№ 237
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
ИВ.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. ХР.а
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20213100502099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№
2685/09.07.2021г от Община Девня срещу решението на РС-Девня № 89/15.06.2021г по
гр.д.№ 919/2020г, с което е уважен предявеният положителен установителен иск за
собственост, като е прието по отношение на Общината, че ищцата Д. Т. Д. ЕГН
********** е собственик на основание давностно владение на сл.имоти в землището на
гр.Девня, обл.Варна, а именно: ПИ с идентиф.№ 20482.188.92 по КК и КР, одобрени със
Заповед №РД-18-85/17.09.2008г на Изп.директор на АГКК м-ст "Фазанарията" с площ от
752кв.м., трайно предназначение на територията[1]земеделска, начин на трайно ползване-
лозе; № по предх.план 188092, при съседи: имоти с идентиф.№№ 20482.188.93,
20482.188.121, 20482.188.91, 20482.188.99, и
ПИ с идентиф.№ 20482.188.95 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г на
Изп.дир.АГКК, в м-ст"Фазанарията" с площ от 267кв.м., трайно предназначение на
територията[1]- земеделска, начин на трайно ползване - лозе; № по предх.план няма; при
съседи: имоти с идентиф.№№: 20482.280.90, 20482.280.89, 20482.188.96, 20482.188.94,
20482.188.93;
ОСЪДЕНА е Община Девня ЕИК ********* да заплати на Д. Т. Д. ЕГН ********** от
гр.Девня ул."Д." № 6 сумата от 800лв - разноски по делото.
1
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Излага подробни доводи за следното:
РС-Девня не бил анализирал обективно и правилно приложното поле на хипотезите
на чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ.
Поддържа се твърдението, че Община Девня е собственик на спорните имоти, тъй
като същите попадат в разпоредбата на чл.10 от ЗСПЗЗ и са включени в списъците на земи -
общинска собственост по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, за което са представени доказателства по
делото, а това се установявало и от констатациите на в.лице - спорните имоти попадали в
разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ и за това не било нужно земите да са били включвани в ТКЗС,
ДЗС, АПК или друга сродна организация или да са били отнемани или одържавявани в
някоя от хипотезите на разпоредбата, като приложението на ал.7 от чл.10 на ЗСПЗЗ не
предвиждало подобно отнемане.
Видно от протокол от 18.10.1996г на Комисия, назначена със Заповед №
240/15.10.1996г на Кмета на Община Девня било, че м-ст „Фазанарията" представлявала
територия, попадаща в зоната за земеделско ползване „Дъга".
От протокол № 21/15.02.2000г на ПК-Девня било видно, че кадастралният номер на
масива, който обхващал м-ст „Фазанарията", в която се твърди да попадат процесните
имоти, бил под номер 31 и този масив бил включен към т.2 от Протокола. Съгласно същия
се установявало, че земя /масив 31/ бил включен към имотите, границите върху които
собствеността се възстановявала в съществуващи на терена стари запазени граници, в това
число по чл.10 ал.5, ал.6, ал.7 и ал.9 от ЗСПЗЗ.
В публикуваното в ДВ бр.100/8.12.2000г съобщение от ПК-Девня било обявено на
собствениците на земеделски земи за изработените карта и регистър на имотите в
съществуващи стари реални граници и карта и регистър на имотите във възстановими стари
реални граници за землището на Девня.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земед.земя, останала
след възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи
и възстановими стари реални граници /която е част от КВС/ земите стават общинска
собственост. Съгласно чл.45в ал.2 от ППЗСПЗЗ Общ. сл-ба по земеделие /ОСЗ/ предоставя
на Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към КВС по начин
на възстановяване на земите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп на Комисията до КВС
в частта за имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. От тази норма следва, че определянето на тези
имоти се извършва въз основа на данните от влязлата в сила КВС и Регистърът на имотите
към нея. Това, че предоставените данни в тази процедура са от влязлата в сила КВС, е така и
предвид трайната практика на ВАС, според която, в производството по определяне на
земите по чл.19 ЗСПЗЗ, административният орган, т.е. Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, не
може да прекроява влязлата в сила КВС - не могат да се разместват границите на имотите,
2
нито да се извършват поправки на явни фактически грешки, допуснати в КВС, точно защото
е влязла в сила.
В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в
закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост.
Процесните имоти са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото са били
включени в одобрената Карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и в
Регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите - по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ,
което е видно от Протоколно решение № 4/04.02.2009г на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ
и приложенията към него.
По отношение на такъв имот, който попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ
правото на собственост не може да бъде придобито по давност, тъй като с разпоредбата на
чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ изрично е указано, че по отношение на имоти, правото на собственост
върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, изтеклата придобивна давност не се зачита и
такава започва да тече от 22.11.1997г, като съгл.§1 от ПЗР на ЗИД на ЗС, императивно е
предвидено, че давността за придобИВ.е на общински имоти спира да тече.
На следващо място. Общината може да придобие по давност земеделска земя, която е
останала след възстановяването на собствеността, щом като изтече 10-годишен срок от
влизане в сила Плана за земеразделяне или на одобрената карта на съществуващи или
възстановими стари реални граници, т.е. след изтичане на 10 години от завършване на
адм.процедура по възстановяването на собствеността на всички подлежащи на
възстановяване земеделски земи в дадена местност. В този смисъл е решение №
584/25.09.2009г на ВКС I ГО по гр.д.№ 2949/2008г постановено по реда на чл.290 ГПК.
РС е приел, че давност по отношение на спорните имоти е започнала да тече от
влизане в сила на Плана за земеразделяне през м.12.2000г, което счита за неправилно,
предвид гореописаните съображения и поради факта, че съдът не приема процедурата по
чл.19 ЗСПЗЗ за легитимна, а приема Плана за земеразделяне по същата.
Дори да се приеме, че давност е започнала да тече по отношение на двата спорни
имота от него момент /м.12.2000г/, то не ставало ясно в чия полза е текла, тъй като от
доказателствата по делото /у-е за н-ци № 312/25.09.2020г е видно, че Т. Ст.ЗЛ. е починал на
15.09.1995г/, т.е. към момента на смъртта му давността не е била започнала да тече. А
според твърдяното в ИМ от 1979г бащата на ищцата владеел имотите до смъртта си през
1995г и след това – от самата ищца. От това следва, че ищцата чрез главно и пълно
доказване следва да установи тези факти, което не е било сторено.
Счита за неоснователни изводите на РС за доказаност на давностното владение въз
основа на свидетелски показания, че били брани плодове от имотите и нищо повече. Тъкмо
обратното, от гласните доказателства е установено, че спорните имоти не са били владени
непрекъснато от ищцата или от нейния баща. Обирането на плодове от овощни дървета по
своята същност не представлява владение на имот с цел своене, а и не се установява /ако е
3
имало такова/ да е било непрекъснато. Тъкмо обратното. Няма никакви доказателства за
своенето на имотите от страна нито на Т. ЗЛ., нито от дъщеря му – ищцата. Не са
представени доказателства за заплащани данъци, ток, вода или други, които косвено да
подкрепят твърденията на ищцата. Установява се по делото, че ищцата е напускала
територията на Р България за различни периоди от време, като най-дългият й предстой в
чужбина е бил около 11 месеца – по нейни обяснения в о.с.з. на 19.05.2021 и това явно
сочело, че владението е било прекъсвано за период повече от 6 месец. А това, съгл.чл.81 ЗС,
означава, че започва да тече нов срок и изтеклия такъв не се зачита.
На сл.място сочи, че придобивна давност може да тече само върху вече
възстановените земед.земи, като се позовава на практика на ВКС. По смисъла на чл.5 ал.2
ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече давностният срок за земите, попадащи
в терен по §4 ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за
възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обектът на
собственост, е бил надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален
административен акт /в този см. са решения на ВКС №№ 204/ 15.07.2011г по 99/2011г ; №
112/05.03.2010г по гр.д.№ 981/2009г; 547/12.01.2011г по гр.д.№ 660/2010г и др./. От
изложеното следвало, че давността ще започне да тече от момента на издаване на заповед на
кмета, а в настоящия случай такава заповед липсва и затова се приема, че реституционната
процедура не е завършена. С издаването на окончателен административен акт приключва
производството по ЗСПЗЗ и от него момент на правоимащите по чл.10 ЗСПЗЗ може да бъде
противопоставено възражение за придобивна давност. До този момент, дори да има
установена фактическа власт върху имот отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ, изтеклата
давност не се зачита, съгл.чл.5 ал.2 ЗВСОНИ /в този см. Решение № 61/14.02 2012г по гр.д.
№ 562/2011г на ВКС/.
Имотите са били извън регулационните граници на населеното място и са подлежали
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и затова е приложима разпоредбата на чл.19 ал.1
ЗСПЗЗ. За такива земи - общинска собственост е налице забрана на закона за придобИВ.ето
им по давност. Съгласно чл.7 от ЗОС земите от общинския поземлен фонд и горските
територии не могат да се придобиват по давност. От друга, липсва индивидуализация на
земята като конкретен и обособен обект за периода на твърдяното владение и затова не биха
могли да бъдат обект на давностно владение.
В гласните доказателства на ищцовата страна се установяват съществени
противоречия, както по отношение вида на спорните имоти, така и за евентуално полаганите
грижи за тях от страна на ищцата и за осъществяваната от нея фактическа власт.
Свидетелските показания са в противоречие с писмените доказателства и заключението по
СТЕ. Така напр.двамата свидетели са заявили, че в имот 188.92 имало дръвчета, цветя и
асми, като от КП от 22.01.2021 заедно с 4бр снимки към него, е видно, че имотът е
необработваем и пустеещ, а при повторната експертиза, проведена през м.април 2021, в.лице
е констатирало, че имотът бил окосен и разчистен, като нямало овощни дръвчета, лози и
др.трайни насаждения. Очевидно разчистването е било с цел да се създаде впечатление, че
4
някой се грижел за мястото. Счита показанията, дадени от свид.М.Л., за неверни и
необективни, тъй като от представеното по делото решение на РС-Девня № 43/12.03.20013
по гр.д.№ 1048/2012 е видно ,че лицето е водило дело срещу Община Девня за собственост,
като придобивното основание е сочено давностно владение на имот от 907кв.м., за който е
прието, че е част от имота – предмет на договора за покупко-продажба от 1979г и за който в
настоящото производство се спори. В тази връзка счита, че свидетелят е заинтересован от
изхода на спора по делото, доколкото само е водило дела срещу Община Девня, и затова
моли да не бъде давана вярна на показанията му.
По отношение на имот ...188.95 свид.Ив.Б. е заявил, че имотът бил неподдържан
отпреди 2015г и че там имало плодни дръвчета и лози.
В повторната СТЕ в.лице е констатирало, че този имот...188. 95 не можел да се
идентифицира като част от имота по въпросния договор за покупко-продажба от 1979г и че
за същия не се откриват никакви данни и по двата плана - от 1989г и от 1996г, в разписните
листи към тях да е бил вписан Т. ЗЛ.. Затова е неясно откъде съдът извежда заключението
си, че същият имот бил придобит по давност от ищцата. Освен, липсата на писмени
доказателства, липсват и гласни такива, които да установяват осъществяваното от ищцата
владение.
В настоящия случай спорният имот с идентиф.№ ...188.92 е бил предоставен от
Общината за ползване на наследодателя на ищцата, като същата не е доказала да са
придобили имота на оригинерно или деривативно основание.
Съгл.чл.79 ал.1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е
основание за придобИВ.е на правото на собственост върху недвижим имот, доколкото не е
налице изрична законова забрана за това.
Няма доказателства за промяна предназначението на имотите - от земеделски в
селищни. През целия период на твърдяна фактическа власт от страна на ищцата, имотът е
бил ползван за лозе, като в случая намира приложение разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,
според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита.
След като имотът е бил предоставен на наследодателя на ищцата за ползване от
общината и поради липсата на доказателства, че той е принадлежал на друго юридическо
или физическо лице, от което Т. ЗЛ. да го е придобил, следва, че е станал общинска
собственост на осн.чл.19 ЗСПЗЗ
Към момента на установяване на фактическа власт върху имота е действала
установената в чл.86 ЗС забрана за придобИВ.е по давност на държавни и общински имоти.
След отпадане на забраната за придобИВ.е по давност на имоти - частна държавна и
общинска собственост, съгл.чл.86 ЗС в ред.ДВ бр.ЗЗ/19.04.1996г„ в сила от 1.06.1996г,
намира приложение нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997г. Считано от
22.11.1997г до 1.06.2006г, когато нормативно е спрян срокът на придобивната давност, а
впоследствие продължаван съгл.§1 от ЗД ЗС /ДВ бр.46/6.06.2006/, не е изтекъл 10-годишен
5
давностен срок по чл.79 ал.1 ЗС, необходим да се придобие правото на собственост.
Държане на имота от наследодателя на ищцата, каквото е ползването, принципно
няма характеристиките на владение и затова не може да се направи изводът за своене на
имота за себе си, като, освен това, до изменението на чл.86 ЗС е налице законова забрана за
придобИВ.е по давност.
Ето защо счита, че към датата на подаване на ИМ ищцата не е могла да придобие
процесния имот по силата на давностно владение и в двата случая: било ако той е подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, било ако не е подлежал на възстановяване и затова е
станал общинска собственост, на осн.чл.19 ЗСПЗЗ, като се позовава на право на собственост
и на осн.чл.25 ЗСПЗЗ. В последната хипотеза общината придобива правото на собственост
върху имоти, които не принадлежат на граждани, юридически лица или държавата. Това са
имоти, за които липсват каквито и да било данни за собственост. В тази връзка, ако
процесните имоти не са били заявени за възстановяване от някого, то те са станали
общинска собственост и затова за тях важи забраната за придобИВ.е по давност,
предвидена в § 1 от ДР на ЗС. Тази забрана дерогира приложението на чл.5 ал.2 ЗСПЗЗ и
определя кои имоти са включени в обхвата на чл.19 ЗСПЗЗ.
Ищцата не е доказала владение на двата имота непрекъснато и необезпокоявано, явно
и в продължение на 10 години.
Ето защо моли за уважаване на жалбата и за отмяна решението на ДРС, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на предявените положителни установителни
искове по чл.124 ал.1 ГПК по отношение на двата имота - ....188.92 и ....188.95
Моли за присъждане сторените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор срещу в.ж. вх.№
3252/10.08.2021г. от Д. Т. Д. , в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване. ВРС правилно е анализирал събраните и приети по делото гласни и писмени
доказателства и правилно е изяснил фактическата обстановка. Жалбата е неоснователна, за
което излага подробни доводи, както следва:
Процесните имоти представляват лозя и тези лозя се владеели и ползвали
добросъвестно с грижата на добър стопанин; същите били оградени, а в единия имало
построена вила.
При постановяване на решението РС правилно е преценил, че имотите били владяни
от Т. Ст.ЗЛ. - баща на ищцата Д.Т.. След неговата смърт имотите били владяни от ищцата и
нейната майка .
Имотите били закупени от Т. Ст.ЗЛ. и Лалю Хр.Л. през 1979г. Представила е договор
за покупко- продажба, в който е описано, че Н. Г. Дикова продава 2000кв.м лозе за сумата от
600лв. Лозето се намирало в м-стта „Комлука“.
След влизане в сила на Плана за земеразделяне на гр.Девня местността „Комлука„
6
попадала в обединената местност „Фазанарията".
Според заключението на в.лице Р.П. процесните имоти попадали в зона за земеделско
ползване, предоставена на физически лица, поради невъзможност за машинна обработка в
блок на ТКЗС. Имотите не били внасяни никога в ТКЗС, а щом това е било така, то и не
биха могли да бъдат включени във фонда на земи, подлежащи на възстановяване, по чл.19
ЗСПЗЗ. В този фонд се включват само земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
В КП на гр.Девня от 1989г в имот с № ...92 е била нанесена сграда като „масивна",
който факт се установявал и от свидетелските показания. Всички свидетели установявали, че
имотите били владени единствено и само от ответницата и от нейните родители. Счита
свидетелските показания за точни, ясни, последователни непротиворечиви на писмените
доказателства.
