№ 18
гр. Плевен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500898 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от Й. П. К. с ЕГН**********
чрез адв. О. Л. срещу Решение № 1650/ 09. 11. 2022 г. по гр. д. № 1587/ 2022 г.
по описа на Районен съд – Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и за отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с
ЕИК*** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна,
обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразнои следва
да бъде потвърдено, като е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е приел за установено, че Й.
П. К. с ЕГН********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ ЕАД с
ЕИК*** общо сумата от 744, 32 лв. за консумирана топлинна енергия, от
които 641, 96 лв. – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 г. до 30. 04. 2021 г., както и 102,
47 лв. представляващи лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 г. до 07.12.
2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 7895/ 2021 г. по описа на РС- Плевен – 21. 12. 2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал.1 вр. чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 86 , ал.1 ЗЗД.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че за ответника е възникнало задължението да
плати претендираната от ищеца главница и лихви за отдадена топлинна
енергия за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение, тъй като
сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. По тези
причини първоинстанционният съд е счел, че за ответника в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия за отдадената сградна инсталация.
Въззивният съд счита, че решението следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан по следните съображения:
От доказателствата по делото и между страните не се спори, че в
процесния имот не са прокарани тръби (вертикални и хоризонтални) от
2
топлопреносната мрежа и че в имота не се ползва топлинна енергия. Не е
налице хипотезата, при която в имота са били прокарани тръби от сградната
инсталация, които впоследствие да са премахнати, тъй като такива не са
монтирани в имота от момента, в който в сградата е монтирана сградна
инсталация за пренос на топлинна енергия.
СПОРЕН е въпросът между страните клиент ли е на топлинна енергия
въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) след като в
притежавания от него жилищен имот в сграда етажна собственост,
присъединена към абонатна станция, не са монтирани тръби на
топлопреносната мрежа и топлинни уреди и съответно дължи ли суми за
сградна инсталация.
Поървоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът Й. К. е
клиент на ищцовото дружество, притежава жилищен имот в топлофицирана
сграда, поради което съгласно чл. 153 ЗЕ е клиент на топлофикационното
дружество и съответно дължи суми за сградна инсталация и за дялово
разпределение.
Въззивният съд счита, че първоистанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения:
По делото не се спори, че сградата, в която се намира жилището на
въззивника, е присъединена към абонатна станция на топлофикационното
дружество и съответно сградата е топлофицирана. По делото не се спори, че
жилището на въззивника не притежава вертикални щрангове или
хоризонтални тръби, които да го свързват с абонатната станция на сградата –
етажна собственост или да е притежавал такива, които впоследствие да са
премахнати.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 153,
ал.6 ЗЕ допълва, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
3
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.Тълкуването на цитираните правни норми
налага изводите, че би следвало собствениците или притежатели на вещно
право на съответните имоти от сграда – етажна собственост да са
присъединени към съответната абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, за да са клиенти на топлинна енергия. В случая
при имота на въззивника се установява, че такова присъединяване към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение не е налице
изначално, поради което не е налице хипотезата на чл. 153, ал.1 ЗЕ.
Съответно липсват и предпоставките на чл. 153, ал.6 ЗЕ , за да се приеме, че
въззивникът е клиент на топлинна енергия, тъй като имотът на същия не е
бил свързан с абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение и
съответно въззивникът не е прекратил топлоподаването към отоплителните
тела в имота (топлинни тела в имота липсват).
В този смисъл е Решение № 35 от 21. 02. 2014 г. на ВКС по гр. д. №
3184/ 2013 г., ІІІ г. о., ГК съгласно което потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди
като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Следователно основното изискване на
законодателя е да е налице получаване на топлинна енергия от съответното
лице, за да придобие това лице качеството на „потребител на топлинна
енергия“.
В случая не е налице ползване на топлинна енергия от въззивника и чрез
сградната инсталация, тъй като тази сградна инсталация не е монтирана в
неговия имот, за да се приеме, че е налице отдаване на топлинна енергия,
която следва да бъде заплатена в хипотезата на чл. 153, ал.6 ЗЕ.
Районният съд се е позовал на заключението на СТЕ и е приел, че
въззивникът е клиент на топлофикационното дружество. В заключението е
отразено, че до имота на въззивника е доставяна топлоенергия, тъй като
абонатната станция е работила във времето на процесния период. В съдебно
заседание вещото лице е докладвало по заключението, че за жилището на
въззивника са начислявани разходи само за сградна инсталация и услуга
дялово разпределение. Вещото лице се е позовало на разпоредбата на чл. 153
ЗЕ с оглед на това, е доставяна топлоенергия до абонатната станция, като в
4
жилището на въззивника не се ползва отопление и топла вода. Става ясно, че
вещото лице не е извършвало оглед на процесния имот.
Въз основа на изложеното съдът приема, че процесният имот не е
свързан със сградната инсталация, същият не е свързан с абонатната станция
на сградата, в която се намира, съответно безспорно имотът не се отоплява и
не се ползва топла вода. В случая съдът приема, че не е налице хипотезата на
чл. 153, ал.1 ЗЕ, тъй като липсва една от кумулативните предпоставки -
съответният собственик на имот да бъде присъединен към абонатната
станция на сградата – етажна собственост или самостоятелно нейно
отклонение. В случая действително не е необходимо да се сключи отделен
договор с въззивника за потребяване на топлоенергия, но би следвало имотът
на същия да бъде свързан с абонатната станция, което не е налице. След като
липсва техническо свързване на жилището с абонатната станция, т.е. в това
жилище не се е ползвала изначално топлоенергия и топла вода, съответно
липсва сградна инсталация в имота, то не е налице основание за заплащане на
припадащата се квота от общите части на сградата на разходи за сградна
инсталация в сградата – етажна собственост именно поради изначална липса
на свързване с абонатната станция в сградата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжал-ваното
решение е неправилно и незаконосъбразно, постановено в нарушение на
материалния закон и следва да бъде изцяло отменено и съответно следва
предявеният иск от топлофикационното дружество срещу въззивника да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото на въззивника като ответник в
първоинстанционното производство може да бъдат присъдени напра-вените
деловодни разноски, но поради липса на доказателства за такива съдът счита,
че не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция съдът счита, че
следва на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК въззиваемата страна следва
да заплати на въззивника направените деловодни разноски в настоящата
съдебна инстанция в размер на 25 лв. за платена държавна такса за въззивно
обжалване съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК,
5
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Решение №
1650/ 09. 11. 2022 г. по гр. д. № 1587/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ 128,
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В. ИСК срещу Й. П. К.
с ЕГН********** с адрес гр. П., бул. „Р.“№*, ет.* за установяване право
на вземане в размер на 641, 96 лв. главница за топлинна енергияи такса
дялово разпределение за периода от 01. 11. 2018 г. до 30. 04. 2021 г.;
мораторна лихва върху главницата в размер на 102, 47 лв. за периода от
03. 01. 2019 г. до 07. 12. 2021 г. и законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7895/
2021 г. по описа на ПРС – 21. 12. 2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК*** да заплати на Й. П. К. с
ЕГН********** направените деловодни разноски във въззивната
инстанция в размер на 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6