Р Е Ш Е Н
И Е
09.06.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
04 (четвърти) юни Година 2020
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 632 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК.
В
исковата си молба, ищцата М.А.И. твърди, че с ответника Р.С.И. са съпрузи от 08.10.2003
година. По време на брака си двамата имали родени две деца – Е. И Е., родени на
*** година. Съпрузите заживяли в дома на родителите на ищцата в с. М., обл. Ш.
и първоначално отношенията им се развивали нормално. Постепенно отношенията им
се влошило, което се дължало на употребата на алкохол от ответника и
предизвиканите от него скандали. Преди около пет години, страните се разделили
и оттогава не поддържали никакви контакти, като И. отглеждала двете деца, а И.
по никакъв начин не подпомагал издръжката им. М.И. моли съда да прекрати брака
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника;
упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено
на нея; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата;
ответникът да бъде осъден да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в
размер на по 152,50 лв., считано от депозиране на исковата молба; ползването на
семейното жилище, находящо се в с. М. да бъде предоставено за ползване на ищцата;
да ѝ
бъдат заплатени направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок,
назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба. Счита, че
бракът между страните следва да бъде прекратен, като бъдат уважени акцесорните
искове, но не по вина на ответника, а на двамата съпрузи.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 08.10.2003 г.,
когато с акт № 23/08.10.2003 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Върбица сключват граждански брак. От съвместното си
съжителство имат родени две деца: Е. И Е., родени на *** г. (според
удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на актове за раждане №№ 551
и 552 от 26.05.2003 г. на Община Ш.).
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.А.и
А.Х.(баща на ищцата) излагат, че страните живели съвместно за съвсем кратък
период в жилището на свид.Х.в с. М., обл. Ш.. Ответникът работил в Република
Турция и при завръщанията си предизвиквал скандали. Когато двете им деца били
няколкомесечни, съпрузите се разделили, като от петнадесет години не поддържали
контакт помежду си. Ищцата отглеждала децата в дома на баща си, като
понастоящем те посещавали учебно заведение в гр. Ш., където ползвали жилище под
наем. И. напълно се дезинтересирал от децата си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното: единственото основание за
прекратяване на брака е установеното наличие на дълбоко и непоправимо
разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност,
разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като
брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала.
Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да
се възстановят нормалните съпружески отношения. липсата на разбирателство,
взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Съдът
намира, че в случая е налице ненормално протичане на брачните отношения, което
не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните
партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около петнадесет години.
Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Относно вината за
разстройството на брака:
по делото се събраха доказателства за противобрачно поведение и на двете
страни. От една страна, чрез свидетелските показания се установи, че по време
на съвместното съжителство на съпрузите, между тях възниквали скандали. По
решение на двамата съпрузи настъпила фактическата раздяла помежду им. И
двамата съпрузи не
направили необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за
възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприели каквито и да е
действия в тази насока. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Досежно родителските права: страните имат от брака си две непълнолетни
деца – Е. И Е., понастоящем на 17 години. Претенции за упражняването на родителските
права по отношение на двете деца предявява единствено ищцата. Установи се по
делото, че децата живеят с майка си, която полага непосредствените грижи за тях.
В служебно изискания от съда
социален доклад от 10.09.2018
г., изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В.
Преслав се излага, че на децата са осигурени добри условия за отглеждането им.
Непосредствените грижи за тях били поети от майка им, която полагала труд и
била подпомагана от баща й. Децата редовно посещавали учебно заведение в гр. Ш.,
като ползвали жилище под наем.
Изслушани
в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДет., децата Е. И Е. излагат, че
желаят да живеят с майка си. Сочат, че допреди една година поддържали връзка с
баща си, като дори за известен период от време живели заедно в гр. Ш., като той
поемал разноските.
Предвид
всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ
(дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските
права по отношение на децата следва да бъдат предоставени на ищцата – М.И..
С оглед събраните по делото
доказателства съдът
счита, че на ответника следва да бъде
определен режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с
преспиване), както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
По отношение
издръжката на децата:
ищцата претендира такава в размер на 152,50 лв. месечно за всяко от децата. Съдът
констатира от представеното удостоверение изх. № 190/16.04.2018 г., че ищцата
получава средно месечно брутно възнаграждение в размер на 1081,28 лева. Ответникът не
представя доказателства за получаваните от него доходи. Същият, обаче, е в
трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена работоспособност.
Ето защо, съдът приема, че И. е в състояние да реализира месечен доход,
равняващ се на минималната работна заплата, установена за страната. Не се
събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към
други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за всяко от децата следва да се
присъди от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2018 г. до настъпване
на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Преценявайки
потребностите на децата, обусловени от възрастта им и материалните възможности
на техните родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка, както
следва: за всяко от децата Е. И Е. – в размер на по 220 лв., от които бащата следва
да заплаща по 152,50 лв. месечно. Останалата част от сумите, до пълния размер
следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата.
Относно ползването
на семейното жилище:
по делото бе установено, че то представлява къща, находяща се в с. М., обл. Ш.,
ул. „К.” № 15 и е собственост на бащата на ищцата. Претенции за ползването на
жилището предявява единствено ищцата. Доказа се по делото, че от момента на
настъпилата фактическа раздяла ответникът напуснал семейното жилище и не
претендира ползването му. Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че
родителските права по отношение на невършилите пълнолетие деца са предоставени
на майката, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за
ползване на ищцата, като констатира, че ответникът го е напуснал.
Касателно
фамилното име на ищцата: установи се, че при сключване на брака същата не е
променяла фамилното си име, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 30,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл.
329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.
Ответникът
следва да заплати и държавна такса в размер на 439,20 лева върху
размера на определените издръжки.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и
с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, разноските по делото следва да останат в тежест на
страните, така както са ги направили.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак,
сключен на 08.10.2003 г., с акт № 23 от 08.10.2003 г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Върбица между Р.С.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и М.А.И. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. Г.И. ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Е.Р.И.с ЕГН **********
на М.А.И., като определя режим на
лични отношения на бащата Р.С.И. с детето Е.: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване),
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.С.И. с ЕГН ********** да
заплаща на детето си Е.Р.И.действаща чрез своята майка и законен
представител М.А.И., издръжка в размер
на 152,50 лв. (сто петдесет и два левма и петдесет стотинки) месечно, считано
от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпването
на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж –
първо число на месеца, за който се дължи издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Е.Р.И. с ЕГН **********
на М.А.И., като определя режим на
лични отношения на бащата Р.С.И. с детето Ерол: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване),
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.С.И.
с ЕГН ********** да заплаща на детето си
Е.Р.И. действащ чрез своята майка и законен представител М.А.И., издръжка в размер на 152,50 лв. (сто петдесет
и два левма и петдесет стотинки) месечно, считано от 31.07.2018 г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни
причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж – първо число на
месеца, за който се дължи издръжката..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище
– къща, находящя се в с. М., обл. Ш., ул. „К.” № 15, на М.А.И., като
констатира, че Р.С.И. го е напуснал.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Р.С.И. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 15,00 (петнадесет) лв.,
представляваща държавната такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М.А.И. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 15,00 (петнадесет) лв.,
представляваща държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА Р.С.И. да заплати държавна
такса върху размера на определените издръжки в размер на 439,20 лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в
тежест на М.А.И. остават
направените от нея деловодни разноски в размер на 925,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Ш..
Районен съдия: