Решение по дело №1656/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.Б. А., EГН: **********, гр. Варна, чрез адв. И.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № ***/21.06.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл.22 от ЗАНН, спрямо А. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнети са: СУМПС № *** и контролен талон № ***.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Р., който поддържа жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, т.к. не е съобразена с деянието, както и че ПАМ е несъразмерна на преследваната от закона цел. Твърди и че от събраните по делото доказателства безспорно се установява липсата на наркотични вещества, поради което правата на жалбоподателката са нарушени. Моли за отмяна на обжалваната заповед и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез гл.юрк. Г. Г., оспорва жалбата. Счита, че към преписката са приложени достатъчно доказателства за това, че към момента на издаване на заповедта са били налице материалноправните предпоставки за налагането на ПАМ. Не оспорва постъпилия по делото отговор от МБАЛ - Варна към ВМА - София, но моли съдът да съобрази, че употребата или не от лицето на наркотични вещества, се установява с експертиза по образуваното досъдебно производство, като отрицателният резултат сочи на отпаднала необходимост от ПАМ. Прекратяването на досъдебното производство става с акт на прокурора, след което административният орган е длъжен да върне СУМПС. Оспорва и твърдението на жалбоподателката, че оспорената заповед има санкционен характер. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 20.06.2023г. в гр. Варна, А.Б. А. управлявала собствения си л.а. Мерцедес С 350 рег. № В****ТК. Във връзка с възникнал около 19,00 часа скандал на ул.**** № 6 между А. и Г. Н., бил изпратен полицейски екип от Първо РУ при ОДМВР-Варна, който поискал съдействие от екип на Пътна полиция. На място пристигнали мл.автоконтрольори. П. С. и С. С.. На А. била извършена проверка за употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел 7510, с фабр. № 0165, който отчел 0 ‰. Извършена била последваща проверка за употреба на наркотични вещества, която започнала в 20:10 часа и била документирана с Протокол рег.№ 819р-18802/20.06.2023г. В 20:30:10 часа на А. било извършено изследване с техническо средство Drаger Drug Test 5000 с фабр.номер ARРК-0014, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. – проба ***, което отчело положителен резултат за амфетамин.

Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор С. съставил срещу А. А. АУАН серия GA № ***/20.06.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № ***, контролен талон № ***, СРМПС № ***, 2 бр. рег.табели. Издаден бил талон за изследване № ***/20.06.2023г., връчен на 20.06.2023г. в 21:10 часа, и А. бил придружена до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.

На 21.06.2023г. А. си направила изследване в Лаборатория „С.“ Варна, според което резултатите за наличие на наркотични вещества били отрицателни. Изследването било приложено към възражения УРИ ***/28.06.2023г. срещу съставения АУАН. На 28.06.2023г. А. си направила ново изследване за наличие на наркотични вещества в Медико-диагностична лаборатория „К.“, като резултатите също били отрицателни.

Въз основа на резултата от изследването с техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARРК-0014, срещу А. било образувано ДП № ***/2023г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което с Резолюция № ***/21.06.2023г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р Пътна полиция, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № ***/20.06.2023г.

Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № ***/21.06.2023г. полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо А. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на А. на 10.07.2023г.

С Разпореждане № 7517/26.07.2023г. съдът е изискал от водещия разследването по ДП № ***/2023г. и от МБАЛ - Варна към ВМА - София, резултатите от извършеното лабораторно изследване на биологичните проби, взети от жалбоподателката на основание талон за изследване № ***/20.06.2023г.

В тази връзка със С.д. № 11832/14.08.2023г. е постъпил отговор от н-ка на МБАЛ - Варна към ВМА - София, според който от лицето А.Б. А. в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА - МБАЛ - Варна, по талон за изследване № ***/20.06.2023г., са постъпили биологични проби (лаб. № *** и № ***) за химико-токсикологичен анализ. Необходимите изследвания са изцяло приключени, като резултатът е отрицателен за наличие на наркотични вещества.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр.чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.„а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които (т.1.8) са и полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Варна. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/21.06.2023г., обаче е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Според дефиницията по чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23 от ЗАНН.

В случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 от ЗДвП, която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.

Приложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП е обоснована с факта, че А.Б. А. е управлявала л.а. Мерцедес С 350 БЛУТЕК 4 МАТИК с рег. № В****ТК, след употреба на наркотични вещества – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARРК-0014 – проба ***, което отчело положителна проба за амфетамин.

При тази фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, съответствието й с материалния закон изисква безспорното доказване на описаното нарушение, а именно, че А. е управлявала лек автомобил, след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Според чл.5, ал.1 от Наредба № 1, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката с тест се попълва в протокол, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 – чл.5, ал.2.

Преценката по чл.5, ал.1 от Наредбата за наличие на основания за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (външни признаци, поведение и реакции), е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи на съдебен контрол. Във всички случаи обаче за да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай не е такъв.

Резултатът от теста, извършен техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARРК-0014 – проба ***, в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача.

В изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г. А. е съпроводена до ВМА МБАЛ - Варна и е дала кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване – факт, който не се оспорва от ответната страна и се установява безспорно от отговори С.д. № 11582/07.08.2023г. и С.д. № 11832/14.08.2023г., съответно на водещия разследването по ДП №***/2023г. и на ВМА - МБАЛ-Варна.

Резултат от химико-токсикологичното изследване е липсвал към датата на налагане на ПАМ. В същото време видно от отговора от ВМА - МБАЛ - Варна със С.д. № 11832/14.08.2023г., към момента необходимите изследвания са изцяло приключени, като резултатът е отрицателен за наличие на наркотични вещества.

Доколкото при наличие на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът, в разпоредбите на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., предвижда именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба или не на наркотични вещества, преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява недоказано.

В тежест на административният орган е да установи наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са установени с предвиденото от закона доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на правомощието на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява необосновано.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен ред противоправно поведение на А. А.. Напротив, видно от отговора на ВМА - МБАЛ-Варна, резултатът от извършеното по надлежния ред химико-токсикологично изследване е отрицателен за наличие на наркотични вещества.

Противно на становището на ответната страна, отрицателният резултат от химико-токсикологично изследване не сочи на отпаднала необходимост от налагане на ПАМ, а на изначална липса на основание за прилагане на мярката, т.к. в случаите на оспорване на резултата от бързия тест и дадена кръвна проба за медицинско изследване, единственото признато от закона средство за доказване употребата на наркотични вещества е химико-токсикологично изследване.

По гореизложените съображения, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/21.06.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски – 10,00лв. за държавна такса и 800,00лв. адвокатско възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.07.2023г. е изплатено изцяло в брой към датата на подписването му. Договореното и изплатено възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/21.06.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на основание чл.22 ЗАНН, спрямо А.Б. А., ЕГН: **********, гр. Варна, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на А.Б. А., ЕГН: **********, гр.Варна, разноски за производството в размер на 810,00лв. (осемстотин и десет лева).

Решението съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.

	Съдия: