Р Е Ш Е Н И Е
№……………
Гр.
Варна....................................2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, пети състав, в открито съдебно заседание проведено на девети ноември
две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. ДИМИТРИНА
ПЕТРОВА
при участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия
ЗЛ.КАВЪРДЖИКОВА в.гр.дело № 1445 по
описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на “КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София, чрез
пълномощника адв. Д.К., срещу решение № 900/15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г.
на Х състав на ВРС, с което са уважени насочените срещу дружеството искове на Д.С.К.
с правно основание чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ, за заплащане на следните суми,
както следва: сумата от 10399 / десет хиляди триста
деветдесет и девет лева/ лв, представляваща обезщетение за пропусната полза,
изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на
установена трайно намалена работоспособност от трудова злополука поради виновно
поведение на работодателя, изразяващо се в неосигуряване за този риск, както и сумата от
2515,51 / две хиляди петстотин и петнадесет лева и 0,51ст./лв, представляваща
лихва за забава върху нея за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане; сумата от 6000лв. /
шест хиляди лв/ , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания във връзка с причинено увреждане на
здравето от трудова злополука , настъпила на 22.10.07г., както и сумата от 1473,49 / хиляда четиристотин
седемдесет и три лева и 0,49ст./ лв, представляваща лихва за забава върху нея
за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на иска
- 18.06.09г. до окончателното им изплащане; сумата от 1049,36 / хиляда четиридесет и девет лева и
0,36ст./ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 22.10.07г. - 15.08.08г. и размера на трудовото възнаграждение за
същия период, което би получил, както и сумата от
253,82 / двеста петдесет и три лева и 0,82ст./лв, представляваща лихва за
забава върху нея за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане, както и в
частта за разноските.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е
в противоречие и при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства,
по подробно изложените в жалбата съображения. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете насочени срещу
дружеството да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
С писмена молба от 08.11.2010г., чрез адв. Д.К. поддържа
жалбата си. Изказва становището си по същество на спора
В писмен отговор въззиваемият Д.С.К.,
чрез адв. Д.П. оспорва жалбата. Считайки обжалваното решение за правилно и
законосъобразно се моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски. В с.з. на 09.11.2010г., чрез адв. Д.П. поддържа изразеното
становище в писмения отговор, като отново моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от Д.С.К. срещу “КЗУ Груп-инженеринг”
ООД-София искове с правно основание чл. 200 от КТ, за заплащане на подробно
посочените в исковата молба суми, а именно: сумата от
10384лв, представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в
лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на установена
трайно намалена работоспособност след претърпяната трудова
злополука, поради виновно поведение на работодателя, изразяващо се в неосигуряване за
този риск, както и сумата от 2550лв, представляваща мораторна лихва върху нея
за периода от 22.10.07г.- 18.06.09г.; сумата от 6000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания във връзка с настъпило увреждане на
здравето от трудова злополука, проведена операция, дълъг период
на възстановяване, както и сумата от 1473,49лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
22.10.07г.- 18.06.09г; сумата от 1130лв., представляваща разлика между
трудовото възнаграждение, което следва да се получи и обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода 22.10.07г. - 15.08.08г. , както и сумата от
277,51лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
22.10.07г. - 18.06.09г., както и законната лихва върху всяка една от главниците, от
датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Излага, че е
бил в трудово правоотношение с дружеството, считано от 02.07.2007г., като
заемал длъжността „монтажник”, с място на работа-гр. Варна до завършването на
определена работа в Производствена база-Варна. На 01.10.2007г. сключил трудов
договор със същото дружество, за същата длъжност и същото място на работа, при
трудово възнаграждение в размер на 200.00лв. На 01.01.2008г. сключил
допълнително споразумение, с което трудовото му възнаграждение било определено
на 300.00лв. месечно. Със заповед № 93/02.09.2008г. трудовото правоотношение
било прекратено, поради претърпяната от него на 22.10.2007г. трудова злополука
и невъзможността да изпълнява занапред трудовата си функция, съгласно мотивите
на ЕР на ТЕЛК № 1557/01.09.2008г. Не му били изплатени обезщетения, следващи му
се според КТ.
На
22.10.2007г., при преместване на лист ламарина, същият паднал и работникът получил наранявания на ръката и
главата. Работата която му била възложена не влизала в задълженията му,
съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Не бил и
инструктиран. Злополуката била призната като трудова такава, съгласно чл. 55,
ал. 1 от КСО. Характерът на злополуката
била предпоставка за ангажиране отговорността на работодателя.
На 22.10.2007г.
бил опериран по спешност в УМБАЛ „Св.Анна”, като била извършена остеопластична
трепанация на черепа в дясната темпорална област и евакуация на епидурален
хематом. Установени били данни за фрактура на дясната темпорална кост и епидурален хематом в дясно. Проведено било
11-дневно болнично лечение. Последвала временна неработоспособност в периода от
22.10.2007г. до 15.08.2008г. С ЕР на
ТЕЛК № 1557/01.09.2007г. била определена трайната му неработоспособност /50%
ТНР/ със срок на инвалидност до 01.09.2009г. В мотивите си ТЕЛК приел причинна
връзка между заболяването и претърпяната злополука.
Съгласно
разпоредбите на Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за рискова трудова злополука, той е следвало да бъде застрахован от
работодателя по задължителна застраховка „трудова злополука”, покриваща
рисковете „трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука” и
„временна неработоспособност вследствие на трудова злополука”. Към момента на
злополуката работодателят не бил изпълнил това свое задължение, поради което и
не получил полагащото му се застрахователно обезщетение. Дни след злаполуката
работодателят сключил застраховка „Трудова злополука”, по силата на която е
определена застрахователна сума за едно лице в размер на 20798лв. Предвид
определения му от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност би получил
сумата от 10384лв., която и претендира по реда на чл. 200 от КТ, в рамките на инициирания
от него трудов спор.
При настъпване
на увреждането, като следствие на трудовата злополука претърпял физически и
психически страдания и болки, които продължавал да търпи до сега, имал намалено
самочувствие и увереност в собствените си сили, което му дало основание да
претендира обезщетение от работодателя за неимуществени вреди в размер на
6000лв.
За времето от
22.10.2007г. до 15.08.2008г. бил в отпуск за временна неработоспособност, като
получавал обезщетение за последното. Ако не би претърпял злополуката, би бил в
състояние да работи и получава трудовото си възнаграждение. Тъй като полученото
обезщетение за временна неработоспособност
е в размер по-нисък от сумата която би получил като трудово
възнаграждение е претендирал разликата от 1130лв.
По всичките си
искове е претендирал и мораторна лихва върху сдъответната главница за периода
от датата на злополуката-22.10.2007г. до датата на подаване на иска в
съда-18.06.2009г., посочени в конкретен размер с уточняваща молба от
01.07.2009г. и законната лихва от датата
на иска до окончателното изплащане на задължението.
Поискал е
присъждане на сторените по делото разноски.
В редовно
проведените с.з. пред ВРС е поддържал исковите си претенции, чрез адв. Д.П..***. на 15.02.2010г.
първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение
вследствие на установена трайно намалена работоспособност от трудова злополука, поради
виновното поведение на работодателя, чрез неговото увеличение,
като се счита предявен за сумата от 10399лв., на осн. чл. 214, от ГПК. Представени
са писмени бележки по съществото на спора, съдържащи доводи идентични на
наведените с исковата молба и направените уточнения.
Ответникът
„КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София, чрез пълномощника си адв. Д.К.,
оспорва исковете изцяло. Възразил е, че съгласно трудовия договор
на ищеца и длъжностната му характеристика, дейността при изпълнение на която е
станала злополуката е сред трудовите му
задължения. Две седмици по-рано е бил направен инструктаж за безопасност и К. е
удостоверил това с подписа си. Посочил е, че ищецът е
допуснал нарушения на технологичния процес /не е носел стълба и лични предпазни средства/ при допускане на
злополуката, поради което било налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ,
т.е. проявена груба небрежност от работника, с
което е допринесъл значително за настъпването й. Претендира
при евентуална основателност на исковете, намаляване на обезщетението
поради допусната от страна на работника груба
небрежност. На осн. чл. 200, ал.3 от КТ е поискано приспадане
на полученото от ищеца обезщетение по чл.41 КСО за периода 22.10.07г. -
15.08.08г. и получената пенсия. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени, становище поддържано и в представената писмена защита. Претендира
направените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от представения
трудов договор от 01.10.2007г., сключен между „КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София и
Д. К., че последният се е намирал в трудово правоотношение с въззивното
дружество, като е заемал длъжността „монтажник” с код по НКП 7214-2007 и код по
НКИД 2811. Трудовото възнаграждение на работника е определено в размер на
200лв. Длъжностната характеристика за заеманата длъжност „монтажник” включва
задължението на работника непосредствено да участва в изпълнението на
монтажните работи и задачи на обекта, да извършва подготовка за започване на
монтажните работи в съответствие с графиците на обекта, изпълнява и други
конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, както и много други посочени
в нея.
Видно от декларация за трудова злополука, работодателят е
декларирал, че на 22.10.2007г., в работно време, на обичайното стационарно
работно място на Д.С. К. е станала
злополука с работника, заемащ длъжността „монтажник” код по НКПД 7214-2007, при
преместване на лист ламарина. За преместване на листа ламарина, същият е следвало да бъде закачен със захвати, които
се стягат и се използва стълба.
Пострадалият не е ползвал стълба, а се е качил върху съседен елемент. В
следствие нарушаване центъра на тежестта на листа, пострадалият е паднал,
паднал е и листа ламарина, като е ударил главата и ръката на работника. Получил
е увреда, изразяваща се в епидермален хематом. Последвала е временна
неработоспособност.
С разпореждане № 8865/26.11.2007г. на НОИ е приета
декларираната злополука за трудова такава на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО.
От епикриза, изд. от УМБАЛ „Св. Анна”-Варна, Клиника по
неврохирургия е видно, че на 23.10.2007г. Д.С. К. е претърпял оперативна
намеса-остеопластична трепанация на черепа в дясна темпорална област и
евакуация на епидурален хематом. Удостоверен е болничен престой от 22.10.2007г.
до 01.11.2007г.
Ищецът-въззиваем е представил 9бр. болнични листи, от
които се установява, че е бил във временна неработоспособност в периода от
22.10.2007г. до 16.08.2008г.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 1557 от 101/01.09.2008г. на Д.С.К.
е определена 50% неработоспособност за срок до 01.09.2009г., като следствие от
претърпяна трудова злополука, с дата на
инвалидизация 16.08.2008г.
Водещата диагноза е счупване на черепа и лицевите кости.
От удостоверение изх. № К-1362/09.02.2010г., изд. от НОИ,
РУ „СО”-Варна е видно, че Д.С. К. е получавал лична пенсия поради инвалидност
от трудова злополука до 01.09.-2009г. в размер на 159.66лв. месечно.
От полица № 173226/24.10.2007г., изд. от „Варна брокер”
се установява, че „КЗУ Груп-инженеринг” ООД, чрез управителя Белоев е сключил с
”„Дженерали-Животозастраховане” АД-София групова застраховка „злополука” за
периода от 26.10.2007г. до 25.10.2008г. по отношение на 50 застраховани лица
без поименен списък на застрахованите лица, при основна дейност „метални
конструкции” с код по НКИД-2003г. 2811, като договораната застрахователната
сума на едно лице е определена в размер на 20798лв.
Пред ВРС е
изслушано заключение по допуснатата СМЕ, дадено компетентно и безпристрасно,
неоспорено от страните, прието като доказателство по делото в с.з. на
15.02.2010г., поради което и ценено от съда, вещото лице по което поддържа, че при
проведения преглед на лицето Д.С.К., той все още съобщава за оплаквания от
церебрастеничен характер-главоболие и дискомфорт при по-малки натоварвания в
сравнение със здрав човек, обяснявайки същите с намален компенсаторен ресурс на
мозъка, в следствие на травмата и изчерпване на мозъчните възможности. Сочи, че
при закритите черепно-мозъчни травми със счупване на черепа и черепната основа,
усложнени с екстрадурални хематоми, се касае за значително тежки увреждания на
главния мозък, с временна опасност за живота. В следствие на проведената
оперативна намеса и отстраняване на установения мозъчен хематом опасността за
живота на освидетелствания е премахната. Последвал е продължителен период на
лечение след приключване на стационарния период, с множество оплаквания от
главоболие, слабост, световъртеж и дискомфорт, правещи освидетелствания
нетрудоспособен. Лечебният период все още не е завършилспоред вещото лице, тъй като се черепният дефект
подлежи на пластично закриване. Малко вероятно е за в бъдеще допълнително
усложнение. Вещото лице не е било в състояние да даде отговор на въпроса какви
биха били последствията от злополуката ако работникът е бил с каска на главата,
уточнявайки, че това зависи от формата и размерите на травматичния агент,
кинетичната енергия в момента на удара, ъгъла на атаката, а да даде становище
по въпроса би бил компетентен вещо лице-физик. В с.з. уточнява, че пострадалия
е имал силни болки по време на травмата. След операцията болката е не така
силна. Има обаче следопарационен период, през който също има болки, но пациента прогресивно се възстановява.
Оздравителния период трае 20 дни и болката отшумява, но К. се оплаква и до
момента от церебрастенно главоболие, интензивността на което не може да
определи, преценявайки предписаните лекарства.
Пак пред ВРС е
изслушано и заключение по допуснатата СИЕ, според което размерът на
пропусната полза като не получена застрахователна сума във връзка с
трайно намалената работоспособност в резултат на трудовата злополука
възлиза на 10399лв, а размерът на дължимата върху нея мораторна лихва
за периода 22.10.07г.-18.06.09г е 2515,51лв. Разликата
между полученото обезщетение поради временна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение, което би получил ищеца, възлиза на 1049,36лв, а лихвата
върху главницата- 253,82лв. Вещото лице сочи, че размерът на полученото
обезщетение поради временна неработоспособност е 1677,43лв.
Изслушани са и
гласните показания на трима души свидетели-Ани Стоянова К.а-сестра на
ищеца-въззиваем, чиито показания се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, но като непосредствени, убедителни и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства и Р.В.К.-без родство и дела със старните-водени
от К. и Х.Й.Н.-служител на въззивното дружеството, воден от тази страна От
показанията на разпитаните К.а и К. се установява, че след
настъпване на злополуката ищецът е бил откаран в болница и опериран по спешност
поради хематом в главата, като 11 дена лежал в болница, с дренажи в главата, с
катетър и счупена ръка. След излизането си от болницата се оплаквал от
болки в главата и световъртеж, нуждаел се от постоянни
грижи, като и до днес получавал болки в главата, световъртеж и треперене. Имал белези по
лицето и тялото. Св. К. сочи, че при злополуката К. окачвал
ламаринен лист с дължина 12м. и широчина 2м. с тегло 3.5т., който следвало да
се намира върху Т-образни стойки, но не бил поставен върху такива. Листът паднал
и наранил колегата му. Св. Н. също поддържа, че листовете ламарина следва да са
поставени върху стойки, а в момента на злополуката не са били. Твърди, че сам
листа не може да падне. За да се премести листа се ползва кран, към който са
прихванати два сапана. За да се захванат здраво сапаните следва да се ползва
стълба. Нямало стълба. К. стъпил върху щуцер, който излиза от съседен лист, но
загубил равновесие. Не носел каска, въпреки, че при постъпване на работа на
работниците са раздадени каски, специални обувки и предпазни маски против шум.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 200 от КТ.
За да е основателен иск на това правно основание следва
да са налице няколко предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение, 2.
Увреждане на здравето на работника, настъпило в резултат на трудова
злополука-временна или трайна неработоспособност или смърт, 3. Наличие на
причинна връзка между настъпилата трудовата злополука и вредоносния резултат и
4.наличие на претърпени вреди-имуществени и неимуществени.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните по
спора са били обвързани от възникналото на 01.10.2007г. при сключването на
трудовия договор-л. 8-9 от първоинстанционното дело, трудово правоотношение. Не
се спори също, че на 22.10.2007г. К. е претърпял трудова злополука и това се
установява от свидетелските показания, декларацията от работодателя за трудова
злополука и разпореждане № 8865/26.11.2007г. на НОИ. Отново не се спори между
страните, че работникът е получил черепно-мозъчна
травма със счупване на черепа в лявата темпорална област и счупване на лицевите
кости и ръката, при установен епидурален хематом в дясната темпорална област,
при което се е наложило оперативно лечение, изразяващо се в евакуация на
хематома, нещо което се установява и от представената медицинска документация и
от заключението на вещото лице по
допуснатата СМЕ. Видно от представеното ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна”-Варна №
1557 от 101/01.09.2008г. в следствие на претърпяната трудова злополука на Д. К.
е определена 50% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизация
16.08.2009г. и срок на инвалидизация до 01.09.2009г., като в периода от
22.10.2007г. до 15.08.2008г. е бил във временна неработоспособност. Последното е
видно и от представените 9бр. болнични листи-л. 23-л. 31 от първоинстанционното
дело. Безспорно по делото се
установяваи и причинната връзка между настъпилото
увреждането на здравето на ищеца-въззиваем и претърпяната трудова злополука
/в този смисъл са както представените писмени, така и събраните гласни
доказателства/.
От
събраните по делото гласни доказателства и заключението на СМЕ се установява, че увреждането
е причинило на К. силни болки и страдания вследствие на претърпяна
черепно-мозъчна травма и наложилата се хирургична
намеса. Последвал е следоперативен болничен период характеризиращ
се отново с болки, слабост, световъртеж и дискомфорт. Такива е търпял и
оздравителния период в продължение на 20дни след травмата. До момента
работникът има оплаквания от церебрастенен характер-главоболие, дискомфорт, като лечебният процес не е завършен, понеже черепният дефект
с кръгла форма и диаметър 4-5см. подлежи на пластично закриване. С оглед изложеното, съдът
приема, че за тези болки и преживяно страдание ищецът следва
да бъде обезщетен. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, по аналогия на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящият състав намира, че за справедливото възмездяване на доказаните
като претърпяни от К. болки и страдания би следвало да му бъде определено
обезщетение в размер на поне 20000.00лв., но е обвързан най-напред от искането
на страната и после от пределите на въззивното обжалване. Искът в тази част е
уважен в претендирания размер от 6000.00лв.
Обжалваното
решение в тази част следва да бъде потвърдено. С оглед основателността на
главния иск, основателен се явява и акцесорния за заплащане на мораторна лихва
от датата на увредата-22.10.2007г. до датата на иска. С помощта на програмния
продукт „АПИС-финанси”, настоящият състав изчислява размер на мораторната лихва
от 1473.74лв. Доколкото с първоинстанционото решение е посочен размер от
1473.49лв. и липсва жалба срещу така определения размер, следва обжалваното
решение да бъде потвърдено в тази си част в посочения от ВРС размер-1473.49лв.
С оглед направеното искане от К., работодателят следва да бъде осъден да
заплати и законна лихва върху главницата от 6000.00лв., считано от датата на
завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, както е посочил
в решението си и ВРС.
На това място
следва съдът да се произнесе по направеното възражение от страна на въззивното
дружество относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
въззиваемия и искането за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Неоснователно е.
Следва да се
има предвид, че злополуката е настъпила в следствие на допуснатото от
работодателя неправилно съхранение на листите ламарина, които не са били
поставени върху Т-образни стойки, което би препятствало тяхното движение и се е
стигнало до падането им върху работника, причинявайки му телесни повреди. Работодателят
не е ангажирал доказателства, че технологията на работа при местене на листите изисква
ползването на стълба, така, че се осигурят здравословни и безопасни условия на
труд за монтажниците. Съдът не цени протокол № 1/23.10.2007г., понеже
представлява писмен документ издаден от работодателя след злополуката. Относно
ползването на стълба не се е позовал на нормативен акт или на технологичната
карта /спецификация/, а и не е представил такива. От показанията на разпитания свидетел Н.,
воден от ответника-въззивник се установява, че няма стълба, която да е била
използвана при сапаниране на металния лист, така, че да следва извода, че К. е допуснал
нарушение на технологичните правила, като не си е осигурил такава. Вярно, че
той не е носел предпазна каска, каквато е следвало да носи при работа, съгласно
изискванията за безопасност и нареденото със заповед № 123/05.06.2007г. от
работодателя. Неоснователно е твърдението на К. в исковата молба, че е
изпълнявал възложена от работодателя работа, която не е регламентирана чрез
длъжностната му характеристика и е несвойствена за него. Длъжностната му
характеристика съдържа задължение тъкмо за това, да участва в подготовката за
започване на монтажните работи и непосредствено в изпълнението им. Не може да
се приеме, че преместването на металния лист е несвойствено за работата му
действие. Невярно е твърдението на ищеца-въззиваем, че не му е провеждан
инструктаж за безопасност на труда,
видно от представения препис от книга за периодичен инструктаж-л. 46-47
от първоинстанционното дело, представена в оригинал за справка на съда в с.з.
на 15.02.2010г., като под № 37 фигурира Д.С. К.. От една страна, както беше
посочено по-горе основната причина за настъпване на увредата е начина на
съхраняване на листите-огънати в полукръг и изправени, вместо върху съответните
стойки и неосигуряването на помощни средства при работа-стълба която да се ползва
за достъп до мястото на сапаниране на листа от монтажника, за което носи
отговорност работодателя, а от друга-дори и да се приеме, че неносенето на
предпазна каска е основание да се приеме, че е налице съпричиняване, като
действие представляващо израз на проявена груба небрежност от страна на увредения, недоказан остава
обективния размер на приноса на последния, а тежестта е била за „КЗУ
Груп-инженеринг” ООД, т.к. установяването на принос представлява благоприятен
за страната факт. Не са ангажирани съответните доказателства, например специалните
знания на вещо лице-физик.
Няма доказано
от страна на въззивника съпричиняване на увредата от въззиваемия. Не следва
намаляване на размера на обезщетението. Дължи се в пълен размер от 6000.00лв.
Неоснователно е
възражението на работодателя във въззивната жалба, че присъденото обезщетение
по чл. 200 от КТ следва да бъде намалено с размера на получената от К. пенсия в
периода от м. 09.2008г. до м.06.2009г. в размер на 1436.94лв. Действително, от удостоверение изх. №
К-1362/09.02.2010г., изд. от НОИ, РУ „СО”-Варна е видно, че Д.С.К. е получавал
пенсия за инвалидност в срок до 01.09.2009г. в размер на 159.66лв. Липсва
удостоверяване за началната дата от която ищецът-въззивник фактически е получавал
пенсия. Вярно е, че ЕР на ТЕЛК МБАЛ „Св.Анна”-Варна № 1557 от 101/01.09.2008г.
свидетелства за това, че на Д. К. е
определена 50% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизация 16.08.2009г.
С разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО е регламентирано възникването на правото
на пенсия за инвалидност, като същото се поражда от датата на инвалидизирането.
В чл. 94 от КСО обаче, отпускането на самата пенсия за инвалидност се поставя в
зависимост от спазване на определен срок за подаване на необходимите документи.
В единия случай пенсията за инвалидност се отпуска, считано от датата на
заявлението до ТЕЛК /в конкретния казус дататат на
инвалидизацията-18.08.2008г., в протовен случай-от датата на подаване на
документите. За това кога К. е представил необходимите документи в ТП на
НОИ-Варна отново не са ангажирани доказателства от работодателя, за да е в
състояние съда да приеме, че му е била отпусната пенсията от датата на
инвалидизацията-16.08.2008г. и към 01.09.2008г., както твърди работодателя е
получавал такава, съответно, че изобщо е подал документите си в периода до
завеждане на иска-18.06.2009г., защото удостоверяването, че до 01.09.2009г. е
получавал пенсия е недостатъчно да установи благоприятния за дружеството факт.
Не следва намаляване
на обезщетението с получените от работника като пенсия за инвалидност суми, на
осн. чл. 200, ал. 3 от КТ.
Настоящият
състав намира, че при трудова злополука, довела до намаляване на
работоспособността, на репариране подлежи и разликата между трудовото
възнаграждение, което работникът би получавал, ако е бил здрав,
работи и получава трудово възнаграждение и полученото от него обезщетение
за
временна нетрудоспособност. Посредством специалните знания на вещото
лице Дафина Добрева, се установява, че за периода след трудовата
злополука до инвалидизирането на К., последният е
получавал обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на
1677.43лв. Ако би работил по трудовото си правоотношение, би получил сумата в
общ размер на 2726.79лв. Разликата е 1049.36лв. Искът е уважен от
първоинстанционния съд в този размер. ВОС споделя този извод. Дължи се и
законна лихва върху главницата от 1049.36лв., считано от датата на
иска-18.06.2009г. до окончателното изплащане на задължението. Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния за присъждане
на мораторна лихва върху същата главница за периода от датата на
увредата-22.10.2007г. до датата на иска-18.06.2009г. Вещото лице по допуснатата
СИЕ дава заключение за размера и той е 253.82лв.
Не следва
намаляване на обезщетението за имуществени вреди по реда на чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 201, ал. 2 от КТт по изложените вече в изложението съображения.
Първоинстанционното
решение в тази част следва да бъде
потвърдено, след като ВРС е стигнал до същите изводи.
Неоснователен е
иска на Д. К. за осъждане на ответника-въззивник да му заплати сумата от
10399.00лв., представляваща обезщетение за пропусната полза,
изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на установена
трайно намалена работоспособност от трудова злополука поради виновно поведение
на работодателя, изразяващо се в неосигуряване за този риск, сумата от
2515,51лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 10399.00лв. за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане, предявен на осн.
чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ.
Следва се
отбележи, че според чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука” /НЗЗРСРТЗ/, на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват
работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за
страната. Видно от заповед № 891/07.11.2006г. за определяне коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности, обн. ДВ бр. 94/24.11.2006г., дейността
при производство на метални изделия, без машини и оборудване, с код 28 по
НКИД-2003г. фигурира в заповедта и се характеризира с коефициент на трудов
травматизъм в размер на 2.27. Само за
пълнота на изложението съставът ще отбележи, че е неоснователно възражението на
КЗУ „Груп-инженеринг” ООД-София, че посочената по-горе заповед не представлява
нормативен акт и подлежи на доказване от страната която ще се ползва. Тя е
обнародвана в ДВ и й е придадена гласност, като всеки, включително и съда може
да се справи. Тя е публикувана и в програмния продукт „АПИС-право”.
След като
упражняваната от К. трудова дейност е сред тези с над средния за страната коефициент на трудов травматизъм,
за работодателят е съществувало задължение да застрахова работника си за риска
„трудова злополука”. Не е изпълнил това свое задължение. При възникналата
трудова злополука и установената трайно намалена работоспособност, К. не е
могъл да получи полагаемата му се застрахователна сума, определена по реда и в размера на чл. 8 от НЗЗРСРТЗ. На
24.10.2007г. /два дни след злополуката/ работодателят е извършил застраховането
на работниците си с код на дейност 2811 по НКИД-2003г., какъвто е бил и К..,
видно от посоченото в сключения от него на 01.10.2007г. трудов договор. От
приложената полица-л. 19-20 от първоинстанционното дело се установява, че застрахователната сума за едно лице е
в размер на 20798лв. По правилото на чл. 9, ал. 2 от НЗЗРСРТЗ, вещото
лице Дафина Добрева е изчислила, че К. би получил, ако беше застрахован сумата
от 10399лв. Вещото лице обаче не е отчела изискванията на чл. 9, ал. 6 от
НЗЗРСРТЗ, според което, както и в настоящия казус, в случай на
изплатено обезщетение за временна неработоспособност вследствие на трудова
злополука и последваща трайно намалена работоспособност на застрахованото лице
до една година от датата на злополуката, дължимото застрахователно обезщетение или сума
за трайно намалена работоспособност се намалява с размера на изплатеното
обезщетение за временно намалена работоспособност. Обезщетението
за временна неработоспособност е в размер на 1677.43лв., а няма данни по делото
да е намалявана сумата за трайно намалена работоспособност. К. е могъл да
получи застрахователно обезщетение най-много в размер на 8721.57лв., явяваща се
разлика между сумата от 10399.00лв. и 1677.43лв.
Следва да се
има предвид при този иск обаче, че вредата, изразяваща се в пропуснатата полза
да получи застрахователната сума, която К. претендира да бъда обезщетена, на
осн. чл. 200, ал. 3 от КТ, не представлява пряка последица от настъпилата
злополука. Връзката е опосредена от бездействието на работодателя да застрахова
работника по задължителната застраховка „трудова злополука”. Той не би могъл да
претендира това обезщетение на посоченото основание в рамките на трудовия спор.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ има предвид обезщетението на онези
пропуснати ползи, които работникът би получил, ако не би претърпял трудовата
злополука. Ако не би претърпял К. трудова злополука, то не би възникнало изобщо
застрахователно събитие и не би му се дължала застрахователна сума.,
получаването на която твърди, че е пропуснал. От друга страна, ако и да би могъл
да получи застрахователната сума, ако беше застрахован, то застрахователната
сума представлява обезщетение за претърпените в следствие на трудовата
злополука, имуществени и неимуществени вреди, включително пропуснатата полза, а
такива той претендира от работодателя си с исковата молба отделно и исковете му
са уважени от ВРС.. Получи ли и обезщетение за пропуснати ползи в размер на
застрахователната сума от работодателя и едновременно с това обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука, то би се
стигнало до надхвърляне размера на вредите, с което би се обогатил
неоснователно, а такова предназначение предвиденото в чл. 200 от КТ задължение
за обезвреда няма.
Искът за
обезщетение по чл. 200 от КТ в размер на 10399.00лв. е неоснователен. Следва да
бъде отхвърлен, ведно със законната лихва върху главницата от 10399.00лв.,
считано от датата на подаване на иска в
съда до окончателното изплащане на
задължението, както и иска за заплащане на мораторна лихва върху същата
главница, за периода от 22.10.2007г. до 18.06.2009г. в присъдения размер от
2515.51лв.
Предвид частичното съвпадане на изводите на ВОС с
тези в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в частта в която
е уважен иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в следствие
неизпълнение на задължението от страна на работодателя да застрахова работника,
в размер на 10399лв., ведно съсъ законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-18.06.2009г., мораторна лихва в размер на 2515.51лв. върху
тази главница за периода от 22.10.2007г. до 18.06.2009г. и го потвърдено в останалите обжалвани части,
със съответното на резултата изменение в частта за разноските.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта в която дружеството е осъдено да заплати
държавна такса по първоинстанционното производство за разликата над 351.07лв до
определената сума от 915.51лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Следва да бъде отменено и в частта в която
дружеството е осъдено да заплати на Д. К. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски
за първата инстанция за разликата над сумата от 402.05лв. до присъдената от
993.64лв.
С оглед изхода на спора и направеното от двете страни
искане за присъждане на разноски, въззивника следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата от 404.62лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция, представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение според
договор за правна защита и съдействие-л. 29 по делото, определен според
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 104.51лв., представляваща част
от заплатената дължима държавна такса за въззивното производство според
отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Цялата определена от ВОС сума, дължима като
държавна такса по въззивното производство е в размер на 175.54лв., като
разликата над 175.51лв. до действително внесената от 457.75лв. е недължимо
платена и подлежи на връщане при поискване от въззивната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
900/15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г. на Х състав на ВРС в частта в която
„КЗУ Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12, представлявано от М.Г.Б. е осъдено
да заплати на Д.С.К., ЕГН **********,*** , на осн. чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ сумата от 6000.00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания във връзка с причинено увреждане на здравето от трудова злополука ,
настъпила на 22.10.07г., както и сумата
от 1473,49лв, представляваща лихва за забава върху главницата от 6000.00лв. за
периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на иска -
18.06.09г. до окончателното им изплащане; сумата
от 1049,36лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 22.10.07г. - 15.08.08г. и размера на трудовото възнаграждение за
същия период, което би получил, ако не
би настъпила злополуката, сумата от
253,82лв, представляваща лихва за забава върху главницата от 1049.36лв. за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 402.05лв.,
представляваща разноски според уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК .
ПОТВЪРЖДАВА решение №
900/15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г. на Х състав на ВРС в частта в която
„КЗУ Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12, представлявано от М.Г.Б. е осъдено
да заплати по сметка на ВРС сумата
от 351.07лв., представляваща дължимата по първоинстанционното дело
държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 150.00 лв, представляваща заплатено възнаграждение от
бюджета на ВРС възнаграждение за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК .
ОТМЕНЯ решение №
900/15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г. на Х състав на ВРС в частта в която
„КЗУ Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12, представлявано от М.Г.Б. е осъден
да заплати на Д.С.К., ЕГН **********,*** , на осн. чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ сумата от 10399.00лв., представляваща
обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в лишаване от застрахователно
обезщетение вследствие на установена трайно намалена работоспособност от
трудова злополука поради виновно поведение на работодателя, изразяващо се в
неосигуряване за този риск, сумата
от 2515,51лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 10399.00лв. за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане,
както и за разликата над сумата от
402.05лв. до присъдената сума от 993.64лв., представляваща разноски на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.К.,
ЕГН **********,*** , насочен срещу „КЗУ Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12,
представлявано от М.Г.Б. за сумата
от 10399.00лв., представляваща обезщетение за пропусната полза,
изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на
установена трайно намалена работоспособност от трудова злополука поради виновно
поведение на работодателя, изразяващо се в неосигуряване за този риск, сумата
от 2515,51лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 10399.00лв. за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане,
на осн. чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ.
ОТМЕНЯ решение №
900/15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г. на Х състав на ВРС в частта в която
„КЗУ Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12, представлявано от М.Г.Б., е осъден
да заплати по сметка на ВРС дължима по първоинстанционното делото държавна
такса върху уважената част от исковете, за разликата
над сумата от 351.07лв до присъдената сума от 915.51лв., на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.С.К., ЕГН **********,*** , да заплати на „КЗУ
Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12, представлявано от М.Г.Б., сумата от
104.51лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„КЗУ Груп-Инженеринг” ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, кв.Витоша, ул.Хр.Вакарелски № 12, представлявано
от М.Г.Б., да заплати на Д.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 404.62лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на връчване на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: