Решение по дело №1034/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260429
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100501034
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………/……………2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета  година, в състав:

                          

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.А

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

при секретар Доника Христова,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 1034 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. М.Л., против решение № 1535/20.03.2020г. по гр.д. № 14635/2019г. на 47-ми   състав на ВРС, с което е  прието за установено, че И.В.И., ЕГН **********, с адрес *** не дължи  сумата от 6256,16 лева по фактура № **********/04.09.2019 г., издадена от ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г., за обект № **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 21, вх. 17, ап. 10, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********.на основание чл. 124,ал.1 ГПК  и дружеството е осъдено да заплати на И.В.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 250,25 лева  сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, за заплатена държавна такса,  на основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 642.81лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на а9дв. –Д.Я..

Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено  и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/09.07.2004г.

 В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от И.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.Я., въззиваемият  оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.  

В с.з. на 21.07.2020г. „Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. Н.Г. поддържа въззивната си жалба, както и отправеното до съда с писмена молба № 261732/16.07.2020г. искане за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. И.В.И., чрез адв. Д.Я. поддържа становището си, изразено в писмения отговор. 

В исковата си молба  И.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.Я. моли да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго про Продажби” АД сумата от 6256,16 лева по фактура № **********/04.09.2019 г., издадена от ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г., за обект № **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 21, вх. 17, ап. 10, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********.на основание чл. 124,ал.1 ГПК . Претендира сторените разноски. Оспорва законосъобразността на извършената от ответното дружество корекция на сметката му за ел.енергия за периода от 23.08.2017г. до 22.08.2018г.  Отрича да му е било доставено и да е потребил такова количество ел.енергия. Не дължи и сумата от 6256.16лв. по издадената му от „Енерго Про Продажби“ АД фактура за допълнително начислените й 33326кВтч ел.енергия. Твърди, че всеки месец плаща сметките си за електричество. Отрича още и това, че е осъществявала каквито и да било действия за външна намеса в работата на електромера.    

В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. В-.М. оспорва иска. Излага, че сумата от 6256.16лв. Представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер на 323326кВтч и се дължи от ищцата на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. Чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 22.08.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ от служители на „ЕРП Север“ АД, в отсъствието на клиента. За извършената проверка е издаден КП № 1104956/22.08.2018г. Установило се е , че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания от 33326кВтч. Електромерът е бил свален и изпратен за експартиза в БИМ. От съставения КП № 1983/29.08.2019г. е видно, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество ел.енергия и преминалото през електромера количество ел.енергия за период не по-дълъг от една година. При ежемесечното отчитане на показанията на електромера, това количество, натрупано в скрития регистър 1.8.3 не може да бъде отчетено от инкасаторите, понеже не разполагат със специализирания софтуер. На 04.09.2019г. е издадена фактура, цената по която съответства на консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър, на осн. чл 50 от ПИКЕЕ. В случай, че съдът счете неприложимостта на чл. 50 от ПИКЕ, то моли да бъде отхварлен иска, предвид разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото по настоящия казус е усдтановено точно количество, реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:

 Видно от констативен протокол № 1104956/22.08.2018г. служители на ЕРП Север са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.3 е налице показание от 33326кВтч ел.енергия.  Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищцата електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507744. Протоколът е подписан от съставителите и абоната.

За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 1983/29.08.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 507744. Посочено е протокола, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до вътрешността му. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа Т3 от 33326.2кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Със становище от 03.09.2019г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1983/29.08.2019г. е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 23.08.2017г. до 22.08.2018г. в размер на 33326кВтч общо.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е  издало фактура  **********/04.09.2019г. за  сумата от 6256.16 лева.

