Присъда по дело №61/2022 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Е.Г. Д., от гр. Русе в това, че:
На 06.06.2018 г. в гр. Русе потвърдил неистина в писмена
декларация - декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, приложение № 6, че притежаваното от
него свидетелство за управление № ********* е откраднато, която по
силата на закон - чл.8 ал.2 и чл.51 ал.1 от Закона за българските лични
документи, вр. чл.160 ал.1 от ЗДвП, вр. чл.16 ал.4 от Наредба № 1-
157/01.10.2002 г.за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и
Правилник за издаване на българските лични документи, приет с
ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта — служител
на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Русе, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства - кражба на документ -
Свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, издадено на 21.06.2016 г. - престъпление по чл.313, ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае
подсъдимия Д. за виновен в извършване престъплението и му наложи
предвиденото за него наказание.
Подсъдимият, редовно призован не се явява. Вместо него се
явява защитникът му, който на оспорва извършването на
престъплението и неговото авторство, моли Съда за снизходителност
при определяне размера на наказанието.

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.Г. Д. е роден на 31.07.1994 г. в гр. Русе,
български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, работи,
ЕГН **********.
Подсъдимият Е. Д. бил правоспособен водач на МПС, с
категории „АМ“, “В” и „В1“ и имал издадено Свидетелство за
управление на МПС № ********* от Сектор ПП-Русе на 21.06.2016 г.,
със срок на валидност до 10.10.2023 г. Води се на отчет в Сектор ПП
КАТ гр. Русе.
От 2012 г., подс. Д. пребивавал трайно във Федерална република
Германия и живеел в гр. Майнц. До 2018 г. подсъдимият бил осъждан
във ФРГермания с влезли в сила наказателни съдебни актове
1

/наказателни постановления/ за управление на МПС след употреба на
алкохол, за управление на МПС без свидетелство за управление на
МПС и за измама. Въпреки, че вече имал налагани наказания свързани
с лишаване от право да управлява МПС и предходното му
свидетелство за управление било отнето, през 2016г. при завръщането
си в Р.България подс.Д. се снабдил с процесното СУМПС №
********* изд. на 21.06.2016 г., за която компетентните власти на
ФРГермания приели, че на му дава право да управлява МПС на
територията на страната.
Въпреки това, на 20.01.2018 г., при управление на МПС с рег.№ Р
0086 КВ, в района на гр.Бинген, ФРГ подс.Д. причинил ПТП с
имуществени вреди, след което напуснал мястото на произшествието.
На 12.04.2018 г., в срока на предходното му лишаване от право да
управлява МПС, подс.Д. управлявал МПС с немски рег. № MZ-AD
2808 в гр. Майнц, като бил спрян от полицейските органи, деянието
му било установено и СУМПС № ********* било отнето. За тези две
престъпления, със съдебен акт, с наказателен характер, по Дело №
3200Js10256/2018 г. на районният съд в гр. Майнц на подсъдимия
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
с изпитателен срок от 3 години и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. Присъдата влязла в сила на 11.12.2018 г.
Независимо от това, на 20.05.2018 г. подс.Д. отново управлявал МПС
на територията на ФРГ след употреба на алкохол и без да притежава
свидетелство за управление на МПС. За тези му деяния, със съдебен
акт, с наказателен характер, по Дело №3200Js14505/2018г. на
районният съд в гр.Майнц, на подсъдимия било наложено общо
наказание, с наказанията по предходната присъда, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, с изпитателен
срок от 3 години и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца. Присъдата влязла в сила на 09.07.2019 г. С допълнителен
съдебен акт, изпитателният срок бил удължен до 08.01.2023 г.
През м.юни, 2018 г. подс. Е. Д. се прибрал в Р.България и решил
да поиска от българските компетентните власти издаването на
дубликат от свидетелство си за управление на МПС№ № *********,
което му било отнето от полицейските органи на ФРГ още на
12.04.2018 г. Поради това, на 06.06.2018 г. подс. Д. подал в Сектор
ПП-Русе, Заявление вх. № 1378656 за издаване на ново СУМПС
/дубликат/ до Началника на Сектор ПП гр. Русе. Към заявлението,
съобразно изискванията на чл.160 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, Е. Д. подал
2

и саморъчна декларация, в която декларирал, че иска издаването на
дубликат от СУМПС № *********, като посочил: „Откраднаха ми
книжката в Германия на дата 21.04.2018 г.“ Въз основа на
заявлението, на подс.Д. бил издаден дубликат на свидетелството му за
управление на МПС, вече с № *********, валидно до 10.10.2023 г.
През м.октомври, 2019 г., с Писмо вх. № 328600-50511/16.10.2019
г. на МВР – Главна Дирекция “Национална полиция”, на ОД на МВР-
Русе, от Федерална Република Германия било изпратено СУМПС №
№ ********* издадено на подс.Е. Д., като било посочено, че същото е
задържано/отнето от компетентните органи на ФРГ и лицето било
лишено от право да управлява МПС, с посочените по-горе съдебни
актове, които били приложени към писмото.
Тази информация станала повод за образуване на настоящото
досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена почеркова
експертиза с предмет на изследване почерка и подписа изпълнени в
“Декларация” от 06.06.2018 г. до Началника на Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР Русе. От заключението на експертизата
става ясно, че ръкописния текст и подписа за „Декларатор” в
декларацията са изпълнени от подс. Е. Д..

Изложената фактическа обстановка Съдът намира за установена
според всички събрани и проверени по делото доказателства –
показанията на свидетеля Н.Ж., Заявление вх. № 1378656 за издаване
на ново СУМПС /дубликат/ до Началника на Сектор ПП гр. Русе,
Декларация от 06.06.2018 г., Писмо вх.№ 328600-50511/16.10.2019 г.
на МВР – Главна Дирекция “Национална полиция”, ведно с писмо и
разпечатка от компетентните органи на ФРГермания, справка за
издаване на СУМПС, разпечатка на Свидетелство за управление на
МПС, материали от съдебните, прокурорските и полицейските органи
на ФРГермания, протокол за вземане на сравнителни образци от
подпис и почерк, заключение на почерковата експертиза,
Удостоверение за идентичност на имена, справка за съдимост,
справка от регистъра на осъдените в чужбина български граждани,
декларация, биографична справка.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
3

С деянието си, подсъдимият Е.Г. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй
като на 06.06.2018 г. в гр. Русе потвърдил неистина в писмена
декларация - декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, приложение № 6, че притежаваното от
него свидетелство за управление № ********* е откраднато, която по
силата на закон - чл.8 ал.2 и чл.51 ал.1 от Закона за българските лични
документи, вр. чл.160 ал.1 от ЗДвП, вр. чл.16 ал.4 от Наредба № 1-
157/01.10.2002 г.за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и
Правилник за издаване на българските лични документи, приет с
ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта — служител
на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Русе, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства - кражба на документ -
Свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, издадено на 21.06.2016 г..

Налице са всички елементи от обективната страна на състава на
това престъпление. Подс. Д. съзнателно и с ясно определена цел
потвърдил неистина в Декларация от 06.06.2018 г. до Началника на
Сектор ПП гр. Русе, досежно обстоятелството, че е изгубил
притежаваното от него СУМПС № № *********. Установено е по
несъмнен начин, че този документ не бил откраднат, а бил отнет на
подсъдимия от компетентните органи на ФРГермания, поради
извършени там престъпления по транспорта. Безспорно този документ
е декларация, тъй като чрез него е дадена възможност на лицата да
удостоверят наличието или липсата на определени факти или
обстоятелства. Тази декларация по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и
чл.17, ал.1 от ПИБЛД се изисква за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че СУМПС, респ. контролният талон са изгубени,
откраднати, повредени или унищожени, при подаване на заявление за
издаване на дубликати от тези документи. Тази декларация е подадена
от подс.Д. пред орган на властта – компетентния държавен орган да
издаде дубликата, в случай Сектор ПП гр.Русе.

От субективна страна деянието е извършено при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият Е. Д. съзнавал, че обстоятелството, което
удостоверява в процесната декларация е неистинско, но въпреки това
подал декларацията пред компетентния орган, с ясното съзнание, че
4

така отразеното от него обстоятелство, ще послужи като основание за
издаване на дубликат от свидетелството му за управление на МПС.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието, свързан с
невярното деклариране пред орган на властта и искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, поради което подсъдимият Е.Г.
Д. следва да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление и му бъде наложено наказание.
Следва да бъде отбелязано, че в конкретният случай не са налице
предпоставките за освобождаване на Д. от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Това така,
тъй като към момента на извършване на настоящото престъпление,
подс.Д. макар да не бил осъждан в Р.България, бил осъждан с три
влезли в сила съдебни акта, с наказателно-осъдителен характер, по
наказателни дела във ФРГермания, за извършени престъпления от
общ характер - такива и по българското законодателство. Това са
актовете /Наказателни постановления/ по дела №
89Ds4432Js11085/2015 г. на Районен съд Висбаден /в сила от
10.03.2015 г./, № 3500Js14459/2017 г. /в сила от 07.03.2017 г./ и №
3200Js29346/2017 г. /в сила от 16.01.2018 г./ и двете на Районен съд
Майнц, пълната информация, за които била получена по реда на
международната правна помощ по наказателни дела. Съобразно чл.8,
ал.2 от НК, влязла в сила присъда, постановена в друга държава -
членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява
престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във
всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото
лице в Република България. Това правило е транспонирано от Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., регулиращо
материята за вземане предвид на присъдите, постановени от
държавите членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни
производства, Изразът "взема предвид" означава, че чуждата присъда
поражда същите правни последици като присъда, постановена от
национален съд, независимо дали тези последици се разглеждат от
националното законодателство като въпрос на факт или на
процесуално или материално право. За прилагането му не е
предвидена нарочна процедура в НПК, но с оглед регламента в чл.3
§.1 на Рамково решение 2008/675/ПВР, присъдата, постановено от съд
5

на друга държава-членка на ЕС трябва да се вземе предвид, както се
вземат предвид националните присъди и да й се признаят
последиците, съответни на тези по същите. При това положение и като
се вземат предвид осъжданията на Е. Д. във ФРГермания, става ясно,
че липсва една от кумулативните предпоставки на чл.78а от НК, а
именно тази на ал.1, б.“б“ от НК.
С оглед изложеното по-горе, на подс. Д. следва да бъде наложено
предвиденото в нормата на чл.313, ал.1 от НК наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното от подсъдимия декларативно съжаление и
изминалият значителен период от време от дата на деянието до
понасяне на наказателната отговорност за него.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът отчита
наличието и на други осъждания на Д. от съдилища на ФРГермания,
неоказващи влияние върху преценка за наличието на предпоставките
на чл.78а от НК.
Предвид това, Съдът приема, че на осн. чл.57, ал.1 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено по-тежкото алтернативно
предвиденото наказание - “Лишаване от свобода”, като счита, че
целите на наказанието ще се постигнат, ако същото бъде за срок от
10/десет/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК и
изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок
би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и
би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно
поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл. 36 от НК.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата – ОД МВР-Русе сумата от 316.29 лв., за разноски на
досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Районен
съд Русе сумата от 2328.00 лв. за разноски на съдебното производство.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	94
Дата:	4 август 2022 г.
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20224520200061
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2022 г.

Присъда по дело №61/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите