Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди
двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Костадинова-Младенова
в.гр.дело № 12037 по описа за
2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 312 от 03.01.2020г.
по гр.д. № 37940/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151-ви
състав, осъдил Г.Ц.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД както следна: сума в размер на 918.93 лв. – главница за доставена от дружеството
нжрбшнно иниргшя през
периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. относно топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, аб. № 087954,
ведно със законната лихва върху главницата, считано он
датата на подаване на исковата молба в съда /09.06.2017г. / до окончателното й
погасяване и сумата от 26.92 лв. – главница за дялово разпределение, като
отхвърля като неоснователен частично
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ за главницата за доставена топлинна енергия за горницата над 918.93
лв. до пълния предявен размер и за
главницата за дялово разпределение за горницата над 36.92 лв. до пълния
предявен размер както и изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 207.81 лв. за
периода от 09.08.2013г. до 15.05.2017г. и сумата от 10.89 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение. С посоченото решение ответникът М.Г.Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД както сума в размер на 224.54 лв.- главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г.
относно топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, аб. № 087954
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /09.06.2017г./ до окончателното й погасяване и сумата от
9.23 лв. – главница за дялово разпределение, като отхвърля като неоснователен
частично иска с пр. основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ за главицата за доставена
топлинна енергия за горницата над 9.23 лв. до пълния предявен размер, както и изцяло
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 51.95 лв. за периода 09.08.2013г. до 15.05.2017г.
и сумата от 2.72 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение. С посоченото решение ответникът Д.Г.Г.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД ЕИК *******по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 150 ЗЕ вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД както сума в размер на 224.54 лв.- главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г.
относно топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, аб. № 087954
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /09.06.2017г./ до окончателното й погасяване и сумата от
9.23 лв. – главница за дялово разпределение, като отхвърля като неоснователен
частично иска с пр. основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ за главицата за доставена
топлинна енергия за горницата над 9.23 лв. до пълния предявен размер, както и
изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 51.95 лв. за периода 09.08.2013г. до
15.05.2017г. и сумата от 2.72 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение. Тримата ответници са осъдени да
заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕОД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 288.46 лв. Ищецът е осъден да заплати на тримата ответници
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 94 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страна на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Ответниците
- са подали молба с правно основание чл.
248 ГПК, с която са поискали изменение на посоченото решение в частта за
разноските. С Определение № 177394 от 15.08.2020г. СРС, 151 състав е отхвърлил
молбата на ответниците за изменение на Решение №
312/03.01.2020г. по гр. д. № 37940/2017г. по описа на СРС, 151 състав в частта за разноските.
По подадената въззивната
жалба:
Срещу решението в
осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответниците Г.Ц.Г., М.Г.Г. и Д.Г.Г., действащи чрез процесуалния си представител адв. Р.Р. от САК. В нея излагат
подробни доводи, че постановеното решение в обжалваната част енеправилно и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърдят, че по делото не е установено несъмнено
обстоятелството, че ответниците са потребители на
топлинна енергия както и че дължат такса за услугата дялово разпределение,
както и че се дължи лихва върху присъдената главница. По изложените съображения
молят за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Същата не изпраща и
представител в съдебно заседание. Депозирана е молба, с която се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователно и моли
за нейното оставяне без уважение. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД не е взело становище по въззивната жалба.
По делото е постъпила частна жалба
от ответниците Г.Ц.Г., М. Г. Г. и Д.Г.Г., действащи чрез процесуалния си представител адв. Р.Р. от САК срещу
Определение № 17739/15.08.2020г., постановено по гр.д . № 37940/2017г. по описа
на СРС, 151 състав. В жалбата излагат подробни доводи и молят за отмяна на
определението и постановяване на нов съдебен акт, в който да се определят
разноските в първоинстанционното производство съобразно реално сторените разноски и
съобразно отговорността на всеки един от
ответниците по делото.
Ответникът по частната жалба - „Т.С.“
ЕАД не е депозирал отговор в срок и нене взел становище относно нейната
основателност. Ставище не е изразил и третото лице помагач.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещната страна, намира за установено следното:
Районният
съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно осн.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците Г.Ц.Г., М.Г. Г.и Д.Г.Г.
претендира са потребители на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 087954. Според
ищеца тримата ответници са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и дължат заплащане на потребената топлинна енергия при квоти съответно 4/6 за Г.Ц.
Гавраилов, и по 1/6 за останалите двама ответници. Съгласно чл. 109 ЗЕЕЕ (отм.) потребителите били
длъжни да заплащат в срок дължимите суми за топлинна енергия. Според чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на
топлинна енергия, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им интернет страницата на
продавача. Ответниците били използвали доставената им
топлинна енергия през исковия период, но не били погасили задълженията си.
Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ етажните собственици на
сградата, в която се намирал и имотът на ответниците,
били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Т.С.е“ ЕООД.
Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл. 71 от Наредба № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването и чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
За процесния топлоснабден
имот били издадени изравнителни сметки. Ищецът сочи, че същите не са заплащали
доставената от ищеца топлинна енергия за периода за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г.. По изложените съображения претендира при условията на разделна отговорност
от всеки един от тях следните суми както следва: 2288.10 лв. главница за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г.; 311.72 лв.
– законна лихва за забава за периода от 09.08.2013г до 15.05.2017г., както и
69.66 лв. , представляващи сума за
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014-30.04.2016г. и 16. 34
лв. – законна лихва за забава за периода 09.08.2013г. до 15.05.2017г., ведно
със законната лихва, върху главницата, считано от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателно изплащане
на сумите. Претендира разноски.
С определение № 114624/14.05.2019 г.
/л. 86/ на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалия в
хода на процеса ответник Е.Г.са конституирани наследниците й: Г.Ц.Г.
/първоначален ответник наред с починалата/, М.Г.Г. и Д.Г.Г..
Ответникът Г.Ц.Г. не е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК. След конституирането на тримата наследници на
другия ответник – Е.Г.с молба от 05.06.2019 г., същите са заявили, че поддържат подадения в срок
отговор на нисковата молба от техния наследодател. В
този отговор се прави възражение за давност, оспорват качеството си на
потребители на топлинна енергия, излагат се доводи, че вземането за главница за
дялово разпределение принадлежи на друг правен субект; оспорват и обстоятелството
фактурите да са надлежно публикувани и да са поставени в забава.
Ответниците
М.Г.Г. и Д.Г.Г. в подаден допълнителен отговор оспорват
наследодателят им - Е.Г.да е потребител
на топлинна енергия относно процесния имот, като твърдят, че потребител е баща им Г. Г.на
чието име се води и партидата. Оспорват наследодателката
им да е била собственик на имота, защото твърдат, че
родителите им са бивши съпрузи. С молба от 05.06.2019 г. /л. 94/ твърдят, че
потребител е наемателят на имота. С допълнителна молба от 10.07.2019 г.
оспорват квотите, при които се претендира вземането. Претендират разноски.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За
да се уважи предявения главен иск, че тримата ответници
дължат процесните суми, търсени от ищеца като
стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот, че в сградата, където се намира имотът, за
които се твърди, че е ответниците са собственици на същия и с адрес в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 087954, има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от фирма
за дялово разпределение и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
От представените по делото писмени доказателства
- писмо с рег. № 3-5314/24.10.2012г.,
на Министерство на отбраната, в което под № 49 е отбелязано, че ответникът Г.Г. и съпругата му – Е.Г.са придобили правото на собственост
върху апартамент № 97 с договор за покупко-продажба от 23.11.1990г. заявление от 05.07.2016г. от ответника Г. Г.до
ищцовото дружество, в което се възразява срещу
начислените суми, но не и срещу наличие на облигационно правоотношение между
страните; списък на живущите в жилищния блок, както и списък на
участниците общото събрание на етажната
собственост, проведено на 13.05.2002г. се установява, че тримата ответници са съсобственици на процесния
топлоснабден имот. По делото е представено
удостоверение за наследници на първоначалния ответник – Е.Г., от което е видно, че наследници по закон са
преживелият съпруг и двете й деца -
тримата ответници по делото. При така
установеното наследствено правоприемство се
установява, че правото на собственост върху процесния
имот е разпределено по следния начин: ответникът Г. Г.притежава -4/6 ид. части /като
½ ид. част е лична собственост, а 1/6 е придобита по наследство от покойната му
съпруга/ , а останалите двама ответници притежават по
1/6 из. част. По изложените съображения настоящият състав приема за безспорно
обстоятелството, че тримата ответници са собственици
на процесния имот в посочените квоти. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. Следователно ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има
качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр.
с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./. В смисъла на горното легално определение, ответниците,
като собственици на имота, имат качеството на потребител на топлинна енергия,
поради което са материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените искове.
По делото в първоинстанционното производство не се спори, че сградата,
в която е процесното жилище, собственост на ответниците е била топлоснабдено,
че топлинната енергия е отчитана с топломер, който е преминал метрологична
проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане на данните
ежемесечно, като не са констатирани несъответствия в отчетите и показанията в
абонатната станция, независимо, че не са представени оригинали на отчетите,
като също така се установява, че са приспаднати технологичните разходи в АС,
извършвани са годишни отчети на уредите в отделните обекти и количеството топлинна
енергия за разпределение, като са изготвяни и изравнителни сметки. В изпълнение
на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която
се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение
за топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ООД. По делото е представен и
протокол от Общо събрание на етажната собственост на сградата, в която си
намира топлофицирания имот от 13.05.2002г. , от който е видно, че последните са
решили да се сключи такъв договор. В приложения списък на присъстващи е вписан
и ответникът Г.Г..
По делото са приети 2 бр.
индивидуални справки за дялово разпределение, представена от „Т.С.“ ООД за
периода от 01.05.14г. до 30.04.15г. и от 01.05.15г. до 30.04.16г. В становището
си третото лице помагач е заявило, че
дяловото разпределение на абонатен номер 87954 е изготвено в
съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове. Уточнил е, че в
имота са били монтирани уреди за дялово
разпределение с радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват
автоматично в електронната им база данни. Освен това ищецът е ангажирал доказателства относно начислените
на ответниците суми, като е представил съобщенията
към фактурите за процесния период и извлечение за
задължения на абонат № 87954.
По делото е назначена
съдебно-техническата експертиза, която настоящият състав напълно кредитира в
условията на чл. 202 от ГПК. Вещото лице, което я е изготвило е констатирало,
че през процесния период в на ответниците
е имало едно отоплително тяло, щранг-лира в банята и
един водомер за топла вода. На отоплителното тяло е поставен ИРРО с радиоотчет.
Отразено е, че процесния имот е с аб.
№87954, представлява апартамент и има отопляем обем по проект 133.95 м3. Според
вещото лице топлинната енергия от
отоплителното тяло е изчислявана съобразно показанията на монтираното ИРРО, за щранг лирата- на база разпоредбите на т. 6.5 от Наредба №
16-334/2006г., топлата вода на реален отчето, за който са съставяни протоколи
за главен достъп с подпис на абоната. Съответно според заключението на вещото
лице, извършило справки в документацията на ищцовото
дружество показанията на протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице
дава заключение, че за периода от 01.05.2014г.-30.04.2016г. сумата за
изразходвана топлинна енергия е 1388.79 лв.
При съвкупната преценка на представените по
делото писмени доказателства следва да се приеме, че за периода от 01.05.2014г.
- 30.04.2016г. стойността на доставената до процесния
имот топлинната енергия е в размер на 1388.79 лв. формирана като разлика между
начислените суми по прогнозна консумация
за период и добавен резултат от изравнителните сметки. Тя се дължи в съотнощение - 4/6 за ответника Г.Г.
и по 1/6 за останалите двама ответници - М.Г.Г. и Д. Г.Г.. Поради което
съдът намира, че исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
доказана в претендирания размер. По изложените
съображения въззивната жалба в тази част е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Във въззивната
жалба се излагат твърдения за недължимост на претендираната от ищеца цена на услугата дялово
разпределение, които са неоснователни. Всички дейности и обществени отношения,
свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово
разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция –
изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението
на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те
могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ –
действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора от 04.09.2002г.
между етажните собственици на процесната сграда и „Т.с.“ ЕООД.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е несъмнено установено,
че услугата дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност
за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. възлиза на 55.38 лв.. Този
извод следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението
по съдебно-техническата експертиза /което в посочената част следва да бъде
кредитирано – чл. 202 ГПК/. При липса на доказателства за плащането на
задължението, следва, да се приеме, че от тази сума ответникът Г.Г. дължи 36,92 лв.,
а останалите ответници – всеки по 9,23 лв.
Съдът не обсъди наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилно присъдена лихва
за забава, защото искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло
отхвърлен. По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден. В конкретния случай няма основание за отмяна на първоинстанционното
решение в частта му за разноските, тъй като отговорността на ответника е
ангажирана по реда на чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в обем, който съответства на
резултата от въззивното производство.
По отношение на частната жалба:
С молба вх. № 5018061 от 03.02.2020г. ответниците
Г.Ц.Г., М.Г. Г.и Д.Г.Г.,
действащи чрез процесуалния си представител адв. Р.Р. от САК са подали молба,
съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските. В нея са изложили доводи, че след като не са солидарно отговорни по
уважените претенции на ищцовото дружество, то не
следва и солидарно да дължат разноските по делото в размер на 288.46 лв. По
изложените съображения са поискали от съда да отмени решението в частта за
разноските, като ги определи за всеки един от ответниците
съобразно дела му от задължението в уважената част от исковете.
С Определение №177394 от 15.08.2021г., постановено по гр.
д. № 37940/2017г. по описа на СРС, 151 състав съдът е оставил без уважение
искането на ответниците за изменение на решение № 312
от 03.01.2020г. по гр.д. № 37940/2017г. в частта за разноските. Срещу това
определение е подадена частна жалба от
тримата ответници на 31.08.2020г. В нея се излагат
съображения, че според обжалваното решение тримата ответници
не отговарят солидарно за задълженията, предмет на исковото производство. По
тази причина следва отговорността им за разноски също да не е в условията на
солидарност. С диспозитива на обжалваното решение
тримата обаче са осъдени да заплатят една обща сума като разноски, без да е
определен делът на всеки един от тях
спрямо общото задължение. Според жалбоподателите при издаването на
изпълнителния титул ще се породи неяснота относно размера на задължението на
всеки един то тях към ищцовото дружество - дали дължат поравно- всеки по 1/3 ид. част или дължат съобразно дела си в претендираното
задължение. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, в което разноските в
първоинстанционното производство да бъдат присъдени
съобразно отговорността на всеки един от
ответниците по делото.
След преценка на
фактите по делото, съдът намира, че частната жалба е подадена от надлежни
страни и в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Предмет
на исковата претенция от страна на ищеца – „Т.С.“ ЕАД е осъждане на тримата ответници за заплащане на цената на доставена ,но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно с
таксата за услугата дялово разпределение за същия период, дължима за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, аб. № 087954. По делото е
несъмнено установено, че тримата ответници са
съсобственици на посочения имот и отговарят за задължението в условията на разделност при следните квоти: съответно 4/6 за Г.Ц.
Гавраилов, и по 1/6 за останалите двама ответници.
С
оглед изхода на делото тримата са осъдени да заплатят сторените от ищцовото дружество съдебни разноски в общ размер на 288.46
лв. Присъдената сума следва да бъде разпределена между тримата с оглед дела им
в общото задължение. При което ответникът Г.Ц.Г. ще дължи на ищцовото дружество сумата от 192.30лв., а останалите двама ответници - М.Г. Г.и Д.Г.Г. по 48.08 лв., всеки един от тях.
По
изложените съображения, съдът счита, че следва да бъде отменено Определение №177394
от 15.08.2021г., постановено по гр. д. № 37940/2017г. по описа на СРС, 151
състав за изменение на решение № 312 от 03.01.2020г. по гр.д. № 37940/2017г. в
частта за разноските, като присъдените в поза на ищеца разноски следва да бъдат
разпределени между тримата ответници съобразно
отговорността на всеки един от тях.
Предвид
изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането на отметниците по чл. 248, ал. 1 ГПК – уважено.
По отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора
жалбоподателите нямат право на разноски. Разноски на въззиваемия
за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като същият не е
подал отговор на въззивната жалба, не е бил
представляван в съдебно заседание, а само е подал бланкова молба за отхвърляне
на въззивната жалба.
На основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК Решението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 312 от 03.01.2020г. по гр.д. № 37940/2017г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 151-ви състав в обжалваната осъдителна
част.
ОТМЕНЯ Определение №177394
от 15.08.2021г., постановено по гр. д. № 37940/2017г. по описа на СРС, 151
състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК,
с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за
разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 312 от 03.01.2020г.
по гр.д. № 37940/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151-ви
състав в частта, в която Г.Ц.Г., ЕГН **********, с
адрес ***; М.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** и Д. Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 288.46 лв. разноски, като
ОСЪЖДА
ответника Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***;
да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 192.30лв. разноски в
първонистанционното производство; ответника М.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 48.08лв. разноски в първонистанционното
производство и ответника Д. Г.Г., ЕГН **********, с
адрес *** заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 48.08лв. разноски в първонистанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“
ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.