РЕШЕНИЕ
№………/……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1057 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Б.Н., против решение № 414/24.03.2022 г. по н.а.х.д. № 424/2022г.
на ВРС, XXVIII с-в, с което
е отменено НП № 03-014099/06.10.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Весстрой-68“ ЕООД за нарушение на чл. 62 ал. 1 КТ
вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция по чл. 414 ал.
3 КТ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. С твърдения за допуснато от районния
съд нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, се иска
решението да бъде отменено от касационната инстанция и вместо него да се
постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното
постановление да се потвърди. Претендира се и за присъждането на сторените за двете
съдебни инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 29.09.2022 г. касаторът – директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касация – „Весстрой -
68“ ЕООД, редовно призован, също не се
представлява в заседанието от 29.09.2022 г.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210
ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.
211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на датата 30.03.2022 г. /л. 30 от н.а.х.д. № 424/2022 г. на ВРС/, а
касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е подадена на
08.04.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното
наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на
отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира следното по нейната основателност:
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 414 ал. 3 КТ на „Весстрой-68“ ЕООД за това, че като работодател дружеството е допуснало на датата 04.08.2021 г. работника П.З.З. да престира труд по заваряването на ауспуси в автосервиз в гр. Варна на ул. „Невен“ № 2, с определено място на работа на лицето, трудови функции на автомонтьор-заварчик, работно време от 8:30 ч. до 17:00 ч. и договорено дневно трудово възнаграждение, без преди това между страните по ТПО да е сключен писмен трудов договор.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че в АУАН и в НП не са описани всички
факти, относими към съставомерните признаци на административното нарушение. Изложил
е мотиви, че от фактическото му описание не става ясно дали са били налице
елементите на трудово правоотношение между наказаното дружество и лицето П.З.З.,
в която връзка е посочил, че от събраните писмени и гласни доказателства не
може да се изведе с категоричност извод, че между тях е било постигнато
съгласие по всички параметри на трудовото правоотношение. Според решаващия
делото съд такива факти не са описани и в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Поради това в решението е прието, че наказаното дружество
несъответно на приложимите разпоредби на
закона е било подведено под административно-наказателна отговорност за това, че
е допуснало да работа Захариев преди да е сключило с него писмен трудов договор.
Решението е постановено при
неправилна преценка на доказателствата и неправилна преценка на приложимите
материалноправни норми.
От обективна страна за
съставомерността на нарушението по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1
от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя при
наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение – изпълнявана
длъжност с присъщите й трудови функции, работно място, работно време, уговорено
трудово възнаграждение като полагането на труда се осъществява без наличието на
сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.
Противно на изложеното от Районен съд – Варна,
настоящата съдебна инстанция счита, че в случая са били налице всички съществени
елементи на трудовото правоотношение: изпълнявана длъжност, работно време,
работно място и трудово възнаграждение като този извод се потвърждава и от
приложената по административно-наказателната преписка декларация по чл. 402 от КТ, както и от извършения от въззивния съд в с. з. на 09.03.2022 г. разпит на
актосъставителката Д.Н.Д..
Действително, в т. 10 от декларацията е посочено, че
Захариев замества свой колега за 2 дни като заварчик на ауспуси, но това не
освобождава работодателя от отговорността да сключи с него писмен трудов
договор като се има предвид, че 68 ал. 1 от КТ, уреждайки срочните трудови договори,
в т. 3 изрично предвижда, че такива се сключват и за заместване на отсъстващ от
работа работник или служител. В случая е било установено, че З. е полагал труд
по заместване на отсъстващ работник, който е посочен в декларацията с двете си
имена – Д.С..
По отношение на
работното време отново от приложената по АНП декларация, попълнена в деня на
проверката, се установява, че трудът е престиран при условията на предварително
установено работно време – от 8:30 до 17:00 часа, като договореност е била
постигната и по отношение на работното място - стопанисван от дружеството автосервиз
в гр. Варна на „Невен“ № 2, където Захариев е следвало да изпълнява длъжността „заварчик“.
Същевременно направената съгласно т. 5 от декларацията договорка лицето да
получава дневно трудово възнаграждение за извършена работа е в пълна кореспонденция
с чл. 17 от приетата от МС Наредба за договаряне на работната заплата, според
която работната заплата по трудов договор и допълнителните трудови възнаграждения
могат да се определят за час, ден, седмица или месец в зависимост от характера
на изпълняваната работа и конкретните условия.
Доколкото при установената доказаност на съществените
елементи на трудовото правоотношение работникът е полагал труд на посочената в
НП дата без сключен преди това трудов договор в писмена форма, то
законосъобразен се явява изводът на АНО, че работодателят е нарушил чл. 62 ал.
1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ.
Посоченият
в декларацията по чл. 402 от КТ факт, потвърден и от актосъставителя при
разпита му в с. з. на 09.03.2022 г., че декларацията не е попълнена лично от З.,
а от съпругата на управителя на дружеството, но е изцяло съгласно дадените от
него по време на проверката обяснения пред контролните органи от Дирекция “Инспекция
по труда“, не опорочава нейното доказателствено
значение като се има предвид, че нито в
рамките на АНП, нито пред съда наказаното ЮЛ е оспорило документа на това основание.
Допълнително, макар и косвено доказателство, в подкрепа на извода за наличието на трудово правоотношение между „Весстрой-66“ ЕООД и лицето П.З.З. е и подписаният по-късно същия месец август 2021 г. писмен трудов договор между страните, по силата на който Захариев е приел да изпълнява при работодателя „Весстрой-68“ ЕООД същата длъжност „автомонтьор-заварчик“.
Като не е съобразил всичко това и е приел за недоказано в случая извършеното нарушение на чл. 62 ал. 1 КТ вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ и е отменил на това основание наложеното за него административно наказание по чл. 414 ал. 3 КТ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени по реда на касационния контрол.
Тъй като в НП не са изложени мотиви защо АНО приема, че имуществената санкция следва да се наложи в случая над предвидения в чл. 414 ал. 3 КТ минимум от 1500 лв. и същевременно в административнонаказателната преписка не са налични данни, които да обусловят по смисъла на чл. 27 ал. 3 предл. второ от ЗАНН налагането на по-тежко по размера си наказание, касационната инстанция намира, че след отмяната на въззивното решение, решавайки делото по същество, следва да измени наказателното постановление като намали до предвидения в чл. 414 ал. 3 КТ минимум от 1500 лв. размера на наложената на „Весстрой-68“ ЕООД имуществена санкция за нарушаването на чл. 62 ал. 1 КТ вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ.
Предвид крайния изход на спора, според който е доказано наличието на основание за ангажирането с НП на административно-наказателната отговорност на „Весстрой-68“ ЕООД, е основателно и изрично заявеното в касационната жалба искане на процесуалния представител на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 63д ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП. Като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че на ответната по касация страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80 /осемдесет/ лева за всяка инстанция или общо 160 лв.
Воден от изложеното и на основание
чл. 221 ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 414/24.03.2022 г. по н.а.х.д. № 424/2022г.
на ВРС, XXVIII с-в, с което
е отменено НП № 03-014099/06.10.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Весстрой-68“ ЕООД за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр.
чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 КТ е наложената имуществена санкция по чл. 414 ал. 3 КТ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и наместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-014099/06.10.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като
намалява от 5000 /пет хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева размера на
наложената на „Весстрой-68“ ЕООД имуществена санкция по чл. 414 ал. 3 КТ за
извършено от дружеството нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал.
1 КТ.
ОСЪЖДА „Весстрой-68“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160,00 /сто и
шестдесет/ лева за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/