежнява обществената опасност на дееца и стореното от него, а отделно от това съдът преценява и че се касае до престъпление, насочено към поставяне в опасност здравето на неограничен брой възможни потребители.

Като смекчаващи обстоятелства за подс. С. съдът отчете на първо място неговото съдействие, дадените обяснения, които също значително са способствали разследването, като същият изрази и готовност още в първото заседание производството да протече по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК. Чистото съдебно минало и тежкото социално положение на подсъдимия – необходимостта на издържа малолетно дете, също са сред обстоятелствата, които съдът взе предвид при индивидуализиране на неговото наказание. Така изложените смекчаващи обстоятелства обаче съдът не намери да са многобройни или някое от тях да е изключително, щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Преценката на обстоятелствата единствено мотивират съда да наложи наказание на С.  съобразно нормата на чл. 54, ал.1 от НК – лишаване от свобода в размер на седем години и глоба в размер на 20 000 лева. Наказанието лишаване от свобода в размер под средния такъв съдът мотивира с относителния превес на смекчаващите обстоятелства, които съдът изложи по-горе. Налагането на наказанието глоба в минималния размер, съдът намери за съобразен с изискванията на чл. 47, ал.1 от НК, съобразена с данните за недобро имотно състояние на подсъдимия. Видно от постъпилите справки от Агенция по вписванията и от банковите институции, за С. няма данни да притежава недвижими имоти, други имущество; не се установява да придобива и други доходи, а същевременно се установи да е баща на едно малолетно дете, което да издържа.

Така наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода, предвид неговия размер, съдът намери,у че следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Като от времето на изтърпяването му следва да се приспадне времето, през което Л.С. е бил задържан по това дело – по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК, както и времето, когато спрямо същия се е реализирала  мярка за неотклонение "Задържане под стража", т.е. считано от 20.12.2016 год. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

За подс. Ю.М.М. обстоятелствата, които съдът взе предвид при определяне на наказанието за стореното от него, са следните: от една страна това е активната роля на същия като извършител в две от процесните деяния – тези с  разпространено и държано с цел разпространение най-голямо количество наркотични вещества, данните за неговата лична обществена  опасност – същият, действително е реабилитиран, видно от справката съдимост, но не може да не бъде отчетено като недобри характеристики предходната му криминална деятелност за различни престъпления. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и надвишаващия повече от 4 пъти предел „особено големи размери“ общата стойност на инкриминираното за неговото обвинение наркотични вещества, участието му като извършител в три деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, както и високата степен на обществена опасност на деянието с оглед обществените отношения, които засяга и широкия кръг  потенциални адресати.

От друга страна, съдът съобрази и данните за влошеното здравословно състояние на съпругата на подсъдимия, а така също и факта, че същият е баща на две малолетни деца, за чиято издръжка следва да полага грижи. Изтъкнато бе от същия, че понастоящем единствено съпругата му се грижи за отглеждането и издръжката на децата. Видно на негово име няма регистрирани недвижими имоти.  Така изложените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително, поради което и няма основание съдът да наложи наказание под минималния предел, визиран в  нормата на чл. 354а, ал.2, изр.2 от НК. Същите обаче мотивират съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК  - в размер на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Съображенията на съда за налагане на наказанието глоба в минималния такъв са идентични с изложените за подс. С. /липсата на данни по постъпилите на ДП справки от АВп и от банките/, поради което съдът не ще ги преповтаря.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС така наложеното  наказание лишаване от свобода подс.М. следва да изтърпи при първоначален строг режим, тъй като размерът на същото надвишава пет години. Същевременно от изтърпяване на наказанието следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело, както следва: по реда на чл. 63 от ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК, както и по времето, по което е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", т.е. считано от 14.12.2016 год. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

За подсъдимият Л.М.Ш. съдът съобрази от една страна участието му само в едно от инкриминираните деяния, като същевременно отчете, че и същото е деянието, касаещо най-голямото като количество и стойност наркотично вещество.  Като смекчаващи обстоятелства /без да счита същите за основание да приложи нормата на чл. 55 от НК/, съдът оцени и факта, че същият е семеен, същевременно и неговата съпруга по данни от делото страда от тежко онкологично заболяване, както и съпругата на подс. М.. и подс.Ш. е баща на две малолетни деца, за които да полага грижи.

От друга страна, на така изложените смекчаващи обстоятелства противостоят лошите му характеристични данни, предвид факта, че същият е бил осъждан за три тежки умишлени престъпления /понастоящем е реабилитиран по същите/, съдът отчита предварителната подготовка, количеството на предмета на престъплението и неговата висока стойност, надхвърляща повече от 4 пъти предела, изискуем за „особено големи размери“, добрата организираност и конспиративност в поведението на подсъдимия.

Предвид така изложеното, съдът прие да наложи на подсъдимия Ш. наказание също при условията на чл. 54, ал.1 от НК, а именно - шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Наказанието лишаване от свобода малко над минималния размер съдът мотивира и със сравнително по-ограниченото участие на подсъдимия – в едно от престъпните деяния. Размерът на наказанието глоба съдът съобрази със събраните данни от АВп и от Сектор ПП при ОДМВР за липсата на регистрирани на негово име недвижими имоти и МПС-ва. Липсват и данни за други доходи на същия.

