Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 699 по
описа на съда за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна
жалба с вх. рег. № 17292/27.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от М.Х.М.
чрез особен представител адв. А.Н. ***, срещу Решение № 430/30.01.2020 г. по
гражданско дело № 19146/2018 г. на РС Варна, в частта, с която е прието за установено
между страните, че ответникът М.Х.М. дължи на „Българо-Американска кредитна
банка” АД сумата от 10 000 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
047512.01/21.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 01.09.2017 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК, сумата от
485,58 лева - изискуема договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до
31.08.2017 г. /вкл./, сумата от 62,56 лева - обезщетение за забава, съизмерима
със законната лихва за времето от 11.01.2017 г. до 31.08.2017 г. /вкл./ и
сумата от 100 лева - разноски по изпълнението, а именно нотариални такси и
куриерски услуги, за които суми е издадена Заповед № 7254/04.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 13096/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, по
предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 430 ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД.
Изразено е становище за неправилност
на решението в обжалваната част, поради необоснованост. Поддържа се, че по
делото е останало недоказано фактическото усвояване на сумата по кредита.
Изтъква се, че съдът е приел, че сумата по кредита е усвоена само на база
изготвеното заключение по назначената ССчЕ, която според въззивника не е
основана на обективни данни. Посочва се, че същата е изготвена без да е
направена справка на място в банката, а единствено на база предоставеното от
въззиваемия, по електронна поща Приложение 4, за което въззивникът сочи, че
представлява обикновена таблица, а не извлечение от сметка. Направено е искане
за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се съдебно-деловодни
разноски
В
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Българо-Американска
кредитна банка” АД чрез адв. М.Д. ***, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа се, че със заверяване на разплащателната
сметка с цялата сума по кредита, последната се счита за усвоена от
кредитополучателя. Изтъква се, че за банката не съществува нормативно
задължение да съставя нарочен документ, удостоверяващ усвояването на сумите по
кредити. Посочва се, че заключението по назначената ССчЕ е основано на
извлечение от разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят и напълно
доказва усвояването на сумата по кредита в пълен размер. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се съдебно-деловодни
разноски
В съдебното заседание въззивникът,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 047512.01
от 21.12.2016 г., а именно – 10 000 лева – главница, 452,85 лева –
договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до 31.08.2017 г., 63,67 лева -
лихвена за забава за периода от 10.01.2017 г. до 31.08.2017 г., 100 лева - разноски
по изпълнението произтичащи от заплатени нотариални и куриерски такси. В исковата
молба ищецът „Българо-Американска кредитна банка” АД твърди, че страните по
делото са обвързани от Договор за потребителски кредит № 047512.01 от
21.12.2016 г., по силата на който е поел задължение да предостави на М.М.
сумата от 10 000 лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне заетата
сума на 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 155,89 лв.,
включваща главница и възнаградителна лихва с падеж 10 – то число на месеца в
срок до 10.12.2023 г. Поддържа се, че банката е изпълнила поетите с договора
задължения, заверявайки сметката на кредитополучателя със сумата от 10 000 лв. Ответникът
не е погасил нито една от месечните анюитетни вноски, което е дало основание на
кредитната институция да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл.
11.1 от Раздел XI от Общите условия на БАКБ за предоставяне на потребителски
кредити на физически лица Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е
достигнало до длъжника на 11.08.2017 г. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Правният
интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 от ГПК се обосновава с
надлежното връчване на заповедта за изпълнение по реда на осн. чл. 415 ал. 1,
т. 2 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът М., чрез назнечения му особен представител
депозира в съда писмен отговор, с който оспорва исковите претенции като
допустими, но неоснователни. Оспорва се твърдението за реално усвояване на
кредита от ответника.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от
приложения Договор за банков кредит № 047512.01 от 21.12.2016 г. се установява,
че банката-въззиваем е отпуснала на въззивника, сумата от 10 000 лева.
Въззивникът се е съгласил да върне сумата на 83 месечни вноски считано от
10.01.2017 г. до 10.12.2023 г., които следва да бъдат превеждани по
разплащателна сметка, IBAN ***во
име в банката-въззиваем. В чл. 6.1 от Договора е уговорена годишна лихва,
представляваща променлив лихвен процент, равен на сбора от референтния лихвен
процент (0,3460 %) плюс фиксирана надбавка в размер от 7,1540 %. Според чл. 8
от Договора ГПР е 8,54 %, а в чл. 6.3 е уговорено, че при забава се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Договорът е двустранно
подписан, като относно начина на усвояване в чл. 13.1. от същия е предвидено,
че се осъществява еднократно, чрез заверяване на сумата на кредита по
разплащателната сметка открита на името на кредитополучателя.
