№ 19
гр. Берковица, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200310 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
М. А. Н., с ЕГН ********** от град Берковица, ул. ............ обжалва
наказателно постановление № 22 –0243-000734/07.10.2022 г. издадено от
Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се оспорва НП по същество.
Наказващият орган не взима участие в производството и не изразява
становище за неоснователност жалбата.
Жалбоподателят се представлява от адв. Исай Станков – АК Монтана,
редовно упълномощен.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът прие за установено следното:
С АУАН серия GA № 709811 от 23.09.2022 година е привлечен към
административно-наказателна отговорност жалбоподателят М. А. Н., с ЕГН
********** от град Берковица за това, че на същата дата – 23.09.2022 год., в 18,43
часа в град Берковица. ул. „Александровска“ , до бензиностанция ОМВ, с
посока на движение от кв. „Раковица „към центъра на град Берковица,
управлява лек автомобил „Ягуар X Тайп“ с рег. номер М 4981 СА, негова
собственост, като водачът на пътно превозно средство не се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре, а именно
1
„Фолксвагена“ намалява скоростта си и спира за изчакване на преминаващ
автомобил. Водачът на „Ягуара“ Н. не успява да спре и блъска движещия се
пред него автомобил „Фолксваген“ в задната част. Реализира ПТП с
материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест 7510 null с фабричен номер ARBB-0070, като уреда отчита
0 промила алкохол. Издаден е протокол за ПТП с материални щети номер
1767015.
Проверяващите квалифицирали нарушението като такова по чл. 23, ал.1
от ЗДвП- водачът на пътното превозно средство не се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Нарушението е възприето след извършена проверка по сигнал от
актосъставителя- командир отделение при ОД МВР, РУ Берковица Г. В. В. и
свидетеля В. Д. Г.. За установените нарушения на жалбоподателя е съставен
акт на мястото на проверката. Същият е предявен на нарушителя и той го
подписал без възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 22 –0243-
000734/07.10.2022 г. издадено от Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ
Берковица. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации
по АУАН. Прието е, че е нарушена нормата на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно-наказателна преписка. Същата не се потвърждава от
показанията на актосъставителя В. и свидетеля Г., тъй като същите макар и
редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима.
При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
В административно-наказателното производство, чийто заключителен
акт е обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила в разрез на правилното прилагане на
материалния закон.
По нарушението на чл. 23 ал.1 от ЗДвП: „) Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.”
Субект на нарушението е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от
ДР на ЗДвП. А участник в ПТП е водач на МПС по смисъла на §6,т.27 от ДР
на ЗДВП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на точно
посочено действие – водача на МПС е длъжен да се движи на такова
2
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него...”
В същото време се твърди и движение на МПС със скорост
несъобразена с пътната обстановка, или скорост по висока от допустимата за
да може да се спре внезапно. Но дали и така твърдяното обстоятелство
отговаря на обективната действителност не става ясно до степен безспорно
след като на местопроизшествието не са събирани доказателства. Както АНО
е отбелязaл проверката е извършена след реализирано ПТП, но нито той нито
други компетентни органи са събирали там и на място доказателства относно
причината за настъпваните му. Отразената фактическа обстановка не е
обвързваща за съда, след като разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 задължава
АНО да посочи „обстоятелствата, при които е извършено , както и
доказателствата , които го потвърждават”. Следва да се има в предвид , че
АНО е този който следва да доказва по несъмнен начин основанията за
налагане на наказание и доказателствата подкрепящи твърденията му.
.Липсват снети показания от свидетели очевидци които да не са пряко
обвързани с инцидента.
Преписването на правните норми от ЗДвП не означава , че в НП има
фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва , тъй като в нея не
са изложени конкретните факти и обстоятелства , констатирани от
наказващия орган / Не е ясно въз основа на какви доказателства е направен
крайният извод относно вината на Н.. Посочването на разпоредба от ЗДвП
само по себе си не може да е доказателство относно наличието на виновно
поведение. Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и
твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП,
водят до необоснованост на последното. Освен ,че следва да бъдат описани
всички обстоятелства по извършването на нарушението , следва да бъдат
наведени и доказателства в тяхна подкрепа , тъй като посочените в закона
нарушения , за които се твърди , че са извършени от жалбоподателя , са
предмет на доказване по делото. АУАН съдържа само едно предположение ,
което не може да замести изискването за категорична установеност на
механизма на ПТП и оттам - на виновното лице. И тъй като последното е
поставено в тежест на административнонаказващия орган, а очевидно в
случая то не е било постигнато , следва да се приеме , че недоказаното не се е
случило , а оттам , че липсва категорична установеност на виновно лице в
случая , в това число и на санкционирания водач , което от своя страна налага
и извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Процесното НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и
необосновано, поради нарушение на процесуалния и материален закон.
Наказателното постановление е издадено , без наказващия орган да изпълни
задължения си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , като провери съставения против М.
Н. АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, задължително
3
преценявайки и събраните доказателства/ а както бе отбелязано по-горе
такива няма/ , в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл., чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия случай безспорно се установи , че
полицейските служители са пристигнали на мястото по сигнал , а това
означава , че дежурните служители на полицейския автопатрул не са
очевидци на възникналото ПТП, респективно на извършеното
административно нарушение. Свидетелите не се явяват ,за да потвърдят
отразените в АУАН констатации. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая , и актосъставителя и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението , актосъставителят е
следвало да осигури присъствието на двама свидетели , което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Видно от акта , това не е
направено. Нарушаването на тези основни правила на административно
наказателното производство от процесуален характер , е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП на процесуално основание. От друга
страна , следва да се отбележи , че нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си , а административно-наказващият орган е този , който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от
нарушителя и вината , т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху
него. Преди да издаде НП в случая , той не е сторил това. Не е разграничил
ясно и точно кои разпоредби на ЗДвП са нарушени от жалбоподателя и какво
наказание се следва с оглед извършеното нарушение .НП е такъв акт ,
съдържанието на който следва да отговаря на определените в чл. 57 от
ЗАНН реквизити, като изискването за описание на нарушението е
императивно такова - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непосочването на фактите и
обстоятелствата във връзка с нарушението би довело до евентуални
предположения относно това какво наказващият орган е приел за нарушено ,
а както бе посочено , предположенията в репресивно производство по
налагане на наказания , пък макар и били те административни , е
недопустимо. Въпросните нарушения са съществени такива , не подлежат на
саниране и безспорно водят до незаконосъобразност на НП и съответно до
неговата отмяна , без да се разглеждат другите наведени от жалбоподателя
нарушения.
При това положение и с оглед горните съображения , съдът намира , че
НП е незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени
процесуални правила и като такова , следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 22
–0243-000734/ 07.10.2022 г. издадено от Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ
4
Берковица, с което на М. А. Н., с ЕГН ********** от град Берковица, ул.
............ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5