Решение по дело №9722/2008 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

22.01.2009 г., град  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 22 януари 2009 г.                                    Година 2009

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.К.

 

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. К.

гражданско дело номер 9722 по описа за 2008 год.

 

Производството по делото е разглеждано по реда на ЗЗДН, по молба на Д.С.Б., ЕГН **********,******, в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на детето К. Д. А., родена на 14.02.2008 г., за постановяване на мерки за защита срещу Д.К.А., ЕГН **********,*** на основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и т. 5 от ЗЗДН.

            Водим от събраните по делото доказателства и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.С.Б., ЕГН **********,******, в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на детето К. Д. А., родена на 14.02.2008 г., за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие на Д.К.А., ЕГН **********,***, по чл. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,****** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса, на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,****** да заплати на Д.К.А., ЕГН **********,*** сумата 300 лв., представляваща сторените от последния разноски в настоящето производство, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 202/22.01.2009 г.

ПО ГР. Д. № 9722/2008 г. ПО ОПИС НА ВРС, ХХХ СЪСТАВ

 

Производството е с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и т. 5 от ЗЗДН.

В молбата си Д.С.Б. излага, че Д.К.А., с който съжителствала на съпружески начала са обитавали общо жилище, находящо се на***. Твърди се, че ответникът упражнил физически и психически тормоз спрямо нея на 06.12.2008 г. и на 12.12.2008 г. На първата сочена дата, ответникът използвайки заплахи и закани срещу близки на молителката я принудил да се върне да живеят заедно с детето в дома му на ул. “Дойран” № 32. На 12.12.2008 г. между ответника А. и Б. отново възникнал скандал, като А. започнал да обижда молителката и й отправил закани, че ще я смачка, ако му се изпречи на пътя, изтръгнал детето от ръцете й и започнал с другата ръка да я бута, за да излезе извън дома им, гонейки я да напусне къщата.

Отправеното искане е да се издаде заповед за защита, с която да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да приближава домът на родителите на молителката, където тя живее, да се определи временно местоживеене на детето при молителката и да се задължи ответника да посещава специализирани програми.

В съдебно заседание, молителката, чрез процесуалния си представител, поддържат така предявената молба.

Ответникът, Д.К.А., чрез процесуалният си представител, оспорва изцяло изложеното в молбата. Твърди, че не е упражнявал домашно насилие спрямо Б. нито на 06.12.2008 г., нито на 12.12.2008 г. Изразява недоумение, че се води делото, като желае да се изгладят разногласията между страните.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Към молбата на молителката е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН затова, че спрямо същата е упражнено домашно насилие от страна на Д.К.А..

По искане на Б., с оглед доказване на твърденията й, са разпитани свидетелите – М. С., която е втора братовчедка на молителката Б., и К. Б., майка на молителката, както и водени от А. свидетели – Д. Д., дядо на ответника А., Е. Н., майка на А. и К. Д., съсед на А., чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Всички свидетели нямат непосредствени преки възприятия за възникнали спорове между молителката Б. и ответника А. на въпросните дати 06.12.2008 г. и 12.12.2008 г.

Изготвен е и социален доклад във връзка с установяване на упражнено домашно насилие от страна на А. спрямо детето му К., като доклада не е свързан с установяване на факти за извършено домашно насилие на посочените от молителката две дати. Заключението на доклада е, че въпреки разногласията си двамата родители са положили усилия, за да се грижат добре за детето и то да има възможност да расте нормално.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

В конкретния случай твърденията на молителката е за осъществявано спрямо нея физическо и психическо насилие, изразяващо се в заплахи и закани срещу близки на молителката и принудителното и връщане да живее заедно с детето в дома на А. ***, както и отправени обиди и закани, че ще я смачка ако му се изпречи на пътя, като е изтръгнал детето от ръцете й и започнал с другата ръка да я бута за да излезе извън дома им на 12.12.2008 г. По делото не се събраха доказателства, които да ги подкрепят. Твърдяното от Б. физическо насилие упражнено спрямо нея от страна на ответника не се установи нито от писмените, нито от гласните доказателства, събрани по делото. Водените от молителката свидетели нямат преки впечатления за процесните случаи, като твърдят, всъщност какво молителката им е разказала, че се е случило. Показанията на свидетелите доказват единствено, че молителката е живяла на семейни начала с А., че им се е родило дете и че между двамата са възникнали спорове, които са били разрешени, но не се събраха доказателства за извършени актове на домашно насилие от страна на А. спрямо молителката на двете посочени дати 06.12.2008 г. и 12.12.2008 г.

От показанията на свидетелите се установява, че същите не са преки очевидци на скандали между страните. Събраните по делото гласни доказателства обаче кореспондират изцяло досежно обстоятелството, че са налице разногласия и неуредени отношения между страните, но същите не могат да бъдат определени като домашно насилие.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се установи твърдяното правонарушение /психически и физически тормоз спрямо молителката/. Тежестта на доказване лежи върху молителката, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. По делото не се установи проява на домашно насилие от страна на Д.К.А.. В този смисъл съдът не цени приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД досежно твърденията за упражнен тормоз спрямо Д.С.Б., тъй като същата не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал.

Мерките по ЗЗДН не могат да се използват от страните като средство за заобикаляне на производството по чл. 71 и чл. 74 от СК. Доколкото отношенията между страните са обтегнати и не могат да определят как ще се упражняват родителските права, то следва да определят това съответно по исков път по реда на Семейния кодекс.

Настоящата инстанция намира, че молбата на Б. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а по отношение на ответника не следва да бъдат налагани претендираните мерки предвидени в чл. 5, ал. 1, т.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН, а именно: да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да приближава жилището на родителите на Б., където тя живее с детето за максимално предвидения в закона срок, да се определи временно живеене на детето при молителката за максималния срок предвиден в закона, както и да се задължи А. да посещава специализирани програми.

С оглед изложеното молителката, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 лева.

Ответникът е отправил искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което същите следва да се възложат в тежест на молителката.

Въз основа на горното съставът на ВРС постановява решението си.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: