Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Първомай, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 187 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл.
86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Франция
(универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД),
представлявано от Д.Т. Д. – Заместник-управител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Ц.Х.С., Н.А.М. и П. П.П., моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът П.И.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Д.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи, както
следва:
Ø сумата от 550, 19 лева (петстотин и петдесет лева и деветнадесет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва за
периода от подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 10.04.2012 г., до окончателното изплащане на вземането;
Ø сумата от 55, 55 лева (петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2010 г.
до 15.07.2011 г., и
Ø сумата от 78, 03 лева (седемдесет и осем лева и три стотинки) – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.11.2010 г. до 28.03.2012 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 96/08.06.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 183/2012 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ
състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на Договор за потребителски заем № CREX-02402873/01.07.2010 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: ***,
универсален правоприемник на което е ищцовото дружество, предоставило на ответника паричен заем в размер на 649, 00 лева, а последният се
задължил да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му
заплати уговорената възнаградителна лихва чрез 12 равни месечни анюитетни
вноски от по 60, 57 лева всяка, последната от които дължима на 15.07.2011 г.
Релевира се, че кредитополучателят преустановил
издължаването и съгласно чл. 3 от кредитния контракт допуснатото от него просрочие
на две или повече месечни вноски провокирало настъпване на 15.11.2010 г. на
предсрочна изискуемост на договорните му задължения в пълния им размер от 605,
74 лева, като същите останали непогасени и след настъпване на крайния им падеж
на 15.07.2011 г.
Според ищеца ответникът му дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.11.2010 г.
до 28.03.2012 г. в размер на 78, 03 лева, както и считано от датата
на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
10.04.2012 г., до окончателното изплащане.
Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено
с издадена в негова полза Заповед
№ 96/08.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 о т ГПК по ч. гр. дело № 183/2012 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал
възражение по реда на чл. 423 от ГПК, прието за разглеждане от въззивния
Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 5558/07.09.2018 г., с който ответникът чрез процесуалния си
пълномощник оспорва исковете като недопустими и неоснователни с доводи за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. №
1932/25.03.2019 г., депозирана от процесуалния му пълномощник юрисконсулт П. П.П.
поддържа исковете, а ответникът лично и чрез довереника си пледира за тяхното
отхвърляне.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на обявеното
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на
страните и от приобщените
доказателствени източници се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за кредит № CREX-02402873/01.07.2010 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: ***, на
което ищцовото дружество е универсален правоприемник, чрез упълномощения си
търговски партньор „Бек Интернешънъл” ООД, ЕИК: *********, отпуснало на ответника паричен заем в размер на 649, 00 лева за покупка на стока
– масажен матрак марка „BECK” модел „VM+HK+SE+PS” с цена от 649, 00 лева, а последният се ангажирал
да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената
възнаградителна лихва от 77, 88 лева разсрочено за периода от 13.08.2010 г. до
15.07.2011 г. чрез 12 равни месечни анюитетни вноски по банкова сметка ***
„Ситибанк Н.А.” – клон София, първите единадесет от които от по 60, 57 лева, а
дванадесетата с падеж на 15.07.2011 г. – 60, 61 лева, съгласно инкорпориран в съглашението
погасителен план и уговорки за фиксиран лихвен процент от 12% и годишен процент
на разходите от 21, 88%, изчислен при следните допускания: 365-дневна година,
валидност на контракта за срока на действието му и изправност на контрагентите
по него.
В клаузата
му по пункт 1 страните постигнали съгласие усвояването на кредита да се
осъществи чрез изплащане на заемните средства директно от кредитодателя на
търговеца продавач на вещта за погасяване на вземането му към кредитополучателя
за продажната й стойност.
Съобразно т.
3 от договора при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски,
считано от падежната дата на втората от тях, задълженията стават незабавно и
автоматично предсрочно изискуеми в целия им размер, без да е необходимо
предизвестяване на длъжника в указания смисъл, а за времето на забавата същият дължи
обезщетение, равняващо се на действащата законна лихва върху всяка непогасена
сума.
С
декларативно изявление, обективирано в текста на договора, ответникът удостоверил,
че е получил екземпляр от него, преддоговрна информация по Закона за
потребителския кредит (ЗПК), заемната сума, както и закупената стока в добро
функционално състояние. Сред доказателствените материали фигурира Протокол за нейната
продажба CRED-02402873/01.07.2010 г., двустранно подписан
от търговеца и клиента в лицето на заемателя.
В открито
съдебно заседание ответникът признава, че след издължаване на първите две суми
по погасителния график, данни за което се съдържат в изготвено от ищцовото
дружество Извлечение за погашенията по заема към 05.04.2018 г., не е
осъществявал други платежи. Според цитираната справка, онагледяваща компонентите
на вноските, непогасеният остатък от задълженията за главница и възнаградителна
лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.07.2011 г. възлиза съответно на 550, 19
лева и 55, 55 лева.
Позовавайки
се на предсрочната им изискуемост, настъпила на датата на втората пропусната
месечна вноска – 15.11.2010 г., на 10.04.2012 г. ищецът сезирал Районен съд –
Троян със Заявление вх. № 1995/10.04.2012 г. за принудителното им
удовлетворяване по чл. 410 от ГПК. Изпратено му по подсъдност, компетентният Районен
съд – Първомай го уважил с издаване на Заповед № 96/08.06.2012 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 183/2012 г., коригирана по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 209/20.06.2012 г. и
връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК на 13.07.2012 г., с която
му разпоредил да заплати на заявителя процесните суми и въз основа на която по
Разпореждане № 669/30.07.2012 г. бил издаден Изпълнителен лист от 08.08.2014 г.,
а впоследствие образувано и Изпълнително дело № 20168240400498 по описа на Частен съдебен изпълнител К.П. с рег. *** и район
на действие Окръжен съд – Пловдив.
Длъжникът депозирал Частна жалба вх. №
8786/22.12.2017 г. с характер на възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК до
Окръжен съд – Пловдив, който с Определение № 439/23.02.2018 г. по ч. гр. дело №
231/2018 г. го приел за разглеждане и постановил спиране
на изпълнението.
Уведомен на 19.03.2018 г. от заповедния съд за възможността да отправи
претенциите си по исков ред, в законоустановения преклузивен едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът
предявил такива с подадена на 19.04.2018 г. чрез куриерски услуги искова молба вх. №
2982/04.05.2018 г. – предмет на настоящото производство.
При така изложените
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на
подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към
осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. І-во от ЗЗД приравнява
на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В
съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи
тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение
с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната
индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно
обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Наведените
фактически твърдения позволяват на съда да субсумира източника на спорните
права в легалното понятие за договор за потребителски кредит, закрепено в чл. 9, ал. 1
от ЗПК. Нормата гласи, че с него кредиторът, в когото
дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице,
заето с потребителско кредитиране в рамките
на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по
разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо
извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността
на които се заплаща чрез периодични вноски.
Уредените в ЗПК особеностите на договора за
потребителски кредит го характеризират като формален, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на
насрещните волеизявления на договорящите е необходимо и предаването на заетите
парични средства или предмети, което предопределя и категоризирането му съответно
като двустранен или едностранен, възмезден с оглед дължимостта на
възнаградителна лихва и комутативен.
Като разновидност на съглашението по чл. 9, ал. 1 от ЗПК това за заем за
потребление по правната си същност е неформално, реално, едностранно и безвъзмездно
и намира правен фундамент в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на
заемателя, който се ангажира да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество, а съгласно чл. 240, ал. 2, изр. І-во от ЗЗД, ако е уговорено писмено –
и да заплати лихва като възнаграждение за тяхното ползване.
В Глава девета от ЗПК е регламентиран режимът на т. нар. „свързани договори за кредит”, при които, съобразно
определението на § 1, т. 11 от ДР на ЗПК: а) кредитът
се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки или за
предоставяне на услуги, и б) от търговска гледна точка двата договора
представляват едно цяло, което означава, че продавачът на стоката или
доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита или в случай че той
се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на продавача на
стоката или на доставчика на услугата за сключването или за подготовката на
договора за кредит, или че в него се посочват конкретни стоки или услуги,
доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит.
Така маркираната уредба откроява
като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които ищецът следва
да проведе доказване по порядъка на чл. 154, ал. 1 от ГПК, постигнатото между страните съгласие за заемане
на съответната парична сума или вещ и фактическото й предаване от заемодателя
на заемателя, а когато кредитът се предоставя за придобиване на стока – и факта на доставянето й, доколкото по правилото на чл. 27, ал. 2, изр.
І-во от ЗПК от този момент възникват задълженията на потребителя.
С цел да осигури закрила на потребителите чрез създаване на равноправни условия за кредитиране и чрез насърчаване на отговорно поведение на кредиторите ЗПК налага особени изисквания за оформянето на кредитната сделка.
Чл. 10, ал. 1
от ЗПК в първоначалната му редакция, обнародвана с Държавен вестник, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., повелява сключването й в писмена форма на хартиен или друг траен
носител в два екземпляра със следните, формулирани на разбираем език по
предписанието на чл. 11, ал. 1 от ЗПК (ДВ, бр. 18 от 2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.) реквизити:
датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2);
името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец),
постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния
срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит)
или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7);
стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8);
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките
и процедурите за промяната му (т. 9); изчислената към момента на сключване на
договора величина на годишния процент на разходите по кредита и на общата сума,
дължима от потребителя, която § 1, т. 2 от ДР на ЗПК отъждествява със сбора от
общия размер на кредита и общите разходи за потребителя по него по смисъла на §
1, т. 1 от ДР от ЗПК, както и взетите предвид допускания при калкулацията по
определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за
издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на
разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на издължаването (т. 11); информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за
извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и
условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и
лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи
за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи,
произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т.
14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на
сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички
разходи, които се дължат при неизпълнение (л. 15); предупреждение за
последиците за потребителя при забава на вноските (л. 16); наличието на
свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите
се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване,
включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (л. 20); информация за
правата на потребителя по чл. 27 и 28 от ЗПК и
условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на
кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както
и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
Неспазването на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 от ЗПК се
санкционира от чл. 22
от ЗПК (ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) с недействителност на договора, а чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложим по препращане от чл. 24 от ЗПК, обявява за нищожни тези от клаузите му, които са неравноправни
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, освен ако са
индивидуално уговорени.
Съотнесена към така очертания нормативен
регламент, конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: ***,
на което ищцовото дружество е универсален правоприемник, от една страна като „Кредитор”,
и ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, е сключен действителен формален,
реален, едностранен и възмезден Договор за
потребителски кредит № CREX-02402873/01.07.2010 г. във формата
на паричен заем за потребление с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, както и с тези, систематизирани в § 1, т. 11
от ДР на ЗПК, тъй като е предназначен изключително да финансира покупката на конкретна
стокова единица и за подготовката и сключването му кредиторът разчита на
услугите на продавача.
По
делото е приложен материализиращият съглашението документ, който доказва, че в
изискуемата се от чл. 10, ал.
1 от ЗЗП писмена форма посочените субекти са съгласували воля за предаването на
сумата от 649, 00 лева в собственост от
заемодателя на заемателя за закупуване от последния на масажен матрак марка „BECK” модел „VM+HK+SE+PS” с цена от 649, 00 лева и със задължение от негова
страна да я върне. Съгласието на договорящите обхваща и
уговорка заемните средства да се предоставят директно от кредитодателя на
търговеца продавач на вещта за заплащане
на вземането му към кредитополучателя за продажната й стойност. Усвояването на кредита при указаните условия и получаването на
стоката се потвърждава от поместеното в текста на договора нарочно
удостоверително изявление на ответника, формалната доказателствена сила на
което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по
законоустановения ред и се цени като извънсъдебно признание.
Задължен да
следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови
отделни сегменти поради тяхната неравноправност или противоречие с императивни
материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред, и в
частност с тези, изведени в чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Решение №
205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение №
23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.),
съдът намира, че процесният заемен договор удовлетворява относимите с оглед
спецификите му предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 от ЗПК. Съставен е на хартиен носител и в него понятно са назовани общият
размер на кредита от 649, 00 лева; условията за усвояването му – чрез заплащане
на дължимата се от заемателя покупна цена на стока директно на продавача; описание
на закупуваната вещ – масажен матрак марка „BECK” модел „VM+HK+SE+PS”, и неговата цена – 649, 00 лева; лихвеният процент от 12, 00%, който е
фиксиран по разума на § 1, т. 5, изр. І-во, предл. І-во от ДР на ЗПК като непроменлива за целия договорен срок величина; годишният
процент на разходите от 21, 88%, взетите предвид при изчислението му допускания
и платимата от потребителя обща сума от 726, 88 лева; размерът, броят,
периодичността и датите на погасителните платежи във вид на план, както и
разяснение на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи се
лихвени проценти и при поискване от заемателя на извлечение по сметка. За пълнота е необходимо да се
отбележи, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК транспонират съответно тези на чл. 10, § 2, букви з)
и и) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.). По преюдициални запитвания за тяхното тълкуване с Решения от 09.11.2016 г. по дело
C-42/15 и от 05.09.2019 г. по дело C-331/18, които, според чл. 633 от ГПК, са
задължителни за българските съдилища и учреждения, Европейският съд се е произнесъл, че Директивата
не изисква погасителният план към срочния
договор за кредит да инкорпорира разбивка на всяка погасителна вноска по компоненти –
главница, лихви и други разходи, и е
недопустимо държавите
членки да предвиждат такова изискване в националната си правна уредба. В съответствие с чл. 10, § 2, б. и) и § 3 от Директивата, въведени съответно в чл. 11, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗПК (ДВ, бр. 18/2010 г.), въпросната справка следва
да се предоставя от кредитодателя на потребителя само по негово искане.
Не се
констатират фактически и/или правни положения, разкриващи неравноправност на
клаузи от коментирания потребителски договор в разбирането, вложено в чл. 143
от ЗЗП. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент и не се предвиждат
промени в разходите за потребителя без предварително оповестени критерии.
Отделно от горното, отговорността му за забава е уговорена в допустимите от чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предели – а именно обезщетение в размер на законната
лихва върху неплатената в срок сума за времето на просрочие.
В обобщение съдът е мотивиран да заключи,
че правопораждащите юридически факти са осъществени в кумулативна пълнота и респективно
правната сфера на ответника е обременена със задължения да възстанови на
кредитодателя заемната сума от 649, 00 лева и да му заплати възнаградителна
лихва от 77, 88 лева разсрочено, съгласно погасителен график, чрез 12 равни
месечни анюитетни вноски, първите единадесет от които от по 60, 57 лева, а
дванадесетата с падеж на 15.07.2011 г. – 60, 61 лева. Доводите му за изпитвани
финансови затруднения са непротивопоставими на кредитора, тъй като съгласно чл.
81, ал. 2 от ЗЗД липсата на пари не освободажва длъжника от отговорност.
За доказан от признанието на ответника, кореспондиращо
с данните от изготвеното от ищцовата страна Извлечение от 05.04.2018 г., следва да се приеме и фактът, че до момента е
заплатил единствено първите две вноски, а по отношение на останалите, формиращи
дълг за главницата и възнаградителната лихва за периода от 15.10.2010 г. до
15.07.2011 г., съответно в размер на 550, 19 лева и 55, 55 лева, е допуснал
забава, тъй като тяхната изискуемост понастоящем е настъпила, но, не
предсрочно, както неоснователно поддържа ищцовата страна, а на датите,
фиксирани в погасителния план и предхождащи депозирането на заявлението по чл.
410 от ГПК.
Практиката
на ВКС, уеднаквена с Решение № 135/16.10.2015
г. по т. д. № 1672/2014 г., I т. о., Решение № 83/26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016
г., IV г. о., Решение № 44/05.06.2017 г. по гр.
д. № 60073/2016 г., III г. о., и Решение № 101/15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г., IV г. о., константно
застъпва тезата, че потестативното
право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява с негово едностранно волеизявление, но то
поражда действие, като трансформира договора от срочен в безсрочен, от момента на достигането му до длъжника, ако тогава са били налице предвидените в закона или договорени
от страните обективни предпоставки за
изгубване преимуществото на срока. С оглед казаното постигнатата
в процесия договор уговорка, че при неплащане на две или повече вноски кредиторът
може да пристъпи към събиране на вземанията си в пълния им размер, без да е
необходимо уведомяване на длъжника, не поражда
действие. Визираното разрешение е възприето в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г. досежно кредити, отпуснати от банки, но е важимо и по отношение на
тези, предоставяни от небанкови институции (в този смисъл Решение №
200/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., и Решение № 152/22.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
3131/2018 г., II т. о.). Следователно в случая, макар да се очертава просрочие на повече
от две погасителни вноски, предсрочна изискуемост на тези, непадежирали към
датата на втората, не е настъпила поради липса на доказателства, че ищецът е
обективирал изявление за обявяването й и че същото е съобщено на ответника.
Въпреки че в заявлението по чл. 410
от ГПК изпълняемостта на вземанията за главницата и за възнаградителната лихва
за периода от 15.10.2010 г. до 15.07.2011 г. е обоснована с предсрочна
изискуемост на кредита, каквато по изложените съображения не е налице, исковите
претенции за съществуването им следва да се уважат изцяло, тъй като уговорените
срокове за издължаване вече са пропуснати, а съобразно постановките на
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
чиято меродавност в свое Решение № 152/22.01.2020 г. по т. д. № 3131/2018 г., II т. о.,
ВКС разпростира и по отношение на заеми от кредитори извън банковата система, присъждането им по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК не променя релевираното от заявителя в заповедното
производство основание на дълга.
С оглед позитивното
разрешение по главния иск доказан по основание се явява и акцесорният за мораторна
обезвреда. Изчислена от съда при предпоставките на чл. 162 от ГПК с помощта на
софтуерен калкулатор върху главницата според продължителността на просрочието
на частите й, включени във всяка вноска, законната лихва за периода от
15.11.2010 г. до 28.03.2012 г. се равнява на сумата 60, 30 лева, до която искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне. Дължима е и законната лихва за закъснение от датата на сезиране на
заповедния съд – 10.04.2012 г., до окончателното изплащане.
За неоснователно настоящият
съдебен състав приема противопоставеното материалноправно възражение за изтекла
погасителна давност. Главното притезание за връщане на заема се погасява с
изтичане на общата петгодишна давност по
чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 38/26.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 1157/2018г. на ІI т. о., и Решение № 45/17.06.2020 г.
на ВКС по дело № 237/2019 г., ІІ т. о.), която, съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, започва да тече от падежа на всяка отделна вноска (в този смисъл Решение №
45/17.06.2020 г. на ВКС по дело № 237/2019 г., ІІ т. о.), доколкото предсрочна
изискуемост не е настъпила. Чл. 111, б. „в” от ЗЗД допуска принудително
изпълнение на вземанията за възнаградителна и мораторна лихва в рамките на 3-годишен
срок, началният момент на който при първото, съвпада с този, важим за главницата,
а за второто – от датата на забавата на всяка вноска.
Според
чл. 116, б. „б” от ЗЗД давността за погасяване на трите задължения, която е с
начало не по-рано от 15.10.2010 г., се прекъсва с предявяване на иск, който в
случая по правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита заведен с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, и към тази дата –
10.04.2012 г., не е изтекла.
При указания изход на спора и
съблюдаване на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца съразмерно с
уважената част от исковете
съдебно-деловодните му разноски, претендирани, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК
(л. 16), и действително сторени, както следва:
Ø в текущото исково производство в общ размер на 225, 00 лева, от които 125,
00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенциите, и 100, 00
лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което
се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и конкретното процесуално участие на съответния довереник
в него;
Ø в заповедното производство в общ размер на 75, 00 лева, от които: 25, 00
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на гореспоменатите
обстоятелства.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. Д.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Франция
(универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД),
представлявано от Д.Т. Д. – Заместник-управител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Ц.Х.С., Н.А.М. и П. П.П., по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-02402873/01.07.2010 г., както следва:
Ø сумата от 550, 19 лева (петстотин и петдесет лева и деветнадесет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва за
периода от подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в съда – 10.04.2012 г., до окончателното изплащане на вземането;
Ø сумата от 55, 55 лева (петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2010 г.
до 15.07.2011 г., и
Ø сумата от 60, 30 лева (шестдесет лева и тридесет стотинки) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 15.11.2010 г. до 28.03.2012
г., за принудителното
изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 96/08.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 183/2012 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, като за
разликата до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Д.Д.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Франция (универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД), представлявано от Д.Т. Д. – Заместник-управител на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Ц.Х.С., Н.А.М. и П. П.П., както следва:
Ø сумата от 225, 00 (двеста двадесет и пет) лева
– съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт
съразмерно с уважената им част, и
Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни
разноски по ч. гр. дело № 183/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 183/2012 г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/НК