Р Е Ш Е Н И Е № 1134
гр.
Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание
на десети март две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 17273
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от С.П.Е., ЕГН ********** против ЕОС Матрикс
ЕООД, ЕИК ********* с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1350 лв.- имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнително дело №****** г.
по описа на ЧСИ –***с рег. № *** и район на действие ОС – Б., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 23.11.2016 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищцата посочва, че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от
Първа инвестиционна банка АД са издадени Заповед № **** г. и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 3239/2013 г. по описа на РС- Шумен против нея. Разпоредено е
ищцата да заплати на банката сумата от 20 411,18 лв., разпределени по главница, договорна
лихва, други лихви и такси, както и законна лихва и разноски. Отразено е, че
тези суми произтичат от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****
г. С молба от **** г. Първа инвестиционна банка АД е депозирала пред горепосоченото ЧСИ молба за
образуване на изпълнително производство по издадения изпълнителен лист. Със
същата молба е поискано да бъдат наложени възбрани на притежаваните от ищцата
недвижими имоти, както и запори на притежаваните МПС и банкови сметки. По
делото са извършвани множество изпълнителни действия, както и са правени искани
от взискателя справки, подробно описани в исковата молба. Освен поисканите запори
на банкови сметки са изпращани и запорни съобщения за налагане на запор на
получавано от ищцата трудово възнаграждение от работодател, спрямо който се
установява, че към датата на получаване на запорното съобщение, трудовото
възнаграждение е прекратено. С молба от **** г. по изпълнителното дело е
конституиран като взискател ответникът, на когото са прехвърлени вземанията
на Първа инвестиционна банка АД спрямо ищцата по силата на договор за цесия. След конституирането му извършвани и други
изпълнителни действия, като е поискано и е наложена възбрана на притежаван от
ищцата недвижим имот.
На **** г. ищцата е подала възражение по чл. 423 ГПК пред Окръжен съд – гр.
Ш., което е уважено, обезсилени са заповедта и изпълнителния лист и са дадени
указания за предявяване на иск. Не е предявен иск в срок и е обезсилена
заповедта и изпълнителния лист.
След депозиране на молба от **** г. от ищцата по изпълнителното дело, ведно
с влязлото в сила определение за обезсилване на изпълнителните титули,
изпълнителното производство е прекратено.
До датата на прекратяване на изпълнителното производство ищцата е
претърпяла вреди, вследствие на действията на взискателя, изразяващи се
заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното
производство в размер от 1350 лв. Посочва се, че възнаграждението е платено на
**** г., съгласно договор за правна помощ и съдействие, приложен по
изпълнителното дело.Твърди се, че е налице фактическия състав на чл. 49 във вр.
с чл. 45 ЗЗД, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца вредите
в претендирания размер. Претендира законна лихва от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата и разноски.
В указания срок ответникът е депозирал отговор на
исковата молба ответника, с който изразява становище за частична основателност
на предявената претенция. Твърди, че към исковата молба липсват доказателства
за заплащане на претендираната сума, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. Освен това счита искът за основателен до размера на сумата от
200 лв., определен на основание чл. 10, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При условията на
евентуалност моли същото да бъде
намалено да размера от 600 лв., определен на основание чл. 10, т. 2 от
цитираната наредба. Прави възражение за прекомерност на претендирания в
настоящото производство адвокатски хонорар, като моли същият да бъде намален до
предвидения в наредбата минимум. Не оспорва изложените в исковата молба
фактически обстоятелства.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Ответникът не оспорва изложените от ищцата в
исковата молба фактически обстоятелства, касаещи образуваното заповедно
производство, изпълнително производство, депозирането на възражение по чл. 423 ГПК, обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, прехвърляне
на вземанията с договор за цесия, както и прекратяване на изпълнителното
производство.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба
факти, с изключение на твърдението, че е заплатено адвокатско възнаграждение в
сочения размер, поради и което съдът е приел за безспорно между страните, че
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени и са
извършени описаните в исковата молба действия по изпълнителното дело с
изключение на заплащане на адвокатско възнаграждение от длъжника.
От приетото по делото копие на изпълнително дело №
**** г. по описа на ЧСИ ***с рег. № *** с район на действие ОС- Б. се
установява, че същото е образувано на **** г. въз основа на изпълнителен лист
от **** г., издаден по ч.гр.д. № 3239/2013 г. по описа на РС- Шумен, с който
ищецът е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД сумата от 20
411,18 лв.- по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка№ **** от които сумата
от 10 000 лв.- просрочена главница, 7150,63 лв.- просрочена договорна
лихва за периода от 19.05.2011 г. до 09.10.2013 г. , 3182,55 лв.- наказателна
лихва за периода от 19.04.2011 г. до 22.10.2013 г., 78 лв.- годишна такса за
поддържане на първа карта към сметка на физически лица, по договора, за 2011 г.
и 2012 г., законна лихва от датта на подаване на заявлението – 23.10.2013 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1062,33 лв., представляваща направени
по делото разноски. С молбата взискателят е поискал извършване на действия по
принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, запор на банкови сметки и
запор на трудово възнаграждение.
На **** г. на ищцата е връчена призовка за
доброволно изпълнение.
На **** г. е наложен запор на банковите сметки на
ищцата в Първа Инвестиционна банка.
На **** г. е наложен запор на банковите сметки на
ищцата в ОББ АД.
На **** г. е наложен запор на банковите сметки на
ищцата в ЦКБ АД.
Изискана е информация от банките и банковите
клонове на територията на страната дали ищцата има открити банкови сметки в
съответната банка или клон на чуждестранно лице.
С молба от **** г. взискателят е поискал да бъде
наложен запор на получаваното от ищцата трудово възнаграждение, като на **** г.
е връчено на работодателя Н.П. – Молто Д. АД – запорно съобщение. От
работодателя е постъпил отговор, че на **** г. трудовото правоотношение е
прекратено.
На **** г. е постъпило искане за справка от
упълномощения от ищцата адв. ****, с което е поискано запознаване с
изпълнителното дело и преписи от някои документи, находящи се в делото.
Представено е пълномощно от **** г., с
което ищцата упълномощава адв. **** да я представлява по изпълнително дело №
**** г. по описа на ЧСИ ***с рег. № ***.
Представен е по изпълнителното дело, ведно с
пълномощното и Договор за правна защита и съдействие от ***** г., сключен между
адв. **** и ****, с предмет – процесуално представителство по изпълнително дело
№ **** г. по описа на ЧСИ ***с рег. №
*** срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1350 лв. В договора е
отразено, че сумата е платена в брой при подписването му. Съгласно Тълкувателно
решение № 6/ 2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 /2012 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен
в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В тази
връзка съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че липсват
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение за представителство
по образуваното изпълнително дело.
На **** г. е сключен договор за цесия между Първа
инвестиционна банка АД и ответника, като с него е прехвърлено и вземането, за
кеото е образувано гореописаното изпълнително дело.
Въз основа на молба от цесионера, същият е
конституиран, като взискател по делото. Наложени са запори на банкови сметки и
трудово възнаграждение, както и възбрана на притежаван от ищцата недвижим имот.
На ****** г. е
постановено Определение по ч.грд. № 3239/2013 г. на ШРС, с което
издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК са обезсилени. Представено е и подписано на **** г. между ищцата и
ответника споразумение за разсрочване на дълга. Така депозираните от длъжника
документи са изпратени на ответника – взискател за становище.
На **** г. процесуалният представител на ищцата –
адв. **** е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното производство, към
която е приложил препис от влязлото в сила
на 26.05.2017 г. Определение по ч.грд. № 3239/2013 г. на ШРС, с което
издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК са обезсилени. Поискано е и присъждане на разноските на длъжника,
направени в изпълнителното производство. След депозиране на молбата съдебният
изпълнител е изпратил съобщения за
вдигане на наложените запори и възбрана. Изпратено е до ищцата съобщение за
прекратяване на изпълнителното дело на **** г. съгласно Определение № 1097 по
ч.грд. № 3239/2013 г. на ШРС
На **** г. от адв. ****, преупълномощен от адв.
**** е постъпила молба за изготвяне на копие от изпълнителното дело, като е
платена такса в размер на 12 лв.
На **** г. по изпълнителното дело е постъпила молба
от взискателя –ответник в настоящото производство за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. С. и. е уведомил
взискателя, че изпълнителното дело вече е прекратено на **** г. поради
обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия /В този смисъл Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и
Постановление N 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/.
Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на
пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод
изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има
вина за причинените вреди.
На първо
място, в съдебното производство отговорността за разноски произтича от
неоснователно образуван срещу страната, която е направила разноските, съдебен
процес, съответно тази страна има право на разноски, когато процесът приключи в
нейна полза – било като се отхвърли предявеният срещу нея иск, ако е ответник,
било като в същата хипотеза се прекрати съдебното производство. Отговорността
за разноски в съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ГПК, като същата
е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно поведение на
страната, която е загубила спора. В Решение №189/20.04.2014г. по гр.д. №5193/2013г.
на ВКС, ІV г.о. е прието, че предявяването на иск или извършването на каквото и
да е друго съдопроизводствено действие поначало е правомерно. Противоправна е
злоупотребата с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в
противоречие с добрите нрави. Прието е, че отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига
другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната
да се квалифицира като противоправно. Такава обективна, ограничена
и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските,
направени от длъжника в изпълнителното производство, не е изрично уредена в
закона. В чл. 79 ГПК урежда само това как се разпределят в това производство
разноските, направени от взискателя, но не е уредено как се разпределят
разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена
възможност на длъжника да бъде репариран за сторените разноски в рамките на
изпълнителния процес в зависимост от това дали обективно съществува или не
правото на принудително изпълнение, доколкото произнасянето по този въпрос не е
в рамките на компетентността на съдебния изпълнител. Следователно своите
разноски длъжникът по изпълнителното дело ще има право да претендира само по
общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява и не се оспорва от ответника, че е реализиран
фактическия състав на отговорността.
Установява се от изложеното по –
горе, че ищцата е заплатила на адв. Т.Д. договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 1350 лв. Ответникът възразява по отношение размера на същото, като
прави възражение за прекомерност, което подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид размера
на претендираните вземания от длъжника - материалния интерес по
изпълнителното производство, съобразно издадения изпълнителен лист от 15.11.2013 г./, минимално дължимото възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 /в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
от 06.01.2014 г./ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както извършените от процесуалния представител на
длъжника – адв. **** действия по образуваното изпълнително
производство – подадената молза проучване на делото и за прекратяване, приема възражението за
прекомерност за основателно. Съдът обаче съобразява, че от датата на
сключване на договора за правна и защита и датата на прекратяване е изминал
период от девет месеца, както и факта,
че сторените от длъжника разноски не включват единствено изготвяне на писмена
молба, а и консултация и оказано съдействие по изпълнителното дело, поради
което възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 10, т.
2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, а не по т. 4 от
чл. 10 на Наредбата в редакцията й към сключване на договора. Ето защо и
възнаграждението, дължимо от насрещната страна, възлиза на сумата от 700 лв., в близост до минималния размер, поради което и искът в този
размер е основателен. За разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 1350 лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така, обезщетението за
имуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането –23.11.2016 г. до
окончателното погасяване.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважена и отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът претендира разноски в общ размер от
408,40 лв., от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 211лв.
Ответникът не претендира разноски за настоящото производство.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕОС
Матрикс ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
Малинова Долина, Рачо Петков Казанджията № 4-6 да заплати на С.П.Е., ЕГН
**********, чрез адв. **** сумата от 700 лв.- имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнително дело
№**** г. по описа на ЧСИ –***с рег. № *** и район на действие ОС – Б., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 23.11.2016
г. до окончателното й изплащане и сумата от 197 лв.- разноски по съразмерност
на уважената част, като ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.П.Е. против ЕОС Матрикс ЕООД иск за разликата между пълния предявен
размер от 1350 лв. и уважения в размер от 700 лв. - имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по
изпълнително дело №**** г. по описа на ЧСИ –***с рег. № *** и район на действие
ОС – Б., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 23.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
КЯ