Тъй като наказанието лишаване от свобода надвишава размера по чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС, следва същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От изтърпяването му съдът приспадна времето, през което подс.Ш. е бил задържан по това дело, считано от 14.12.2016г., когато е бил задържан първоначално по ЗМВР, след това по реда на чл. 64 от НПК и с МНО „Задържане под стража“, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

Наказанието на подс. И.А.С. съдът също определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като съобрази от една страна участието на същия само в едно от инкриминираните деяния /отчитайки същевременно, че това е и най-мащабното откъм количество и стойност на наркотичното вещество деяние/, факта на настъпила реабилитация и амнистия, т.е. същият също е неосъждан, семейна и трудова ангажираност. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието предвид широкия кръг потенциални адресати-потребители на наркотични вещества, добрата организация на деянието, в което е участвал и подсъдимият, факта, че държаното наркотично вещество с цел разпространението му надхвърля повече от 4 пъти критерият за „особено големи размери“ по смисъла на т.1 от ТР №1/1998г. на ОСНК на ВКС.

Ето защо, съдът наложи на подсъдимия С. наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК в размер на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Размерът на наказанието лишаване от свобода е съобразен с факта, че посочените смекчаващи обстоятелства са с превес над отегчаващите такива, без някое от тях да е изключително или взети заедно да са многобройни такива. Наказанието глоба съдът съобрази и с данните за имотното състояние на подс. С., изводимо от справките от АВп и от банковите институции /от ДП/ и нормата на чл. 47, ал.1 от НК.

Предвид размера на наказанието лишаване от свобода, същото следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. От изтърпяване на същото, следва да се приспадне на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  времето, през което С. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК, както и спрямо същия се е реализирала  мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 14.12.2016г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът постанови на основание чл. 354а, ал. 6 от НК остатъкът от наркотичните вещества, предаден на съхранение в ЦМУ –С. въз основа на Постановление от 06.07.2017г. на ОП Пловдив по ДП № 160/2016г. по описа на отдел КП при ОД на МВР Пловдив, като предмет на престъплението, да се отнеме в полза на Държавата, за да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

Що са отнася до останалите веществени доказателства, съдът постанови онези, които са били приобщени посредством претърсване и изземване от 15.12.2016 г. в автомобил „БМВ“ с peг. № ** - връзка с пет ключа и ел. чип и се намират на съхранение при домакина на отдел КП- Пловдив, както и автомобил „БМВ“ с peг. № **, на съхранение на специализиран паркинг на отдел КП – да се върнат на собственика – „***/ л. 138 том 2 от ДП/, тъй като макар и да е послужило за извършване на престъплението, се установи, че не е собственост на подсъдимите.

Веществените доказателства /иззети от л.а. с peг. № ***/- опаковки по заварване при изземването на наркотичните вещества, черна торба, съдържаща други опаковки - черни торби, две ролки с тиксо,  на съхранение при домакина на отдел КП-П. – да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила; а  л.а. „Ф.“, с peг. № ***, на съхранение на специализиран паркинг на отдел КП-П. на основание чл.53, ал.1, б.“А“ от НК съдът постанови да се отнеме в полза на Държавата  след влизане на присъдата в сила, тъй като същият принадлежи на подс.М. /виж справка от КАТ на л. 139 от том 2 на ДП/ и е вещ, послужила за извършване на престъплението.

При извършения на подс.М. обиск и изземване от 14.12.2016 г., са били иззети опаковки от наркотични вещества, които следва да се унищожат  като вещи без стойност, а мобилен телефон Нокиа с ИМЕИ ***, със СИМ карта на Т. – да се върне на Ю.М..

Веществените доказателства, приобщени при извършеното претърсване и изземване в апартамента, обитаван от подс.С., както следва: един брой чантичка, листове с ръкописен текст, четири броя пластика, един брой СИМ карта, един брой таблет „Алкател“, един брой мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ ***, СИМ карта с № *** договор за заем, два броя пластики „В.“, мобилен телефон Нокия с ИМЕИ ***. със СИМ карта на В., един брой мобилен телефон Нокиа с ИМЕИ ***със СИМ карта на В., мобилен телефон „htc“ с ИМЕИ ***със СИМ карта на В., настолен компютър „Colorsit“, следва да се върнат на Л.С. след влизане на присъдата в сила.

Същото се отнася и до предадените посредством протокол за доброволно предаване от И.С. вещи, които следва да му бъдат върнати. Това са 1 брой СИМ карта на В. с № ***, един брой мобилен телефон“ Айфон“ с ИМЕИ *** със СИМ карта на Т., един брой мобилен телефон“ Айфон“ с ИМЕИ ***със СИМ карта на В., един брой мобилен телефон“ Нокиа“ с ИМЕИ *** със СИМ карта на В.. За същите не се установи също да са средство за извършване на престъплението.

Приобщени, чрез доброволно предаване от подс. Л.Ш. вещи също следва да му бъдат върнати и това са 1 бр. СИМ карта на Т. с № *** 1 бр. СИМ карта на Т. с № ***, 1 бр.  мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ *** със СИМ карта на Т., 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ *** със СИМ карта на М-тел, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ ***със СИМ карта на Т. и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ *** със СИМ карта на Т.

Що се касае до изготвените по делото веществени доказателствени средства, които са били придобити в резултат на използваните специални разузнавателни средства, те следва да останат на съхранение в регистратура Класифицирана информация  до изтичане на срока на класификация по ЗЗКИ.

         

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед на така постановения съдебен акт, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимите Л.С., Ю.М., Л.Ш. и И.С., да заплатят всеки един от тях по сметка на ОД на МВР – Пловдив сума от по 199,45 лева /сто деветдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, които разноски са били направени за изготвянето на двете експертизи – техническата и химическата. На същото основание съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на Окръжен съд – Пловдив сума от по 30 /тридесет/ лева всеки един от тях, представляващи направени разноски в хода на съдебното производство за явяване и изслушване на вещите лица.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: