Р Е
Ш Е Н
И Е № 260137
гр. Кюстендил, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА К.
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Симона Цикова като разгледа
докладваното от съдия Т. К. гр. д. № 83
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :
Адвокат В.С. – К. в качеството й на
особен представител на Р.Й.З.И., с ЕГН ********** обжалва Решение № 260009/08.01.2021 г., постановено
от Районен съд – Дупница по гр.д. № 912/2020 г. по описа на същия съд, с което Ц.И.И. и Р.Й.З. са осъдени да заплатят на К.И.С. в
качеството му на управител на Етажна собственост с адрес: гр. Д. ул. „К.Б.“ бл.*****,
ап.*****, сумите от *****лв. такса за четири години и ***** лв. разход за
топлоизолация, ведно със законната лихва от 30.06.2020 г., както и *********
лв. деловодни разноски. Във въззивната жалба се релевират доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е
съобразил с молбата на ищеца за изменение на иска, с която е направен частичен
отказ от иска. Възразява се срещу осъждането на двамата ответници солидарно да
заплатят сумата от ***** лева разход за топлоизолация, тъй като ищецът е
претендирал заплащането й само и единствено от ответника Ц.И.. Позовавайки се
на чл. 6, ал.1, т.9 и чл. 6, ал. 2 от ЗУЕС и предвид липсата на специални
уговорки между ответника И. като собственик и ответницата З. като ползвател, се
твърди, че искът за месечна такса ***** лв. за „***************“ следвало да
бъде отхвърлен спрямо ответницата. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС и се сочи, че по делото не е било доказано , че ответницата
пребивава повече от 30 календарни дни за една година в ЕС. По същество се иска
отмяна на решението на районен съд и отхвърляне на предявения иск срещу Р.Й. З.-
И..
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от
пълномощника на насрещната страна, в която се изразява становище за
частична основателност на въззивната жалба в частта, с която ответниците са осъдени
за заплатят сумата от *****лв., вместо сумата от ******* лв., съобразно
депозирана молба, с която е направен частичен отказ от иска. В останалата си
част жалбата се определя като неоснователна и се иска оставянето й без
уважение.
Адвокат М.Д. в качеството й на особен представител на Ц.И.И., с ЕГН **********
обжалва също Решение № 260009/08.01.2021 г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д. № 912/2020 г. по описа на същия съд.Във въззивната жалба се
релевират доводи за неговата неправилност и необоснованост, постановяване при
нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид необсъждане на
направените възражения и всички събрани доказателства по делото, както и
липсата на мотиви относно дължимостта на претендираните с исковата молба
суми. Конкретно се твърди се, че ДРС не
се е произнесъл по направените възражения за недължимост на претендираната с
исковата молба сума, поради недоказаност на предявените искове с правно
основание чл. 50, ал.1 от ЗУЕС в размер на *****лв. и по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
Сочи се, че по делото не е представено решение на ОС на ЕС в съответствие с
изискването на чл.48, ал. 8, чл. 51, ал.1 и чл. 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС относно
определения размер на дължими месечни вноски за управление и поддържане на общите
части и фонд „*********“, нито е представен правилник за вътрешния ред в
сградата. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд, е немотивирано. Сочи се, че в него липсва
произнасяне по възражението за неоснователност на иска по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, поради наличие на предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че
ДРС се е произнесъл по непредявен иск, тъй като ищецът в рамките на
първоинстанционното производство е направил частичен отказ от иска и уточнение
на петитума, а съдът е присъдил нещо различно от исканото. Определят се като
неправилни и необосновани изводите на съда относно дължимостта на сумата от *****
лева, като се твърди, че ДРС не се е произнесъл по конкретно заявените в
исковата молба факти и в съответствие със заявения петитум, и се отбелязва, че
по делото не било доказано, че извършените ремонтни дейности са били неотложни,
направени от името и за сметка на етажната собственост и е била спазена
процедурата за извършването им. Твърди се, че ДРС неправилно е квалифицирал
иска по чл. 61 от ЗЗД, независимо че в случая била приложима уредбата по
специалния ЗУЕС. Иска се отмяна изцяло на решението на ДРС и отхвърляне като неоснователни и недоказани на
предявените искове срещу Ц.И.И...
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от адв. З.Г. – пълномощник на насрещната
страна К.И.С. в качеството му на управител на Етажна собственост, в който се
изразява становище за частична основателност на въззивната жалба в частта, с
която ответниците са осъдени за заплатят сумата от *****лв., вместо сумата от *******
лв., съобразно направения частичен отказ от иска. В останалата си част жалбата
се определя като неоснователна и се иска оставянето й без уважение.
В съдебно заседание пред окръжен
съд страните не са се явили и не са изпратили представители.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във
възивните жалби, както и съобразно събраните по делото доказателства и след
като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден. Въззивните жалби са процесуално
допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица /надлежни страни/ при
спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледани по същество
са частично основателни. Съображения:
По делото са представени списъци за събиране на такса „***************“ за 2016 г. и 2017
г. в размер по ******лева на месец ,
както и списъци за събиране такса
„Управление и поддръжка“ за 2018 и 2019
г. също в размер на ***** лв.,
Представени са договори от 02.10.2017 г. и от 04.10.2017 г.
за извършване на строително- монтажни работи /топлоизолация/ на сградата,
находяща се в гр. Дупница, ул. „К.Б. I“ №*****, която е в режим на етажна
собственост. От акт за установяване на извършени СРМ от 25.10.2017 г. е видно,
че са извършени и подлежат на разплащане въз основа на това следните натурални
видове СМР: монтаж на PVC мрежа – *******лева без ДДС, циментова шпакловка – *******лева
без ДДС, копане с багер – *******лева без ДДС и полагане на ламарина – ******лева
без ДДС, обща сума с ДДС – ******лева, за която сума е издадена Фактура № ********************/26.10.2017г.
Съгласно друг акт за установяване на извършени СМР от 25.10.2017 г. в
процесната сграда са извършени и подлежат на разплащане въз основа на това
следните натурални видови СМР: монтаж на скеле – *********лева, демонтаж на
скеле – *********лева, лепене на стиропор ( 5 см.) – *******лева, дюбелиране – *******
лева, лепене на фибран ( 3 см.) – ******лева, полагане на минерална мазилка – *******лева,
общо *******лева, за която сума е издадена Фактура № ********/26.10.2017г.;
По делото са приложени като
доказателства Фактура № ********/02.10.2017г.
и Фактура № *******/27.10.2017г. за закупени материали, платени от ищеца
за сумите съответно *******лева и *******лева.
Видно
от Протокол № 8 от 11.04.2017г. на ОС било взето решение офертата за направа на
топлоизолация и мазилка на външна стена, граничеща с недостроена част на
сградата от *********лева (след намаляването с ******* лева от общата каса на
ЕС) да се раздели на всички 27 до момента собственици, като всеки ще дължи по ******лева
до 30.06.2017 г. като видно от съдържащия се в протокола списък на
присъстващите, Ц.И. не е присъствал на събранието.
Видно от Протокол № 7 от 20.09.2016
г. на ОС на собствениците на ЕС гр. Д., ул. „К.Б. I” № ***** било взето решение
месечната такса „***************“ да остане в размер на ******лева.
От приетата Регистрационна карта на
сграда/вход и режим на етажна собственост рег. № ********/5 от 17.10.2019 г.,
се установява, че ищецът е избран за управител на ЕС на 27.09.2019г. за срок от
две години.
Видно от приложения към гр.д.697/2018 г.
на ДнРС Нотариален акт за покупко- продажба № ******, т.*****, рег. № *****,
дело № 260 от 2010г., ответникът Ц.И. е закупил през 2010 г. ателие в
процесната сграда с площ от *******
кв.м. при условие, че родителите на купувача – ответник Ц.И. – Р.З.И. и И.Ц.И.
ползват продавания имот пожизнено и безвъзмездно.
Видно от извадка от книга на
собствениците за процесната сграда в ЕС, заведена на 07.10.2011г., ответникът Ц.И.
е собственик на мезонет 5 А с площ *****кв.м. и дял в общите части 5, 511%, а
родителите на ответника Ц.И. – ответницата Р. З.– И. и И.Ц.И. са посочени в
книгата като членове на домакинството, които живеят заедно със собственика.
Срещу начална дата на обитаване на обекта в ЕС е посочено – „необитаван”, а
срещу настоящ адрес на собственика/собствениците, ако не обитава/т своята
собственост е посочено – „Р.,***”.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита, че обжалваното решение е недопустимо в частта за
разликата над ******* лв. до *****лв., представляваща разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата за периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2017 г., както и в частта, в която Р.Й.З.И. е осъдена да заплати сумата *****
лв. за топлоизолация и следва да се обезсили. Съображения:
В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 от ГПК/, съдът е
задължен да разреши правния спор относно твърдяното право съобразно твърдените
от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретация на същите.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание.
настоящия случай първоначално искът с
правно основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС е
бил предявен за сумата *****лв., представляваща месечна такса за управление и
поддържане на общи части за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В съдебно
заседание на 01.12.2020 г. процесуалният представител на ищеца при условията на
чл. 233 от ГПК е направил частичен отказ от иска за цялата 2016 г. и за времето
до 30.06.2017 г. вкл. в общ размер на ***** лв. С определение в същото съдебно
заседание съдът е прекратил производството по делото за посочения по- горе
размер и период. Следователно предмет на иска е сума в общ размер на *******
лв., представляваща такса 10 лв. месечно за периода от 30.06.2017 г. до м. декември 2019 г. Доколкото съдът е с
обжалваното решение не се е съобразил с направения от ищеца отказ от иска, то
той е излязъл извън предмета на делото, поради което решението в частта над *******
лв. и периода 01.01.2016 г. до
30.06.2017 г. вкл. е недопустимо и следва да се обезсили.
Недопустимо е решението и в частта, в която Р.Й.З.И. е осъдена да заплати сумата *****
лв. за топлоизолация. Искът с правно
основание чл. 48 от ЗУЕС е предявен само по отношение на собственика на имота,
намиращ се в режим на етажна собственост- Ц.И.И.. Доколкото е съдът е осъдил и Р.З.И.,
то отново е нарушил принципа на диспозитивното начала и е излязъл извън
предмета на търсената защита, поради което решението и в тази част е
недопустимо и следва да се обезсили.
Съдът счита, че искът с правно основание
чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за сумата ******* лв., представляваща такса за управление
и поддържане на общите части на сградата в размер на ***** лв. месечно за
периода от 30.06.2017 г. до 31.12.2019
г. е неоснователен. Съображения:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС от
компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Разходите
за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите /чл.51, ал.1 от ЗУЕС/.
Легална дефиниция на понятието "разходи за управление и поддържане" е
дадена в пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС и това са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на упр. и
контр. органи и за касиера, както и за ел. енергия, вода, отопление,
почистване, абонаметно обслужване на асансьор и др. разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Влезлите в сила
решения на общото събрание са задължителни за етажните собственици /по арг. от
чл.40 от ЗУЕС/ и по отношение на тях съдът не разполага с възможност да
осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност или нищожност на
решенията на ОС на ЕС. Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се
заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател,
който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година.
В настоящия случай няма спор, че ответникът Ц.И. е
собственик на самостоятелен обект, както и че Р.З.И. е ползвател на същия.
Установява се също така, че са взети решения от общото събрание на етажната
собственост, с които е определен размерът на разходите за управление и
поддържане. Съдът намира, че не е установено ответниците да са пребивавали в
имота повече от 30 дни. В тази насока не са представени доказателства, а от
обясненията на управителя на етажната собственост се установява, че те идват в
имота от „време на време, наглеждат го, но не живеят в него“. От посоченото
следва, че ответниците не пребивават в етажната собственост, поради което по
силата на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС са освободени от заплащането на разходи за
управление и поддръжка на сградата. Следователно предявеният спрямо тях иск е неоснователен.
Основателна е исковата претенция с правно основание
чл.48, ал.3 от ЗУЕС за сумата ***** лв., представляваща стойността на направена
топлоизолация на сградата- етажна собственост.
Съгласно чл. 48, ал.3 от ЗУЕС, когато има
предварително взето решение за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, разходите се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата. Следва да се има предвид, че тези разходи спадат съответно
към необходимите и полезните разноски и като такива се понасят задължително и
изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в
ЕС /чл.41 ЗС и чл.48, ал.3 ЗУЕС/, без оглед на това дали тези собственици обитават
или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица
изцяло или частично. В случая видно от
Протокол № 8 от 11.04.2017г. ОС на етажната собственост е взело решение за направа на топлоизолация и
мазилка на външна стена, граничеща с недостроена част на сградата за сума от *********лева, която сума е
разделена на всички 27 собственици, като
всеки от тях ще дължи по ******лева, като е определен срок за събирането
й- до 30.06.2017 г. От доказателствата
по делото не се установява ответникът И. да е заплатил посочената сума в в
определения срок, поради което искът е основателен и доколкото районен съд го е
уважил, то решението в тази част е законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първоинстанционното
производство в размер на *****лв., определени по компесация и за въззивната
инстанция в размер на ****** лв., определени по компесация.
Доколкото не са внесени държавни такси по въззивните жалби на основание
чл.83, ал.1, т.5 от ГПК, съгласно т. 7 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
и съобразно изхода по делото, по въззивната жалба на особения представител на Ц.И.
последният следва да внесе по сметка на ОС Кюстендил държавна такса в размер на
14 лв., а въззиваемият К.С. в качеството на управител на етажната собственост-
да внесе 11 лв. По въззивната жалба на особения представител на Р.З.И. въззиваемият К.С. в качеството на управител
на етажната собственост следва да внесе **** лв. държавна такса.
По изложените съображения съдът постанови решението
си
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№260009/08.01.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. №912/2020
г. по описа на същия съд в частта, в която Ц.И.И., ЕГН ********** и Р.Й.З.И.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на К.И.С. като управител на етажна
собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****, ап. ***** сумата *****лв. за 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. за разликата над ******* лв. до *****лв.,
представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на сградата
за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г., както и в частта, в която Р.Й.З.И.
ЕГН ********** е осъдена да заплати на К.И.С. като управител на етажна
собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****, ап. ***** сумата ***** лв. за
топлоизолация.
ОТМЕНЯ решение
№260009/08.01.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. №912/2020
г. по описа на същия съд в частта, в която Ц.И.И., ЕГН ********** и Р.Й.З.И.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на К.И.С. като управител на етажна
собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****, ап. ***** сумата ******* лв.,
представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на сградата
за периода от 30.06.2017 г. до
31.12.2019 г. както и в частта, в
която Ц.И.И., ЕГН ********** и Р.Й.З.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят
на К.И.С. като управител на етажна собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****,
ап. ***** сумата ********* лв. за разликата над *****лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от К.И.С. като
управител на етажна собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****, ап. ***** К.И.С.
като управител на етажна собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****, ап. *****
срещу Ц.И.И., ЕГН ********** и Р.Й.З.И., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за сумата ******* лв., представляваща разходи за
управление и поддържане на общите части на сградата за периода от 30.06.2017 г.
до 31.12.2019 г. ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН **********
и Р.Й.З.И., ЕГН ********** да заплатят
на К.И.С. като управител на етажна собственост гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****,
ап. ***** сумата ****** лв деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН **********
да заплати по сметка на ОС- Кюстендил държавна такса в размер на ***** лв.
ОСЪЖДА
К.И.С. като управител на етажна собственост
гр. Д., ул. „К.Б.“, бл. *****, ап. ***** да заплати по сметка на ОС- Кюстендил
държавни такси в общ размер на **** лв.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: