Номер 59604.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502533 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна Т. Д. П. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д. Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 23138/29.10.2020г. от Главна дирекция
„Гранична полиция“, гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. И. ,
обективираща изявление на страната да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа
депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли
по същество първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В молбата е обективирано и искане за спиране на производството по
делото поради наличие на преюдициален спор от значение за правилното решаване на
делото.
АДВ. Х.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение. По отношение на
спирането е налице тълкувателно решение, според което компетентен е ВКС.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното: Дело С-262/20 на Съда на
Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално
запитване по въпроси в областта на свободно движение на работници; Социална политика;
Сближаване на законодателствата и Основни права - Харта на основните права и конкретно
1
тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от
Хартата за основните права на Европейския съюзи на §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси в преюдициалното запитване не би имал
обуславящо значение за правилното решаване на настоящия спор, имащ за предмет
претендирано възнаграждение за положен нощен труд в повече в рамките на служебно
правоотношение, получен от съотношението на часовете положен нощен труд към дневен
приложимо съгласно нормите на общия закон при липса на изрична уредба в специалния
такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо решението по Дело С-262/20 на СЕС
не би имало преюдициално значение за правилното решение на настоящия съдебен спор. В
този смисъл съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 29.10.2020г. за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20 образувано
по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните
по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР срещу Решение № 2783 от 02.07.2020г., постановено по гр.д. № 18089
по описа за 2019г. на ВРС, с което на основание чл. 140, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 от КТ вр.
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на Т. Д. П. сумата от 1684.15 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.11.2016г. – 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения
нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска /01.11.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
2
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Също
така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се
приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през
нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143. Моли за потвърждаване на
решението.
АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Не претендираме
разноски пред настоящата инстанция.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
3
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Считам, че въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ е
неоснователна. Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната жалба. Моля да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4