Решение по дело №166/2023 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 100
Дата: 18 юли 2023 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20233320100166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Кубрат, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20233320100166 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415
ГПК, във вр. с чл. 203 ЗВ. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът - „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител, като твърди, че в изпълнение на Договор за доставка на питейна
вода в обект с абонатен № 376198 за имот находящ се в гр. К** регистриран от
потребителя, е доставил на ответницата питейна вода в количества и цена, съгласно
издадени 3 бр. фактури за периода от 31.08.2022 г. до 31.10.2022 г., за сумата 2 106.02 лева,
като ответницата в качеството на потребител не е изпълнил задълженията си да плати
цената на доставената питейна вода, моли съда да приеме за установено по отношение на Ц.
А. С., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „** възразила на
издадената срещу нея по ч.гр. дело № 46/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат Заповед № 24/
26.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с възражение вх. № 420/
10.02.2023 г., че тя дължи на ищеца претендираните суми: главница в размер на 2 106.02
лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 25.01.2023 г., до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер
на 64.27 лева за периода от 30.09.2022 г. до 18.01.2023 г., всички съставляващи неплатени
задължения за доставена питейна вода по 3 бр. фактури за периода от 31.08.2022 г. до
31.10.2022 г.
1
Ответницата - Ц. А. С., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград,
ул. „** редовно уведомена, чрез лице от кръга на домашните, на 08.03.2023 г., в дадения 1-
месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 854/ 27.03.2023 г., чрез
адв. Д. Т., АК – Благоевград, с който заявява становище за допустимост, но
неоснователността на исковите претенции към ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото в заверени фото-копия 3 бр. фактури в периода от 331.08.2022 г. до 31.10.2022 г. – л.
16 до л. 17, вкл., цитирани изчерпателно в обстоятелствената част на исковата молба, се
установи по несъмнен начин, че ответника, в качеството на собственик на жилище,
находящо се гр. Кубрат, ул. „** видно от представена справка и заявление за откриване на
партида – л. 12 от делото, подписано от отв. Цв. С., е регистриран потребител на доставяни
от ищцовото дружество питейна вода, водоснабдителни и канализационни услуги, и за
посочения период от време му е начислена за плащане цена на същите в размер на
претендираната за установяване като главница цена на същите - 2 106.02 лева, с ДДС, общо
за доставките.
Представените по делото документи, в заверен препис, не са оспорени от ответника.
Фактурите са оформени с всички необходими реквизити, съгл. чл. 7, ал. 1 ЗСч.
По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, видно от които потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост /чл. 2
ОУ/.
Видно от приетия по делото карнет за партида за абонатен № 390075, за процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. Кубрат, ул. ** с титуляр на партидата Ц. А. С., ЕГН
**********, са начислени за плащане потребени количества вода за суми от 1 999.42 лева –
за отчетен период 25.07. – 23.08.2022 г.; 37.08 лева – за отчетен период 23.08.-16.09.2022 г.; и
69.52 лева – за отчетен период 16.09.- 22.10.2022 г., помесечно на обща стойност за периода
в размер на 2 106.02 лева.
Макар, че изпратеното й на 09.11.2022 г. уведомление – покана за доброволно
изпълнение, по предявените за плащане 3 бр. фактури, е останало не връченота, при
удостоверено в известие за доставяне – л. 15, двустранно, че лицето не е намерено на адреса
и не е потърсило пратката, въпреки оставеното съобщение; то съдържанието му е било
известно на ответника и на сродниците му, с които живее в едно домакинство, видно от
регистрираната жалба на С.Ц.И. от 26.12.2022 г. – л. 19, двустранно.
Изслушана в съдебно заседание ответницата признава, че процесният водоснабден
имот – ½ ид. част от дворно място, ведно с изключителната собственост върху жилищна
сграда от четири стаи, е нейна собственост, останал й в наследство от съпруга й А.М.С.;
считано от 2015 г. има отделно за нейната част от имота монтирано средство за измерване –
2
водомер, по самостоятелно открита на нейно име партида; ежемесечно е плащала
начислените й суми за потребена вода и ВиК услуги, но не знае дали те са били съответни
на потребените.
Видно от показанията на доведения от отв. свидетел – ст. Й., същителстваща на
семейни начала със син на отв. Цв. С., вкл. в процесния имот, предоставен им за съвместно
ползване в общо домакинство, средството за измерване на потребените количества вода е
монтирано в шахта, изградена до входната врана на имота; инкасаторите рядко, цитирам: „
може би четири или пет пъти за целия период“ – неуточнен, са посещавали имота, но не
твърди да са записвали конкретни данни за установената консумация; косвено признава
твърденията на ищцовото дружество, че шахтата е била недостъпна, тъй като е била
затрупана с отпадъци, защото дава показания, че през м. 08.2022 г. дошъл инкасатор и
помолил да бъде изчистена шахтата, след което отчел 400 куб.метра потребена вода.
С показанията на доведения от ищцовото дружество свидетел – Й.П., работещ като
инкасатор, се установява причината, поради която месеци наред служебно – по данни от
предходен месец, регистрирани в карнет, са се начислявали количества потребена вода,
защото шахтата, в която е монтиран водомера, е била затрупана; отв. Цв. С. обяснила, че не
може да я почисти сама, а децата й отсъствали; едва на третия месец – м. 08.2022 г., заварил
в имота и внук на ответницата – младеж, който почистил и му дал възможност да отчете
показанията на водомера в присъствието на ответницата; в нейно присъствие установил, че
водомера работи нормално, бил с нанарушени пломби и годност.
Видно от приложените към исковата молба Протоколи №№ 418691/ 21.11.2019 г. и
417452/ 15.01.2020 г., съставени от длъжн.лице на ответното дружество в присъствието на
свидетели, посочени с имената си, и на регистрирания потребител – Ц.Д., предявени й и
подписани от нея, отв. системно не е осигурявала достъп до водомерния възел при
посещенията в имота; на два пъти е прекъсвано водоподаването в имота й, поради
неплатени сметки: по 5 бр. фактури в първия случай, и по 7 бр. фактури във втория случай.
С заключение по приета, неоспорена от страните, ССчЕ се установява, че фактура №
**********/ 31.08.2022 г. за потребени 469 куб.метра вода, при цена с ДДС в размер на
1 999.42 лева, определена по реда на чл. 31, ал. 3 от ОУ – при промяна на цените,
количеството ползвана вода се разделя пропорционално на дните за съответния месец, като
на база отчетните дни за м. 07.2022 г. – общо 7 календарни дни са начислени 113 куб.метра
по цена за месец юли в размер на 2.579 лева, и за м. 08.2022 г. – 22 дни, - 356 куб.метра по
цена, важаща за м. август в размер на 3.862 лева за 1 куб.метър. ; дължимите суми по
фактури от 31.08. 30.09., 31.10.2022 г. са формирани на основание доставена вода за
посочените периоди, като цената е образувана като умножение на ползваните кубици с
единична цена за кубик, определена със заповед от дружеството, с начисляване на дължимия
ДДС, в следствие на което са начислени за плащане от потребителя общо 2 106.02 лева;
процесните фактури са осчетоводени в дружеството по партидата на отв. Цв. С., като няма
данни да са платени; размеря на законната лихва за претендирания от ищеца период е в общ
размер на 64.37 лева.
3
В заповедното и исковото производство ответникът, лично и чрез упълномощения
представител, не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи възражения, които да подлежат на установяване с
годни доказателствени средства.
Не се твърди и не се установява по инициатива на ответника, той като потребител на
доставените му питейна вода за абонатен № 376198, за процесния водоснабден имот,
находящ се в гр. Кубрат, ул. „** да е извършил плащания на начислената му цена, в
договорения срок.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на предявения положителен установителен иск относно претендираната
главница в размер на главница в размер на 2 106.02 лева, съставляващи неплатени
задължения за доставена питейна вода по 3 бр. фактури за периода от 31.08.2022 г. до
31.10.2022 г., налага установяване наличието на следните предпоставки: за процесния
период страните да са сключили договор с предмет доставка на питейна вода и отвеждане на
канални води; ищецът да е изправна страна по договора, а ответникът да не е заплатил
цената на доставените му и ползвани от него услуги. Ответникът, посочен като длъжник, е
страната, която следва да посочи и установи, чрез надлежно доказване, фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази
наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които
съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия
за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. За заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на
Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на
доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва
да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването
е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика. Съгласно цитираната, новият собственик на
имота има всички права и задължения, произтичащи от договора, сключен за тези услуги с
праводателя му. Същевременно в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е определено качеството на
4
потребител, като съгласно тази разпоредба потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Съдът счита, че от представените
доказателства по делото може да се направи извод, че ответника Емрах Фикрет е потребител
на ВиК услугите по смисъла на цитираните разпоредби. При това положение, след като в
същия имот, за наличния един водомер в него партидата се води на името на ответника, то
следва да се направи извод, че именно той е и потребител на ВиК услугите, доставени за
същия този имот. Освен това по признание на ищеца, именно ответника е заплатил всички
начислени му суми за доставени услуги за предходните периоди по същата партида за
процесния имот. Следователно безспорно се установи наличието на облигационни
отношения между страните по делото. Задължение на Цв. С. като страна по това
облигационно отношение е да заплаща консумираната вода, съгласно чл. 5, т. 6 ОУ, вкл. и в
договора, по реда на чл. 33, ал. 2 от същите – в 30-дневен срок, след датата на издаване на
фактурата.
В чл. 8, ал.1 от Наредбата е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него(тях) лица и от съответния регулаторен орган. Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и 3 от
Наредба № 4 предвиждат, че операторите задължително публикуват одобрените общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях
(ал. 2), като общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (ал. 3). Страните не спорят, че Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги са влезли в сила и важат за всички потребители на вода, включително спрямо
ответника.
С оглед изложеното съдът приема за доказан факта, че дружеството ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за периода 31.08.2022 г. до 31.10.2022 г.,
като за същото е налице договорно и законово основание – чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да търси
изпълнение на задължението на потребителя да заплати тяхната стойност.
Не се спори между страните, че разхода или потреблението на вода в обекта е
установен в размер на 469 куб.метра по фактура, при реален отчет на показанията на
монтирания в обекта водомер, като за същото е издадена от ищцовото дружество фактура №
**********/ 31.08.2022 г., с която потребените 469 куб.метра вода, са начислени за плащане
при цена с ДДС в размер на 1 999.42 лева, формирана за 113 куб. метра в размер на 2.579
лева, а за разликата - 356 куб.метра по цена, важаща за м. август в размер на 3.862 лева за 1
куб.метър.
В случая не следва да бъде прилаган реда на чл. 31, ал. 3 от ОУ – при промяна на
цените, количеството ползвана вода се разделя пропорционално на дните за съответния
месец, като на база отчетните дни за м. 07.2022 г. – общо 7 календарни дни са начислени 113
куб.метра по цена за месец юли в размер на 2.579 лева, и за м. 08.2022 г. – 22 дни, 356
куб.метра по цена, важаща за м. август в размер на 3.862 лева за 1 куб.метър, видно от
5
заключението на ССчЕ, а следва да се определи по – ниската цена, защото и за двете страни
в облигационното отношение е несъмнено, че реално отчетените потребени 469 куб.метра
вода не са доставени в период от 30 дни, а за период от предходната вероятно една година, и
съставляват разлика между начисляваните служебно – по предходни отчети, количества
потребена вода – в минимални размери, и реалния отчет на преминалата вода през водомера
до м. 08.2022 г., поради което цената на същите количества следва да е в размер на 2.579
лева за 1 куб.метър, или общо 1 209.55 лева + 241.91 лева, дължим ДДС = 1 451.46 лева,
вместо начислените за плащане с коментираната фактура 1 999.56 лева.
За следващите две фактури: 37.08 лева – за отчетен период 23.08.-16.09.2022 г.; и 69.52
лева – за отчетен период 16.09.- 22.10.2022 г., между страните няма спор, че количествата
потребена от ответницата вода са начислени след реален отчет на водомера и цената на
водата е в размер на 3.862 лева за 1 куб.метър.
Мораторните обезщетения върху непогасените главници за периода 30.09.2022 г.,
когато ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактурата от 31.08.2022 г.,
според чл. 84, ал. 1 ЗЗД, до края на периода - 18.01.2023 г., предхождащ завеждане на
заповедното производство срещу ответника, възлизат на 45.38 лева – за първата фактура;
0.85 лв. за втората и 1.00 лв. за третата, или общо 47.23 лева, и подлежат на присъждане в
изпълнение разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователни и неотносими към предмета на доказване по делото
възраженията на пълномощника на ответника въз връзка с търговските отношения и
правоприемството между „Меден кладенец“ – ЕООД и „Водоснабдяване – Дунав“ – ЕООД,
в качеството на доставчици на вода и ВиК услуги на съответната територия, при положение,
че отв. С. не твърди да е платила на първото дружество, както и с оглед на несъмнено
установеното и изпълнявано от страните облигационно отношение за предходните години с
доставчик – ищцовото дружество, и регистриран потребител – отв. Цв. С..
Неоснователни са и заявените възражения за противоречие на ОУ на ищцовото
дружество с ЗЗП.
Предвид изложеното исковата претенция за установяване на вземането по издадената
в полза на ищеца Заповед № 24/ 26.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на
длъжника - Ц. А. С., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „**
да плати на ищеца – заявител, неплатените свои задължения по цитираните по – горе
данъчни фактури, както следва: главница в размер на 2 106.02 лева, представляваща
стойност на неплатена консумирана питейна вода за абонатен № 376198, за имот находящ се
в гр. Кубрат, ул. „** ап.8, за които са издадени 3 бр. фактури в периода от 31.08.2022 г. до
31.10.2022 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 25.01.2023 г., до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер
на 64.27 лева за периода от 30.09.2022 г. до 18.01.2023 г., всички съставляващи неплатени
задължения за доставена питейна вода по 3 бр. фактури за периода от 31.08.2022 г. до
31.10.2022 г., е основателна и доказана до главница в размер на 1 558.06 лева, ведно с
6
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
25.01.2023 г., до окончателното изпълнение; както и за лихва за забава в размер на 47.23
лева за периода от 30.09.2022 г. до 18.01.2023 г., като за разликата – до предендираната
главница в размер на 2 106.02 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 64.27
лева, исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Установи се по несъмнен начин, че с поведението си ответника е дал повод, както за
предявяване на заявление по реда на чл.410 ГПК, така и за воденето на настоящото дело,
поради което и към настоящият момент остава, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските по заповедното и настоящото
дело, съразмерно с уважената част от иска – 74 %: 32.12 лева – от платената в заповедното
производство държавна такса в размер на 43.41 лева, и в настоящото производство – 75.00
(седемдесет и пет) лева, платена държавна такса, формирана от минималния размер,
дължими държ.такси, 222.00 лева – съразмерно на платено възнаграждение за експертиза в
размер на 300.00 лева, и 540.20 (петстотин и четиридесет лева, двадесет ст.) лева –
съразмерно на платено възнаграждение на един адвокат в исковото производство в размер
на 730.00 лева.
На ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
– 26%, от списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 47, 500.00 лв. – платено адв.
възнаграждение за проц.представителство и депозиране на възражение в заповедното
производство, и 900.00 лева - платено възнаграждение на един адвокат в исковото
производство, при липса на заявено възражение за прекомерност на същите, или общо
сумата 364.00 лева.
Воден от изложеното, съдът


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. А. С., ЕГН **********, с пост./
наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „** вземането на „Водоснабдяване - Дунав” –
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Разград, област Разград,
ул. Сливница № 3А, представлявано от инж.С.Р.И. – Управител, чрез пълномощник адв. Н.
Й., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 24/ 26.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46/ 2023 г. по описа на
РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - Ц. А. С., ЕГН **********, да плати на
ищеца – заявител, неплатените свои задължения по цитираните по – горе данъчни фактури,
както следва: главница в размер на 1 558.06 лева (хиляда петстотин петдесет и осем лева,
шест ст.) лева, представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за
абонатен № 376198, за имот находящ се в гр. Кубрат, ул. „** ап.8, за които са издадени 3 бр.
7
фактури в периода от 31.08.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.01.2023 г., до окончателното
изпълнение; 47.23 (четиридесет и седем лева, двадесет и три ст.) лева - лихва за забава за
периода от 30.09.2022 г. до 18.01.2023 г., като за разликите – до предендираната главница в
размер на 2 106.02 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 64.27 лева,
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц. А. С., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград,
ул. „** да заплати на „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за разноски по делото, съразмерно
на уважените части, сумите: 32.12(тридесет и два лева, дванадесет ст.) – част от платената в
заповедното производство държавна такса в размер на 43.41 лева; 75.00 (седемдесет и пет)
лева, платена държавна такса в исковото производство; 222.00(двеста двадесет и два) лева –
съразмерно на платено възнаграждение за експертиза в размер на 300.00 лева; и 540.20
(петстотин и четиридесет лева, двадесет ст.) лева – съразмерно на платено възнаграждение
на един адвокат в исковото производство в размер на 730.00 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител, да заплати на Ц. А. С., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в гр.
Кубрат, обл. Разград, ул. „** на основание чл.78, ал. 3 ГПК, за разноски по делото,
съразмерно на отхвърлените части, сумата: 364.00 (триста шестдесет и четири) лева –
съразмерно на платени възнаграждения на един адвокат в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8