От представената по делото
нотариална покана и уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК се установява,
че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, която
е настъпила на 11.08.2017 г., на основание чл. 28, Раздел VI от Договора.
От заключението по изготвената в
първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумата от 10000 лева е усвоена от
кредитополучателя еднократно по разплащателната сметка открита на негово име в „Българо-Американска
кредитна банка” АД. Установява се, че единственото погасяване от страна на
ответника е за сумата от 2,56 лева – договорна лихва. Установява се, че
непогасените задължения към 01.09.2017 г. са в общ размер на 10548,14 лв. в
това число главница в размер на 10000,00 лв., възнаградителна лихва в размер на
485,58 лв. и лихва за забава от 62,56 лв. Разноските по изпълнението са в
размер от 100 лева и се установяват от приложената по делото фактура №
18979/28.07.2017 г. и експертизата.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр.
първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. От материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 13096/2017 г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл.
415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2, и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът, въззиваем в настоящото производство следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в
негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор, включващ твърдяните клаузи за дължимост на главница и
договорна лихва, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за
него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер.
В тежест на ответника, въззивник в
настоящото произвоство е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесната сума, или направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
По делото се установи, че между ищеца
и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит от 21.12.2016 г.
по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 10000 лева,
усвоена на същата дата. В тази връзка неоснователни са твърденията на
въззивника, че сумата по кредита не е усвоена, доколкото от изготвената и
неоспорена от ответника експертиза в първоинстанционното производство се
установява, че същата е преведена (чрез банков превод – нареждане) и заверена,
съобразно уговореното в чл. 13.1 от Договора, по сметка IBAN *** открита у
банката - ищец, с титуляр ответника.
С
оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати по чл. 4.1 от Договора. Съгласно
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора в частта за срока на изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува от срочен в безсрочен
и е обусловена от наличието на две кумулативни предпоставки - обективния факт
на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд. Установи се безспорно от заключението на вещото
лице, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено, липсата
на извършено от ответника преди завеждане на делото погасяване по кредита (с
изключение на сумата от 2,56 лева – договорна лихва). Установи се и че на
11.08.2017 г. кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита чрез връчване по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на нотариална покана,
материализираща уведомлението за предсрочна изискуемост. Предвид изложеното,
съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена на
11.08.2017 г. и от този момент ищецът има право да получи предсрочно пълния
размер на непогасената главница, незаплатената договорна лихва до обявяване на
предсрочната изискуемост, претендираното обезщетение за забава и разноските по
изпълнението (нотариални и куриерски такси), който вземания според ССчЕ са в
размер общо от 10648,14 лева, от които сумата от 10000 лева, представлява
главница, сумата от 485,58 лева, представлява договорна лихва върху тази
главница за периода от 11.01.2017 г. до 31.08.2017 г., сумата от 62,56 лева,
представлява обезщетение за забава за периода, а сумата от 100 лева - разноските
по изпълнението (Нотариална покана 3 екз., справка и изготвяне на 2 бр.
документи).
По
изложените съображения съдът приема, че предявените искове са основателени и
следва да бъдат уважени, като първоинстанционният акт, постановил същия краен
резултат, следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 77 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОС Варна сумата от 275 лева – държавна такса за
въззивно обжалване.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски в размер от 1700 лева, от които сумата от 850 лева –
адвокатско възнаграждение и сумата от 850 лева – депозит за особен
представител.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 430/30.01.2020 г. по гражданско дело № 19146/2018 г. на РС Варна, в частта, с
която е прието за установено между страните, че ответникът М.Х.М. дължи на
„Българо-Американска кредитна банка” АД сумата от 10 000 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № 047512.01/21.12.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението – 01.09.2017 г., за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.
2 от ГПК, сумата от 485,58 лева - изискуема договорна лихва за периода от
10.01.2017 г. до 31.08.2017 г. /вкл./, сумата от 62,56 лева - обезщетение за
забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.01.2017 г. до
31.08.2017 г. /вкл./ и сумата от 100 лева - разноски по изпълнението, а именно
нотариални такси и куриерски услуги, за които суми е издадена Заповед №
7254/04.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 т. 2 ГПК в производството по ч. гр. д. № 13096/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна, по предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 77 от ГПК, М.Х.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати по
сметка на ОС Варна, сумата от 275 лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, М.Х.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати
на „Българо-Американска кредитна банка” АД, ЕИК *********, сумата от 1700 лева,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .