Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 239 16.06.2021г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 206 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на „С. 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Гълъбово, ул. „Любен Каравелов“ № 31, представлявано от управителя С.Г. П.,
подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. П., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000066/ 22.02.2021г.,
издадена от Началник група в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца. С
оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „С. 2003“
ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, считано от 22.01.2021г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, в несъответствие
с императивните изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен
от фактическа и правна страна, доколкото не е конкретизирано нито нарушението
/противоправното поведение/, съставляващо основание за налагане на ограничението
на адресата на заповедта, нито е мотивирана необходимостта от прилагане на принудителната
административна мярка за постигане на предвидената в закона цел. Счита, че
възпроизвеждането на съдържанието на съставения срещу Д.Т. акт за установяване
на административно нарушение, не покрива изискването за мотивираност на
заповедта, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения за основанието
за ангажиране отговорността на дружеството. Твърди, че в нарушение
регламентираните в АПК процесуални правила и изисквания, административният акт
е издаден без да са изяснени - разгледани, обсъдени и преценени, всички факти и
обстоятелства от значение за случая, сочещи, че собственикът на ППС нито е
допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежаваното от него ППС да
бъде управлявано от лице, чието СУМПС е било отнето. Поддържа че лицето, по
отношение на което е установено противоправното поведение със съставения АУАН,
е шофьор в дружеството, като работодателят по никакъв начин не е бил уведомен,
нито е могъл да узнае за извършеното отнемане на СУМПС на Д.Т.. Оспорва фактическата,
правната и доказателствената обоснованост на направения извод за наличие на възприетата
от органа материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагането на
принудителна административна мярка на собственика на ППС в хипотезата на чл.171,
т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП. По подробно изложени съображения,
включително такива за несъответствие на обжалвания административен акт с целта
на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление Бяла
Слатина към Областна дирекция на МВР – Враца, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На Д.И.Т.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 336690/ 22.02.2021г.
Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 22.02.2021г. в 20.40 часа в гр. Бяла Слатина по ул. „Търновска“ в
посока гр. Кнежа срещу № 43, Д.Т. управлява влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******,
който тегли прикачено полуремарке с рег. № ******, собственост на „С. 2003“
ЕООД, гр. Гълъбово, без да е правоспособен водач – СУМПС е отнето/ иззето по
определения законов ред на 18.01.2021г., с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е
издадено Наказателно постановление № 21-0248-000145 от 12.03.2021г. от
Началника на РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, с което на Д.Т. е наложена
административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., издадена от
Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление Бяла Слатина към ОД
на МВР – Враца, на жалбоподателя „С. 2003“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******, за срок от шест
месеца, считано от 22.01.2021г. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 22.02.2021г. около 20.40 часа в гр. Бяла Слатина по ул.
„Търновска“ в посока гр. Кнежа срещу № 43, лицето Д.И.Т. от гр. Гълъбово
управлява влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******, който тегли прикачено
полуремарке с рег. № ******, след като е лишен – СУМПС е отнето/ иззето на
18.01.2021г. Прието е, че е нарушена
разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната Заповед № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., в
т.ч АУАН серия GА № 336690/ 22.02.2021г., Справка за нарушител/ водач за лицето
Д.И.Т., разпечатки от АИС АНД на АУАН серия GА № 347781/ 15.01.2021г. и на
ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г., картон на ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г.,
както и представените от жалбоподателя
СУМПС, Удостоверение за психологическа годност, Карта за квалификация на водач
на МПС Д.И.Т. и др.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на лицето Д.И.Т. – шофьор в „С. 2003“ ЕООД. Свидетелят заявява, че
през м. януари 2021г. полицейски служители са го спрели и са установили, че има
неплатена глоба. На следващата седмица, непосредствено след проверката, си платил
глобата. Втория път, когато го спрели, глобата била вече платена. Свидетелят
твърди че не получавал заповедта, с която са му наложили принудителната
административна мярка, като не е уведомявал шефа си, нито друг служител във
фирмата, че са му взели книжката.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателства Заповед № 369з-108 от 17.01.2020г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Враца, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР и чл.172,
ал.1 от ЗДвП, във връзка с т.3 от Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Враца,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на сектори/
групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Враца. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началник група „Охранителна
полиция“ в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени
изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. От посочените обстоятелства за
обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – „управление на МПС от
водач, след като е лишен – СУМПС е отнето/иззето на 18.01.2021г.“, не може
еднозначно да се установи на коя точно
хипотеза по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП се основава налагането на
ограничението. Не е конкретизирано и индивидуализирано противоправното
поведение на водача на ППС, послужило като основание за издаването на заповедта
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на „С. 2003“ ЕООД – дали
защото ППС е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или по административен ред, или от лице, чието
свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК.
Отделно от това в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е
обосновано основанието за налагане на ПАМ на „С. 2003“ ЕООД. Възпроизвеждането
на съдържанието на съставения срещу Д.Т. АУАН, не покрива изискването за
мотивираност на административния акт, тъй като липсват каквито и да е било изложени
съображения за основанието за ангажиране отговорността на дружеството. Не може
да бъде възприето като такова основание посочената като нарушена разпоредбата
на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, при това без да е конкретизирано кое е лицето –
нарушител и без да е описано от фактическа страна в какво се изразява
твърдяното нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото деянието,
възприето от правоприлагащия орган като материалноправно основание за налагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не е обосновано нито от фактическа, нито
от правна страна, обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на
императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за
упражненото административно правомощие от гл.т на обуславящото прилагането на
мярката противоправно поведение.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0248-000066/ 22.02.2021г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на „С. 2003“ ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2021г. около 20.40
часа в гр. Бяла Слатина по ул. „Търновска“ в посока гр. Кнежа срещу № 43,
лицето Д.И.Т. от гр. Гълъбово управлява влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******,
който тегли прикачено полуремарке с рег. № ******, след като е лишен – СУМПС е
отнето/ иззето на 18.01.2021г. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото не е спорно по делото, че ППС - влекач „ВОЛВО
ФХ12“ с рег. № ****** - превозното средство, което е било управлявано от Д.Т. и
респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на „С.
2003“ ЕООД, очевидно наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171,
т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство
е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, респ. което е лишено от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП на собственика на ППС, се
свързва с неправомерно поведение на водача на ППС – управление на МПС от
лице, без да е правоспособен водач, или
от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК. В случая, както вече беше посочено, от изложените
в обжалваната заповед като мотиви фактически основания за прилагането на ПАМ по
чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, не може еднозначно да се
установи, кое точно от обстоятелствата по чл.171, т.2а, б. „а“ е било налице по
отношение на лицето, управлявало ППС, респ. с какво точно неправомерно
поведение на водача на ППС се свързва налагането на ПАМ на собственика
управляваното ППС. Въз основа на нормативната регламентация по чл. 150 и
чл.150а от ЗДвП следва извода, че законът разграничава хипотезите на
неправоспособност на водача на МПС, лишаването от право на управление на МПС и
временното отнемане на СУМПС. По своята правна същност правоспособността да се
управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да
се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено
с издаването на СУМПС, като доколкото правоспособността за управление на МПС не
се поражда от притежаването на СУМПС - т.е издаването на СУМПС не елемент от регламентирания
в чл.150 – чл.152 от ЗДвП сложен фактически състав на придобиване на
правоспособността за управление на МПС от съответната категория, нито
изземването на СУМПС, нито неговото временно отнемане, рефлектират върху
придобитото право на управление и съотв. на правоспособността за управление. Лишаването
на едно лице от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен
ред, се свързва са налагане на наказание /по ЗАНН или по НК/, а временното
отнемане на СУМПС по реда на чл.69а от НПК – с привличането на лицето като
обвиняем за престъпление по глава
единадесета, раздел ІІ от особената част на НК, в резултат на което
е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал.
3 от НК. Съответно изземването на СУМПС, като материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е
регламентирано единствено в хипотезата на наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП –
при неизпълнение на задължение по чл. 157, ал.
4 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства, към 22.02.2021г. лицето, управлявало ППС влекач „ВОЛВО ФХ12“ с
рег. № ****** - Д.Т., да е бил
неправоспособен водач т.е при липса /изначална или последваща/ на придобита
правоспособност за управление на МПС; да е бил лишен от право да управлява МПС
по съдебен или по административен ред; свидетелството му за управление да е
било временно отнето по реда на чл.69а от НПК или да е било иззето при
прилагането на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. Соченото като основание за прилагане
на процесната ПАМ „изземване“ на СУМПС на водача на ППС при съставянето на АУАН,
изобщо не е предвидено в закона като материалноправна предпоставка за налагане
на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. От доказателствата по делото, вкл. от
посочената в оспорената заповед дата /18.01.2021г./, на която дата по отношение
на водача е възникнало обстоятелство по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се установява, че приложената ПАМ се свързва
с хипотезата на управлявано ППС – собственост на „С. 2003“ ЕООД, от водач,
чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. По аргумент от разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителната административна мярка по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 21-0248-000066/
22.02.2021г. в хипотезата на управление от водача Д.Т. на ППС – собственост на
„С. 2003“ ЕООД, при временно отнето СУМПС, очевидно се основава на издадена
ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г. по чл. 171, т.1, б „д” от ЗДвП на СДВР –
т.е на издадена заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС” на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Но от
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че ЗППАМ №
21-4332-000407 от 18.01.2021г., към момента на извършената от контролните
органи проверка /22.02.2021г./, съотв. към датата на издаване на обжалвания
акт, не е била връчена на лицето, спрямо което е приложена ПАМ по чл.171, т.1,
б. „д” от ЗДвП т.е на Д.И.Т.. Връчването на ЗППАМ № 21-4332-000407 от
18.01.2021г. е извършено едва на 26.02.2021г. След като заповедта за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП не е била съобщена на нейния адресат и
лицето по никакъв начин не е било уведомено за постановената заповед, очевидно Д.Т.
