№ 448
гр. ***, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430100678 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена
на иска 6360 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.
П. П., ЕГН**********, *** против *** гр.***, БУЛСТАТ ***, гр.***, ***,
представляван от В.П.-***, в която се твърди, че на 29.01.2016 г. е сключен
Трудов договор № *** за неопределено време между *** - гр. ***, БУЛСТАТ
*** и И. П. П., по силата на който П. заема длъжността “***”, код по НКПД
*** ***, Направление “***”. Твърди че на 10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена
актуална длъжностната характеристика за длъжността “***” в отдел “***”
код по НКПД *** ***, утвърдена на 27.08.2018 г. от ***а на *** - гр. ***. В
нея е записано по отношение специфични условия на труд - длъжността няма
специфичен характер и организация на труда. Твърди, че на 09.11.2021 г. е
издадено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Теритриална
експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с
50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години - до 01.11.2023
г. В решението на ТЕЛК изрично е посочено, че лице работи като “*** ***” и
същото “МОЖЕ ДА РАБОТИ по ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА ”. В
противопоказни условия на труд е посочено: “СИСТЕМНИ ФИЗ УСИЛИЯ”.
Твърди, че на 06.06.2022 г. е сключено Допълнително споразумение към
трудов договор № ***, с което е увеличено основното месечно трудово
възнаграждение на сумата от 1000 лева и е уговорено допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
6%. Твърди, че на 01.08.2022 г. на И. П. П. е предложено допълнително
1
споразумение, въз основа на което той да бъде понижен на длъжност “***”.
Твърди, че в допълнителното споразумение никъде не е посочено, че става
въпрос за промяна на длъжността с оглед предписания на ТЕЛК. П. отказал да
приеме изменението на трудовия ДОГОВОР на основание чл. 119 от КТ.
Твърди, че въпреки това в същия ден е отразено в системата на НАП, че вече
служителят е преназначен на длъжност “***” без да има подписано
допълнително споразумение към трудовия договор. Твърди, че на 12.08.2022
г. след като И. П. П. разбрал за промяната на трудовото му правоотношение
подал сигнал до Инспекция по труда с вх.№ 22092270/12.09.2022 г. На
23.09.2022 г. е получен отговор от Инспекция по труда с изх.№
22081346/23.09.2022 г., в който е посочено, че действително работодателят е
понижил И. П. П. на длъжност ***”, без да е имал право за това, след което
промяната е заличена считано от 19.09.2022 г. Твърди, че на 29.12.2022 г., без
да е отправено писмено предложение до И. П. за промяна на длъжността на
“***” в отдел “***” на *** - гр.. *** и без да е дадена възможност на
служителя да се запознае с актуалната длъжностната характеристика за
въпросната длъжност, работодателят е връчил заповед № *** г. по силата на
която трудовото правоотношение с П. е прекратено на основание чл. 330, ал.2,
т. 5 от Кодекса на труда. Като причина за прекратяване на трудовия договор
работодателят е посочил: “Отказ на работника да заеме предложената му
длъжност *** в отдел “*** ” на *** - гр. *** ”. Твърди, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение брутното трудово
възнаграждение с постоянен характер на И. П. П. е било в размер на 1060
лева. Счита, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като преди и към
момента на уволнението не е имало предписание за трудоустрояване на
ищеца от компетентните здравни органи да заеме друга, различна от
заеманата към момента на уволнението. Излага правни съображения. Твърди,
че в Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Териториална
експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с
50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години - до 01.11.2023
г. изрично е посочено, че: лицето работи като “*** ***” и " може да работи
съгласно производствената характеристика. Твърди, че при това положение
към момента на уволнението не е имало задължителни указания от
компетентните здравни органи за трудоустрояване на ищеца на друга работа,
различна от заеманата към този момент, но подходяща за заемане от него.
Твърди, че освен това работодателят не е направил писмено предложение до
И. П., преди да прекрати трудовото му правоотношение, с което да му
предложи друга подходяща работа. Счита, че дори да се приеме, че му е
отправено предложение за преназначаване на друга длъжност, тъй като не е
налице посоченото в уволнителната заповед основание за уволнение, то П. не
е бил длъжен да приеме предложената му от работодателя за заемане друга,
различна длъжност и е ирелевантно обстоятелството дали същият го е приел
или не. Предвид гореизложеното, счита, че след като не само, в процесното
решение на ТЕЛК не се посочва, че И. П. е в невъзможност да изпълнява
2
работата си, ами изрично е посочено, че може да я изпълнява, то
работодателят не е можел да прекрати трудовият договор на основание чл.
330, ал.2, т. 5 от КТ, поради което счита, че уволнението на И. П. е незаконно
и следва да се отмени. Твърди, че на И. П. П. не е предоставена актуална
длъжностна характеристика за длъжността “***” към момента на
прекратяване на трудовия договор. При това положение П. е в невъзможност
да прецени дали може да приеме същата длъжност, тъй като не знае дали
условията на труд няма да бъдат противопоказни. Посочва, че когато
работникът счита, че предложената му от работодателя длъжност е
несъвместима със здравните противопоказания за трудоустрояването му, той
уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме длъжността. В този
случай възниква спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за
трудоустрояване, компетентен да се произнесе по който е единствено
здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Доколко
предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на
работника; дали вменените за длъжността трудови функции и създадените от
работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени със
здравните противопоказания е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК
и НЕЛК, в чиято компетентност е и да изменят или допълнят предписанието
за трудоустрояване чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване. До
произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е
длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да
заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330. ал. 2. т. 5 КТ.
Счита, че предвид гореизложеното на по-силното основание служителят
първо трябва да е наясно с изискванията за новата длъжност, за да направи
преценка дали да откаже да я заеме или не. Счита, че в конкретния случай
като работодателят не е запознал П. с актуалната длъжностна характеристика
на новата длъжност е отнел правото му да направи преценка и да откаже да я
заеме като неподходяща, което води до незаконност на уволнението на още
едно основание. Твърди, че след уволнението П. е останал без работа. Моли
да бъде признато уволнението на И. П. П., ЕГН **********, извършено със
Заповед № ***г. от *** - гр. ***, БУЛСТАТ *** за незаконно и да бъде
отменено. Моли И. П. П. да бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност в *** - гр. *** - “***”, код по НКПД *** ***,
Направление “***” . Моли *** - гр. *** БУЛСТАТ ***, да бъде осъден да
заплати сумата от 6360 лева. представляваща обезщетение за оставане без
работа на И. П. П. за периода от 29.12.2022 г. - 29.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са
допустими, но неоснователни. Не оспорва твърденията на ищеца, че на
29.01.2016 г. е сключен Трудов договор № *** за неопределено време между
3
*** - гр. ***, БУЛСТАТ *** и И. П. П., по силата на който П. заема
длъжността “***”, код по НКПД *** ***, Направление “***”. Че на
10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена актуална длъжностната характеристика за
длъжността “***” в отдел “***” код по НКПД *** ***, утвърдена на
27.08.2018 г. от ***а на *** - гр. ***,без специфични условия на труд и
специфичен характер и организация на труда . Че по отношение на ищеца има
издадено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Териториална
експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с
50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години от 01.11.2021
год. – до 01.11.2023 г., в което ТЕЛК е отразила, че „МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО
ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА”, в противопоказани условия на труд е
посочено:”СИСТЕМНИ ФИЗИЧЕСКИ УСИЛИЯ”. Че на 06.06.2022 г. е
сключено Допълнително споразумение към трудов договор № ***, е което е
увеличено основното месечно трудово възнаграждение на сумата от 1000 лева
и е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 6%. Както, и че на 01.08.2022 г. за И. П. П. е
предложено допълнително споразумение, по силата на което да бъде
преназначен на длъжността „***”. Че П. отказал да приеме предложението на
работодателя за преназначаване на длъжност „***” . Че на 12.08.2022 г. след
като И. П. П. е разбрал за промяната на трудовото му правоотношение и е
подал сигнал до Инспекция по труда с вх.№ 22092270/12.09.2022 г. , както и
че на 23.09.2022 г. от Инспекция по труда с писмо изх.№
22081346/23.09.2022 г., И. П. П. е бил уведомен ,че има право да потърси
правата си пред съда. Твърди, че със Заповед № *** от 29.12.2023 година,
издадена от *** на *** гр.*** е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца на основание чл. 330 ал.2 т.5 от Кодекса на труда, с място на работа
*** гр.***, на длъжност „***”, поради отказ на работника да заеме
предложената му работа „***” в отдел „***” на *** гр.***. Твърди, че със
същата заповед е признато правото да се изплати на работника обезщетение
по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни за
2021 година и 40 дни за 2022година ,общо 49 дни. Твърди, че заповедта е
връчена на ищеца, за което е положил подписа си със забележка: ”Не
отказвам предложената ми длъжност-не ми се предостави”. Твърди, че по
искане на ***а на ***, на 30.06.2022 година е било утвърдено от Кмета на
Община *** длъжностно /щатно/ разписание на *** гр.***, по силата на което
в отдел „***” са съществували два щата „***” заемани от И. П. и Р. Г. Б..
Твърди, че считано от 01.07.2022 год. е утвърдено ново щатно разписание на
музея по силата, на което на длъжността „***” са 4 бр. а на длъжност „***” 3
бр. Твърди, че съгласно разпределение на длъжностите в *** гр.*** в отдел
„***” длъжностите са две — *** — отдел -*** и *** отдел „***”. Твърди, че
след извършената промяна в щатното разписание на длъжностите в ***,
съобразявайки ТЕЛК на ищеца, е направено запитване в Служба по трудова
медицина „МЕДИКО”,относно пригодността на И. П. П. да изпълнява
длъжността „***- отдел ***” в *** - ***. Твърди, че отговора е, че И. П. П.
4
може да изпълнява длъжността „***- отдел ***” в *** - *** при спазване на
противопоказанията от ЕР на ТЕЛК. Твърди, че съпоставяйки длъжностната
характеристика на „***” с тази на „***” е видно че не се променя характера на
работа, като единствената разлика в това е, че ***а полага труд по
правоотношението единствено на територията на музея, но не и извън него,
което е задължение на длъжността „***”. Твърди, че на 01.08.2022 година в
присъствие на М.Н. И.ова, Д.Т. П. и Д.В.Т. на И. П. П. в кабинета си ***а на
*** д-р В.П. му е предложил да заеме в същия отдел „***” длъжността „***”,
като му е представил, Допълнително споразумение към трудов договор № РД-
09-436, длъжностна характеристика за длъжността „***”. Твърди, че от
08.08.2022 г. ищецът е излязъл в отпуск за временна неработоспособност до
23.12.2022 година, като е представил болнични листове : peг .№ Е
20220345663 от 08.08.2022 г.; № Е 20220345242 от 07.09.2022 год.; № Е
20222903844 от17.09.2022 год.; № Е 20211684291 от 27.09.2022 год.; № Е
202201834267 от 03.11.2022 год.; № Е 20221834297 от 28.11.2022 год. до
23.12.2022 год., след което на 29.12.2022 година се е завърнал на работа,
когато му е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Оспорва твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба относно, че на 29.12.2022 г., без да е отправено писмено предложение
до И. П. за промяна на длъжността на “***” в отдел “***” на *** - гр. *** и
без да е дадена възможност на служителя да се запознае е актуалната
длъжностната характеристика за въпросната длъжност. Не оспорва
твърдението, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
брутното трудово възнаграждение с постоянен характер на И. П. П. е било в
размер на 1060 лева. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищеца е
”понижен в длъжност „***”. Твърди, че правата и задълженията по
длъжностна характеристика на „***” и „***” не се различават, като
единствената разлика е в мястото на полагане на труд по трудовото
правоотношение, съобразено с предписанията на ТЕЛК. Твърди, че е невярно,
че от Инспекция по труда са потвърдили, че П. е „понижен” на длъжност
„***”, без да е имал право на това. /справка писмо — отговор на Инспекция
по труда./. Счита, че фактическите твърдения на ищцата по обстоятелствената
част на исковата молба са опровергават от приложените към настоящия
писмен отговор писмени доказателства, поради което счита, че заповед № ***
от 29.12.2022 година е издадена при спазване на материално-правните и
процесуално-правните изисквания на Кодекса на труда. Счита, че изцяло
неоснователен е и иска за изплащане на обезщетения, поради незаконно
уволнение. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
5
че на 29.01.2016 г. е сключен Трудов договор № *** за неопределено време
между *** - гр. ***, БУЛСТАТ *** и И. П. П., по силата на който П. заема
длъжността “***”, код по НКПД *** ***, Направление “***”. Че на
10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена актуална длъжностната характеристика за
длъжността “***” в отдел “***” код по НКПД *** ***, утвърдена на
27.08.2018 г. от ***а на *** - гр. ***,без специфични условия на труд и
специфичен характер и организация на труда . По отношение на ищеца има
издадено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Териториална
експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с
50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години от 01.11.2021
год. – до 01.11.2023 г. ,в което ТЕЛК е отразила, че „МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО
ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА”, в противопоказани условия на труд е
посочено:”СИСТЕМНИ ФИЗИЧЕСКИ УСИЛИЯ”. На 06.06.2022 г. е
сключено Допълнително споразумение към трудов договор № ***, е което е
увеличено основното месечно трудово възнаграждение на сумата от 1000 лева
и е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 6%. Както, и че на 01.08.2022 г. за И. П. П. е
предложено допълнително споразумение, по силата на което да бъде
преназначен на длъжността „***”. На 12.08.2022 г. след като И. П. П. е
разбрал за промяната на трудовото му правоотношение и е подал сигнал до
Инспекция по труда с вх.№ 22092270/12.09.2022 г., както и че на 23.09.2022г.
от Инспекция по труда с писмо изх.№ 22081346/23.09.2022 г., И. П. П. е бил
уведомен, че има право да потърси правата си пред съда. Съобразно протокол
от 01.08.2022 г., находящ се на лист 44 от делото е направен опит за връчване
на И. П. на допълнително споразумение и длъжностна характеристика, които
той е отказал да подпише. Съобразно отразеното в протокол от 29.12.2022 г.,
находящ се на лист 38 от делото, И. П. е отказал да приеме длъжността, за
която е уведомен на 01.08.2022 година. Тези факти се установяват и от
представените по делото и неоспорени от тях Трудов договор № ***г.,
Длъжностна характеристика на длъжността *** н отдел ***, подписана от И.
П. на 10.09.2018г. ЕР на ТЕЛК № 91781 от 214 от 069.11.2021г.,
Допълнително споразумение от 06.06.2022г., Допълнително споразумение от
01.08.2022г., Сигнал от 12.08.2022г. Писмо № 22081346/23.09.2022г.,
Протокол № ЧР-01-993 от 29.12.2022г., Протокол № РД-09-436/01.08.2022г.
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед №
6
***/29.12.2022г.., че считано от 29.12.2022г. е прекратено трудовото
правоотношение на И. П. с ответния *** на основание чл.330, ал.2,т.5 КТ
поради „Отказ на работника да заеме предложената му длъжност *** в отдел
*** на ***-***“. Видно от от положения в заповедта подпис, заповедта е
връчена на И. П. на посочената дата 29.12.2022г., който е отразил : „не
отказвам предложената ми длъжност- не ми се предостави“
Не се спори между страните и се установява от представените болнични
листове /л.48-53 от делото/, че И. П. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 08.08.2022г. до 23.12.2022г.
Видно от Становище на Медико –служба по трудова медицина № АСД-
10-565/01.08.2022г. във връзка със запитване от ***-*** за пригодността на И.
П. да изпълнява длъжността ***- отдел ***, е посочено че И. П. може да
изпълнява длъжността ***- отдел *** в ***- *** при спазване на
противопоказанията на ЕР на ТЕЛК.
От Обяснение на ***а на ***-*** /л.87 от делото/, дадено във връзка с
подадения от И. П. сигнал в Инспекция по труда- ***, е видно, че е
аргументирал промяната в длъжността на ищеца по делото с промяната в
щатното разписание, препис от което е приложен, както и Правилник за
устройството и дейността на ***-***.
Установява се от представения за констатация оригинал на трудова
книжка на И. П., че след вписване на трудовото правоотношение на ищеца с
ответника, липсва вписване на прекратяването на трудовото му
правоотношение, както и следващо вписване на ново трудово
правоотношение.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира, като обективна, обоснована и компетентна, както и от направеното
допълнение на експертизата се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м.11.2022г. е в размер на 1060,00 лева. Размера
на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 29.12.2022г. до
29.06.2023г. е в размер на 6360,00 лева, а за периода от 29.12.2022г. до
21.03.2023г .е в размер на 2857,95 лева.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
7
правни изводи:
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
С искът за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1
от КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска
за признаване уволнение за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението
за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат,
или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца
в исковата молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с
чл. 6,ал.1 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл.
344,ал.1,т.1 от КТ, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност
на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като
основания на иска. Щом като в исковата молба ищецът не оспорва
релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от
работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че
не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право
да го обсъжда /в този смисъл Решение № 503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г.
на ВКС, ІVг.о.; Решение № 158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС,
ІVг.о., Решение № 459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о. / .
Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска -
предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено
от ищеца. Служебно той може да прилага само императивни правни
разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично
посочени от ищеца - решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 475/ 2011 г.; гр.д.№
77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/ 2009 г.; решение № 385 от
12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д.
8
№ 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г.
ІV г.о. на Върховния касационен съд.
В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на
ищеца на основание отказ на работника да заеме предложената му длъжност
*** в отдел *** на ***-***. В исковата молба са наведени доводи за
процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед за
уволнение с твърдения, че на ищеца не е предоставена актуална длъжността
характеристика за длъжността ***, поради което той не е могъл да прецени,
дали може да приеме длъжността, тъй като не знае дали условията на труд
няма да бъдат противопоказани, както и че не са били налице
материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на посоченото в оспорената заповед основание,
тъй като той не е имало предписание за трудоустрояване на ищеца за заемане
на друга, различна от заеманата до момента длъжност.
С оглед гореизложеното, съдът дължи преценка на оспореното от ищеца
уволнение само на гореизложените, наведени в исковата молба основания за
незаконосъобразност на уволнението.
Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че на 29.01.2016 г. е сключен Трудов договор № *** за неопределено време
между *** - гр. ***, БУЛСТАТ *** и И. П. П., по силата на който П. заема
длъжността “***”, код по НКПД *** ***, Направление “***”. Че на
10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена актуална длъжностната характеристика за
длъжността “***” в отдел “***” код по НКПД *** ***, утвърдена на
27.08.2018 г. от ***а на *** - гр. ***,без специфични условия на труд и
специфичен характер и организация на труда . По отношение на ищеца има
издадено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от Териториална
експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което И. П. П. е с
50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години от 01.11.2021
год. – до 01.11.2023 г. ,в което ТЕЛК е отразила, че „МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО
ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА”, в противопоказани условия на труд е
посочено:”СИСТЕМНИ ФИЗИЧЕСКИ УСИЛИЯ”. На 06.06.2022 г. е
сключено Допълнително споразумение към трудов договор № ***, е което е
увеличено основното месечно трудово възнаграждение на сумата от 1000 лева
и е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
9
професионален опит в размер на 6%. Както, и че на 01.08.2022 г. за И. П. П. е
предложено допълнително споразумение, по силата на което да бъде
преназначен на длъжността „***”. На 12.08.2022 г. след като И. П. П. е
разбрал за промяната на трудовото му правоотношение и е подал сигнал до
Инспекция по труда с вх.№ 22092270/12.09.2022 г., както и че на 23.09.2022г.
от Инспекция по труда с писмо изх.№ 22081346/23.09.2022 г., И. П. П. е бил
уведомен, че има право да потърси правата си пред съда. Съобразно протокол
от 01.08.2022 г., находящ се на лист 44 от делото е направен опит за връчване
на И. П. на допълнително споразумение и длъжностна характеристика, които
той е отказал да подпише. Съобразно отразеното в протокол от 29.12.2022 г.,
находящ се на лист 38 от делото, И. П. е отказал да приеме длъжността, за
която е уведомен на 01.08.2022 година. Тези факти се установяват и от
представените по делото и неоспорени от тях Трудов договор № ***г.,
Длъжностна характеристика на длъжността *** н отдел ***, подписана от И.
П. на 10.09.2018г. ЕР на ТЕЛК № 91781 от 214 от 069.11.2021г.,
Допълнително споразумение от 06.06.2022г., Допълнително споразумение от
01.08.2022г., Сигнал от 12.08.2022г. Писмо № 22081346/23.09.2022г.,
Протокол № ЧР-01-993 от 29.12.2022г., Протокол № РД-09-436/01.08.2022г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, тъй като на ищеца
не е предоставена актуална длъжността характеристика за длъжността ***,
поради което той не е могъл да прецени, дали може да приеме длъжността,
тъй като не знае дали условията на труд няма да бъдат противопоказани.
Видно е от приетите по делото доказателства, че на ищеца е предоставена
длъжностна характеристика за длъжността *** на дата 01.08.2022г., която той
е отказал да приеме, който факт се установява от представения по делото
протокол за връчването й при отказ от страна на ищеца, а и този факт се
признава от ищеца и е приет за безспорен между страните и за ненуждаещ се
от доказване.
Оспорената заповед се явява, обаче материално незаконосъобразна.
Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на
основание чл.330, ал.2,т.5 КТ поради „Отказ на работника да заеме
10
предложената му длъжност *** в отдел *** на ***-***“. Заповедта е връчена
на ищеца на 29.12.2022г., който факт не е спорен между страните. По делото
ответникът не представи доказателства за наличието на основание за
прекратяване на ТПО поради причината, посочена в оспорената Заповед –
„Отказ на работника да заеме предложената му длъжност *** в отдел *** на
***-***“, което е в негова тежест.
При преценката си за законосъобразност на извършеното уволнение,
съдът изследва наличието на предпоставките, изискуеми за конкретно
посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. За основанието по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ те са две:
1./невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/,
или поради здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК;
2./необоснован отказ на работника или служителя да заеме предложената му
от работодателя друга работа, която се явява подходяща за здравословното
му състояние. В тежест на работодателя е да установи наличието на двете
кумулативни предпоставки, като недоказването на която и да е от тях
обуславя извод за незаконосъобразност на прекратяването от страна на
ответника на трудовото правоотношение между страните. Невъзможността на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа представлява
обективна невъзможност той да изпълнява трудовите задължения по
трудовото правоотношение - обективно да не е в състояние да осъществява
трудовите си функции на длъжността, заемана от него към момента на
уволнението му. Тази обективна невъзможност за изпълнение на възложената
работа следва да е настъпила вследствие на някоя от следните причини:
1./болест, довела до трайно намалена неработоспособност или 2./ здравни
противопоказания поради заболяване на работника или служителя, свързани с
и произтичащи от условията на труд, при които той осъществява възложената
му работа. Наличието на невъзможността за изпълнение на възложената
работа, в двете й проявни форми - инвалидност или здравни
противопоказания, следва да бъде установена със заключение - експертно
решение на ТЕЛК или НЕЛК, с което да са установени не само болестта и
произтичащата от нея инвалидност на работника или служителя, респективно
съответните здравни противопоказания на условията на труд, но и
произтичащата от тях обективна невъзможност за работника или служителя
11
да изпълнява точно определена работа и по-конкретно - работата на
длъжността, която заема към момента на уволнението. Само в
компетентността на ТЕЛК или НЕЛК е със заключение по експертно решение
да посочи дали заеманата от работника длъжност е противопоказна за
здравето му, като посочи дали болестта, довела до инвалидност или
наличието на съответни здравни противопоказания на заболяването, са във
връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или
служителя длъжност.
Съдът намира, че в настоящия случай няма такова предписание на
ТЕЛК или НЕЛК, което да е издадено към датата на издаване на оспорената
заповед за уволнение. В случая към датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - 29.12.2022 г. е
постановено Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г. от
Териториална експертна лекарска комисия - трети състав, по силата на което
И. П. П. е с 50% трайно намалена работоспособност за период от 2 години от
01.11.2021 год. – до 01.11.2023 г. ,в което ТЕЛК е отразила, че „МОЖЕ ДА
РАБОТИ ПО ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА”, в противопоказани условия на труд
е посочено: ”СИСТЕМНИ ФИЗИЧЕСКИ УСИЛИЯ”. Видно е, че в
експертното решение изрично е посочено, че лицето може да работи по
производствената характеристика. Не е посочено, че заболяването на ищеца и
причинената от него трайно намалена работоспособност или с оглед
наличието на съответни здравни противопоказания на заболяването, които са
във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от него длъжност, са
довели до невъзможността на ищеца да изпълнява възложената му конкретна
трудова функция, определена чрез длъжностната характеристика, а обратно
изрично е посочено от компетентния здравен орган, че ищеца може да работи
заеманата от него работа, а именно “***”, Направление “***”. В хода на
съдебния спор не може да се установява обстоятелството дали е налице
обективната невъзможност на ищеца да изпълнява работата на длъжността,
която е заемал, тъй като това следва да бъде установено по реда, предвиден в
чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността,
което в случая не е било сторено, а дори липсват и такива твърдения от
ответника по делото. Отделно от това, към датата на уволнението липсва и
становище от единствения компетентен здравен орган - трудова-експертна
лекарска комисия, по въпроса относно възможността на ищеца да работи на
12
длъжността, която му е предложена.
По гореизложените съображения, работодателят е издал заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на предвидената в
закона процедура за трудоустрояване, при липсващо предписание на
здравните органи, съответно и становище досежно възможността на ищеца да
работи на длъжността *** в отдел *** на ***-***“. Поради недоказаност на
предпоставката за уволнение за работодателя не е възникнало потестативното
право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
по делото с оспорената заповед, поради което уволнение е незаконосъбразно
и като такова следва да бъде отменено. Предвид гореизложеното искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че ищеца следва да бъде възстановен на заеманата длъжност “***”, код
по НКПД *** ***, Направление “***“ в ***-***.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция на ищеца по делото беше изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Ищеца представи доказателства – трудова
книжка, за констатация, от която се установи, че след отразяването на
трудовото му правоотношение с ответника, липсва друго вписване, поради
което съдът приема, че ищеца е доказал оставането си без работа за
посочения период. Този факт не се оспорва от ответника по делото. С оглед
на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка
между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ е установен по основание. Поради изложеното съдът
счита, че третата обективно съединената претенция на ищцата по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето през
което ищеца е останал без работа следствие незаконното уволнение, но за не
повече от 6 месеца също е основателна и доказана. От заключението на
вещото лице, се установява че размерът на претендираното от ищцата
обезщетение по чл.225 от КТ, за периода от 29.12.2022г. до 21.03.2023г .е в
13
размер на 2857,95 лева /брутно възнаграждение/. На основание всичко
гореизложено, следва искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ
да бъде уважен за сумата от 2857,95 лв., а за разликата до предявения размер
от 6360 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са доказателства
за уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2400 лв., от които
1000 лв. за исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. и т.2 КТ и 1000 лв. за
иска с правно основание чл.225 КТ. Начислено е и ДДС в размер на 400 лв.
Представени са докаталества за регистриране по ЗДДС на упълномощеното
адвокатско дружество. Минималния размер на възнаграждението съгласно
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 780 лв.
за първите два иска и 936 лв. за третия иск. Съдът намира, че уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно като се вземе предвид
фактическата и правна сложност на делото. Предмет на делото са три
обективно съединени иска и в рамките на уговореното възнаграждение се
включват и разходите за транспорт на процесуалния представител на ищеца.
Поради изложеното и поради уважаването на първите два иска и частичното
уважаване на третия иск, следва ответника да бъде осъден да плати на ищеца
направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1739,24 лв. /1200 лв.+
539,24 лв./ съразмерно с уважената част на исковите претенции.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски
в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 429,49
лв. съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 174,32 лв./30+30+114,32 лв./, както и 100 лв.
за вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. П.
П., ЕГН**********, *** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
предявен против *** гр.***, БУЛСТАТ *** , гр.***, ***, представляван от
В.П.-***, извършено със Заповед № *** г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, И. П. П.,
ЕГН**********, *** на заеманата преди уволнението длъжност “***”, код
по НКПД *** ***, Направление “***“ в *** гр.***, БУЛСТАТ ***, гр.***,
***, представляван от В.П.-***
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ***
гр.***, БУЛСТАТ *** , гр.***, ***, представляван от В.П.-***, да заплати
на И. П. П., ЕГН**********, ***, сумата от 2857,95 лв./брутна сума/,
представляваща обезщетение за времето, в което ищеца е останал без работа
поради уволнението в периода 29.12.2022 г. - 21.03.2023 г., а за разликата от
2857,95 лв. до предявения размер от 6360 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК *** гр.***, БУЛСТАТ *** ,
гр.***, ***, представляван от В.П.-***, да заплати на И. П. П.,
ЕГН**********, *** направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1739,24 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК И. П. П., ЕГН**********,
***, да заплати на *** гр.***, БУЛСТАТ *** , гр.***, ***, представляван от
В.П.-*** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 429,49 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, *** гр.***, БУЛСТАТ
***, гр.***, ***, представляван от В.П.-*** да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на
174,32 лв., както и 100 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
15