РЕШЕНИЕ
№ 2465
гр. Пловдив, 20.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора С. К., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2424 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Четвърто районно управление към
ОД на МВР Пловдив обжалва чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пенкова
Решение № 1536/26.07.2022 г. на Районен съд Пловдив, 11 н.с., постановено по
АНД № 7651/2021 г. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №
21-0441-00487 от 28.10.2021 г. на Началник сектор в Четвърто РУ към ОД МВР
Пловдив, с което на М.В.М. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност
на обжалваното съдебно решение, като се моли същото да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено процесното наказателно постановление. Моли се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява по размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Ответникът по
касационна жалба М.М., лично и чрез пълномощника си адв. К., моли за оставяне в
сила на обжалваното решение и присъждане на разноски в производството, като се
излагат доводи за недоказаност на нарушението поради липса на установено
управление на МПС от ответника.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Пловдив Костова моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. В тази връзка и първоинстанционният съд е достигнал до извода,
че от обективна и субективна страна ответникът М. е осъществил състава на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Въззивният съд е изложил и подробни и
обосновани мотиви защо е приел, че лицето е управлявало МПС на датата на
извършената му проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като
изводите му в тази насока са изведени от обективно установеното поведение на
ответната страна и са съобразени с трайната съдебна практика на ВКС по въпроса
що е управление на МПС. Установените факти и изводите, които е направил съдът,
постановил обжалваното решение, същият е основал върху събраните доказателства,
които е подложил на прецизен анализ, като настоящата съдебна инстанция не
намира да са били допуснати нарушения при оценката на доказателствения материал.
Правилно и законосъобразно се явява съдебното решение в частта му, с която
съдът е приел и че с наказателното постановление е приложен съответният
материален закон, както и че не е налице маловажен случай на административно
нарушение.
Въпреки посоченото, районният съд е счел, че следва да отмени наказателното
постановление, доколкото е приел, че е налице допуснато от наказващия орган
съществено процесуално нарушение. Според първоинстанционния съд същото се е
изразило в нарушение по Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози и по-специално в допуснато от наказващия орган нарушение
на нормата на чл.6, ал.9 от Наредбата, тъй като в наказателното постановление е
бил приет за меродавен резултатът от изследването с техническо средство „Дрегер
Акотест“, без да са били налице предпоставките за това, доколкото водачът е дал
кръв за химическо изследване, каквото е било извършено и то е отчело съдържание
на алкохол в кръвта му от 0,97 на хиляда за разлика от показанието на
техническото средство, посочено в наказателното постановление, а именно 1,13 на
хиляда. В тази връзка и районният съд е посочил, че се касае до промяна във
фактическата рамка на административното обвинение и съществено изменение на обстоятелствата
по делото, поради което и че не разполага с друга възможност, освен да отмени
наказателното постановление, предвид установено съществено нарушение на
процесуалните правила. Посочено е в обжалваното решение, че същността на
спазването на установения ред в Наредбата относно това при кои случаи
концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство, изисква не съобразяването му с оглед на конкретните
данни по конкретното дело, а за всички възникнали случаи.
Така изложените
мотиви от първоинстанционния съд, обосноваващи извода му за отмяна на наказателното
постановление, настоящата касационна инстанция не споделя и намира, че този
краен извод не съответства на закона. Действително, установено е по делото, че
след извършване на химически анализ на дадената от водача кръвна проба, въз
основа на издадения му при проверката талон за изследване, е била констатирана
концентрация на алкохол в кръвта му от 0,97 на хиляда, но това обективно
сложило се допълнително обстоятелство не е било съобразено от наказващия орган
и същият е издал наказателно постановление, отразявайки в него по-високата
концентрация на алкохол, отчетена от техническото средство Дрегер - Алкотест от
1,13 на хиляда, без да е било налице основание за възприемане показанията на
техническото средство по смисъла на цитираната специална Наредба, а именно в случаите
на отказ на лицето да
подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване. За да
е налице съществено нарушение на процесуалните правила обаче, е необходимо
съществено да е засегнато правото на защита на санкционираното лице да разбере
за какво негово поведение и въз основа на кой закон бива наказвано. Освен това, допуснатото нарушение следва да е от такова естество, че
ако не бе допуснато, резултатът от административнонаказателното
производство би бил друг. В случая, в съдебното решение, предмет
на обжалване, районният съд, макар да твърди да е налице съществено по характера
му нарушение на процесуалните правила, все пак правилно е приел, че правото на
защита на санкционирания субект не е било нарушено, доколкото, макар и в
наказателното постановление да е била записана първоначално установената
концентрация на алкохол, то за водача е станало ясно, че бива санкциониран за
управление на МПС след употреба на алкохол, което в случая се явява
административно нарушение, предвид забраната за водачите да управляват пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
въведена с чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП, по който законов текст именно е било
квалифицирано нарушението още в АУАН. Неправилно според настоящата съдебна
инстанция е съждението на въззивния съд, че преценката му не изисква
съобразяване с установените факти по конкретния случай, както и че е налице
съществено изменение на обстоятелствата по административното обвинение, което
не давало възможност на съда да процедура по друг начин, освен да отмени
наказателното постановление. Напротив, дали е налице съществено или
несъществено изменение на обстоятелствата по административното обвинение се
преценява именно винаги във всеки конкретен случай с оглед на конкретните факти
/в тази вр. виж разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по
н. д. № 13/84 г., ОСНК/. При
това положение и съществено изменение на административното обвинение ще следва
да се приеме всякога, когато обстоятелствата, на които се основава
изменението, влошават /утежняват/ административнонаказателното положение на нарушителя и/или, когато пораждат необходимост от нови усилия
за защитата при упражняване правото на защита /в този смисъл
Решение № 311/2009 г. по н. д. № 333/2009 г. на ВКС, Решение № 233/2020 г. по
н.д. № 1013/2019г. на ВКС и др./. В случая, както
става ясно от конкретиката на установените факти, с наказателното постановление
не са възведени такива нови обстоятелства, различни от тези по АУАН, по които
нарушителят М. да не се е защитавал, като установените пред съда допълнителни
обстоятелства, които са останали несъобразени от наказващия орган, се отнасят
до това, че концентрацията на алкохол в кръвта му, която следва да се приеме за
действително установена, е всъщност по-ниска от първоначално посочената по акта
и възведена в наказателното постановление. Сиреч, водачът се е защитавал в
административното производство за нещо повече от това, което в действителност
се установява да е осъществил, тоест в по-голям обем, като на практика и не му се вменяват в отговорност нови съществено различни факти, които да
не са му
били известни до този момент,
като включени в обхвата на неговото административно обвинение и по които той
поради тази причина да
не се е защитавал, нито такива, които
да налагат промяна в насока утежняване на неговото положение, или промяна на
правната квалификация на неговото деяние. В конкретиката на настоящия случай и
с оглед на съдържанието на санкционната норма, която ще е приложима и остава
непроменена, както при концентрация на алкохол от 1,13 на хиляда, така и при
концентрация 0,97 на хиляда и при оставаща непроменена правна квалификация на
нарушението, не е налице съществено изменение, като фактическото обвинение остава същото - кръгът
от релевантни факти, описани в наказателното постановление, се променят несъществено, защото дали
концентрацията ще е 0,97 на хиляда или 1,13 на хиляда не води до промяна на
правната квалификация на нарушението /тя остава по чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП/,
нито до промяна на приложимата санкционна норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
посочена в наказателното постановление и предвиждаща наказание глоба от 1000
лева и лишаване от право да се управлява МПС за 12 месеца за управляващите МПС
с установена концентрация на алкохол в диапазона над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително, в
който диапазон в случая се намират и показанието на дрегера, и това от
химическото изследване на кръвта. Тоест, в случая всички
релевантни за
реализиране отговорността на нарушителя факти са му били вече
предявени и той е могъл да упражни
пълноценно правото си на защита
по тях, а с оглед конкретиката на случая и установените факти
относно резултата от химическото изследване, на практика се установява, че е
изпълнен състав на нарушение по същата правна квалификация и е приложим закон
за същото нарушение при несъществено изменение на обстоятелствата по административното
обвинение. Поради това и е следвало, независимо от некоректното позоваване в
наказателното постановление на показанията на дрегера, вместо на тези от
проведеното химическо изследване на кръвта на водача, наказателното
постановление да бъде потвърдено, като издадено в съответствие с материалния
закон. Друг би бил въпросът, ако неправилното позоваване на административния
орган на показанията от дрегера, вместо на тези от химическото изследване, би
довело до някаква промяна в правната квалификация на нарушението, респективно до
утежняване положението на нарушителя, когато единствено за съда не би
съществувала възможността по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. В случай, че от
химическото изследване бе установена изобщо липса на алкохол в кръвта на водача,
каквато хипотеза сочи първоинстанционният съд като възможна, то тогава
наказателното постановление действително би следвало да се отмени, но като
последица от несъставомерност и в тази връзка недоказаност на нарушението.
Поради изложените мотиви и настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго такова по същество, с
което да потвърди наказателното постановление. Както се каза, правилна е
оценката на районния съд относно това, че с описаното поведение на водачът
осъществява състав на административно нарушение, което е било правилно
квалифицирано в наказателното постановление и е била приложена съответната
санкционна норма, като наказанията са определени при съобразяване нормата на
чл.27 от ЗАНН и при липса на основания за приемане случая като маловажен.
При този изход на спора ще следва на
жалбоподателя да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Ето защо и съобразно с нормата на
чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от
ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната
помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото,
съдът намери, че следва да
присъди в полза на Четвърто РУ Пловдив при ОД МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както
и чл.63в от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1536 от 26.07.2022 г., постановено
по АНД № 7651/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 11 наказателен състав, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0441-00487
от 28.10.2021 г. на Началник сектор в Четвърто РУ към ОД МВР - Пловдив, с което
на М.В.М. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба от
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.В.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив сумата от 80 лева /осемдесет лева/, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: