Решение по дело №441/2019 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 04.10.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                              

      ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                           ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 441 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:                                                      

 

С решение от 20.05.2016 год. по гр.д. № 49407/2015 год. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Т.А.Т. *** искове срещу С.г.с. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 2067/03.07.2015 год. на и.д. Председател на СГС и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел Информационни технологии и обслужване“ при ответника, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 от КТ.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че уволнението му със заповед № 2067/03.07.2015 год. е незаконно по следните съображения: заповедта не е мотивирана - като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че служителят не притежава необходимото образование във връзка с промяна в изискванията за заемане на длъжността, но не е конкретизирано в какво се изразява тази промяна; в заповедта следвало да се посочи, че трудовият договор се прекратява преди изтичане на предизвестието, както и че на ищеца се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ; на ищеца не е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието; незаконосъобразно работодателят е изменил изискването за образование за заеманата от него длъжност – за длъжността „началник отдел Информационни технологии“ в Класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт – раздел „А“ изрично е посочено, че се изисква висше техническо образование, като работодателят е длъжен да се съобразява с изискванията на този класификатор; притежава висше техническо образование – магистър и повече от 30 години трудов стаж в областта на информационните технологии; работодателя е упражнил недобросъвестно правото да измени изискването за образование и е злоупотребил с право в нарушение на повелителната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от КТ; въведеното ново изискване за образование с конкретно посочване на специалности, които са идентични с инженерните, не съответства на задълженията, функциите и отговорностите на заеманата от ищеца длъжност и не са налице обективни причини за тази промяна - задълженията за заеманата от ищеца длъжност не са свързани нито с програмиране, нито с разработване на софтуер, нито със знания на езиците за програмиране; всички посочени специалности от работодателя са свързани с разработване на софтуер и се припокриват; специалности като информационни системи, софтуерно инженерство не съществуват самостоятелно и не се придобиват самостоятелно, което според ищеца сочи, че целта на промяната в изискването за образование  е да бъде прекратен трудовия му договор, което представлява злоупотреба с право; работодателят пристъпил към прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ едва на 03.07.2015 год. – повече от два месеца след връчване на новата длъжностна характеристика, като през този период били сключени трудови договори в отдел Информационни технологии със служители, които не притежават изискуемото образование, което доказва, че въведеното образование според новите изисквания не е необходимо за изпълнение на задълженията по поддържане на съществуващия софтуер; при осъществяване на промяната в изискванията за образование е нарушена императивната норма на чл. 8, ал. 3 от КТ, като е допуснато дискриминационно отношение спрямо ищеца; според въведеното ново изискване за образование са посочени специалности, които се придобиват в новосъздадени университети и не са съществували към момента на придобиване на висше образование от ищеца, което го поставя в неравноправно положение и го дискриминира по признак възраст в сравнение със служителите, които са родени по-късно и са могли да придобият изискуемото се по новата длъжностна характеристика образование. Сочи също така, че е заемал длъжността в продължение на много години и не е допускал каквито  и да било нарушения; притежава сертификати за придобити допълнителни умения и знания, свързани с информационните технологии. Твърди още, че заповедта за уволнението му е подписана от и.д. председател на СГС, който няма работодателски функции - към момента на издаване и връчване на заповед № 2067/03.07.2015 год. е избран за председател на съда титуляр, който следвало да издаде заповедта за прекратяване на трудовия договор.

Моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

Видно от трудов договор № 328/19.06.2002 год. ищецът е заемал длъжността „мрежов системен администратор” в С.г.с. като с допълнително споразумение № 2841/30.08.2012 год. е преназначен на длъжността „началник отдел Информационни технологии“. Според представената по делото длъжностна характеристика от 09.06.2014 год. за тази длъжност се изисква „висше образование с компютърна квалификация“.

Според длъжностна характеристика от 29.04.2015 год. за заемане на същата длъжност е въведено изискването за висше техническо образование с образователна степен „магистър“ по специалността „Информатика и информационни технологии“ или нейните разновидности като: Компютърни науки, Информатика и компютърни науки, Компютърни системи и технологии, Софтуерно инженерство, Информационни системи, Информационни технологии, Комуникационна техника и компютърни мрежи, Компютърни технологии.

С предизвестие изх. № 615/02.07.2015 год. и.ф. Председател на СГС Владимир Й. е предупредил ищеца Т., че ще прекрати трудовото му правоотношение, считано от датата, следваща деня на връчването му, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, наложила се в изпълнение на изричните препоръки на ВСС по протокол № 1/08.01.2015 год. във връзка с констатирани пропуски в работата на компютърната система на СГС. Посочено е, че със заповед № 1224/29.04.2015 год. са изменени длъжностните характеристики на началник отдел „Информационни технологии и обслужване“ и на системните администратори, като за началника на отдела са въведени изисквания  за висше техническо образование с компютърна насоченост с образователна степен „магистър“ по посочените по-горе специалности, а длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 29.04.2015 год. Посочено е, че на ищеца ще се изплати обезщетение в размер на една работна заплата за неспазен срок на предизвестието. Предизвестието е връчено на ищеца на 02.07.2015 год.

Ищецът притежава диплом за завършено висше образование серия А 85 № 001683 от ВМЕИ от 30.12.1986 год. по специалността „технология на машиностроенето“.

Със заповед № 2067/03.07.2015 год. на и.ф. председател на СГС е констатирано прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 03.07.2015 год., поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността „Началник отдел Информационни технологии и обслужване“, на които служителят не отговаря.

Според свидетелските показания на св. Янева към момента на отстраняването й от длъжност като председател на СГС на 19.02.2015 год. ищецът заемал длъжността „Началник отдел информационни технологии“ в СГС, а преди това бил системен администратор. С оглед подобряване на административното и организационно ръководство на съда били обособени два отдела – за информационни технологии и за секретно деловодство, като през 2013 год. ищецът бил назначен за ръководител на отдела „Информационни технологии“. През периода на съвместна работа на свидетелката с ищеца не е имало забележки към работата на ръководения от него отдел. С течение на времето обаче се оформила негативна оценка към работата на отдела, което провокирало проверка от ВСС за надеждността на системата за компютърно разпределение на делата, в която участие взели и неправителствени организации. Проверката обхващала различни съдилища, като след приключването й не бил връчен протокол или акт за резултатите от нея, не били направени и конкретни заключения за допуснати нарушения, а само генерален извод, че системата не е надеждна. Последвали посещения на членове на ВСС  и независими специалисти в отдела, като през цялото време се насаждало негативно отношение към работата на отдела и по-специално тази на ищеца. Проверката на ВСС приключила с протокол, с който били констатирани съответни слабости и били дадени препоръки.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира следното:

Искът е неоснователен. Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставя задължение предизвестието/заповедта да бъдат мотивирани, т.е. в тях да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, тъй като единствено в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране /подвеждане под съответна правна норма/. Несъстоятелно е оплакването на ищеца, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като сочи единствено, че служителят не притежава необходимото образование във връзка с промяна в изискванията за заемане на длъжността, но не е отразено в какво се изразява тази промяна. Моментът, в който трудовото правоотношение престава да съществува е определен в чл. 335, ал. 2 КТ и зависи от способа и причината за прекратяване. В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Изискванията за писмена форма и за мотивираност са съобразени, ако в писменото предизвестие ясно е посочена причината, поради която работодателят прекратява трудовото правоотношение. Последващата заповед, ако такава бъде издадена, само констатира настъпилата промяна в правоотношенията между страните и уволнението не е незаконосъобразно, ако в нея не са посочени причините, поради които то е извършено.

В случая трудовият договор на ищеца е прекратен с предизвестие, на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, като предизвестието е съобразено с изискванията на закона. В него е посочена причината /мотива/ за прекратяване па трудовия договор с ищеца, като е конкретизирано фактическото и правно основание на уволнението – по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността - със заповед № 1224/29.04.2015 год. са изменени длъжностните характеристики на началник отдел „Информационни технологии и обслужване“, като за началника на отдела са въведени изисквания  за висше техническо образование с компютърна насоченост с образователна степен „магистър“ по посочените по-горе специалности. В предизвестието изрично е посочено също така, че ищецът не притежава висше образование с образователна степен магистър по някоя от посочените в изменената длъжностна характеристика специалности, което именно е мотивирало прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. посочено е в какво се изразява липсата на необходимото образование по чл. 328, т. 6 от КТ. Установено е по делото, че ищецът не е притежавал необходимото образование според въведените нови изисквания от работодателя.

Самите изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг нормативен акт или в длъжностна характеристика. В случаите, когато изискванията са поставени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика, но разполага с правото, съобразно спецификата на работа или нуждите на предприятието, в длъжностната характеристика сам да въведе и по-високи, съответно специфични изисквания за заемане на длъжността, стига те да не противоречат на нормативните. Задължителната съдебна практика е непротиворечива и по въпроса, че това право на работодателя да въведе по-високи изисквания не подлежи на съдебен контрол, като само при довод за злоупотреба с право съдът извършва проверка дали изменението на изискванията за заемане на длъжността е с оглед нуждите на работата и дали е упражнено добросъвестно. По отношение администрацията на органите на съдебната власт, общата разпоредба на чл. 341, ал.1 от ЗСВ предвижда, че Висшият съдебен съвет издава Класификатор на длъжностите в администрацията – подзаконов нормативен акт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и др., като относно вида образование са предвидени изисквания само за ръководителите на администрациите – главни секретари и съдебни администратори, т.е. органите на съдебната власт са обвързани по силата на цитираната разпоредба с изискването за степен на образование, в т.ч. за заеманата от ищеца длъжност – висше образование – магистър /раздел А-Ръководни длъжности, т. 4/, но не и за вида на образованието, като в правомощията на всеки орган на съдебната власт е да въведе специални изисквания като работодател за заемане на съответната длъжност. Класификаторът поставя само минимални изисквания за съответната длъжност, а изключително правомощие на работодателя е да въведе по-високи такива по съображения за целесъобразност. В случая нормативно не е поставено някакво специално изискване за вид образование за заемане на длъжността и не може да се отрече правото на работодателя да въвежда по-високи изисквания с длъжностната характеристика. Такова изискване е въведено с утвърдената длъжностна характеристика от административния ръководител.

По делото не се доказаха твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя и за непряка дискриминация. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ законодателят установява презумпция за добросъвестност на страните при упражняване на трудовите права и задължения. Въззивният съд приема, че по делото презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена от носещия тежестта за това ищец чрез изискуемото пълно и главно доказване, тъй като събраните по делото доказателства не сочат на тенденциозно отношение към конкретния служител - ищеца, т. е. че действията на работодателя по изменение на изискванията за заемане на длъжността са били насочени персонално срещу него, за да направят невъзможно съответствието му на новите изисквания. Напротив, установи се от събраните по делото доказателства, че промяната в изискванията за изпълнение на длъжността е в изпълнение на изричните препоръки на ВСС по протокол № 1/08.01.2015 год. във връзка с констатирани пропуски в работата на компютърната система на СГС. При извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение злоупотреба с право ще е налице, ако въведените нови изисквания за заемане на определена длъжност не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата, което налага извод, че със законово допустими средства /изменение на изискванията за длъжността/ се прави опит да се обоснове уволнението на конкретен работник или служител. Съдът намира, че в случая новите изисквания за образование са свързани с изпълняваните от ищеца трудови функции по длъжностна характеристика, а именно – тези по т. 4, т. 5, т. 8-11, т. 13-16, като за ефективното изпълнение на трудовите задължения на ищеца новото изискване за притежаване на висше образование по посочените по-горе специалности, свързани с компютърните технологии, е оправдано и не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Недоказано остана твърдението на ищеца, че през периода от връчване на новата длъжностна характеристика до прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят сключил трудови договори в отдел „Информационни технологии“ със служители, които не притежават изискуемото образование. Не се установи към този момент ответникът да е въвел изискване за висше образование по посочените по-горе специалности и за останалите длъжности в ръководения от ищеца отдел. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че въведеното образование според новите изисквания за заеманата от ищеца длъжност не е необходимо за по-доброто функциониране на отдела.

Несъстоятелни са и доводите за дискриминационно отношение към ищеца. Обстоятелството, че част от образователните специалности не са съществували към момента на обучението на ищеца, предвид годината му на раждане, не обосновава тезата за дискриминация, тъй като възрастта на ищеца не съставлява пречка да придобие висше образование по някоя от тези специалности. Ограничаването на работодателя при въвеждането на нови изисквания със съществуващи през определен период специалности не е нормативно и житейски оправдано, с оглед постоянно развиващия се социален живот и нуждата от въвеждане на образование, съответстващо на темповете на развитие на обществото. В случая не се доказа дискриминация по признак „образование“ или „възраст“. За да е осъществен състав на нарушение по Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона – нещо, което по делото не е направено.

Съдът не следва да обсъжда доводите на ищеца за това, че е заемал длъжността в продължение на много години и не е допускал каквито  и да било нарушения, както и че притежава сертификати, които сочат, че е придобил допълнителни умения и знания, свързани с информационните технологии. Това е така, тъй като тези обстоятелства са неотносими към основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Притежаването на качества за изпълнение на работата се преценява при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, но не и в хипотезата по т. 6 на същата разпоредба.

Неоснователен е и доводът, че заповедта за уволнението е незаконосъобразна поради това, че е подписана от и.д. председател на СГС, който няма работодателски функции. Предизвестието е подписано от и.ф. Председател на СГС съдия В. Й., който с решение на ВСС от 26.02.2015 год. е определен за изпълняващ функциите „административен ръководител – председател“ на С.г.с. считано от датата на решението до встъпването в длъжност на нов административен ръководител. Видно от акт за встъпване в длъжност, приложен като доказателство на л. 107 по гр.д. № 49407/2015 год. по описа на СРС новият административен ръководител К. Т. е встъпил в изпълнение на длъжността на 07.07.2015 год., като към този момент трудовият договор с ищеца вече е прекратен.

Несъстоятелно е и оплакването на ищеца за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на срока на предизвестието. Неспазването на този срок не опорочава прекратяването на трудовото правоотношение, а има за последица единствено възникване на право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, което може да се търси в друго производство.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-2 от КТ са неоснователни и подлежат на отхвърляне със законните последици.

Неоснователно е и искането във въззивната жалба за обезсилване на решението поради ненадлежно представителство на ответника в първоинстанционното производство. Според постоянната практика на ВКС на РБ, независимо от това дали процесуалния представител на страната е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната и представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната е надлежно представлявана и има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбите на чл. 32, т. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК би довело до неравнопоставяне на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като "юрисконсулт", при всички останали равни изисквания и съответствия за същата длъжност /в този смисъл определение № 163/05.03.2014 г. по търг. д. № 2638/2013 г. на Върховен касационен съд; определение № 218 от 08.04.2015 г. по ч. гр. д. № 2510/2014 г. на Върховен касационен съд, III г.о.; Определение № 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г.о. и др./. Независимо от това, следва да се отбележи, че ненадлежното представляване на страна в процеса, няма за последица недопустимост на постановеното решение. Единствената последица при ненадлежно представляване е възможността страната, която не е била надлежно представлявана да се позове на този порок, с оглед правото й на защита, като на последната не следва да присъждат разноски по делото от насрещната страна, по правилата на чл. 78 от ГПК. По изложените по-горе съображения обаче този довод е неоснователен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, което не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2016 год. по гр.д. № 49407/2015 год. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА Т.А.Т. *** да заплати на С.г.с. *** сумата 300 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение – 09.10.2019 год.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.   

 

           2.