№ 952
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20221000500926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 266493 от 11 ноември 2021г. по гр. д. № 12713/2018г.
Софийски градски съд, І ГО, 12 състав е осъдил „ /на основание чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД / Прокуратурата на РБ и ОДМВР -
Плевен да платят солидарно на „Тепих Транс“ ООД сумата общо 20 000 лева
/обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба и пропусната полза/;
законната лихва върху тази сума от 01.10.18г. до цялостното й изплащане и 1
700 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове; на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК/, като отхвърлил исковете за сумата над 20 000 лева и
осъдил „Тепих транс“ ООД да плати на Прокуратурата на РБ 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ и осъдил „Тепих транс“ ООД да плати
на ОДМВР Плевен 150 лева - юрисконсултско възнаграждение „.
Производството пред въззивния съд е образувано по три въззивни
жалби.
Ищецът „Тепих Транс“ ООД е подал въззивна жалба срещу
решението по гр. д. № 12713/2018г. на СГС, ГО, 12 състав в отхвърлителните
1
му части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху
допуснати процесуални нарушения от съда поради неизготвяне на доклад по
делото и необсъждане на доказателствата и доводите на страните и неизлагане
на мотиви към решението, иска отмяната му в атакуваната част и уважаване
на исковете изцяло.
ПРБ е оспорила жалбата на ищеца и от своя страна е подала
въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в осъдителната
му част. С доводи също за нарушение на процесуалните правила, изразяващи
се в неизготвяне на доклад по делото и неизлагане на ясни мотиви към
решението и като резултат нарушение на материалния закон, иска, изводимо
от оплакванията му, отмяна на решението в осъдителната за ПРБ част и
вместо това отхвърляне на исковете.
Областната дирекция на МВР-Плевен също е подала въззивна жалба
срещу решението и отново с доводи за процесуални нарушения, свързани с
неизготвяне на доклад по делото и липса на ясни мотиви, и като резултат
нарушение на материалния закон, вкл. при определяне на пасивната
материалноправна легитимация в нейно лице, иска отмяната му, изводимо от
оплакванията, в осъдителната за този ответник част.
Насрещната страна „Тепих Транс“ ООД е оспорил жалбата на
ОДМВР.
С акт, наименован „решение“ - № 262677/11.08.2022г., съдът е
допълнил решението си като е осъдил ищеца да заплати на ОДМВР – Плевен
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата 150 лв. – разноски по делото.
Подадени са и 2 частни жалби, именувани въззивни жалби, срещу
този акт с характер на определението на съда по чл. 248 ГПК.
Ищецът е подал ВЖ с характер на частна жалба срещу решението за
допълване на решението в частта му за разноските. Поддържа, че съдът
неправилно се е произнесъл с решение вместо с определение, а по същество,
че няма основание за завишаване на възнаграждението за юрисконсулт и
съдът е следвало да измени акта си, а не да допълва решението, но ОДМВР не
е представила списък на разноските. С тези изтъкнати пороци на акта, иска
отмяната му и вместо това отхвърляне на искането.
ОДМВР – Плевен е оспорил частната жалба с доводи, че са налице
основания за завишаване на юрисконсултското възнаграждение за защита в
2
първоинстанцинното производство, като е представила и списък на
разноските.
ПРБ е подала ВЖ също с характер на частната жалба срещу
решението за допълване № 262677/11.08.2022г. Тази ЧЖ е недопустима, тъй
като с нея като правна последица се упражняват чужди права – тези на
осъдения ищец, което е недопустимо, ПРБ не е адресат на задължение да
плати увеличеното възнаграждение за юрисконсулт /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Тъй
като ПРБ не е страна по правоотношението по възлагане на разноски в тежест
на ищеца, няма и право на отговор на частната жалба на ищеца срещу акта по
чл. 248 ГПК, въпреки че е подала такъв.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че липсват категорични доказателства, които да удостоверят относимите към
претенцията за пропусната полза вреди, – че дружеството би реализирало
приходи през релевантния период от ползването на МПС, като представения
договор за наем е с недостоверна дата и сключен за срок от 3 години, а и е
малко вероятно процесният автомобил с оглед класа му да е бил предназначен
за отдаване под наем; приел е по другия иск за заплащане на претърпяна
загуба, че също е ненадлежно доказан, тъй като всички доказателства
удостоверяват състоянието на автомобила към 2018г., а не преди изземването
му като веществено доказателство, като по-скоро с оглед и твърденията на
управителя на ищцовото дружество той не е бил в добро техническо състояние
– бил е в сервиз за ремонт, което обуславя, наред с приетото по другия иск,
отхвърляне на исковете. СГС е приел обаче от друга страна, че е абсолютно
нелогично да се приеме в житейски аспект, че собственикът на МПС не е
претърпял никаква имуществена вреда – загуба или пропусната полза заради
невъзможността да ползва вещта си за период от 8 години, тъй като е
ноторно, че такава движима вещ – МПС се обезценява, особено, ако е
изложена на атмосферни влияния, и по съображения за житейска логика,
косвено подкрепени от експертизата по чл. 207 ГПК, вредата следва да се
презумира, като исковете следва да се уважат в хипотезата на чл. 162 ГПК в
общ размер на 20 000 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
3
обжалваното решение е валидно и допустимо /СГС се е произнесъл по
предявените искове откъм обстоятелствата, на които са основани, въпреки че е
уважил исковете до общ размер от 20 000 лв., които, доколкото не е посочено
друго, следва да се считат уважени, всеки от тях, до размера от по 10 000 лв./,
а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно.
Предявени са при условията на субективно пасивно съединяване на
искове искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят обезщетения за имуществени вреди –
загуби в размер на 53 682, 14 лв. – разходи за ремонт на автомобил, и
пропуснати ползи в размер на 71 200 лв., увеличен до размера от 84 217, 67 лв.
Искът за заплащане на пропуснати ползи, предявен като основан на пропуск
автомобилът да се ползва по предназначение, съизмерен със средния пазарен
наем, е уточнен с молба от 04.01.2021г. – ищецът е уточнил, че претенцията
за пропусната полза произтича от невъзможността ищецът да реализира доход
от наем на МПС, довело до разваляне на договор за наем от 30.09.2010г.
Ищецът „Тепих транс“ ООД твърди, че е собственик на л.а. „Ланд
Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ********, който бил иззет от
автосервиз, без двигателя със свалените агрегати и окомплектовка, с протокол
за претърсване и изземване от 08.10.2010г. по ДП № 774/2010г. по описа на
РП-Плевен във връзка с повдигнати обвинения срещу управителя му К. Г..
Твърди, че към датата на изземването му автомобилът бил на стойност
100 000 лв. След като управителят бил оправдан на 21.11.2017г., на
04.01.2018г. било разпоредено иззетият автомобил, съхраняван на открито в
двора на КАТ – Плевен, да бъде върнат, върнат реално с приемо-предавателен
протокол на 07.03.2018г. без двигател, въпреки многократно отправяните
молби за връщането му. В производство по обезпечаване на доказателства
вещото лице дало заключение, че общата стойност на нови части, труд и
консумативи за привеждане на процесния автомобил в движение, върнат
освен без двигател /оставен на съхранение на трето лице – в сервиза/, така и в
изключително лошо физическо състояние, възлиза на 53 682, 14 лв., а на нов
двигател на 16 173, 59 лв. Ищецът иска ангажиране на солидарната
отговорност на двамата ответници, тъй като съхраняването на вещта е било
под контрола на ОДМВР – Плевен, но и на наблюдаващия прокурор и вещта е
следвало да бъде съхранявана по начин, така че да настъпят само изменения,
4
свързани с естественото й овехтяване.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил
исковете с възражения, че автомобилът е иззет като веществено доказателство
и органите на ДП са имали правото да го задържат до приключването на НП,
т.е. задържането е осъществено на законно основание и вещта не е била под
фактическата власт на прокуратурата. Оспорил е и по същество исковете –
поради липса на доказателства л. а. да е бил в състояние, различно от това, в
което е предаден, при признание и за аварирал двигател, подлежащ на смяна;
възразил е и, че не са представени доказателства, че ищецът е пропуснал ползи
от автомобила.
ОДМВР – Плевен също е оспорил исковите претенции, оспорвайки
легитимацията си да отговаря по исковете. Изтъкнал е, че изземването не е
извършено от негов служител, въпреки че е бил съхраняван на площадка,
негова собственост, но ползвана от ОП – Плевен, като е бил предаден без
опис и без указания за съхранението му. Така обоснова липса на
противоправно поведение на негови служители. По същество също е оспорил
исковете като недоказани откъм състояние на процесния автомобил, с
двигател, оставен по решение на следователя, съотв. наблюдаващия прокурор,
в сервиза, отделно поради поведение на ищеца автомобилът е бил изложен на
климатични промени около 2 месеца след определението за връщането му. По
иска за пропуснати ползи е възразил, че липсват доказателства, че ищецът е
бил страна по договор за наем на автомобила и липсва сигурност, че вещта е
щяла да съществува 89 м.
Спор по фактите относно собствеността върху процесния автомобил
„Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ********, в лицето на ищеца
/свидетелство за регистрация 28.09.2005г./ и изземването му на 08.10.2010г.
по повод ДП № 774/2010г. по описа на РП – Плевен от автосервиз, където е
намерен с разглобен двигател, оставен на съхранение в автосервиза, ведно със
свалени агрегати и окомплектовка /така протокол за претърсване, изземване
…. от 08.10.2010г./ няма. Протоколът е подписан и от св. П.; посочено е, че
автомобилът се извозва до КАТ – Плевен. В молба на К. Г. /който е управител
на ищцовото дружество/ до следовател по ДП /л.22 от делото/, той е посочил,
че автомобилът е бил с аварирал двигател, който следва да се смени с нов.
На 13.12.2010г., 18.02.2021г. и на 16.05.2011г. е постановен отказ,
5
основан на нормата на чл. 111, ал. 1 НПК, от РП - Плевен за връщане на
иззетия автомобил, по съображения, че се събират доказателства по ДП.
Не се спори, че с влязла в сила на 21.11.2017г. присъда К. К. Г. е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление за
измама по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК - във връзка с ремонтни
дейности по процесния автомобил по повод на застрахователно събитие по
застраховка „Каско“.
С определение № 4 от 04.01.2018г., влязло в сила на 17.01.2018г.,
постановено по НОХД № 484/ 2015г., РС – Плевен е върнал на основание чл.
306, ал. 1, т. 4 НПК веществено доказателство - автомобил „Ланд Ровър“,
модел „Рейндж Ровер“, рег. № ********, с рама № SALLSAA146D917607. В
приемо – предавателен протокол от 07.03.2018г. е удостоверено предаването
на автомобила със скоростна кутия, турбина, разд. кутия от служител на
ОДМВР – Плевен на К. Г..
Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, изслушана
в производството по обезпечение на доказателства, стойността на части –
възли, агрегати, труд, материали и консумативи за привеждане на процесния
автомобил „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ******** в движение
е 37 508, 55 лв., без да е оценено нарушеното лаково покритие на купето,
амортизацията на рефлекторите и стъклата на предни фарове, гумени
уплътнения и съединения на охладителната система, окачването, силовото
предаване, нарушения на състава и еластичността на въздушните възглавници
и др.; тази стойност, съгласно заключението, значително надвишава
стойността на МПС към момента на огледа, която възлиза на 15 481 лв.,
поради което е икономически несъобразно възстановяването му. Съгласно
допълнително заключение на АТЕ в производството по обезпечение на
доказателства при допълнителния оглед на автомобила на 17.04.2018г. е
установено, че процесният автомобил е без двигател, като стойността на
двигател за него според това заключение възлиза на 16 173, 59 лв., така
общата стойност на разходите за възстановяване на автомобила възлиза на
53 682, 14 лв.
Съгласно заключението на АТЕ, изслушано в настоящото
производство, за периода 08.10.2010г. – 07.03.2018г. общият наем на
процесния автомобил възлиза на 101 061, 20 лв. с ДДС, а при отстъпка от 20 %
6
за по-дълъг срок на наемане възлиза 80 848, 96 лв. с ДДС, при отчитане и на
годината на производство на автомобила.
Св. П., собственик на автосервиз, подписал протокола за изземване на
автомобила, е разказал, че автомобилът му бил докаран в сервиза за
„обслужване“ и изглеждал „като нов“; твърди, че двигателят не е бил свалян
от автомобила, а двете глави, ролките и др. части – агрегати, турбини, били в
багажника и той така е бил откаран. Показанията на свидетеля противоречат
на официалното удостоверяване в протокола за изземване и съдът не ги
кредитира в частта им, в която се свидетелства, че двигателят на иззетия
автомобил не е свалян /чл. 110 НПК вр. чл. 179, ал. 1 ГПК/.
Ищецът е представил договор за наем на МПС с посочена дата на
сключване 30.09.2010г. - за наем на МПС „Ланд Ровър“, модел „Рейндж
Ровер“, рег. № ******** за срок от 3 години срещу цена от 2 300 лв. без ДДС,
със задължение автомобилът да бъде предоставен на 15.10.2010г., като поради
непредоставянето му поради изземването му договорът е прекратен със
споразумение от 15.10.2010г.
Съгласно първоначалното заключение на АТЕ, изслушана от въззивния
съд, пазарната стойност на лек автомобил марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж
Ровер“ с рег. № ******** към дата 08.10.2010г. възлиза на 55 853 лв. Съгласно
допълнителното заключение на АТЕ, при автомобил с аварирал двигател, с
констатиран, но неотстранен проблем, стойността му, освен с необходимата
стойност за ремонт се намалява допълнително с 10-20 % от пазарната му
стойност поради риск от други повреди и към датата на изземването му
стойността на автомобила без двигател възлиза на 25 521, 31 лв., а с аварирал
двигател е в размер на 40 203, 05 лв.
Според повторното допълнително заключение на АТЕ стойността на
автомобила към датата на изземване е била 51 000 лв., а без напълно
комплектован двигател - 35 500 лв. /51 000 лв. – 15 500 лв./, без да може да се
направи извод имало ли е и каква точно повреда по двигателя на автомобила
/повреда обаче е призната от К. Горанов в молбата му до следователя/. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че към 2010г. и към момента на
изготвяне на заключението през 2025г. цената на нов двигател по каталог
„Шваке Евротакс Калкюлейшън“ е идентична – 22 980, 54 лв. с ДДС ,
съответно понастоящем – 22 149, 04 лв. с ДДС, като в заключението е
7
извършил операция по изваждане на стойността на рециклиран двигател,
който на практика е нов с гаранция от завода производител, тъй като това е
икономически най-изгодният вариант, като експертът е пояснил, че още по-
икономичен може да бъде ремонтът, ако се закупи само цилиндров блок в
комплект с бутала, сегменти, мотовилки и колянов вал и на него да се закачат
главите и всички останали системи. Съдът възприема повторното заключение
на АТЕ като по-обосновано и мотивирано с обективни данни, предмет на
изследване, в което като резултат е отчетено и, че автомобилът не е бил нов
към 2010г. /за да се приспада стойността на нов двигател/, а първоначалното
заключение на АТЕ, оспорено от ищеца, е изготвено въз основа на данни от
софтуерен продукт, чиято обективност не може да бъде проверена.
При така установените факти, въззивният съд прави следните правни
изводи:
По съществото на спора, за да бъде ангажирана отговорността на
ответниците на основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се
основава исковата молба) ищецът следва да докаже по безспорен начин
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение
на служител на ответника (лице, на което е възложена работа, като по принцип
тази отговорност може да се реализира и при неоткрит конкретен нарушител)
при или по повод изпълнението на работата, претърпени от него вреди и
причинна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
ищецът не дължи да доказва, че поведението на лице, на което е възложена
работата е виновно. Вредата, противоправното поведение и причинната
връзка представляват елементите от обективното основание на отговорността,
а субективното й основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
поради което и предпоставките на презумпцията–елементите на обективното
основание на отговорността - се доказват от ищеца, а
делинквентът/възложителят на работата може да обори презумпцията за
вина.
За да се произнесе по основателността на предявените субективно
съединени искове срещу двамата ответници, въззивният съд приема за
установено от правна страна следното, с оглед и оплакванията във въззивните
жалби:
По делото е безспорно установено, че автомобил марка „Ланд Ровър“,
8
модел „Рейндж Ровер“ с рег. № ******** е бил иззет като веществено
доказателство, но без двигателя му /оставен в сервиза, откъдето е иззет
автомобилът/, и съхраняван на площадка /паркинг/ на ОДМВР – Плевен.
Съгласно чл. 110, ал. 4 НПК, веществените доказателства, които поради
размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото,
трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в
местата, посочени от съответния орган. Според чл. 111, ал. 1 НПК
веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното
производство. Преди да е приключило наказателното производство,
прокурорът може да разреши на основание чл. 111, ал. 2 НПК предметите,
иззети като веществени доказателства, да бъдат върнати на правоимащите, от
които са били отнети. В случая иззетият автомобил е върнат след
приключване на НП и по делото е установено, че същият е бил в лошо
физическо състояние /без да има фактическо основание да се приеме, че в
рамките на периода 17.01.2018г. – 07.03.2018г. състоянието му се влошило
допълнително/, като стойността на разходите за привеждането му в
движение, възлиза на 37 508, 55 лв. Същевременно се установи, че към
момента на изземване автомобилът без двигател е бил на стойност съгласно
възприетото повторно допълнително заключение на АТЕ, изслушана във
въззивното производство, 35 500 лв. Твърдението на ищеца за стойност от 100
000 лв. остана недоказано при условията на пълно и главно доказване /чл. 154,
ал. 1 ГПК/, при указана от въззивния съд тежест на доказване.
Противоправността на увреждащото поведение е факт, подлежащ на
доказване, който не се презумира. Конкретните обстоятелства, с които е
субстанцирано спорното право (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), се основават на
неправилно съхранение на иззетата като веществено доказателство вещ,
принадлежаща на ищеца, - съхранявана „, при изключително неблагоприятни
метеорологични условия, без ... грижа за проверка на състоянието му“, а
допълнително е изтъкнато, че като НП, образувано срещу органния му
представител, е приключило с оправдателна присъда. Следователно това е
твърдението за противоправното поведение на ответниците, което подлежи на
проверка за вярност. И въззивният съд намира, че действията на ответниците
са противоправни – поради приключване на НП с оправдателна присъда не е
имало основание за изземване на автомобила, а и същият е бил съхраняван по
начин, така че освен естествено да се обезцени и да е необходимо сторването
9
на разходи за възстановяването му, за да бъде в движение. Ответникът
ОДМВР – Плевен чрез своите служители не е полагал фактически грижи за
съхраняването на автомобила на мястото, на което е оставен съгласно
протокола за изземване, - в разрез с изискванията на чл. 110, ал. 4 и чл. 111, ал.
1 НПК, без значение е, че автомобилът не е иззет от служители на ОДМВР.
Ето защо възложителят на работата в лицето на ответната дирекция на МВР,
следва да носи отговорност за вредите, които е причинила, солидарно с
прокуратурата, осъществявала ръководство и надзор върху разследването /чл.
53 ЗЗД/. По тези съображения и въззивният съд намира, че искът за заплащане
на обезщетение за претърпени загуби от увреждането на собствената на ищеца
вещ е установен по основание /чл. 162 ГПК/. Доколкото процесният
автомобил подлежи и на естествена обезценка при обичайна експлоатация,
САС счита, че в случая максималната сума, която може да се присъди като
обезщетение под формата на загуби, определени по реда на чл. 162 ГПК, е
стойността на автомобила към датата на изземването му – 35 500 лв.,
използвана като ориентир за вредите, причинени от лошото съхранение на
вещта /въпреки че към датата на връщането на автомобила стойността му
възлиза на 15 481 лв., разликата между двете стойности няма да възстанови
напълно вредите, тъй като автомобилът към датата на връщането му не е в
движение/. При това положение искът следва да се уважи до този размер и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер, което означава, че
следва да се присъдят, след съответна отмяна на решението в отхвърлителната
му част, още 25 500 лв. над присъдените 10 000 лв. на това основание от
първоинстанционния съд.
По иска за пропуснати ползи:
Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани
със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите
ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение / ТР № 3 от
13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021г., ОСГТК на ВКС/. В случая искът е
основан, така както е уточнен, на пропуснати ползи – неполучен наем от
конкретен договор за наем, прекратен поради изземването на процесния
автомобил. Датата на сключването на договора за наем е извън обхвата на
формалната доказателствена сила /чл. 180 ГПК/ и по делото не е доказано от
ищеца / чл. 154, ал. 1 ГПК/, при положение, че сключването на договора на
посочената в него дата е оспорено от ответниците, че договорът е сключен
10
именно на посочената в него дата /изтъкнато и в мотивите към обжалваното
решение без да са направени съответни доказателствени искания от
жалбоподателя – ищец за доказване на този факт/. Следователно въззивният
съд намира, че по делото не е установено сигурно бъдещо увеличаване на
имуществото на ищеца с доход от наем и то за целия исков период /при 3-
годишен срок на представения договор за наем/. Пропуснатата полза, съгласно
обсъденото ТР, не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса и не
може механично да се съизмери и със средната пазарна наемна цена,
изчислена от експертизата. Следователно решението на първоинстанционния
съд, с което като резултат е прието, че пропуснатите ползи, вкл. и поради
лишаването на ищеца от възможността в процесния период да ползва вещта,
се презумират, подлежи на отмяна като неправилно и вместо това искът,
уважен до размера от 10 000 лв., следва да се отхвърли.
