Решение по дело №20467/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2245
Дата: 4 юни 2019 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20185330120467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2245     04.06.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

       при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20467 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

                   В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Й.А.Д. се твърди, че за периода от 19.08.2015г. до 18.10.2018г. ответницата има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на 754.69 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 31.10.2015г. до 30.09.2018г. в размер на 83.78 лв., за обект, находящ се в гр.***. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответницата фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 17182 по описа на ПРС за 2018г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.

       В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпила молба от Й.А.Д., в която е посочено, че тя признава всички дължими суми към ВиК Пловдив, като живее на ул. „*** и е потребила тази вода. Посочено е, че ще започне плащане на сумите на касата на дружеството и е направено искане за прекратяване на производството по делото.

                Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

                По делото са представени справка за неплатени задължения за период от 19.08.2015г. до 18.10.2018г. за клиент: Й.А.Д., за адрес ***; справка за водомерите на абонат, видно от който на посочения адрес, с абонат № *** е поставен водомер № ***, опис на фактури, опис на сметки за лихви, карнети за отчитане показанията на водомер № ***, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, гр.Пловдив.

В цялост е приложено ч.гр.дело № 17182 по описа на ПРС за 2018г., по което е издадена заповед № 9505 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 05.11.2018г., видно от материалите по което след подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК и в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Предвид признанието на иска с отговора на исковата молба и становището на ищеца в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това основание.

           С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в исковото производство от 75 лв. внесена държавна такса /не се претендира юрисконсултско възнаграждение, видно от молба на л.59 от делото/.  

  Поради изложеното съдът

       

Р Е Ш И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.Д., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със *** С.Л.Н. сумата от 754.69 лв. /седемстотин петдесет и четири лева и 69 ст./ главница – стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 19.08.2015г. до 18.10.2018г. за обект, находящ се в гр.***, абонатен номер ***, 83.78 лв. /осемдесет и три лева и 78 ст./ обезщетение за забава за периода от 31.10.2015г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 01.11.2018г. до окончателното изплащане, предмет на издадената заповед № 9505 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.11.2018г. по ч.гр.д. № 17182 по описа на ПРС за 2018г.

           ОСЪЖДА Й.А.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със *** С.Л.Н. направените по заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, както и направените в настоящето производство разноски в размер от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ внесена държавна такса.

 

 

  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