Придобивното основание е договор за покупко-продажба на недв.имот от
17.02.1979г, в който имотът бил закупен в съсобственост и след това бил поделен между
съделителите през 1980г. Началният момент на фактическото владение бил определен от
1980г, което продължавало и до ден днешен.
Правото на собственост е субективно материално право, което дава право на
титуляра му пълна фактическа власт.
При позоваване на придобивна давност следва да се посочи началната и крайната
дата на упражняване на владение.
В съдебното производство било доказано по безспорен и категоричен начин, че Д.Т.
била владяла имотите само за себе си. Доказало се кои точно имоти е владяла, като са
посочени граници, площ и местности и от кога ги е владяла за себе си. Доказано било, че
оставените в наследство лозя се обработвали с личен труд и наемане на работници, като им
било заплащано и даван паричен надник.
Моли за потвърждаване решението на ДРС.
В обстоятелствената част на исковата си молба Д. Т. Д., род.1969г, излага, че
първоначално баща й Т. ЗЛ., а след неговата смърт, ищцата владеела имотите заедно с
построена в тях през 1985г вила, необезпокоявано повече от 10г, считано от датата на
продажбата от 17.02.1979г и затова е придобила същите по давност.
Излага, че в договора за покупко-продажба имотът бил записан в м-ст“Комлука“ в
кв.“Повеляново“.
С влизане в сила Плана за земеразделяне на гр.Девня със Заповед № РД-18-
85/17.09.2008г м-стта“Комлука“ е преименована в м-ст“Фазанарията.
Твърди се, че за имотите Община Девня издала АОС, с което й оспорва правото на
собственост.
Затова предявява положителните установителни искове с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК
да се признае за установено по отношение на Община Девня, че ищцата е собственик по
силата на придобивна давност, считано от 1979г на сл.имоти:
7
1/ Имот с идентиф.№ 20482.188.92 в гр.Девня, общ.Девня, обл.Варна, м-ст
„Фазанарията„ с площ от 752кв.м., трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване лозе, категория на земята 7-ма; в същото се намира постройка с
площ от 35кв.м. на едни етаж, за която се твърди да е масивна; както и
2/ Имот с идентиф.№ 20482.188.95 в гр.Девня, общ.Девня, обл.Варна, м-ст
„Фазанарията„ с площ от 267кв.м., трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване лозе, категория на земята 7-ма
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ОБЩИНА ДЕВНЯ е подала писмен
отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва и представения договор за продажба от 17.02.1979г като съставен за целите
на производството.
Оспорва упоменатата в договора като продавач Н.Г.Д. да е била собственик на
продавания имот, както и че посочената в договора м-ст „Комлука„ съвпадала и била
идентична с м-ст „Фазанарията„ .
Излага, че не били представени доказателства за делба и разпределение между
купувачите по договора за продажба от 17.02.1970г Лалю Л. и Т. ЗЛ..
Твърди, че Община Девня е собственик на процесните имоти на осн.чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ
и чл.25 ЗСПЗЗ.
Имот с идентиф.20482.188.92 бил предоставен за ползване на наследодателя на
ищцата съгласно отбелязано в разписни листи към плана от 1989г и 1996г.
Ето защо моли за отхвърлянето на предявените установителни искове за собственост.
Така предявеният положителен установителен иск за собственост намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства,
приема от фактическа страна:
По делото е представен частен писмен договор за покупко-продажба с дата
17.02.1979г, от чието съдържание се установява, че Н.Г.Д. продава на Т. СТ. ЗЛ. и Л.Х.Л.
недв.имот – ЛОЗЕ от 2000кв.м. в м-стта“Комлука“ с граници : изток–път; юг-Кичка ЗЛ.а
Г.а; север-Г. ИВ.ов и запад Петър Стоянов, за сумата от 2000лв, изплатени от купувачите.
Посочено е и че от деня на подписването на договора купувачите влизат във владение на
имота.
От приетите по делото у-я за н-ци на Т. СТ. ЗЛ., СТ.СТ. ЗЛ.а и СТ. Т.ов ЗЛ. е видно, че
Т. СТ. ЗЛ. е починал на 17.09.1995г, съпругата му СТ.СТ. ЗЛ.а е починала на 25.07.2020г, и
синът им СТ. Т.ов ЗЛ. е починал на 24.02.2008г, и затова единствен наследник понастоящем
е останала ищцата Д. Т. Д., род.1969г.
Представени са скици и удостоверения за характеристики на поземлени имоти в
земеделска територия и данъчна оценка на процесните имоти с идентиф.№№ 20482.188.92 и
8
20482.188.95, както и 6бр приходни квитанции от 14.02.2020г до 11.08.2020г и от
15.09.2020г за заплатен данък недвижим имот и такса битови отпадъци.
От ответната страна Община Девня са представени заверени копия от следните
писмени документи:
С Протокол от 18.10.1996г на Комисия, назначена със Заповед № 240/15.10.1996г на
Кмета на Община Девня е приела окончателно завършена работа по обект „попълване на КП
на зони за земеделско ползване: ЗЗП„Лозята„ /Изгрев/, ЗЗП„Дъга„, включваща “Фазана
рията“, „Равнишка“ и „Бели рид“, и цифров модел в землището на гр.Девня /л.74-76-I/,
С Протокол № 21/15.02.2000г на ПК-Девня са установени границите на териториите по
чл.18г, по които се възстановява собствеността на земите в землището на гр.Девня /л.72-I/.
От него е видно, че
- територия, върху които собствеността се възстановява по реда на §4 от ЗСПЗЗ – няма;
-териториите, върху които собствеността се възстановява в съществуващи на терена стари
запазени граници, в т.ч. по чл.10 ал.6, 7 и ал.9 ЗСПЗЗ;
– териториите, върху които собствеността се възстановява във възста новими на терена
стари граници;
- териториите, върху които собствеността се възстановява с план за земераделяне.
От представеното копие от 1-ва и 33-та стр. от Официалния раздел на ДВ
бр.100/8.12.2000г е видно публикуваното съобщение на ПК-Девня за изработени карта и
регистър на имотите в съществуващи стари реални граници, както и карта и регистър на
имотите във възстановими реални граници в землището на Община Девня /л.71-72-I/.
Окончателният План за земеразделяне е обнародван в ДВ бр.38/9.05.2000г. По силата
на същия се възстановява правото на собственост в нови реални граници.
С Протоколно решение №4/4.02.2009г на Комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ при ОСЗ-
Суворово, офис Девня за определяне имотите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, вкл.
придобити преди влизането в сила на ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ бр.13/2007/ - л.62-I. В
Приложение 1 към Раздел I т.1 от същото портоколно решение /л.67-I/ е посочено, че със
Заповед № РД 18-85/17.09.2008 на СГКК-Варна са одобрени КК и КР към нея за имотите в
землището на гр.Девня. Земите – общинска собственост, на осн.чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ /обн.ДВ
бр.13/2007/ са приложени в предоставените от СГКК-Варна 5бр кадастр.регистри от по 125
листа и 2 бр КР от 7 листа на недв.имоти, престтавляващи неразделна част от това
Приложение.
Приложено е и копие-извлечение от КР от 5.01.2009г /л.67-69-I/, от който е видно, че
процесните два имота попадат сред тези по чл.19 ЗСПЗЗ
С Предавателен протокол от 5.08.2009г на Обл.дирекция по земеделие[1]Варна,
Общ.служба земеделие–гр.Суворово, описаните земи по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ, определени с
Протоколно решение № 4/4.02.2009г на Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, са били предени на
Община Девня /л.61-I/
9
Констативен протокол на Общ.Девня от 20.02.2021г за оглед на имоти с идентиф.№
20482.188.92 и 20482.188.95 с приложени 4 бр. цветни снимки 8л.106 и сл.-I/. От
съдържанието на същия е видно, че при посещението им било установено, че в имота с
идентиф.№…188.92 с площ от 752кв.м. имало множество множество сухи клони и увивна
растителност; видно било, че същият е пустеещ и необработван дълго време; в имота имало
еднотежна посторйка, която изглеждала необитаема. Същият не следва да бъде ценен
доколкото е съставен в хода на производството.
По делото са приети заключенията по две СТЕ.
Според първоначалната СТЕ /в.л.Д.Д./ местността, в която се намират имотите, е
“Фазанарията“ В ПИ идентиф.№ 20482.188.92 има изградена масивна едноетажна жилищна
постройка, отразена в плановете от 1989г и от 1996г. Имотите не били внасяни в ТКЗС.
Граниещите с тях били лозя, а до тях - Горски фонд и в близост нямало нива, за да се
обособял блок на ТКЗС. Не били открити налични отчуждителни преписки за процесните
имоти в Община Девня отдел ТСУ и ОС.
Процесните имоти фигурирали в сл.планове :
1. КП от 1989г за текущо поддържане на кадастъра на м-ст “Фазанарията“
кв.“Повеляново“ на гр.Девня. В него имотите са с № 92 и № 95, като предназначението им
било лозе. В РЛ към този план като собственик на имот 92 бил записан Т. ЗЛ., без да е
посочено основанието за записването му, а за имот № 95 липсвали данни за име на
физическо лице.
2. В плана от 1996г, предаден за ползване на Община Девня и ОбПК-Девня /приет с
Протокол от 18.10.1996г, коментиран по-горе/, е посочено, че по него имотите са с № 3092 и
№ 3095 и начин на трайно ползване лозе и че към плана липсвал разписен лист.
3. КК и КР на гр.Девня, одобрени със Заповед от 17.09.2008г на Изп.директор на
АГКК, имотите са лозя с идентиф.№№ 20482.188.92 и 20482.188.95.
В приложените по делото скици, издадени въз основа на КК, /л.25-27/ е видно, че за
собственик на същите е записана Община Девня.
За имотите са съставени АОС № 2891/18.08.2020г и АОС № 2893/18.08.2020г с
основание и за двата акта чл.2 ал.1 т.2 ЗОС и чл.19 ал.1 вр.чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ и Решение №
4/04.02.2009г.
Ответната страна е представила в цялост коментирания план от 1996г, изработен от
ЕТ“Геомир–Ючнорманска“, приет с Протокол от 18.10.1996г /л.л.99-106-I/.
Прието е заключението, изготвено от в.л.Р.П. по повторна СТЕ, в което е посочено, че
за първи път процесните имоти били нанесени в КП на м-ст“Фазанарията“ от 1989г.
Имотите са попадали в зона за земеделско ползване, предоставена на физически лица
поради невъзможност за машинна обработка в блок на ТКЗС. Не се откривали писмени
доказателства спорните имоти да са били включени в блок на ТКЗС.
В КП 1989г в имот № 92 е нанесена сграда със сигнатура МЖ –масивна жилищна.
10
В КП 1996г в имот № 3092 е нанесена сграда със сигнатура МЖ –масивна жилищна.
От извършения оглед на място в.лице е констатирало, че в имота съществува масивна
жилищна сграда, нанесена в гореописаните два кадастрални плана.
Съгласно КВС на землището на гр.Девня м-ст“Фазанарията“ е съседна на м-
ст“Комлука“ и поради това можело да се счете, че имотът, описан в договор за покупко–
продажба на лозе от 17.02.1979г в гр.Девня кв.“Повеляново“ в м-ст“Комлука“ попадал в м-
ст с ново наименование “Фазанарията“.
В плана от 1996г ; в списъка на собствениците и ползвателите към него имот за имот №
3092 с площ 753кв.м., е записано името на Т. СТ. ЗЛ., а за имот № 3095 с площ 269кв.м.
липсват данни за лице. Този план бил послужил за изготвяне на Плана за земеразделяне на
землище гр.Девня - етап “стари граници“.
В КВС имот 188.92 с площ 753кв.м. е записан на Община Девня, неидентифициран
собственик, при граници : 188.91 на ИВ.Г., 188.93 на Община Девня неидентифициран
собственик, 188.99 гора, път и имот № 188.95 с площ 267кв.м. е записан на Община Девня,
неидентифициран собственик, при граници : 188.93 на Община Девня неидентифициран
собственик; 188.94 на Община Девня неидентифициран собственик,, 188.96 на ЙО.ХР.СТ. и
гора.
Съгласно КК на гр.Девня, одобрена 17.09.2008г, ПИ с идентиф. 20482.188.92 в
гр.Девня м-ст“Фазанарията“, вид собственост – „стопанисвано от Общината“, вид територия
земеделска, категория – 7-ма, НТП - лозе, площ 752кв.м., стар номер 188092, е записан със
собственик Общ.Девня въз основа на Решение на ПК по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ /чл.18ж ал.1
ППЗСПЗЗ/ за възстановяване право на собственост в стари реални граници. ПИ с идентиф.№
20482.188.95 в гр.Девня м-ст“Фазанарията“, вид собственост–„стопанисвано от Общината“,
вид територия - земеделска, категория 7-ма, НТП - лозе, площ 267кв.м., е записан със
собственик Община Девня въз основа на Решение на ПК по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ /чл.18ж ал.1
ППЗСПЗЗ/ за възстановяване право на собственост в стари реални граници.
В.лице прави извод, че ако съседът ИВ. Ив.Г., записан в имот № 3091 по КП от 1996г и
имот № 91 по КП от 1991г бил в родствена връзка с лицето Г. ИВ.ов, описан като съсед в
договора за продажба, както и това че в имот № 3093 по КП от 1996г и имот № 93 от 1989г
и записан втория купувач по договора – Л.Х.Л., както и записите в регистъра за процесния
имот № 92 на името на Т. СТ. ЗЛ., то можело да се приеме, че съществувала идентичност
между ПИ с идентиф. 20482.188.92, с имот № 188.92 по КВС, имот пл.№ 3092 по КП от
1996г, както и имот пл.№ 92 по КП от 1989г, представляващ част от имота по договор от
17.02.1979г.
По отношение ПИ с идентиф.№ 20482.188.95 в.лице прави извод, че не можел да се
идентифицира като част от имота по договор от 17.02.1979г.
В КВС на землището на гр.Девня процесните имоти попадат в масив 188, а в КК на
гр.Девня, одобрена 2008г, в кадастрален район 188.
Цитираните в Протокол № 21/15.02.2000г на ПК Девня, в който били включени масиви
11
с №№ 31 и 32, не били от одобрени кадастрални планове, КВС и кадастрална карта, а били
зони за предварително определяне на терените, в които собствеността ще се възстановява
във възстановими /стари/ реални граници, т.нар. „територии по чл.18г“, т.е. подготвителен
етап при изготвяне на плановете за земеразделяне.
Масив 188 е бил включен към т.2 от Протокол № 21/15.02.2000г на ПК Девня Етап
„Карта и регистър на имоти в съществуващи /възстановими/ реални граници“ за землището
на гр.Девня е обявен в ДВ брой 100/08.12.2000г, в който попада и процесните два имота.
Лицето Н.Г.Д. не била вписана в регистрите за процесните имоти по никой от
съществуващите планове и карти.
При извършения от вещото лице оглед на място към 5.05.2021г /т.е. в хода на
съдебното производство/ вещото лице констатирало, че процесният имот № 92 бил окосен и
разчистен; в него нямало овощни дървета, лози или други трайна насаждения; бил ограден
от три страни – североизточна, югоизточна и югозападна. Имот № 95 не е бил обработван,
но в него имало засадени няколко овощни дръвчета.
По отношения на процесните имоти не се откриват писмени данни същите да са
включени в ТКЗС, ДЗС, АПК или друга сходна организация или отнети или одържавени при
някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, както и наличие на отчуждителни преписки.
При извършената проверка в Община Девня, отдел „Собственост“, в.лице установило,
че за имота бил съставен АОС № 2891/ 18.08.2020г, който към момента на проверката не бил
вписан в СлВп.
Във въззизвното производство е прието допълнителното заключение на в.лице Р.П., в
което, както и от устните обяснения, дадени в о.с.з. на 14.12.2021 се сочи следното:
Наименованието на м-ст„Фазанарията" било възникнало след 1960г, когато на Община
Девня било разрешено изграждането на сграда - хижа и се развила горска ферма за
развъждане на фазани ; оттам и наименованието „Фазанарията" придобило популярност за
имотите, попадащи в близост до горския стопански двор.
В тази местност попадали и част от имотите, намиращи се в м-ст „Комлука", т.е. в тази
част на землището двете местности се припокривали.
Границата между двете местности е шосето Варна-Девня – Главен път 4 /ГП 4/, за
което вещото лице прави извод въз основа на Протокол на ПК-Девня 16.07.1999г, в който за
южна граница на м-ст „Комлука" бил посочен ГП 4 Варна – Девня. В тази връзка е
представено копие на част от протокола и е онагледено с изготвената скица.
Въз основа на горното е направено заключението, че до 16.07.1999г местността е била
известна, както с наименованието „Комлука", така и с наименованието
„Фазанарията“.Разстоянието на двата процесни имота до границата на сегашната м-ст
„Комлука" била 200м.
Спорните имоти не попадали в територия по §4а ЗСПЗЗ, а в територия по чл.18ж ал.1
от ППЗСПЗЗ - „Карта и регистър на имоти в съществуващи /възстановими/ реални граници",
12
обявен в ДВ бр.100/8.12.2000г към Плана за земеразделяне.
В устните си обяснения в.лице Р.П. пояснява, че преди земеразделянето местностите
нямали топографски граници. М-ст ,,Комлука“ било старо наименование, а м-
ст,,Фазанарията“ възникнала през 1960г. Преди това всичко е било под наименованието
,,Комлука“ и след 1960г започнало наименованието ,,Фазанарията“ да надделява. След 1999г
били определени ясните топографски граници на двете местности като две отделни такива.
Този извод вещото лице е направило на база протокола на ПК-Девня от 16.07.1999,
приложен към заключението. Според него южната граница на м-ст“Комлука“ е ГП-4.
Спорните имоти в м-ст,,Фазанарията“ са били и в горски фонд; затова м-ст ,,Комлука“
я нямало в списъка на местностите. Процесните имоти били в м-ст,,Комлука“ до момента, в
който се появило наименованието ,,Фазанарията“, а това било станало през 60-те години.
В.лице било направило проверка в Държавно лесничейство – Варна и установило, че
горско стопанство ,,Фазанарията“ възниква, когато община Девня е построила хижа. М-ст
,,Фазанарията“ е била към Горското стопанство, но след това била изключена и отнесена
към земеделски земи
Процесните имоти, които са на север от ГП 4 /обозначен от в.лице на представената
скица/, са в м-ст,,Комлука“- това били данни от датата на съставяне на Протокола към плана
за земеразделяне.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Г.а Л. и
ИВ. ИВ.ов Б., сочени от ищцовата страна, и свид.П.Д.М., сочен от ответната страна.
Свид.М. Г.а Л. излага, че в м-ст“Фазанарията“ имат място и вила, в която живеели.
Имала комшии, които искали да узаконят имотите си. Комшиите й се казват Т. и СТ.
ИВ.ови. От 1979г били заедно. Те имат две места, едното-750кв.м., а малкото-от 250кв.м.,
мястото на свидетелката било тези два имота. До този момент никой не бил създавал
проблеми на Т. /който е поч.1995г, бел.на съдията-докл./ и СТ., както в техния, така и в
имота на свидетелката. Живеели си спокойно, и в нейния, и в техния имот имало постройки.
Сградата била изградена през 1979г. Купили техния и своя имот заедно и в началото го
обработвали заедно, но впоследствие го разделили, когато съпругът й починал /Л. е починал
през 2012г/. Поставили телена ограда с железни колове /има предвид собствения й имот/.
След около 10 год. /т.е.1989г/ разделили имота на две равни части по един декар за всеки.
Всяко лято ходела на имота си, а през зимата била във Варна поради здравословни причини.
Спомня си, че миналата година лозето в съседния имот било подрязано. В лозето си Т.
построил две стаи и коридор с плоча. Само те си обработвала имота, като сеели, рязали
лозето и т.н. Била виждала да обработват и двата имота. В малкото място имало плодни
дръвчета и асми. Дъщеря им /ищ.Д./ и синът /СТ., поч.2008г/ идвала и обработвала мястото.
Не знае дали Д.Д. и С. ЗЛ. са живяли в чужбина. Впечатленията й били от времето, когато
свидетелката идвала в Девня.
Свид.ИВ. ИВ.ов Б. бил един от собствениците в м-ст „Фазанарията“, която имала и
други стари имена; лозето си закупил през 1989г. Л. и М.ХР., Т. и СТ. му били комшии.
13
Лозето на Т. ЗЛ. било около два декара общо, обаче било разделено на две. На Т. и на СТ.
била едната половина, а другата половина - на Л. ХР.. Ограда имало от 3-4 години. Не знаел
защо двамата собственици така си били разделили имота, че Л. да бъде между двете части
на Т. /видно и от скиците на л.13 и л.14 – процесните имоти с идентиф.№№...92 и ….95, а на
свид.М.Л. - имоти идентиф.№№ …93 и …99/. Свидетелят посочва точната площ на двама
имота - 250-300кв.м. и около 750кв.м. /както са индивидуализирани по плана за
земеразделяне от 2000г/ и че постройката около 30кв.м. с плоча била в по-голямата част.
Единия имот бил лозе, а в другия имало лозе и дръвчета. Собственикът /без да се посочва
кого има предвид/ си обирал дръвчетата. Преди плодните дръвчета ги обирала леля СТ..
Дъщеря им /ищцата/ я бил виждал да обира плодовете около 2015г. От около две години
местата не били обработвани. Малкият имот не бил обработван от по-дълго време и бил
неподдържан. След смъртта на Т. /поч.1995г/ и СТ. виждал един-два пъти дъщеря им да
била идвала и да обработва мястото. Видял дъщеря им около 2015г последно да идва на
мястото. Преди две години /т.е. през 2019г/ я бил виждал. След 2015г лозята в двете места
били подрязвани и за тях се грижел човек от Повеляново, сигурно срещу заплащане.
Общината не се била мяркала.
Свид.П.Д.М. познавал цялото семейство на Калипсото по прякор, познавал сина С.,
който починал. Той имал сестра Д.. Знае, че имали имот на „Фазанарията“; не знаел колко
квадратни метра; не си спомня дали в имота имало насаждения. Имотът бил ограден с
телена ограда. Не знае дали имотът се обработвал. Познавал СТ. ЗЛ. /брат на ищцата/, който
се събирал в постройката с компания от квартала. Сестрата на С. не живеела в България от
много години, което знаел от нея самата понеже поддържали контакти. Тя живеела от около
10 години в чужбина, идвала си за кратко в страната /т.е. поне от 2010г/. Не знае дали е
ползвала и обработвала мястото. Бил много малък, когато там живели майката и бащата на
Д. и не знае дали са обработвали местата. Около 10 години и майката СТ. била живяла в
Гърция, но напоследък живеела в Повеляново. Според него имали още едно място, но не
знаел дали било тяхно. Заявява, че община Девня не му била работодател.
По реда на чл.176 ГПК, в о.с.з на 25.05.2021г ищцата Д.Д. е дала обяснения, че живее в
България; пенсионер по болест била; ходела по няколко пъти в годината да замества нейна
приятелка и последно била в Гърция за три месеца. Била и в Германия, още когато майка й
била жива, т.е. преди 2 години /т.е. през 2019г/ за период от 11 месеца, където се лекувала и
после работила. Това бил единственият по-дълъг период на отсъствие от страната.
Обикновено ходела за кратко - от януари до пролетта.
По делото е приобщено като доказателство решение на РС-Девня № 43/12.03.2013 по
гр.д.№ 1048/2012 /л.5-9-I/, с което е прието за установено по отношение на Община Девня,
че ищците М.Л. и нейните деца - наследници на Л. Л., са собственици на имот с площ от
907кв.м. в м-ст“Фазанарията“ с идентиф.№ 20482.188.93 и имот с идентиф.№ 20482.188.99.
Същото е неотносимо към настоящия спор доказателство, тъй като касае спор на община
Девня с други страни и затова не се ползва със СПН по отношение на настоящите страни.
Затова същото ще бъде ценено само досежно обективността показанията на разпитаната по
14
настоящотото дело като свидетел М.Л..
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни
изводи
По правата на ищцата
Ищцата се позовава на придобито право на собственост по силата на давностно
владение, осъществявано пъвроначално от нейния баща Т. ЗЛ. /поч.1995г/, а след неговата
смърт – от самата ищца, по силата на сключен частен писмен договор за покупко-продажба
на 17.02.1979г. По силата на същия нейния баща Т. ЗЛ. заедно с Л. Л. придобили правото на
собственост върху 2дка лозе в м-ст“Комлука“ в землището на гр.Девня, от продавачката
Н.Г.Д..
Документът е оспорен от ответната страна и затова в тежест на ищцата е
установяването на фактите, от които черпи права. А доколкото се позовава на оригинерно
придобивно основание и ответната страна разполага с АОС, имащ констативен характер,
съобразно ТР № 11/21.03.2013г на ВКС, ОСГК, при оспорване признатото с акта право на
собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 ГПК. Така, в случая в тежест на ищцовата страна, на първо
място, е да докаже своите права и, на следващо, да опровергае тези на отв.Община Девня.
Относно идентичността на процесните два имота с описания в договора лозе.
В.л.Р.П. е направило извод, че можело да се приеме, че съществувала идентичност
между ПИ с идентиф. 20482.188.92, с имот пл.№ 188.92 по КВС, имот пл.№ 3092 по КП от
1996г, както и имот пл.№ 92 по КП от 1989г, представляващ част от имота по договор от
17.02.1979г. Що се отнася до ПИ с идентиф.№ 20482.188.95, то не можел да се
идентифицира като част от имота по договора от 17.02.1979г.
Въззивният състав намира извода на в.лице Р.П. за идентичност на ПИ с идентиф.№
….188.92 с площ от 762кв.м с част от описания по предварителния договор от 1979г за
некатегоричен предвид становището, че „можело да се приеме“ и същевременно
категоричния извод за другия спорен имот ПИ № 188.95 с площ от 267кв.м., че не бил част
от имота, описан в предв.договор от 1979г.
На следващо място. Доста неясни и противоречиви, с което будят съмнение, са
обясненията относно местностите „Комлука„ и „Фазанарията“. От една страна говори, че
наименованието на м-ст „Фазанарията" било възникнало след 1960г, когато на Община
Девня било разрешено изграждането на сграда - хижа и се развила горска ферма за
развъждане на фазани и оттам наименованието придобило популярност за имотите,
попадащи в близост до горския стопански двор. Така спорните имоти в м-ст ,,Фазанарията“
попадали и в горски фонд; затова м-ст ,,Комлука“ я нямало в списъка на местностите.
В.лице било направило проверка в Държавно лесничейство–Варна и установило, че Горско
стопанство ,,Фазанарията“ възниква, когато община Девня е построила хижа. М-ст
,,Фазанарията“ била към Горското стопанство, но след това била изключена и отнесена към
земеделски земи. От всичко това може да се направи извод, че се касае за една и съща
15
местност с различни наименования във времето. Успоредно с това, обаче, се казва, че в м-ст
„Комлука" попадали спорните имоти и че в тази част на землището двете местности се
припокривали. При положение, че договорът датира от 1979 /т.е. вече през 80-те год./ и в
него се споменава м-ст“Комлука“, а и, както пак сочи вещото лице, от 1999г двете
местности имали ясно изразена топографска граница, очевидно не може да се приеме, че се
касае за една и съща местност с различни наименования. При това изложеното от в.лице не е
подкрепено с никакви писмени доказателства, а представлява свободен разказ без
конкретика за място и време
Предвид всичко изложено не може да се направи извод за идентичонстта на спорните
имоти с придобитото по частния писмен договор от 1979 лозе от 2дка, особено що се касае
за втория от спорните имоти с идентиф.№ 20482.188.95. Ето защо по отношение на втория
имот не следва да бъдат обсъждани останалите предпоставки и само на това основание
претенцията за ПИ с идентиф.№ 20482.188.95 следва да бъде отхвърлена.
Ако се приеме за идентичен ПИ с идентиф.№ 20482.188.92 с нанесения в КП от 1989г
имот с пл.№ 92, десетгодишно давностно владение по чл.79 ал.1 ЗС може да бъде основание
за придобИВ.е на право на собственост при положение, че не е налице изрична законова
забрана за това. Затова следва да се прецени действащата за периода на владение
нормативна уредба и събраните по делото доказателства.
По делото липсват каквито и да било доказателства, сочещи праводателката по
договора Н.Г.Д. да е била собственик на лозето към 1979г, както и не се установява същата
да е била вписана в някой от наличните планове като такъв.
Не се доказва твърдяното от ищцата извършена последваща делба през 1980г между Т.
ЗЛ. и Л. Л., както е посочено в ИМ и за което показанията на свид.М.Л. са противоречиви –
първоначално казва, че го разделили, когато съпругът й починал /а това е станало през
2012г, видно от данните по приложеното решение на ДРС от 2013г, постановено в полза на
свидетелката/, Впоследствие споменава, че го били разделили на две равни части по един
декар за всеки, след около 10 години, т.е.1989г При липсата на надлежно оформена делба,
очевидно може да се мисли само за разпределение на ползването.
Към датата на сключване на писмения договор е била приложима разпоредбата на
чл.18 ЗЗД досежно формата за валидност при разпоредителните сделки с недвижими имоти-
нотариалната, която в случая не е била спазена и затова договорът не е произвел вещно-
транслативно действие, а би могъл да бъде ценен само като предварителен договор за
продажба на недвижим имот.
Същият е бил сключен при ограничителния режим, въведен със ЗСГ, приет през 1973г
и действал до отмяната му с ДВ бр.21/ 31.03.1990г. Съобразно действащата към м.02.1979г
редакция на разпоредбата на чл.28 от ЗСГ /отм./, предварителните договори за придобИВ.е
на недвижими имоти или на вещни права по чл.15 ЗСГ могат да бъдат обявени за
окончателни по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД, ако имат достоверна дата до влизане в сила на
този закон.
16
Настоящият случай не е такъв. Страните не са попадали сред субектите, за които да е
предвидено изключението от общия ред за извършването на разпоредителни сделки с имоти
по чл.15 ЗСГ /отм./, т.е. да са роднини. А с нормата на чл..29 ЗСГ /отм./ е въведена
императивна забрана за придобИВ.е по давност недв.имоти и на вещни права по чл.15 ЗСГ в
изрично посочените случаи:
1. за които се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти
/ЗРПВПНИ/, ако давността не е изтекла до влизането му в сила;
2. ако владението е придобито въз основа на предварителен договор, който не може да бъде обявен за
окончателен съгласно предходния чл.28 /т.е. поради липсата на достоверна дата/;
3. от нежители на населените места, за които се прилага чл.30;
4. ако придобивната давност се използува за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат
придобИВ.е на недвижимия имот или вещното право от владелеца чрез други правни способи.
Настоящият случай попада под хипотезите и на чл.29 т.2 и т.4 ЗСГ/отм./, а населеното
място не е включено в Списъка на селата, за които не се прилага редът за прехвърляне и
придобИВ.е на недв.имоти от граждани по гл.II от ЗСГ, чл.15 ал.2, утвръден с ПМС №
24/2.06.1973г.
Така за времето от 1979г до отмяната на ЗСГ на 31.03.1990г давност не би могла да
тече в полза на Т. ЗЛ..
С приемането на ЗСПЗЗ от значение е преценката какъв е бил статутът на земята към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ на 1.03.1991г.
Характерът на имотите като земеделски и подлежащи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл.2 от ЗСПЗЗ, в която е дадена легална дефиниция за
земеделска земя – такава, която е предназначена за земеделско производство и не попада
под лимитативно изброените в точки от 1 до 4 изключения :
-не се намира в границите на населените места и селищни образувания, определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
-не е включен в горския фонд;
-не е застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или
здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито
представлява двор или складово помещение към такива сгради;
-не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползуване, нито да представлява прилежащи части към такива
съоръжения
При определянето му по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и
съседни имоти.
В практиката на ВКС се приема, че общината става собственик след влизане в сила на
Плана за земеразделяне само на онези имоти по чл.19 ЗСПЗЗ, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предивдения в
17
закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е.
земеделски земи в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ - така в решенията на ВКС под №№;
Р № 249/4.07.2011г по гр.д.№ 621/2010г на I ГО; № 488/19.12.2011г по гр.д.№ 1403/10 на I
ГО ; № 88/17.07.2015г по гр.д.№ 6225/2014г на I ГО; 109/25.05.2016г по гр.д.№ 356/2016г на
I ГО; № 203/2016 по гр.д.№ 1703/2016г на I ГО; № 212/6.02.2017г по гр.д.№ 1493/2016г I ГО;
№ 62/6.07.2020 по гр.д.№ 2517/2019г на I ГО. Обобщено казано, целта на реституцията,
уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е било
отнето, но фактически владението върху него е било отнето, като обособи обекта, върху
който се възстановява това право чрез установяване съществуващите реални граници или
възстановяването ими, когато това е възможно, а в случай, че старите граници не са
запазени и не могат да бъдат възстановени, да бъде обособен имот в същата местност, върху
който да се възстанови собствеността. Като реституционен закон ЗСПЗЗ няма за цел да
отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията.
Затова земи, намиращи се извън регулационния план на населеното място, макар да имат
земеделски характер, могат да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат
причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и
при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. След като тези земи не
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, то същите не могат да бъдат включени във фонда по
чл.19 от ЗСПЗЗ. Такива земи няма да подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях
няма да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ
Настоящият случай не е такъв.
Доколкото ищцата черпи права от представения частен писмен договор, оспорен от
ответната страна, и при липсата на каквито и да било данни за Н.Г.Д. от какво правно
основание произтича собствеността й, съответно за осъществяваната към 1979г фактическа
власт върху имота в реални граници, и при липсата на данни същата или наследниците й да
са поискали възстановяване на имотите си в сроковете, указани в Закона, не може да се
направи категоричен извод в смисъла на гореизложеното и да се приеме, че процесните
имоти следва да бъдат изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ.
Спорните земеделски имоти, попадащи в м-ст “Фазанарията“, са била включени в зона
за земеделско ползване “Дъга“, видно от Протокол от 18.10.1996г на Комисия, назначена със
Заповед № 240/15.10.1996г на Кмета на Община Девня. С протоколното решение на ПК-
Девня № 421/15.02.2000 са били определени териториите за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, като в землището на гр.Девня няма терени, попадащи под §4а – предоставени за
ползване на граждани с актовете, визирани в §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Решенията на ПК-Девня като
административни актове са станали стабилни след изтичане срока за обжалването им. Затова
няма основание за изключването на спорните имоти от приложното поле на нормата на
чл.10 ЗСПЗЗ във всичките изрично изброени хипотези, визирани в ал.1 – ал.12. В тази връзка
заявеното от в.л.Р.П., че теренът, където се намират имотите, не бил годен за машинно
18
обработване и затова не били включени в блок на ТКЗС, не е подкрепено с доказателства по
делото, а и от това не може са се направи и пряк извод, че земите са останали за ползване от
праводателката Н.Г.Д.. Не се установява към момента на обобществяване на земята да е
била собственост или владяна от посоченото лице, което да не е било член-кооператор в
ТКЗС или ако е било член-кооператор, да е запазило собствеността в реални граници при
условията на Примерния устав на ТКЗС и да е продължило да владее имота в реалните
граници. А ако се предположи, че е имала качеството на земеделски стопанин или пък на
оземлено лице по реда на ЗТПС, то тогава спорните имоти биха попаднали под хипотезата
на чл.10 ал.8 или ал.11 ЗСПЗЗ. Съобразно посочените норми се възстановяват правата на
собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл.8 ал.1 и чл.10
от Закона за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/, включително и тези, отчуждени по
ЗТПС, а за земите над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл.35 /съгл.
ал.8 на чл.10/. Възстановява се правото на собственост и на лицата, оземлени по ЗТПС, вкл
и на тези, които частично не са изплатили дължимите вноски с изключение на отземлените
/съгл.ал.11/. Следователно, при условията на ЗТПС е имало възможност определени
количества земи да останат за ползване от земеделските стопани или лицата, оземлени по
реда на ЗТПС. Това, обаче, отново не дава основание процесните имоти да бъдат изключени
от обхвата на земите, подлежащи на реституиране по реда на ЗСПЗЗ и така да остават извън
приложното поле на закона, респ. и на чл.19 ЗСПЗЗ.
След като липсват доказателства за запазване собствеността върху земята за
праводателката по частния писмен договор Н.Д. не може да се приеме, че спорните имоти са
изключени от приложението на чл.86 ЗС и чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Императивната разпоредба на
чл.5 ал.2 /нова, ДВ бр.107/18.11.1997г/ ЗВСОНИ визира, че изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече
от деня на влизане на тази разпоредба в сила /22.11.1997г/. Нормата е приложима за всички
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ. При това положение в
настоящия случай придобивната давност, текла до 22.11.1997г не следва да бъде зачетена в
полза на наследодателя Т. ЗЛ. до смъртта му през 1995, и на самата ищца – до 1997г. Затова
и твърденият от нея период на владение до м.11.1997г е ирелевантен за настъпване на
правните последици на придобивната давност.
Без значение за спора е заявеното едва с въззивната жалба, че давностното владение
след 1995г било осъществявано и от майката на ищцата СТ., поч.2020, поради настъпилата
процесуална преклузия за навеждането на такова фактическо основание.
На следващо място е необходимо да се прецени дали давностно владение е могло да
бъде осъществявано за времето след м.11.1997г.
Щом като процесните земи попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ от влизането на
закона в силата, съгласно разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ в първата й редакция /Обн.-ДВ
бр.17/1991г/ земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците,
се включва към общинския поземлен фонд.Следователно, по силата на Закона на общината
е предоставено стопанисването и управлението на земеделските земи, т.е. да ги държи за
19
други лица – тези, на които бъде възстановена собствеността или за ползвателите, чието
право на ползване се е трансформирало в право на собственост.
С последващото изменение на нормата на чл.19 /ДВ бр.98/1997г/ на това стопанисване
и управление е придадено правно значение, като по силата на закона на общината е
признато оригинерното право да придобие собствеността върху земите, останали след
възстановяване правата на собствениците, с изтичането на 10-годишен срок. В тази редакция
нормата е действала до изменението й през 2002г, когато началото на течението на
давностния срок е поставено и под отлагателното условие - след влизането в сила плана за
земеразделяне или картата на съществуващи и възстановими стари реални граници.
Процесните земи, щом като са останали незаявени в законовия срок, посочен в чл.11
ЗСПЗЗ – седемнадесетмесечен от влизането на закона в сила, по отношение на тях е
започнало течението на давностния срок в полза на община Девня, т.е. от 1.08.1992г.
Аргумент в подкрепа определянето на този начален момент е разпоредбата на чл.11 ал.2
ЗСПЗЗ, съгласно която лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал.1, могат да
установят с иск срещу съответната ОбСЗ правото да възстановят собствеността си върху
земед.земи, в което производство участва и общината. Въз основа постановеното решение
ОСЗ, при спазване изискванията на този закон, определя земите, върху които се
възстановява собствеността, а съгл. ал.4, когато съд.решение е представено в ОСЗ след
обнародването в "ДВ" обявлението за изготвен проект на плана за земеразделяне, тогава
собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл.10б, т.е. когато възстановяване не
е възможно с реални земи, лицата имат право да получат обезщетение.
В настоящия случай се установи, че Планът за земеразделяне е бил обнародван още
през 2000г, т.е. още преди изменението на нормата на чл.19 ЗСПЗЗ, от което следва, че
началото на 10-год. давностен срок в полза на община Девня е започнал да тече още от
1.08.1992г и е изтекъл към 2002г, или, от изменението през 2002г не започва да тече нов 10-
годишен срок, нито че от 2000г е започнало течението на давностния срок, след като на
посочената разпоредба изрично не е придадено обратно действие и затова има действие
само занапред, т.е. от 2002г.
Доколкото за времето от 1.08.1992г до 2002г, през който период по силата на закона в
поза на община Девня е предоставена фактическата власт, нито бащата на ищцата Т. ЗЛ.,
нито самата тя след 1995г е заявила правата си пред Общината, за да прекъсне течението на
давностния срок.
Така след 2002г по силата на закона за община Девня е възникнало правото на
собственост, в съответствие с което и въз основа Протоколното решение № 4/4.02.2009г в
КК, приета и одобрена от 2008г, Община Девня е записана като собственик, на осн.чл.19
ЗСПЗЗ при спазване на изискуемата за това процедура, което се установява от
доказателствата по делото.
От него момент процесните имоти са придобили статута на частна общинска
собственост и спрямо тях възможността да бъде осъществявано давностно владение е била
20
осуетена с приемането на изменението с §1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ бр.46/2006г, в сила от
1.06.2006г/ за спиране течението на давностните срокове за придобИВ.е на държавни и
общински имоти, продължен с няколко последващи изменения до 31.12.2022г /ДВ бр.7/2018,
в сила от 31.12.2017г/.
В обобщение на гореизложеното са налага крайният правен извод, че за процесния ПИ
с идентиф.№ 20482.188.95, на първо място, не се установява идентичност с част от имота,
описан в предв.договор от 1979г. А дори да се приеме, че такава има, то както той, така и
ПИ с идентиф.№ 20482.188.95, попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ. По отношение на тях
не са били заявени реституционни права в указания в закона срок и затова са били записани
като остатъчен общински фонд, с което ответната страна установява наличието на
изискуемите в хипотезата на чл.19 ЗСПЗЗ предпоставки за придобИВ.ето на земеделската
земя поради изтекла в полза на общината 10-годишна давност за времето от 1992г до 2002г
и затова по силата на ЗОбС земята е станала частна общинска собственост. Следователно,
отв.страна се легитимира като собственик на спорните имоти на законово основание.
Дори всичко изложено по-горе да не се възприеме и се счете, че процесните земи не
попадат под приложното поле на ЗСПЗЗ и по отношение на тях няма законови пречки да се
осъществява давностно владение, в този случай съдът счита, че не се установява по
убедителен и категоричен начин твърдяното давностно владение от 1979г до днес, тъй като
счита,че:
- свидетелските показания на ищцата са по-убедителни за времето до 1990т, за който период,
обаче, е налице законовата забрана за придобИВ.ето по давност с оглед императивните
разпоредби на ЗСГ, както е посочено по-горе;
- за времето от 1990г до 1995г /до смъртта на Т. ЗЛ./ не се установява по убедителен и
безпротиворечив начин владението да е било отблъснато от действителния собственик – Н.
Г.а Д., посочена за такава в частния писмен договор, от който ищцата черпи правата си;
- за времето след смъртта на Т. ЗЛ. през 1995г липсват категорични данни владението да е
продължило в лицето на самата ищца, както се твърди в ИМ.
В свидетелските показания се споменава майката на ищцата – СТ., поч.2020г, по отношение
на която липсва твърдение за присъединяването на нейното владение към това на ищцата
или за съвместно владение. Наведеното едва с въззивната жалба ново фактическо основание
не следва да бъде обсъждано поради настъпилата процесуална преклузия. Освен това, счита
гласните доказателства на ищцовата страна за недостатъчно убедителни за този период.
Като цяло показанията на свид.М.Л. намира за необективни и целящи подпомагането на
ищцовата страна, тъй като самата свидетелка е водила дело срещу община Девня, по което е
било постановено решение в нейна полза /л.5-9-I/. Обирането на плодове от овощни дървета
само по себе си не представлява владение на имот с цел своене. Изясни се, че както и
ищцата, така и майка й, са отсъствали от страната за доста продължителен период от време
/дадените от ищцата обяснения могат да бъдат ценени само доколкото съдържат признание
за неизгодни за нея факти/, от което може да се направи извод и за прекъсването на
21
давностния срок за повече от 6 месеца, а след 2010г – дори за изоставяне на владението, след
като по думите на свид.Б. след смъртта на Т. и СТ. бил виждал Д.Д. един-два пъти да идвала
и да обработвала мястото и около 2015г последно била идвала на мястото. По думите на
свид.Момчилов повече от 10 години и майката СТ. била живяла в Гърция и едва напоследък
живеела в Повеляново, без да се споменава за дъщерята Д.. Не са представени доказателства
за заплащани данъци, ток, вода или други, които косвено биха могли да подкрепят
твърденията на ищцата, а наличните по делото са от 2020г. Както е посочено и в решение №
330/28.11.2011г по гр.д.№ 1519/2010г на ВКС–II ГО „веднъж установена фактическа власт
върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца
непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено
прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца
придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната ако трето лице е осъществило
такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от
него фактическа власт върху имота.“ В случая данните по делото сочат и за предприети
такива действия още от влизане на Плана за земеразделяне в сила през 2000г.
В допълнение може да се посочи, че постройката, описана по думите на свид.М.Л.
като „две стаички със салонче и плоча“ /съдържащи противоречие относно годината й
построяване - първо казва през 1979г, а след това - през 1989г/, очевидно е била построена
при неспазване изискуемите строителни правила и норми и не отговаря на изискванията за
жилищна сграда. Същата не е узаконена по реда на § 2 ал.1 т.2 от ПР на ЗТСУ (приети ДВ,
бр.102/1997г), предпоставящо застрояването да е извършено върху земя, която
собствениците обработват, което от своя страна би могло да бъде индиция, че процесният
имот е имал характер на частна собственост.
Достигането до правни изводи, различни от тези на РС, налагат отмяната на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго за отхвърляне на
предявения положителен установителен иск.
По разноските
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на въззивната страна следва
да бъдат присъдени сторените за двете инстанции разноски съобразно представения списък
и доказателства за направени такива, а именно: за първата инстанция–общо 600лв, от които
заплатено адв.възнагр.в р-р на 300лв и депозити за в.лице – 300лв /л.153-155-I/; за
въззивната – 50лв запл.д.такса + 100лв за внесен депозит за в.л. +350лв за заплатено
адв.възнагр-е или общо 500лв, или общо за двете инстанции в размер на 1100лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС-Девня № 89/15.06.2021г по гр.д.№ 919/2020г, с което е
22
уважен предявеният положителен установителен иск за собственост, като е прието по
отношение на Общината, че ищцата Д. Т. Д. ЕГН ********** е собственик на основание
давностно владение на сл.имоти в землището на гр.Девня, обл.Варна, а именно: ПИ с
идентиф.№ 20482.188.92 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г на
Изп.директор на АГКК м-ст "Фазанарията" с площ от 752кв.м., трайно предназначение на
територията[1]земеделска, начин на трайно ползване-лозе; № по предх.план 188092, при
съседи: имоти с идентиф.№№ 20482.188.93, 20482.188.121, 20482.188.91, 20482.188.99, и ПИ
с идентиф.№ 20482.188.95 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г на
Изп.дир.АГКК, в м-ст"Фазанарията" с площ от 267кв.м., трайно предназначение на
територията[1]- земеделска, начин на трайно ползване - лозе; № по предх.план няма; при
съседи: имоти с идентиф.№№: 20482.280.90, 20482.280.89, 20482.188.96, 20482.188.94,
20482.188.93; ОСЪДЕНА е Община Девня ЕИК ********* да заплати на Д. Т. Д. ЕГН
********** от гр.Девня ул."Д." № 6 сумата от 800лв - разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1
ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск за собственост на Д. Т. Д.
ЕГН ********** срещу ОБЩИНА ДЕВНЯ за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата Д. Т. Д. ЕГН ********** е собственик на основание давностно
владение на сл.имоти в землището на гр.Девня, обл.Варна, а именно: ПИ с идентиф.№
20482.188.92 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г на Изп.директор на
АГКК м-ст "Фазанарията" с площ от 752кв.м., трайно предназначение на
територията[1]земеделска, начин на трайно ползване-лозе; № по предх.план 188092, при
съседи: имоти с идентиф.№№ 20482.188.93, 20482.188.121, 20482.188.91, 20482.188.99, и
ПИ с идентиф.№ 20482.188.95 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г на
Изп.дир.АГКК, в м-ст"Фазанарията" с площ от 267кв.м., трайно предназначение на
територията[1]- земеделска, начин на трайно ползване - лозе; № по предх.план няма; при
съседи: имоти с идентиф.№№: 20482.280.90, 20482.280.89, 20482.188.96, 20482.188.94,
20482.188.93, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. Д. ЕГН ********** от гр.Девня ул.“Д.“№ 6, да заплати на Община
Девня ЕИК *********, сумата от 1100лв /хиляда исто лева/- разноски по делото за двете
инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23
24