На основание изложеното, решението, предмет на инстанционен
контрол, подлежи на частична отмяна – изцяло в частта по иска за заплащане
на обезщетение за пропуснати ползи, който се отхвърля и частично по иска за
заплащане на обезщетение за претърпени загуби в частта му, в която този иск
е отхвърлен до размера от 35 500 лв., като вместо това искът следва да се
уважи до този размер. На съответна отмяна подлежи и решението в частта му,
в която на ответника ПРБ е присъдено юрисконсултско възнаграждение - над
размера от 111, 39 лв. и на ОДМВР – Плевен е присъдено възнаграждение за
юрисконсулт - над размера от 222, 77 лв. При този изход на спора в полза на
ищеца се присъждат разноски за първоинстанцинното производство,
съразмерно на уважената част от иска и на база на изчисленията на
първоинстанционния съд, срещу чийто изчисления не са направени
оплаквания по реда на чл. 248 ГПК, - в размер на още 1 317, 50 лв. За
въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 2 316, 90 лв., държавна такса за въззивно обжалване в размер на 510
лв. и 90, 10 лв. – депозит за АТЕ. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от ответниците, е неоснователно с
оглед правната и фактическа сложност на делото и на етапа на въззивното
производство, разгледано в няколко открити заседания с изслушване на
заключения на АТЕ.
11
По частната жалба на ищеца срещу акта, постановен в производство
по чл. 248 ГПК, който има характер на определение по разноските, въпреки че
е наименован решение и с който по същество се изменя решението в частта му
за разноските, а не се допълва, тъй като в решението си съдът е присъдил
разноски на молителя в производството по чл. 248 ГПК:
За да постанови определението си, с което е увеличил по искане,
инкорпорирано във въззивната жалба, юрисконсултското възнаграждение,
дължимо в полза на ОДМВР – Плевен, с още 150 лв. /при поискано в списъка
на разноските от 600 лв./, съдът е приел, че делото се характеризира с висока
правна и фактическа сложност, при събрани многобройни писмени материали
и проведени повече от 3 открити съдебни заседания.
С оглед изхода на спора – частичната отмяна на обжалваното решение
и съответна на това отмяна на решението в частта му за разноските с оглед
изхода на спора, предметът на частната жалба срещу определението по чл. 248
ГПК се свежда до присъдената сума като юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска, от 222, 77 лв. Възнаграждение в този
размер не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и е
в рамките на размерите, предвидени в чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 37 ЗПП,
поради което частната жалба е неоснователна и се оставя без
уважение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266493 от 11 ноември 2021г. по гр. д. №
12713/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав, изменено с акт,
наименован „решение“ - № 262677 от 11 август 2022г., в частта му, в която
съдът е осъдил солидарно ПРБ и ОДМВР – Плевен да заплатят на „Тепих
Транс“ ООД сумата 10 000 лв. – обезщетение за пропусната полза ведно със
законната лихва и в частта, в която е отхвърлил предявения иск за заплащане
на обезщетение за претърпяна загуба над размера от 10 000 лв. /половината от
присъдената с решението сума/ до размера от 35 500 лв., съответно, в частта, в
която съдът е присъдил разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗЗП в полза на ПРБ над размера от 111, 39 лв., съответно в частта му, в която е
присъдил разноски в полза на ОДМВР – Плевен над размера от 222, 77 лв. и
12
вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Тепих Транс“ ООД за солидарно
осъждане на ПРБ и на ОДМВР – Плевен за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА солидарно Прокуратурата на РБ и Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплатят на основание чл. 49 ЗЗД на „Тепих Транс“ ООД,
ЕИК *********, сумата 25 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди –
претърпени загуби ведно със законната лихва от 01.10.2018г. до
окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 317, 50 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 2 917 лв. – разноски
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266493 от 11 ноември 2021г. по гр. д. №
12713/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „Тепих Транс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ПРБ сумата 148, 51 лв. -
възнаграждение за юрисконсулт за защита във въззивното производство и на
ОДМВР – Плевен сумата 148, 51 лв. - възнаграждение за юрисконсулт за
защита във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, наименована въззивна
жалба, на „Тепих Транс“ ООД срещу определение по чл. 248 ГПК,
наименовано решение, - № 262677/11.08.2022г., постановено по гр. д. №
12713/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, наименована въззивна
жалба, на ПРБ, срещу определение по чл. 248 ГПК, наименовано решение, -
№ 262677/11.08.2022г., постановено по гр. д. № 12713/2018г. на Софийски
градски съд, І ГО, 12 състав.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, а в частта му, в която има характер на
определение, – с която е оставена без уважение частна жалба срещу
определение по чл. 248 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на
съобщението, при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ; в частта му, в
която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение по чл.
248 ГПК решението има характер на определение и може да се обжалва в
13
едноседмичен срок от връчване на съобщението пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14