Решение по дело №416/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 197
Дата: 29 декември 2020 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20203001000416
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Варна , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно търговско
дело № 20203001000416 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АРТПРО 2 000“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Варна, бул.“Ген.Колев“ 102, ет.1, ап.3, представлявано от
управителя си Ц. К. против решението по т.д. № 1836/18г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение в частта, в която е обявен за
недействителен по отношение на кредиторите на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД / в
несъст./ договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2016г., по силата на
който „САНО И ПИ СИ“ ЕООД с ЕИК ********* продава на „АРТПРО
2000“ЕООД лек автомобил – БМВ, модел 330 Д, с рег. № В 6194 КТ.
Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната му част.
Направено е искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна – синдикът на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД / в
несъст./, действащ чрез процесуалния си представител адв. Х. Х.в, счита
1
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като
потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Въззиваемото дружество „САНО И ПИ СИ“ ЕООД / в несъст./, редовно
призовано по реда на чл.50 ал.2 ГПК – с.23, не изразява становище по
жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ.
Синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество „САНО И ПИ СИ“
ЕООД с ЕИК ********* претендира за обявяване относителната
недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на
договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2016г., сключен между
„САНО И ПИ СИ“ ЕООД като продавач и „АРТПРО 2000“ ЕООД като
купувач, за продажба на л.а. БМВ, модел 330 Д, рег. № В 6194 КТ, син
металик, срещу продажна цена от 10 000 лева, с нот.заверка подписите на
страните на договора рег.№ 651/28.04.2016г. на нотариус Росица Табакова,
рег.№148 в НК поради това, че сделката е извършена в подозрителния период
между свързани лица, тъй като двете договарящи дружества са
представлявани всяко съответно от съпрузите Б. К. и Ц. К. и поради това има
увреждащ дружеството характер.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна :
С влязло в сила решение по т.д. № 1282/2016г. на ВОС, ТО е обявена не
платежоспособността на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна
с начална дата 01.01.2016г. и е открито производство по несъстоятелност. С
решение от м.май 2018г. по същото дело и на осн.чл.711 ТЗ длъжникът е
обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на
предприятието му, прекратени са правомощията на органите му и
дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с
имуществото си, включено в масата на несъстоятелността, като е постановено
и започване на осребряване на имуществото му.
2
От представения по делото Договор за покупко-продажба на МПС, рег.
651/28.04.2016г., с нот.заверка подписите на представляващите двете
страни по сделката пред нотариус Росица Табакова, с рег.№148 на НК, с
район на действие РС-Варна се установява, че на 28.04.2016г. „САНО И ПИ
СИ“ ЕООД е продало на „АРТПРО 2000“ ЕООД собствения си лек
автомобил, марка БМВ, модел 330 Д, със застрахователна стойност от 5 000
лева, син металик, с рама №WBAWM510X0P096959, двигател №28316646,
рег.№ В 6194 КТ за цена от 10 000 лева. Договорено е продажната цена да
бъде платена след сключване на договора и предаване на МПС, като липсват
доказателства за извършено плащане. Липсва и пререгистрация на новия
собственик.
Съгласно заключението на СТЕ пазарната стойност на процесния
автомобил към датата на сделката възлиза на 25 000 лв. Според обясненията
на в.лице тази пазарна стойност е офертна и фиктивна и се определя и от
други механизми на пазара за втора ръка автомобили. Към 28.04.2016г.
средната пазарна офертна цена на автомобила е 20 500 лева.
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи :
Съгласно чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ може да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка,
която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, и
която е извършена в двугодишен срок преди подаване молбата за обявяване в
несъстоятелност.
Няма спор по делото, че сделката по покупко-продажба на МПС,
извършена на 28.04.2016г., попада в двугодишния срок преди подаване на
молбата по чл.625 ТЗ и след определената с решението за откриване на
производство по несъстоятелност дата на неплатежоспособност.
Другите два елемента от фактическия състав на относителната
недействителност по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ обаче са спорни. Въззивното
дружество оспорва увреждащия характер на сделката с твърдението, че след
като пазарната стойност на автомобила не се отличава от продажната му цена,
то няма как кредиторите да са увредени.
3
Твърдението е неоснователно. Според експертното заключение
средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на сключване
на договора за покупко-продажбата му – 28.04.2016г. е 25 000лв. Продажната
му цена, отразена в договора, е 10 000лв. Дори и да се кредитира обяснението
на в.лице, че действителната продажна цена никога не се отразява в договора,
твърдението, че автомобилът е продаден по средна пазарна цена остава
недоказано и въз основа на него правни изводи не могат да се направят.
По отношение на увреждащия характер на сделката настоящият състав
споделя изводите на касационната инстанция, направени в решение №
11/27.02.2020г. по т.д. № 2529/2018г. на ВКС, първо т.о., съгласно които
„Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника . Така увреждане е налице, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора , в т.ч. извършено опрощаване на
дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес
и пр. При вещ, продадена почти два пъти под пазарната й стойност, макар
искът по чл.467 ал.1 т.3 ТЗ да е отхвърлен, осъществяването на правата на
кредиторите би се затруднило. Имуществото на длъжника е намалено с актив,
който би служил за удовлетворяване на кредиторите му. Още повече, че
плащане по сделката не е осъществено.
На следващо място въззивникът счита, че не може да бъде направен
извод сделката да е сключена между свързани лица. Признавайки
обстоятелството, че управителите на двете дружества са съпрузи, отрича да е
налице свързаност между тези дружества по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ТЗ,
тъй като страни по сделката не са физическите лица съпрузи, а юридически
лица, представлявани от тях.
Съдът не споделя тази теза. Съпрузите Б. К. и Ц. К. участват в
управлението и на двете дружества – контрагенти по сделката. Като така те се
явяват „свързани лица“ по смисъла на пар.1 ал.1 т.3 от ДР на ТЗ.
С оглед на горното установени по делото се явяват всички
предпоставки от фактическия състав на релевираната от синдика
недействителност на сделката по смисъла на чл.649 вр.чл.647, т.6 ТЗ. Искът е
4
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, решението в обжалваната му част се
потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на осн. чл.649,
ал.6 ТЗ, ответникът „АРТПРО 2000”ЕООД се осъжда да заплати по сметката
на Варненския апелативен съд държавна такса в размер на 100лв съгласно
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и 830лв в полза на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД / в
несъст./ за водене на делото пред въззивния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по т.д. № 1836/18г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „АРТПРО 2000”ЕООД да заплати по сметката на Варненския
апелативен съд държавна такса в размер на 100лв съгласно чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 830лв
в полза на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД / в несъст./ за водене на
делото пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5