не е знаел нито за издаването на акта, нито за приложената мярка по чл.171,
т.1, б. „д” от ЗДвП, за да може да съобрази поведението си с изискването по
чл.150а от ЗДвП. При липсата на съобщаване на ЗППАМ чл. 171, т.1, б ”д” от ЗДвП
№ 21-4332-000407 от 18.01.2021г. на лицето, по отношение на което се налага
ограничението „временно отнемане на СУМПС”, е недопустимо да се прилагат
правните последици, с които законът свързва управлението на пътно превозно
средство от водач, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1, б. „д”
от ЗДвП. Този извод не се променя от допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на ЗППАМ съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Обстоятелството, че налаганите по реда на ЗДвП принудителни административни
мерки подлежат на предварително изпълнение, не означава че в случаите, когато
адресатът на мярката не е бил уведомен за издадената ЗППАМ и съответно за
прилагането на обуславящата противоправната деятелност и осъществяваната
държавна принуда ПАМ, следва да търпи неблагоприятни правни последици от
несъобразяване на поведението си с тази принудителна административна мярка. Още
по-малко такива последици следва да търпи собственика на ППС. Съотнесено към
конкретния случай следва извода, че е недопустимо прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, б „а”, предл. последно от ЗДвП, основано на управление на МПС при
наложена ПАМ чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, след като ЗППАМ № 21-4332-000407 от
18.01.2021г. на СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „д” от ЗДвП,
не е била връчена или съобщена по друг начин на водача Д.Т..
На следващо място законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на ППС влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ****** – „С. 2003“ ЕООД, по никакъв начин не е предизвикал противоправния резултат - нито е знаел, нито е могъл да знае или да предположи, че на назначения на работа в дружеството на длъжност „шофьор“ Д.Т. е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б „д” от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС”. Абсолютно необосновано и недоказано е соченото като основание за налагане на ПАМ допуснато от собственика на ППС нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, още повече че тази разпоредба регламентира забрана за собственика да предоставя ППС на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, в които хипотези процесният случай не се субсумира. Действително, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н/ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на ППС от водач, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б „д” от ЗДвП. Поради което с наложената на „С. 2003“ ЕООД с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК. Отделно
от това следва да се отбележи, че съгласно представената Справка за
нарушител/водач за лицето Д.И.Т., ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г. по чл.
171, т.1, б. ”д” от ЗДвП на СДВР е със статус „отпаднало основание”, като
липсва удостоверяване към коя дата е отпаднало основанието на ПАМ по чл. 171,
т.1, б. „д” от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС”. В този смисъл не е доказано и
че към датата издаване на обжалвания административен акт за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, действието на наложената на водача ПАМ по чл.
171, т.1, б „д” от ЗДвП не е било вече прекратено, което би изключило
съществуването на основание за налагане на оспорената принудителна
административна мярка. В този смисъл са и показанията на разпитания в
качеството на свидетел Д.Т. – че няколко дни след като през м. януари 2021г. са
му съставили акт е заплатил глобата. Не води до друг извод отразеното в Справката
за нарушител/водач и в картона на ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г. - датата
26.02.2021г. е посочена и като дата на връчване на ЗППАМ № 21-4332-000407 от
18.01.2021г., и като дата на възстановяване на отнетото с тази заповед СУМПС и като
дата на неговото връщане на водача след заплащане на дължимата глоба –
прекратяването действието на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б
„д” от ЗДвП настъпва по силата на закона със заплащане на дължимата глоба, а не
от момента на отразяването на това обстоятелство в АИС АНД.
И не на последно място – с обжалваната ЗППАМ № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., издадена от Началник група в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, на „С. 2003“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца, считано от 22.01.2021г. т.е от дата, предхождаща както датата на издаване на заповедта, така и датата на извършване на нарушението, възприето като основание за прилагане на ПАМ, което е недопустимо. Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на
доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че „С. 2003“ ЕООД е допуснало собственото му ППС - влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. №
****** да бъде управлявано от водач, чието СУМПС е било временно отнето по реда
на чл.171, т.1 от ЗДвП и съотв. че при описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”,
предл. последно от ЗДвП по отношение на собственика на ППС -„С. 2003“ ЕООД, гр.
Гълъбово.
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят не е бил уведомен за
образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000066/
22.02.2021г. на Началник група в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, като постановена
при неспазване на изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4
от АПК; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; при неправилно приложение на материалния закон; в несъответствие с
целта на закона и несъобразяване с регламентираното като основен принцип изискване
за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
тежест на Областна дирекция на МВР – Враца следва да бъде възложено заплащането
на разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и за възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на „С. 2003“ ЕООД, определено в
размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „С. 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, ул. „Любен Каравелов“ № 31, представлявано от
управителя С.Г. П., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0248-000066/ 22.02.2021г., издадена от Началник група в РУ Бяла Слатина
към ОД на МВР – Враца, с която на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „С. 2003“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС влекач „ВОЛВО
ФХ12“ с рег. № ******, за срок от шест месеца, считано от 22.01.2021г., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Враца да заплати на „С.
2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ул.
„Любен Каравелов“ № 31, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.