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че  към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Минал е метрологична проверка през 2013г., когато е бил произведен, а следващата такава е следвало да бъде след 6 години. Свален е при провеката още на 22.08.2018г. Според вещото лице е налице несъответствие между данните за параметрите  на измервателната група и въведените в информоционната база данни, доколкото в базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по две тарифи, а не по три. Натрупаната в регистър 1.8.3 невизуализирана ел.енергия и не са регистрирни през процесния период при редовния месечен отчет, което предпоставя неправилното изчисляване на използваната от клиента ел.енергия. Налице са технически предпоставкиза остойностяване на на консумираната, но неотчетена ел.енергия. За да даде отговор на въпроса ел.енергията натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 33326кВтч. преминала ли е през процесния електромер, вещото лице отговаря положително, като се позовава на данните в КП № 1983/29.08.2019г. Отново съгласно данните по КП № 1983/29.08.2019г. при извършено софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, вещото лице приема, че е налице неправомерно софтуертно вмешателство, в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Вещото лице поддържа, че количествмото ел.енергия от 33326кВтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методиката  за корекция на сметка. Опирайки се на Становище за начисление на ел.енергия от 03.09.2019г. и това, че сумата за доплащане е изчислена съгласно „прочетена“ информация в регистър 1.8.3, вещото лице прави извод, че извършените изчисления за остойностяване на  определената за доплащане ел.енергия са математически точни, но за периодите и натрупаното количество ел.енергия за тях, посочени в Становището. 

Видно от протокол № 1136576/14.01.2014г., с който е монтиран проверявания по настоящем електромер, показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2 при монтажа са нулеви. Липсват данни за тарифа 1.8.3. 

 Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.

Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.

За извършената корекция на сметките, „Енерго-Про Продажби“ АД поддържа, че е приложена разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, послужила като нейно основание.  В чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било  параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3.  Вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Няма представен по делото протокол за извършено софтуерно прочитане и изобщо доказателства за това кога и какви колическтва ел.енергия са преминали през електромера и са натрупани в невизуализирания регистър. Не е ясно как след това с изготвеното от специалиста “ЕК” при “ЕРП Север” АД е стантовище са посочени конкретно подпериоди и количество натрупана ел.енергия в размер на 28487кВтч и съответно 4839кВтч. Не е ясно също така дали изобщо е било възможно в този едногодишен период от време, който предвижда ПИКЕЕ /отм. 2018г./ и ответното дружество, сега въззивник ползва, да премине такова голямо количество ел.енергия-33326кВтч., предвид пропускателната способност на ел.инсталацията, доставяща ел.енергия в обекта на Р. Възможно е дори това, след като проверяваният електромер е монтиран в обекта на 14.01.2014г., натрупаното количество в невизуализирания регистър да е попаднало преди исковия период-23.08.2017г. до 22.08.2018г. и в предходния период от три години и седем месеца.   Не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет,  не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. 

В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ  следва да бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение от тяхна страна.  Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 22.08.2018г., тоест след тяхната отмяна. В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.

Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.

Дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл. 183 от ЗЗД. Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на ел.енергия в размер на 33326кВтч. от клиента, би могло да се търси плащане, но не е. Още по-малко сумата в посочения размер от 6256.16лв., доколкото не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена. Вещото лице по изслушаната СИЕ е посочила, че сумата от 6256.16лв. е математически вярно изчислена, но за показаните в Съобщението от 03.09.2019г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от ДКЕВР за дневна, нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че заплащане на допълнително начислената ел.енергия не се дължи.

Предявеният иск е основателен.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното  следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.

Предвид изхода на спора не се следват разноски на въззивното дружество. То следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 500.25лв.., определен от съда, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери № 1/09.07.2004г., с оглед направеното искане,      в ред. ДВ бр. 45/2020г., предвид датата на сключване на договора за правна защита и съдействие-17.07.2020г., ниската фактическа и правна сложност на спора.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1535/20.03.2020г. по гр.д. № 14635/2019г. на 47-ми   състав на ВРС, с което е  прието за установено, че И.В.И., ЕГН **********, с адрес *** не дължи  сумата от 6256,16 лева по фактура № **********/04.09.2019 г., издадена от ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г., за обект № **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 21, вх. 17, ап. 10, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********.на основание чл. 124,ал.1 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на И.В.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 250,25 лева  сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, за заплатена държавна такса,  на основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 642.81лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на а9дв. –Д.Б.Я..

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М. Д. и Г. К. да заплати на адв. Д.Б.Я. *** сумата от 500.25лв., представляваща определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: