Решение по дело №2415/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260440
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100902415
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………./15.03.2021 г.

гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: С. ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2415 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20201202184713/02.12.2020 г., подадена от „Т.“ ЕООД - в ликвидация ЕИК: ********, чрез адв. С.Д., пълномощник на ликвидатора на дружеството Р.Н., срещу Отказ № 20201124190606/25.11.2020 г. на Агенцията по вписванията (АВ), с което длъжностно лице по регистрация (ДЛР) е отказало вписването по партидата на от „Т.“ ЕООД - в ликвидация увеличаване на капитала на дружеството.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. От една страна намира за неправилен довода на ДЛР, че ликвидиторът не е оправомощен да заяви вписване на обстоятелство относно изменение на капитала на дружеството. Неверен бил и изводът, че при ликвидация е недопустимо увеличаване и намаляване на капитала. Увеличаването на капитала е направено с цел покриване на съществуващи задължения на дружеството към кредитора, каквато е и целта на ликвидацията. Моли съдът да отмени постановения отказ и да укаже на ДЛР да извърши вписване на заявеното обстоятелство.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, представено е и доказателство за внесена държавна такса.

Производството пред Агенция по вписванията е образувано въз основа на Заявление вх. 20201124190606/24.11.2020 г. (л. 11) Образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ („Наредбата“) за вписване на промени, а именно: увеличение на капитала и обявяване на актуализиран учредителен акт.

ДЛР мотивира Отказ с рег. № 20201124190606/25.11.2020 г. (л. 10) с довода, че ликвидаторът не е оправомощен да заявява промени на обстоятелства относно изменението на капитала, а само такива относно ликвидацията, както и че увеличаването на капитала е несъвместимо с производството по ликвидация.

Отказът е незаконосъобразен. Съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ ликвидаторът представляват дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган. Управителят представлява дружеството, организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание, респективно едноличния собственик на капитала. Промяната на подлежащите на вписване обстоятелства включително въз основа на решенията на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала (ЕСК), следва да бъде заявена за вписване в ТР  (чл. 140, ал. 1, вр. ал. 2  ТЗ, вр. чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ). Размерът на капитала на дружествата с ограничена отговорност е сред обстоятелствата, които подлежат на вписване (чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 4 ТЗ). Следователно промяната на размера на капитала също следва да бъде заявена в ТР, още повече, че вписването в ТР е условие увеличаването на капитала да породи действие (чл. 140, ал. 3 ТЗ). Следователно при наличие на решение за увеличаване на капитала на дружеството управителят има задължение да заяви за вписване това обстоятелство. В хипотеза на прекратено дружество с назначен ликвидатор субект на задължението е ликвидатора. Вярно е, че функциите на ликвидатора поначало са свързани с осъществяване на целите на ликвидацията производство (те са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество на дружеството в ликвидация в пари и да удовлетворят кредиторите, като могат да сключват нови сделки, само ако това се налага от ликвидацията). Също така е вярно, че ликвидацията е възможно да не завърши със заличаване на предприятието, а да бъде взето решение за продължаване на дейността (274 ТЗ). Поради това до заличаване на дружеството, с което се прекратяване неговата правосубектност, лицето, изпълняващо функциите на управителен орган, е оправомощен да заяви пред ТР подлежащите на вписване обстоятелства по отношение на дружеството.

В случая с решение на едноличния собственик на капитала на „Т.“ ЕООД, дружеството е прекратено и за негов ликвидатор е назначен – Р.Н., за което е извършено съответното вписване в ТР на 22.11.2018 г. Увеличаването на капитала на дружеството е заявено от адвокат С.Д., упълномощен от назначение ликвидатор на дружеството (л. 12, пълномощно), поради което с оглед гореизложеното заявлението е направено от оправомощено лице.

По отношение на втория въпрос - допустимо ли е увеличаване на капитала на  дружество в ликвидация? В правната литература (например Антонова – Ликвидация на търговски дружества – 2008 г., стр. 41, стр. 316) съществува становището, че общото събрание на дружество в ликвидация не може да вземе за решение за изменение на капитала и че ликвидационната цел (да осребрят имуществото на дружеството, да удовлетворят кредиторите, да разпределят полученото между съдружниците, съответно между акционерите) е  напълно непригодна с увеличаването на капитала. В тази връзка е посочено и че е недопустимо вземане на решение от общото събрание на акционерите, съответно съдружниците за направата на допълнителни парични вноски – за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства (чл. 134, ал. 1 ТЗ). Ако е налице нужда от покриване на загубите на дружеството в хипотеза на свръхзадълженост (активите са по-малко от пасивите), то производството по ликвидация следвало да се прекрати и да се открие производство по несъстоятелност. В тази връзка в чл. 626 ТЗ е изведено и задължение на ликвидатора да поиска откриване на производство по несъстоятелност при свръхзадълженост или неплатежоспобност (невъзможност за изпълнение на задължение на падежа) на длъжника. А вземане на решение за допълни парични вноски е недопустимо, тъй като то се предприема във връзка с осъществяваната търговска дейност, каквато дружество в ликвидация не извършва.

В правната литература е застъпено и становището (Т.Б.– Увеличаване капитала на акционерно дружество, л. 154.), че увеличаването на капитала на акционерно дружество в ликвидация е допустимо, ако се касае за ефективно увеличаване и капитала с вноски на акционерите, например за да се набавят парични средства за удовлетворяване на кредиторите изцяло. Такова увеличение би било допустимо и ако не се накърнява правно защитим интерес, например на минориторните акционери. В случай с еднолично дружество с ограничена отговорност не би била налице хипотеза на накърняване на подобен интерес, доколкото решението за увеличаване на капитала се взема от едноличния собственик на капитала. Като от такова увеличение би имало интерес и самото дружество, което би избегнало откриване на производство по несъстоятелност.

Настоящият състав възприема второто становище, а именно че увеличаването на капитала е допустимо и за дружества в ликвидация, ако това има за цел удовлетворяване на кредитори, не накърнява правно защитим интерес и доколкото по делото не може да се обоснове изводът, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и увеличаването на капитала е опит за заобикаляне на закона и избягване на задължението за искане за откриване на производство по несъстоятелност.

След положителния отговор на поставения въпрос следва да се прецени дали са налице останалите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство, а именно: към заявлението да са представени изискуемите документи, от които се установява съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство – решение на едноличния собственик на капитала със нотариално заверен подпис и съдържание, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго (чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредба, вр. чл. 137, ал. 1, т. 4 връзка ал. 4, вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ); представяне на учредителния акт, с отбелязана промяна в капитала (чл. 21, ал. 4, т. 3 Наредба), доказателство за внасяне на капитала (чл. 21, ал. 4, т. 5 Наредба), когато едноличният собственик на капитала е юридически лице, документът, установяващ съществуването на юридическо лице и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (чл. 21, ал. 3, т. 4 Наредба); както и да е представена декларация за истинността на заявените обстоятелства и документ за внесена държавна такса.

Към процесното заявление е представено Решение на едноличния собственик на капитала от 12.11.2020 г. (л. 14) за увеличаване на капитала на дружеството с цел покриване на съществуващите задължения на дружеството чрез издаване на 40 000 дяла, всеки от които с номинална стойност 1,00 лева, така че капиталът на дружеството се увеличава на 40 002,00 лева. Решението е съставено в обикновена писмена форма, която съгласно чл. 4.2 от устава на дружеството във вр. с чл. 137, ал. 4 ТЗ е достатъчна. Едноличния собственик на капитала на „Т.“ ЕООД е „Л.Д.“ АД, дружество, регистрирано в Нидерландия. Съгласно представеното извлечение от Регистъра на дружествата в Нидерландия (л. 17) членове на съвета на директорите на „Л.Д.“ АД са В.Б.и „И.М.Б.В.“ (Нидерландия), които упражняват правомощия си по отношение на дружеството съвместно. Следователно, за валидността на решението на едноличния собственик на капитала за увеличение на капитала е необходимо да бъде изразена волята, както на В.Б., така и на представляващия „И.М.Б.В.“. Видно от представеното решение за увеличаване на капитала, същото е взето от В.Б.и от името на „И.М.Б.В.“ чрез Д.К.А.Б.и М.Ф.Б.. В извлечението от регистъра на дружествата в Нидерландия по отношение на „И.М.Б.В.“ (л. 22) са посочени имената на членовете на съвета на „И.М.Б.В.“, както и имената на пълномощниците на дружеството. Д.К.А.Б.и М.Ф.Б. фигурират в качеството на пълномощници (л. 28, 32) на дружеството съгласно чл. 11.1 от Устава (на „И.М.Б.В.“). За обхвата на пълномощията им е посочено, че Д.К.А.Б.може да прави вписвания в регистъра на дружествата (в Нидерландия), както и че по отношение на представителна власт и на двамата има и други ограничения, с коментар – виж извлечението на нидерландски език. „Извлечение на нидерландски език“ навярно визиращ съдържанието на устава на дружеството не е приложено нито към регистърното производство, нито към настоящата жалба. Доколкото Д.К.А.Б.и М.Ф.Б. не са законни представители на „И.М.Б.В“ в качеството на членове на съвета му, а пълномощници с ограничения на представителната власт, то настоящият състав приема, че не е налице валидно изразяване на волята от страна на „И.М.Б.В“ за увеличаване на капитала на „Т.“ ЕООД – в ликвидация. 

След като не са налице предпоставките за вписване на заявеното обстоятелство, жалба следва да бъде оставена без уважение.

При тези мотиви, съдът

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20201202184713/02.12.2020 г., подадена от „Т.“ ЕООД - в ликвидация ЕИК: ********, чрез адв. С.Д., упълномощен от ликвидатора на дружеството Р.Н., срещу Отказ № 20201124190606/25.11.2020 г. на Агенцията по вписванията,с което длъжностно лице по регистрация е отказало вписването по партидата на от „Т.“ ЕООД - в ликвидация увеличаване на капитала на дружеството.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: