Р Е Ш Е Н И Е №
261313
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16580 по описа на
съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против И.Б.И., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл.
86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 555,08 лв.- главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в ***
за период от 18.12.2017 г. до 17.08.2018
г., ведно
със законна лихва върху посочената
сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер от 63,26 лв. - мораторна лихва към главницата за
периода от 28.02.2018 г. до 31.07.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13764 по описа
за 2019 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно
– деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 18.12.2017 г. до 17.08.2018 г. по партидата на
ответника има натрупани задължения към „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД
- гр. П., за предоставени от експлоатационното дружество
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 555,08 лв. -
главница, както и мораторна лихва към главницата в размер на 63,26 лв. - за
периода от 28.02.2018 г. до 31.07.2019г.за обект на потребление, находящ се в ***. За потребените за посочения период количества
вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.
Съгласно чл.
198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ,
като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *** за водоснабдения
имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се сочи, че
се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Посочва, че в имота на потребителя има монтирано едно измервателно
устройство с номер в картотеката на дружеството ***. Твърди се, че имотът е
водоснабден със сондаж, като водомерът измерва количеството вода, потребени от
ответника. Посочва се, че в карнетата, приложена по делото, са поставени
подписи на ответника, респективно на негов представител. Ищецът посочва, че
на 15.05.2018 г. е връчил на ***та на
ответника Покана за доброволно плащане и поради липса на такова е постановена
Заповед от 25.06.2018 г. за спиране на водоподаването, като същото е прекъснато
на 26.07.2018 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по
партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Заповедта е връчена на длъжника, като е постъпило възражение
против нея в срок и са дадени указания за предявяване на иск.
С оглед изложеното се моли
предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.
Ответникът, чрез процесуалния
си представител, в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който
се оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва дължимостта на претендираните суми.
Твърди, че ответното дружество не е отчитало регулярно показанията на водомера
и не са издавани ежемесечни фактури за дължими суми, като не е налице и реално
потребление, нито доставка на питейна вода и отведена канална вода в
претендираните обеми. Посочва се, че видно от представения карнет водомерът е
монтиран на 13.02.2018 г., а претенцията касае периода от преди монтирането му.
Оспорва се обстоятелството, че ответното дружество е доставило соченото
количество питейна вода и отведена канална вода, тъй като имотът е водоснабден
с хидрофор, като хидрофорната уредба не е свързана към ВиК инсталация.
Собственият водоизточник на ответника се сочи, че е изграден през 2007 г. ,
като не оспорва обстоятелството, че водоснабдяването е прекъснато. Посочва се,
че съгласно чл. 23 от Закона за водите собственикът на земята е и собственик и
на водите и водните обекти в имота, а съгласно чл. 24, т. 6 от Закона за водите
частна собственост са кладенците в собствения недвижим имот. Цитират се и
законови разпоредби, уреждащи безвъзмездното водовземане на собственици и
ползватели в границите на населените места и селищни образувания. Оспорва се и
доказателствената стойност на представените карнети. Моли се исковете да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й.
В случая ответникът не оспорва, че е собственик и
ползвател на описания в исковата молба имот.
Не се оспорва и обстоятелството, че процесният имот е
водоснабден чрез собствен водоизточник, като това е отразено и в исковата
молба. В приетите по делото, като
писмени доказателства фактури е отразено изрично, че начислените във фактурите
суми са за следните предоставени от ответника услуги, а именно: канал и
пречистване.
Във фактура от 18.12.2017 г. е отразена насичлена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 01.12.2017 г. до 18.12.2017 г. в общ
размер от 389,66 лв.
Във фактура от 19.03.2018 г. е отразена начислена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 13.02.2018 г. до 14.03.2018 г. в общ
размер от 29,06 лв.
Във фактура от 23.04.2018 г. е отразена начислена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 14.03.2018 г. до 17.04.2018 г. в общ
размер от 33,54 лв.
Във фактура от 16.05.2018 г. е отразена начислена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 17.04.2018 г. до 14.05.2018 г. в общ
размер от 26,82 лв.
Във фактура от 19.06.2018 г. е отразена начислена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 14.05.2018 г. до 14.06.2018 г. в общ
размер от 32,04 лв.
Във фактура от 18.07.2018 г. е отразена начислена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 14.06.2018 г. до 13.07.2018 г. в общ
размер от 23,84 лв.
Във фактура от 17.08.2018 г. е отразена начислена сума за
услугите канал и пречистване за периода от 13.07.2018 г. до 14.08.2018 г. в общ
размер от 20,12 лв.
В справка за неплатени задължения е отразено, че за
периода от 18.12.2017 г. до 31.07.2019 г. е начислана обща сума в размер от
555,08 лв. и лихва в размер от 63,26 лв.
В справка за водомерите на абонат И.Б.И. са отразени два
водомера, а именно: *** и *** – сондаж. Описаните по – горе фактури отразяват
начислени суми по отчети на втория водоморер с № ***.
На 15.04.2018 г. на Н.С. – *** на ответника е връчена
покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество. В поканата е отразено,
че ответникът има текущи задължения в размер на 421,21 лв. Предоставен е 15
дневен срок за доброволно плащане.
На 25.06.2018 г. е постановена заповед от управителя на
ищцовото дружество за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на
ответника, като заповедта е връчена на 12.07.2018 г. и прекъсването е извършено
на 26.07.2018 г. посредством Багер/прекъсване на каналното отклонение.
В приетата по делото като писмено доказателство карнета
са отразени снети показания от водомер с № *** на 15.03.2018 г.- 0-39 и
състояние –„1”, на 07.04.2018 г. -45, на 05.05.2018 г.- 36, на 05.06.2018 г.-
43, VІІ. 2018 г. – 32, VІІІ.2018 г.- 27 и без показание от ІХ.2018 г. и с
отразяване на цифра „6”. В полето забележка са налице подписи срещу отчетените
показания, като показанията отговарят на отразеното във фактурите, издадени за
периода от март 2018 г. до август 2018 г.
От приетото по делото като писмено доказателство писмо от
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” се установява, че И.И. не е
подавал лично заявление за регистрация на водовземно съоръжение за задоволяване
на собствените потребности от вода, изградено в имота на ***.
От приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че
водоснабдяването за питейно – битови нужди в имота на ответника по
делото към момента на огледа -12.03.2020 г. се извършва изцяло от изградения
сондаж, посредством монтираната хидрофорна уредба и сградна водопроводна
инсталация. Отвеждането на отпадните води до прекъсването на 26.07.2018 г. на
канализационното отклонение, с изпълнението на Заповед № ***г. на управителя на
ВиК ЕООД се е извършвало чрез заустване /свързване/ на канализационото
отклонение на имота към уличната канализация. Вещото лице посочва, че към
настоящия момент отпадните води в имота се отвеждат в септична яма, разположена
в малкото дворче, западно от къщата.
Отразено е, че към настоящия момент липсва монтирано измервателно
устройство, посредством което се измерват потребените количества вода от
сондажа. Вещото лице посочва, че му е представен демонтираният водомер от
нагнетателната тръба на помпата на хидрофора, като същият представлява
едноструен сух водомер за студена вода с ролково отчитане, като отразения в карнетния лист номер на водомер
съвпада с представения демонтиран такъв. Установява се, че водомерът е монтиран
на 13.02.2018 г. В констативно –
съобразителната част вещото лице посочва, че по твърдения на обитателите до поставяне на водомера изходното отверствие
на помпата на хидрофорната уредба на 13.02.2018 г. , инкасирането на отведената
и пречистена вода в имота по твърдение на обитателите в имота се е извършвало
по тарифа на база броя им – 9 човека по 5 куб.м. или 45 куб.м. на месец. Във фактура от
18.12.2017 г. обаче е отразена стойността от 543 куб.м. услуги по пречистване и
канал за периода от 01.12.2017 г. до 18.12.2017 г. В отговор на последния поставен въпрос вещото
лице посочва, че демонтираното измервателно устройство – горепосочения водомер
отговаря на изискванията на ЗИ и нормативната уредба към него и заповеди на
председателя на ДАМТН, тъй като същото е произведено 2016 г. и същата година е
извършена първоначална заводска метрологична проверка.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че
неплатената сума по партидата на И.И. по описаните в исковата молба
фактури за периода от 18.12.2017 г. до 17.08.2018 г. е в размер на 555,08 лв.,
а обезщетението за забава за периода от 28.02.2018 г. до 31.07.2019 г. е в
размер на 63,26 лв. Вещото лице установява, че описаните в исковата молба
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество,
спазени са изискванията на Закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от
ищцовото дружество към бюджета. За периода от 18.12.2017 г. до 17.08.2018 г. не
се установяват извършени плащания по партидата на И.Б.И. за погасяване на
задълженията си към „ВиК” ЕООД гр. П. Отразено е, че сумите по отделните
главници са изчислени съобразно приложените копия от карнети и съобразно
утвърдените от КЕВР цени на Ви К ЕООД, гр. П. и действащи през периода от м.
12.2017 г. до м. 08.2018 г. за пречистване и отвеждане на канална вода. В заключението вещото лице е посочило, че
ценита са за битови потребители и цената включва два компонентна за отвеждане
на канална води и за пречистване. В таблица
вещото лице е посочила и обезщетението за забава в размер на законната
лихва по всяка от главниците по описаните фактури за посочения в исковата молба
период на забава.
От разпита на свидетелката Н.С. – *** на ответника се
установява, че ползват вода за битови и питейни нужди от хидрофор, като
свидетелката не дава точни показания кога е поставена хидрофорната уредба.
Твърди, че това се е случило през 2018 г., а твърди, че от 4-5 години ползват
хидрофор. Твърди, че са сложили фидрофора след като им отрязали водата.
Посочва, че подписите на карнета са нейни.
Твърди, че откакто им отрязали водата не са плащали, а преди това тя или
брат й са плащали. За периода 2017 г. 2018 г. посочва, че в къщата са живели ***,
***, като къщата не е била необитаема.
Не си спомня кога е подписвала карнетите. Твърди, че като сложили
хидрофора от ВиК не са идвали. Посочва, че момчето от селото, което им е
отрязало водомерът е идвало, като са подписвали документ за отчитане на водата.
Показанията й са доста противоречиви, като опитите за установяване на момента
на поставяне на хидрофор са безуспешни, като се достига до още по – голямо
объркване. Свидетелката е категорична, че подписите в карнета са нейните и в
тази част съдът кредитира изцяло показанията й.
От разпита на свидетелката Й.К. – *** в ищцовото
дружество се установява, че е отчитала процесния имот за периода от декември
2017 г. до август 2018 г. Посочва, че редовно е отчитала водомера на сондажа,
като е имало отклонение отделно без сондаж, което е прекъснато и след като е
прекъснато ответникът сложил сондажа. Твърди, че това се е случило преди 2017
г., като водомерът на сондажа бил сложен, за да се отчита обратната вода. По
този водомер след 2017 г. се отчитала обратната вода. Посочва, че почти не е
виждала И.И., като на карнетите се подписвала Надка, като това обстоятелство не
се оспорва от св. С.. При предявяване на
карнетния лист пояснява, че код 1 е редовен, а код 6 означава, че е прекъснат,
както и че показанията са на втора графа, а разликите са на трета. Посочва, че
тя е отразявала данните, включително и поставяне на водомера на 13.02.2018 г.
Св. К. посочва, че отчитала показанията
за този имот 20 години, като ги е уведомявала за това, че имат да плащат
задължения, като те плащали на части, но в един момент спрели да плащат. След отбелязания код 6 свидетелката посочва,
че не е отчитала и обратна вода, защото потребителите били отведени в септична
яма.
Съгласно чл. 13 от действащите през процесния период общи
условия, когато потребителите имат изграден и ползват собствен (местен)
водоизточник, отпадъчните води, от който се включват в канализационната мрежа,
потребителите монтират за своя сметка на водоизточника или преди първата
ревизионна шахта измервателен уред, отчитащ количеството отпадни води. Съгласно
ал. 2 на чл. 13 в случаите, когато липсва измервателен уред или той не отговаря
на изискванията на ЗИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
количествата отпадъчни води от този водоизточник се определят като равни на
експлоатационния дебит по разрешително за водоползване на същия водоизточник.
В случая се установява, че на 13.02.2018 г. е монтиран водомер, който да
отчита отвеждане на каналните води, като на 26.07.2018 г. с багер е прекъснато
каналното отклонение. Не се установява при условията на пълно и главно
доказване по какъв начин е отчетено и остойностено количеството доставени
услуги по канал и пречистване за периода от 01.12.2017 г. до 18.12.2017 г. по
водомер с № *** при условие, че същият е монтиран на 13.02.2018 г. В приетия по
делото карнет са отразени показания на водомера, отчетени на 15.03.2018 г. и
предишни показания в размер на 39 кубика, като по делото не са представени доказателства
за отчетените показания преди тази дата, като с оглед датата на монтажа на
водомера, то не би могло тези показания да са отчетени именно от този водомер.
С оглед така изложеното съдът счита, че не се установява
по безспорен и категоричен начин, че за периода от 01.12.2017 г. до 18.12.2017
г. ищецът е доставил до имота на ответника, описаните във фактурата услуги на
обща стойност от 389,66 лв. Още повече, че видно от периода и вида на услугите
и последващите фактури, то не става ясно
поради каква причина фактурата отразява стойността на доставка услуги по канал
и пречистване за срок от 18 дни в общ обем от 543 куб.м., при условие, че в
следващите фактури и в приетия по делото като писмено доказателство карнет са
отбелязани услуги по пречистване и канал за месечен период в размер не повече
от 45 куб.м. на месец. На основание така
изложените доводи и доколкото решението не би могло да се основава на
предположения, а на безспорно установеното обстоятелство по доставка на
услугите за посочения период и в посочения размер, то исковата претенция за
призванане на установено, че се дължи главница в размер на 389,66 лв. за
периода от 01.12.2017 г. до 18.12.2017 г. следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана. С оглед
неоснователността на претецията за главница, то следва да се отхвърли и
претенцията за обезщетение за забава в размер от 48,60 лв. Съдът счита, че следва да се отхвърли и иска
за установяване на дължимост на главница за периода от 26.07.2018 г., когато е
демонтиран водомерът до 17.08.2018 г., както и искането за установяване на
дължимост на законна лихва за забава на отхвърлената главница.
По
отношение на претендираните суми за пречистване и канал, съгласно отразените в
карнет показания за периода от 13.02.2018 г. до
25.07.2018 г. съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на СТЕ и ССЕ, се установява основателността на
предявените претенции. Възраженията на
ответника, че не е доставено отразеното
количество вода е неоснователно, доколкото липсват както твърдения, така и
искания за установяване на дължимост на суми за доставка на питейна вода.
Претенциите на ищеца са с предмет доставка на услуги по отвеждане на канална
вода и пречистване. От приетото по делото заключение на съдебно – техническата
експертиза се установява, че демонтираният на 26.07.2018 г. е отговорял на
изискванията на Закона за измерванията и нормативната уредба към него. Относно
отразените в карнета показания на този водомер се установява от разпита на св. Н.С.,
че същата е положила подписи срещу показанията, поради и което възраженията на
ответника за недостоверност на отразените показания са неоснователни.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В чл. 32, ал. 11 от
Наредбата, приложима в настоящия случай, е предвидено, че когато потребителите ползват вода от собствени или
други водоизточници, от които отпадъчните води се включват в канализационната
мрежа, те монтират на тях водомерни възли за своя сметка. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредбата количеството отведени отпадъчни води се
отчита по показанията на средството за измерване, като в ал.4 е предвидено, че
количеството пречистени води е равно на количеството отведени отпадъчни води. В
заключението си вещото лице е посочило, че водомерът, посочен във фактурите и в
карнета е монтиран на изходното отверствие на помпата на хидрофора.
На основание гореизложените доводи, съдът счита, че се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е доставил до имота
на ответника услуги по чл. 5.2. от Наредбата, а именно: дейностите, свързани с отвеждане на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите чрез канализационни отклонения и
улични канализационни мрежи в урбанизираните територии и чрез отвеждащи
колектори, пречистване на отпадъчните води чрез пречиствателни станции или
пречиствателни съоръжения при необходимост и заустване на отпадъчните или
пречистените води във водоприемници при удовлетворяване на изискванията за
опазване на околната среда. Доставените количества от посочената услуга са отчетени
за периода от март 2018 г. до юли 2018 г. чрез водомер, който е отговарял на
всички изисквания на ЗИ и подзаконовите нормативни актове, а отчетените с този
водомер показанията са отразени в приетия карнет и са удостоверени с подпис на
представител на ответника – неговата ***, която е живяла в имота.
С
оглед горното съдът счита за основателна и доказана претенцията на ищеца за
установяване на дължимост на сумата от 165, 42 лв.- главница, представляваща
стойността на доставени услуги за отвеждане и пречистване на канални води за
периода от 13.02.2018 г. до 25.07.2018 г.
Следва да се уважи и претенцията за
обезщетение за забава на така установената главница в размер от 14,66
лв. за периода от 30.04.2018 г. до 31.07.2019 г.
Съдът
счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до датата на окончателното изплащане на главницата.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът е представил доказателства и
претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство, както
следва: 75 лв.- разноски за заповедното производство и сумата от общо 440 лв.-
разноски в исковото производство, от които сумата от 75 лв.- държавна такса, 15
лв.- депозит за свидетел, 250 лв.- депозити за вещи лице по допуснатите
експертизи. От така направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция следва в полза на
ищеца да се присъдят разноски в размер от 21,84 лв. – за заповедното
производство и 127,60 лв. за исковото производство.
Процесуалният
представител на ответника е представил списък по чл. 80 ГПК, като претендира
заплащане на адвокатски възнаграждания за осъществено процесуално
представителство по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в заповедното и исковото производство
в общ размер от 600 лв. – по 300 лв. за всяко от производствата. Съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция в полза на процесуалния представител на ответника следва да се
присъдят адвокатски възнаграждения в размер от по 212,63 лв. за всяко от
производствата.
С оглед горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Б.И., ЕГН **********,***
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата в размер на 165, 42 лв.- главница, представляваща стойността на
доставени услуги за отвеждане и пречистване на канални води за обект,
находящ се в *** за период от 13.02.2018
г. до 25.07.2018 г., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер от 14,66 лв. - мораторна лихва върху
установената главница за периода от 30.04.2018
г. до 31.07.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13764 по описа за 2019 г. на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против И.Б.И., ЕГН **********
искове за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 389,66 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *** за период от 18.12.2017 г. до 18.12.2017 г., както и за
периода от 26.07.2018 г. до 17.08.2018 г.,
ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер от 48,60 лв. -
мораторна лихва върху отхвърлената
главница за периода от 28.02.2018 г. до 31.07.2019г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
13764 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 да заплати на
адв. Е.Г.И.,*** адвокатски
възнаграждения по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на
отхвърлената претенция, както следва: сумата от 212, 63 лв.- възнаграждение за
представителство по ч.гр. д. №
13764/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 212,63 лв.- възнаграждение за
представителство по гр.д. № 16580/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН **********,*** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, съразмерно на уважената претенция, както
следва: по ч.гр. д. № 13764/2019 г. по описа на ПРС в размер от 21,84 лв. и по
гр.д. № 16580/2019 г. по описа на ПРС в размер на 127,60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