№ 54
гр. Варна, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600089 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Д., чрез
пълномощник адвокат С. И., за възобновяване на ВНОХД № 511/2023 г. на
Окръжен съд Добрич, и постановяване на нова, оправдателна присъда, а в
условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане в
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание искането, аргументирано подробно, се поддържа
от защитника, прокурорът от въззивната прокуратура оспорва неговата
основателност, осъденият иска делото да се възобнови.
Съставът на Апелативния съд във Варна извърши проверка по доводите
и намери, че подаденото в срок искане е допустимо, но неоснователно, и не
може да бъде уважено.
Предметното наказателно производство е приключило в две инстанции.
С решение № 22/21.02.2024 г. по ВНОХД № 511/23 г. състав на Окръжен съд
Добрич е изменил оспорената присъда № 260001/28.09.2023 г. по НОХД №
211/20 г. на Районен съд Каварна, с която Д. Д. е бил признат за виновен и
1
осъден по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от НК, и с приложение на чл.55, ал.1,
т.1 от НК е намалил размера на определеното общо наказание лишаване от
свобода на шест месеца, отменил е присъединената глоба и е оставил без
промяна наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от една
година.
Искателят се позовава на всички законови основания – нарушение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и несправедливо
наказание. С оглед последиците, които произтичат от тях, първо следва да
бъде разгледано, така както е и отправено, оплакването за нарушения по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Проверката не констатира твърдения дефицит в мотивите на двете
инстанции, нито превратно тълкуване на доказателствата. И в присъдата, и в
решението, доказателствените източници са обсъдени изчерпателно,
преценени самостоятелно и в единство, като е посочено кои се подкрепят и
съответно кредитират, както и кои се отхвърлят и поради какви
обстоятелства. От искането не става ясно кои конкретно съображения на
защитата са игнорирани и останали без конкретен отговор, поради което и
това възражение не може да бъде обсъдено детайлно. Казаното важи в
еднаква степен и за твърдението, че съдът не е дал вяра на многобройните
факти, които опровергават обвинението, тъй като от искането не става ясно
кои са тези факти, а в производството по възобновяване проверката е
ограничена в рамките на изложеното с иницииращия акт.
Единственото конкретно твърдение за подобен подход на неглижиране
е във връзка с установяване на поредността на употребата на алкохол и
наркотично вещество, довели до констатираните резултати – дали са
приемани преди, или след осъществяване на действията по управление на
автомобила. Като конкретиката всъщност е по повод на самото оспорено
обстоятелство, но не и с отбелязване на оневиняващи факти, във връзка с
които отново общо се твърди, че изложеното от „другите свидетели по
делото“, е отхвърлено шаблонно.
Налице е само един доказателствен източник /извън обясненията/, –
показанията на свидетелката В.К., която твърди, че в инкриминираната
сутрин, след като се върнал и спрял колата пред дома им, осъденият изпил
няколко водки. Касателно възможната употреба на наркотик, точните думи на
2
тази свидетелка са били „чувала съм, че смъркал такова нещо, какво беше то
прах и тогава този ден го видях“. Очевидно е, че от последното изречение не
може да се извлече достоверна и убедителна информация, установяваща, че
във времето след преустановяване на управлението на автомобила, до
идването на полицаите, осъденият е приел метамфетамин. Доказателствената
стойност на тези показания в тяхната цялост правилно е била преценявана от
инстанциите по същество с оглед обстоятелството, че тя е майка на осъдения,
и те правилно са били отхвърлени, заедно с неговите твърдения в същия
смисъл, по аргументите, систематизирани подробно във въззивното решение,
като са им противопоставени достатъчни по обем и убедителност
доказателства в обратния смисъл. По-нататъшното навлизане в
доказателствения анализ би представлявало проверка на вътрешното
убеждение на решаващите състави, което е недопустимо, и обосноваността на
техните актове е извън пределите на настоящото производство. Достатъчно е
да се отбележи, че не е проявена едностранчивост, а съществуващото
противоречие в доказателствените източници е било анализирано и решено
при спазване на възприетите в практиката доказателствени стандарти, като са
изложени основанията защо не се приема защитната теза, която е оборена с
наличните синхронни, логически свързани и непротиворечиви доказателства.
Не е съществувала пречка показанията на свидетелите Н. и М.,
служители на МВР, да се ползват като доказателствено средство по делото,
тъй като те са допустими и с оглед преценката по чл.118, ал.2 от НПК, и като
източник както на преки, така и на вторични доказателства. Такава пречка не
се открива и след преглед на практиката на ВКС и ЕСПЧ относно
допустимостта на полицейските показания за възпроизвеждане на т.нар.
„извънпроцесуални признания“ на дееца.
В частта относно личните им възприятия за мястото на пътното
произшествие, за времето и мястото на намиране на подсъдимия, неговото и
на автомобила състояние, показанията на тези свидетели са източник на преки
доказателства в подкрепа на обвинението. В частта, в която възпроизвеждат
изявления на подсъдимия, показанията им имат производен характер, и
съответно представляват източник на производни доказателства.
Използването им като контролни факти за проверка на първични
доказателства в случая е допустимо, тъй като те възпроизвеждат
обстоятелства, изнесени от подсъдимия преди той да придобие каквото и да е
3
качество в процеса, което изисква защита, не в условията на задържане, и не
при събеседване с характера на разпит, а в разговор по повод извършване на
конкретно действие по ЗМВР и Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Разговорът между двамата свидетели и
подсъдимия се е състоял преди началото на наказателното производство, в
т.ч. преди извършване на първото действие по разследването, когато спрямо
него не са били предприети каквито и да било действия за наказателно
преследване, изискващи съответно ниво на защита, свободното му
придвижване не е било ограничено, нито дори е бил поставен в контролирана
среда, поради което и е отговорил на поставените му въпроси относно
управлението доброволно и спонтанно.
Житейската логика не съставлява съществен аргумент в нито един от
проверяваните съдебни актове, тъй като съдебните състави са се позовали на
достатъчни по обем и съдържателност доказателствени източници.
Нарушение по чл.281, ал.7 от НПК не е допуснато, и това е
констатирано с решението на въззивната инстанция. Прочетени са показания
на свидетели, дадени пред друг състав на съда, на основание чл.281, ал.1, т.2
от НПК, както и показания, давани на досъдебното производство, но в
хипотезата на чл.281, ал.4 от НПК, към които норми, разпоредбата на чл.281,
ал.7 от НПК няма отношение. Разяснението по чл.281, ал.7 от НПК е с оглед
вземането на информирано решение от подсъдимия да даде ли съгласие за
прочитане, или да се противопостави, докато в приложените процедури
съгласие не се е изисквало.
Не са допуснати нарушения и при приложението на материалния закон.
За вземането на решение във връзка с елементите на всеки от двата
престъпни състава, по които е отговарял осъденият, съдилищата са дължали
отговор на спорните въпроси – извършвал ли е той действия по управлението
на предметния лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта му над
допустимата, както и управлявал ли го е след употреба на наркотични
вещества. Тези отговори са налични в двата съдебни акта.
Въпросът, формулиран в искането „дали осъденият е бил водач на МПС
към момента на проверката“, не е съществен за произнасяне по обвинението,
в чийто предмет строи друг въпросът - управлявал ли е той автомобила към
4
момента на самокатастрофирането му, и след напускането на
местопроизшествието до придвижването на мястото, където е бил установен
от полицаите. Този факт е бил безспорен по делото, въз основа на
еднопосочните гласни доказателства, събрани чрез обясненията на
подсъдимия, и показанията на свидетелите Я., У., Й., М. и Й.Н..
Аргументите, които искателят черпи от чл.4 на Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, са несъстоятелни. Видно от чл.1 и
чл.2 на Наредбата, с нея се урежда редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни
аналози, както и на участниците в пътнотранспортни произшествия.
Решението, дали определено лице попада в едната от двете категории
субекти, е предоставено на органите, компетентни да осъществяват контрол
по ЗДвП, и те го вземат на база първоначално съществуващите и известни им
факти, при което, в случая не е имало каквито и да е нормативни пречки
свидетелите Й.Н. и М. да тестват осъдения с техническо средство, а при
установения резултат, да издадат талона за изследване и да го придружат до
медицинското заведение, за извършване на съответните манипулации. Тези
действия безспорно са допустими както към водачите на МПС, участвали в
ПТП, които са изпълнили законовото си задължение да останат на място и
изчакат идването на контролните органи, така и спрямо тези, които са
избягали от местопроизшествието, които очевидно няма как да претендират
права от собственото си неправомерно поведение.
Не се констатира нарушение във връзка с възможността да се иска
извършване на контролно изследване, тъй като нормите, на които се позовава
искателят – чл.27, ал.3, вр.чл.26, ал.4 от Наредбата, визират срокове и
процедури, относими в административно наказателното производство. Както
уместно е отбелязано във въззивното решение, правото да се иска контролно
изследване изобщо не е било упражнявано в наказателното производство.
Не се констатират затруднения при изследването на кръвта и урината по
която и да е от двете относими експертизи, произтичащи от недостатъчно
количество на пробите, поради което и позоваването на нарушения по чл.15
от Наредбата също е неоснователно.
5
Обстоятелството, че пробата за химическо изследване е изпратена в
лабораторията при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ с медицинския протокол, но без
талона за изследване, каквото е предписанието на чл.19 от Наредбата, по
никакъв начин не се отразява на резултатите от съответната експертиза, респ.
не поставя под съмнение даденото заключение. Факт е, че талон за изследване
е изготвен, и копие от него е приложено в материалите от досъдебното
производство.
Не може да бъде споделено и оплакването за явна несправедливост на
наказанието, което в искането не се обосновава с конкретни твърдения,
налагащи изменение на решението на въззивната инстанция. А последната е
проявила достатъчна снизходителност, като е намалила наказанието лишаване
от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с позоваване на значително
забавяне на производството.
Последователната и устойчива съдебна практика приема, че основание
за възобновяване на наказателното производство поради несправедливост на
наложеното наказание ще е налице само в случаите на констатирано особено
съществено отклонение от принципа за съответност, възведен с чл.35, ал.3 от
НК. В случая, при правилно констатиран баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, осъденият е получил окончателно
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца - значително под
предвидения законов минимум, наказание лишаване от права не в средния, а
между минималния и средния размер - една година, и глобата му е била
отменена. При тази равносметка, с оглед баланса на значимите обстоятелства
по чл.54 от НК, се налага очевидният извод, че наказанието за което и да е от
двете престъпни деяния не е несъответно на извършеното, респ. липсва
основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
По изложените съображения искането за възобновяване на всяко от
посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на
чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 511/2023 г. на
Окръжен съд Добрич и НОХД № 211/2020 г. на Районен съд Каварна.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7