Решение по адм. дело №197/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано въз основа на изпратен от Общински съвет Враца протест вх. № 1100-692/09.04.2025 г. от Окръжна прокуратура – Враца, с който е протестирана ал. 4 на чл. 24 от Наредбата за организация и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Враца (Наредбата).

В протеста са изложени съображения, че протестирания текст от наредбата е нищожен, доколкото същият предвижда отнемане и задържане на ППС до заплащане на наложената санкция, а ОбС – Враца не е компетентен да приема принудителни административни мерки (ПАМ), тъй като такива съгласно чл. 23 от ЗАНН се уреждат в закон или указ.

Едновременно с изложеното се твърди и противоречие с нормативен акт от по-висока степен, доколкото, правата и задълженията на участниците в движението, както и ПАМ се уреждат в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а в него – чл. 1 и чл. 171, не е предвидена такава мярка.

Иска се прогласяване нищожността на оспорената разпоредба, а в условията на алтернативност – отмяната й.

Претендира се присъждане на сторените в настоящето производство разноски.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“ бр. 46/2025 г.

Ответникът по оспорването Общински съвет – Враца, не е изразил становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца поддържа протеста.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и след служебна проверка на протестирания акт съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

В случая се касае до оспорване на разпоредби от подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната община. Актът е издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК.

От приложената от ответника административна преписка по приемането на Наредбата се установява, че е спазена предвидената в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Враца, действал към момента на приемането на оспорените текстове.

С предложение от 16.10.2024 г. Кмета на Община Враца, във връзка със зачестилите инциденти с участието на водачи на индивидуални електрически и самобалансиращи превозни средства, е предложил на ОбС – Враца приемането на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Враца, с който се предвижда създаването на нови текстове, целящи осъществяване на ефективен превантивен и последващ контрол от страна на упълномощените длъжностни лица.

Видно от Протокол от 10.10.2024 г., на същата дата е проведено публично обсъждане на Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Враца.

С решение № 285 по Протокол № 21/29.10.2024 г. и на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 8 и чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, чл. 80а, ал. 4 и чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на ОбС – Враца, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, с 25 гласа „За“, 0 гласа „Против“ и 8 гласа „Въздържал се“ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Враца. С посоченото изменение в чл. 24 от Наредбата е създадена нова ал. 4 със следното съдържание: „При констатирано нарушение на ал. 1, ППС се изземват и задържат от контролните органи по чл. 43 на определените, съгласно Заповед на Кмета на Община – Враца места, до заплащане на наложената им административна санкция.“.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение.

В чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство; 2. временно спиране от движение на пътно превозно средство; 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство; 2б. временно отнемане на табелите с регистрационен номер и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство; 3. задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността; 4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4; 4а. изземване на свидетелство за управление на лице, което за издаването или подмяната му е ползвало документ с невярно съдържание, неистински или подправен документ или не са спазени условията за неговото издаване; 5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач; 6. временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 - до отстраняване на констатираните нарушения; 7. временно спиране на дейността на лицата, получили удостоверение за регистрация по реда на чл. 153в - до отстраняване на нарушенията и 8. временно недопускане продължаване движението на пътно превозно средство, за което не са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – до заплащането й, но за не повече от един месец.

Безспорно е по делото, предвид чл. 80а, ал. 4 от ЗДвП, че общинският съвет е компетентен да приема подзаконова нормативна регламентация на правоотношенията, свързани с индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС), досежно определянето на: 1. по-ниски максимално допустими скорости от определените в ал. 2, т. 4; 2. реда за определяне на задължителните зони за паркиране на индивидуални електрически превозни средства, включително и максимално допустимия брой, както и условията и реда за тяхното предоставяне и ползване и 3. условията и редът за регистрация на индивидуални електрически превозни средства.

Извън тези конкретно посочени правоотношения общинският съвет може да урежда и други обществени отношения с местно значение, в случая касаещи ИЕПС, стига те да не са регламентирани от закона (чл. 8 от ЗНА). Тази ограничената териториална и материална компетентност на общинския съвет е резултат не само на посочените нормативни актове, но и пряко следствие на неговата същност на орган на местното самоуправление – чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Видно от позитивното право, правоотношенията във връзка с индивидуалните електрически превозни средства се съдържат в Раздел ХVIII Особени правила за някои участници в движението, конкретно – в чл. 79 и 80а от ЗДвП. Никъде в ЗДвП не е предвидена компетентност на общинските съвети да уреждат нови или по различен начин уредените с тези разпоредби правоотношения, с изключение на предоставената им в чл. 80а, ал. 4 от ЗДвП възможност да определят по-ниска максимално допустима скорост за движение на ИЕПС от определената в закона скорост от 25 km/h., зоните за паркитане и условията и редът за регистрация.

Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Тъй като мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на засегнатия правен субект и са свързани с ограничаването на права и налагане на задължения, принудителните административни мерки следва задължително да бъдат нормативно установени. Съобразно чл. 23 от ЗАНН видът им, начинът на приложение, органите, които ги налагат и реда за тяхната обжалване следва да се уредят в закон или указ. Първичната уредба на принудителни административни мерки в подзаконов нормативен акт е недопустима. С протестираната норма на чл. 24, ал. 4 от Наредбата са въведени за принудителни административни мерки, които не са регламентирани със закон.

По тези съображения и нормата на чл. 24, ал. 4 от наредбата е нищожна, тъй като е приета в нарушение на правилото на чл. 8 от ЗНА и от некомпетентен орган, който не е овластен от Конституцията или от закона да урежда обществени отношения, които вече са регламентирани от нормативен акт от по-висока степен.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 196 от АПК, ОбС-Враца следва да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 30,00 лева - платена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник, които са своевременно предявени и доказани по размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 1, вр. чл.146, т. 1 от АПК Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на ал. 4 на чл. 24 от Наредбата за организация и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Враца, приета от Общински съвет – Враца.

ОСЪЖДА Общински съвет – Враца ДА ЗАПЛАТИ на О. П. – Враца сумата от 30,00 (тридесет) лева деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.