О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1994 Година 27.08.2015 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми август Година две хиляди и петнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 580 по описа за
2015 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба,подадена от ’’Съюз на Тракийските
дружества в България‘‘, Булстат:********* със седалище гр.София и адрес на управление: ул.‘‘Стефан Караджа‘‘№ 7А чрез процесуалния му представител и съдебен адресат адв. Н. Димчева с адрес ***, против Държавата чрез представителя й по закон Министъра на
регионалното развитие и благоустройството по дела, които се отнасят до
недвижими имоти и Община Царево, с административен адрес: гр.Царево, ул.‘‘Хан Аспарух‘‘ №36 с искане да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
следните два недвижими имота: поземлен имот с индификатор 48619.501.358 по плана на гр.Царево ,зона ‘‘Север‘‘,област Бургаска, парцел
№501.357 по ЗРП, одобрен
през 2006г., с площ 2047 кв.м (две хиляди
и четиридесет и седем квадратни
метра), при граници на имота: 48619.501.43; 48619.501.106; 48619.501.12 с данъчна оценка на имота 56 098 (петдесет и шест хиляди и деветдесет и осем)лева и поземлен имот, с индификатор 48619.501.357 по плана на град Царево ,зона ‘‘Север‘‘, област Бургаска,парцел
№501.357 по ЗРП, одобрен през 2006г.,с площ 1611 кв.м (хиляда шестстотин и единадесет квадратни метра), ведно с
построените върху него административна сграда ,кухня със столова и дървени
бунгала при граници на имота: 48619.501.106; и от две страни 48619.501.11, с данъчна оценка на имота
153 035(сто петдесет и три хиляди и
тридесет и пет)лева.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Част Втора на ГПК
следва да извърши предвидената в чл.140 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
По отношение на редовността и
допустимостта на исковата молба, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове , с оглед предмета им-положителни
установителни искове за собственост по отношение на недвижими имоти , не е
въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се
разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК. При последваща проверка на редовността на исковата молба
съдът констатира, че към нея липсват
необходими приложения за индивидуализация на част от имотите –неин обект. В
петитума на исковата молба се иска признаване
на ищеца за собственик на имот с
идентификатор 48619.508.357, ведно с построената в него административна сграда,
кухня със столова и дървени бунгала,като сградата и кухнята със столова не са
индивидуализирани съобразно
понастоящем действащата кадастрална карта.Такава безспорно
е одобрена за територията на Община Царево,тъй като поземлените имоти,върху един от които се сочи
,че тези две подобрения са осъществени,също са обект на производството по настоящото
дело и са индивидуализирани съобразно
кадастрална карта,същевременно от изложението на обстоятелствата и представената
скица на имота с този идентификатор е видно,че тези две подобрения са отразени графично като
такива трайно прикрепени към земята в резултат на осъществено строителство,поради
което и съобразно действащите териториално-устройствени правила следва да имат идентификатори.Не са приложени и схеми на адм. Сграда и кухня със
столова.Предвид гореизложеното, следва да се дадат
указания на ищеца в триседмичен
срок да приложи схеми на тези два обекта на част от исковите му
претенции.Исковете са предявени съобразно
изискванията за родова подсъдност, установени в разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК, уреждаща, че на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за
собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 хил. лв.Всеки един от двата поземлени имота поотделно,включително и с посочените в
единия от тях от ищеца подобрения е с
данъчна оценка над така посочената сума.
Исковете са предявени и при спазване правилата за местна подсъдност, установени
в разпоредбата на чл. 109 от ГПК, съгласно която иска за вещни права върху недвижим
имот се предявява по мястото, където се намира имотът. Видно от представените
доказателства, процесните имоти се намират в гр. Царево, попадащ в съдебния
район на Окръжен съд – Бургас. Възраженията на държавата в лицето на
упълномощения от нея Областен управител са по основателност на иска, а не по
допустимост. Въпросът за правоприемството на ищеца се отнася до материално
правната му легитимация, която ще се
прецени по същество на спора, докато процесуално правната му легитимация следва
от твърденията на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба.Налице е активна и пасивна процесуална легитимация за предявяване на настоящия иск. Ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви настоящия иск, тъй
като твърди, че е носител на право на собственост върху процесните имоти. Ответниците
са пасивно процесуално легитимирани, тъй като ищецът заявява,че въпреки,че не
нито един от тях не е съставил удостоверителен документ за собствени
права-актове за държавна,респ. за общинска собственост,те оспорват правото му
на собственост в кореспонденция,както
и по повод опитите му да се снабди с
удостоверителен документ от нотариус-нотариален акт по обстоятелствена проверка
, за своите права върху тези имоти,поради което
иска именно по отношение на тях
да се установи, че е собственик на гореописаните имоти.Правният си интерес
обосновава с твърдения за невъзможност да получи официален документ за правата си в хода
на специфично охранително производство-нотариално,поради влязъл в сила отказ на нотариус да издаде благоприятстващ
го едностранен акт. До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки за разглеждането на спора.
Въз основа на разпореждане на
съдията-докладчик на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от исковата
молба и приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен
отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаване му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото ответниците
са получили преписите от исковата молба и приложенията към нея, съответно на
18.05.2015г. и 15.05.2015г., като в срока
за отговор на исковата молба са подали самостоятелни писмени такива. При това
положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверката на исканията и
възраженията на страните съдът констатира следното:
В исковата молба е отправено искане
за приемане на представени от ищеца писмени доказателства. Ответниците, също са
отправили искания за приемане на писмени доказателства, като единият от тях е
поискал и назначаване на съдебно-техническа експертиза.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявеният иск, съдът намира,че
следва да пристъпи към насрочване на делото
в открито съдебно заседание на основание чл.140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът ’’Съюз на Тракийските
дружества в България‘‘, Булстат:********* твърди, че владее от 1967г. и е собственик на следните
два недвижими имоти:1. поземлен имот
с индификатор 48619.501.358 по плана
на гр.Царево ,зона ‘‘Север‘‘,област Бургаска, парцел №501.358 по ЗРП, одобрен 2006г., с площ 2047
кв.м (две хиляди и четиридесет и седем квадратни метра), при граници на имота: 48619.501.43;48619.501.106; 48619.501.12 с данъчна оценка на имота
56098 (петдесет и шестхиляди и деветдесет и осем) лева; и 2. Поземлен
имот, с индификатор 48619.501.357 по плана
на гр.Царево ,зона ‘‘Север‘‘,област Бургаска, парцел №501.357 по ЗРП, одобрен 2006г.,с площ 1611 кв.м (хиляда
шестстотин и единадесет квадратни метра), ведно с построените върху него
административна сграда , кухня със столова и дървени бунгала при граници на
имота: 48619.501.106; и от две страни 48619.501.11, с данъчна оценка на имота 153 035 (сто петдесет и три хиляди и тридесет и пет)лева.Сочи,че въпреки това за тях не се е снабдил с документ за собственост.Правото си на собственост обосновава освен с изявления за упражнявана в
продължителен период от време фактическа
власт и с твърдения за извършено строителство
върху терен,отреден нему през 1967 год. на основание чл.55а и чл.55б от ЗПИНП
от ГОбщНС в гр.Мичурин- почивна станция „Тракия” в град Мичурин ,състояща се от масивна административна сграда ,свързана с
масивна кухня и столова, трайно прикрепени към терена и отделно построени 5 броя едностайни дървени бунгала и 8 броя двустайни, отразени
във виза- скица ,която представлява генерален план, одобрена на 17.07.1979г. и
съгласувана с Електроснабдяване –Бургас.Заявява,че през 1977 го е преустановил дейността си на всички равнища,като имуществата
му са преминали към Отечественият фронт
,но са му били предадени обратно през 1990г.Твърди,че на
претендиращите възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ наследници на бивш собственик реституция е била
отказана,както и че ищецът плаща данъч върху процесните имоти и такса битови
отпадъци от съществуването на данъчната служба в гр.Царево -1992 год. Сочи,че
впоследствие имотът им е бил разделен на два парцела с идентификатори: 48619.501.357 и
48619.501.358, като между тях има улица.Предоставя писмени доказателства.
Предявените искове са обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени и са
положителни установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1,предл.
последно от ГПК.
Ответникът Българската държава чрез Мария Динева- процесуален представител
на Областния управител на област Бургас,представител по пълномощие на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството,представител по закон на Българската държава,на основание
чл.31, ал.2 и чл.32, т.4 от ГПК твърди, че исковата молба е недопустима,поради липса на процесуална легитимация ,предвид факта на
недоказано правоприемство между
тракийските и македонските дружества в
България ,на които е
било разрешено строителство през
1967г. и ищеца.По същество намира,че от приложените и от ищеца доказателства е
видно,че отчуждаване, предвидено по ЗПИНМ е било извършено за обществени нужди ,поради
което описаните имоти са станали държавна собственост. Намира,че с представените
от ищеца решения по описа на ЦРС,БОС и
ВКС, като аргумент,според него ,че е придобил имотите по давност, не се доказва годно правно основание за собственост.Счита,че
от тях се установява единствено,че са били отречени права на лица,на които е била възстановена
собственост по реда на ЗСПЗЗ,поради извършено застрояване.Намира,че с
отхвърляне на исковите претенции спрямо Съюза, не се променя собствеността
върху процесните имоти,която не е преставала да бъде държавна.Подкрепя
твърденията си за държавна собственост на имотите и с мотивите на съдебни
актове,постановени по повод отказ на нотариус за извършване на обстоятелствена
проверка , от които счита за прието,че процесните имоти са държавна
собственост и не са преминали в собственост на ищеца.Намира за неподкрепени с
доказателства твърденията на ищеца,че ПИ-с идентификатор 48619.501.358 и ПИ-с
идентификатор 48619.501.357,ведно с построените в него административна
сграда,кухня със столова и дървени бунгала са идентични с отредените през 1967
год. за строителство парцели .Заявява собственически права,позовавайки се на чл.6
от Закона за собствеността,които твърди,че не се засягат нито от последващи
изменения на закона,нито от несъставянето на акт за държавна собственост,който
само констатира,а не учредява вещни права.Оспорва твърденията на ищеца и за
извършено от неговия праводател строителство,както и яснотата на съдържанието на документите,които е ангажирал за
установяване на това обстоятелство.Счита,че от приложените доказателства става
ясно,че дори и праводателя на ищеца да е изградил процесните сгради,но след прекратяване на
дейността му през 1977 год. почивния дом е преминал към Държавата.Оспорва
възстановяването на този имот през 1990
год. ,като счита,че документите,ангажирани от ищеца в тази насока са неясни и
недостатъчни по съдържание.Намира,че от
тях се установява извършено разпореждане от собственик-държавата с негово
имущество в негова полза или в полза на
обществена организация,но липсват доказателства за завеждане на сградите по баланс на ищеца и то на правно
основание и че за тях са извършвани
разходи. Позовава се и на параграф 5 от ЗЮЛНЦ,тъвърдейки,че от него държавата
също черпи собственически права по отношение на почивната база,които не е
предоставяла на други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност.Оспорва и твърденията за придобиване по давностно
владение,позовавайки се на законова
забрана съгласно разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността ,действаща от
1951 год. и до 2017 год. вследствие и на
въведен мораториум.Моли за прекратяване на производството по делото като
недопустимо,евентуално за постановяване
на решение по същество за отхвърляне като неоснователен на предявения положителен
установителен иск против Българската държава.Представя и ангажира
доказателства,претендира разноски.
Ответникът Община Царево моли
исковата молба да бъде оставена без движение
на основание чл.129,ал.2 от ГПК
за отстраняване на нередностите
изразяващи се в непосочване на идентификационните
номера на описаните в исковата молба недвижими имоти – административна сграда
,кухня със столова и дървени бунгала по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри в град Царево.
Оспорва като неоснователен така предявеният положителен установителен иск
като моли за отхвърляне и присъждане на съдебно-деловодните разноски.Заявява
собственически права по отношение на процесния имот,позовавайки се на
разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местна администрация (обн.ДВ.бр.77
от 17.09.1991г.,в сила от 17.09.1991г.) и на § 42 от
ПРЗ към ЗИД на Закона за общинската собственост (обн.ДВ,бр.96 от
05.11.1999г.),като счита,че процесните
имоти ,които до онзи момент са били държавни
, като предназначени за жилищно
строителство,обществени ,благоустройствени и комунални мероприятия са преминали
в собственост на общината.Намира,че ако се приеме ,че с протоколно решение №16
от 24.10.1967г. на ГОНС – Мичурин ,имотите са отчуждени по реда на чл.55а и
б от ЗПИНМ,то с влизането на § 7,ал.1,т.3 от ПЗР на ЗМСМА ,тези имоти са
преминали в собственост на община
Царево Счита също,че ако се приеме,че тези имоти са имали статута на невъзстановени земеделски
земи и за тях се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ,то след влизане в сила на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗС(обн.ДВ,бр.96 от 05.11.1999г.)те са станали
общинска собственост.Оспорва основателността на твърденията на ищеца за
придобиване на собствеността на имотите чрез правоприемство,като счита,че то е
регистрирано през 1009 год. Намира,че ако ищеца бъде признат за правоприемник на Тракийските
културно-просветни дружества,то с влизането в сила на § 5 от
ЗЮЛНЦ /в сила от 01.01.2001г./се прекратяват всички фондации и сдружения с
нестопанска цел,при посочените в него условия, като по силата на ал.4 от същият
параграф имуществото се предава на държавата,а от там по силата на 42 от ПРЗ
към ЗИД на ЗОбС – на Общината.Счита,че от писмените доказателства не се
установява те да се отнасят за едни и
същи имоти и преди всичко за имотите претендирани в настоящия
процес.Намира,че ищеца и по оригинерния способ
не може да придобие правото на собственост върху процесните имоти,като се
позовава на § 1 (1) (Изм.-ДВ,бр.105 от
2006г.,изм.-ДВ, бр. 113 от 2007г., в сила от 31.12.2007г.,изм. Н- ДВ, бр. 105
от 2011г., в сила от 31.12.2011г., предишен текст на § 1, изм.
– ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 31.12.2014г.) от ЗР към ЗД на Закона за
собствеността, влязъл в сила на 1 юни 2006 година,съгласно който придобивната давност на имоти – държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017г.Намира,че щеца не може
да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност и преди
01.06.2006г.,тъй като до тогава е действала разпоредбата на чл. 86 от ЗС. Оспорва
релевантността на отрицателния факт,че за имота няма съставен акт за
общинска,респ. държавна собственост към въпроса за собствеността.Счита,че собствеността на Община Царево е възникнала
по силата на закона,а актовете за общинска собственост имат само
констативен ефект.Представя и ангажира доказателства.
По отношение на разпределението
на доказателствената тежест:
Ищецът носи тежестта да докаже
при условията на пълно и главно доказване,
че е придобил право на правото си на
собственост върху претендираните от него имоти,тъй като е правоприемник на „Съюза
на тракийските културно-просвенти дружества в България“,регистриран по ф.д.№ 7
/1967 год. ,комуто през 1967 год. е отреден
терен за построяване на почивен
лагер на основание чл.55а и чл.55б от ЗПИНМ ,владее този терен от 1967 год.,построил
е в периода 1968-1970 год. почивна станция „Тракия“ ,ползвала се е през активния летен период от 1968 до 2011
год. от съюза,преминала е през 1977 год. към Отечествения фронт ,поради
преустановяване на дейността на праводателя му,но му е предадена обратно през 1990
год.,плаща данък върху процесните имоти и такса битови отпадъци от 1992 год. и
до сега,извършени са регулационни промени на терена,който е разделен на два поземлени имота и улица между тях.
Ответниците носят тежестта да
установят ,че процесните имоти са собственост на всеки един от тях поотделно на
заявените в писмените отговори основания.
По отношение на доказателствените
искания:
Следва да бъдат приети всички
представени от ищеца писмени доказателства към
исковата му молба,тъй като те са относими,необходими и допустими и
посредством тях той твърди,че ще установи фактите и обстоятелствата, за които
носи доказателствена тежест.Истинността на документите не бе оспорена,оспорва се относимостта на
съдържанието им към релевантните за делото факти,поради което и са налице
предпоставките за приемане на тези писмени доказателства.На ищеца следва да се
укаже,че не представя доказателства от които да се установи идентичност на
претендираните с исковата молба
поземлени имоти и подобренията в тях,индивидуализирани съгласно сега
действащата кадастрална карта с тези, описани в приложените от него писмени
доказателства,датирани в периода от
1967 год. и до съставяне на кадастралната карта.По
доказателствените искания на ответниците съдът ще се произнесе след като
предостави възможност на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да изрази писмено становище.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 12.10.2015 год. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
и преписи от писмените отговори с
приложения на ответниците.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи кадастрална
схема на адмистративната сграда и
кухнята със столова, находящи се в ПИ с идентификатор 48619.508.357.
ПРИЕМА всички представени
от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца,че не представя
доказателства,от които да се установи идентичност на претендираните с исковата
молба поземлени имоти и подобренията в
тях,индивидуализирани съгласно сега действащата кадастрална карта с тези,
описани в приложените от него писмени доказателства,датирани в периода от 1967 год.
и до съставяне на кадастралната
карта.
ДАВА на ищеца двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да вземе писмено становище по отговорите на исковата молба на ответниците и направените
от тях доказателствени искания.
УКАЗВА на страните, че ще се
произнесе по доказателствените искания на ответниците в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящото определение на ищеца.
Определението е окончателно.
Съдия: