№ 35
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Приети са за разглеждане обективно съединени искове на М. М. В., ЕГН
********** от гр. Долни Чифлик, ул.“Камчия“ №3, вх.Б, ет.4, ап.16 срещу „Дженерали
Застраховане“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68 за заплащане на обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено на 14.05.2021г. в
гр. Долни Чифлик, на паркингово пространство на ул.“Камчия“ срещу №3,от водач –
застрахован за управление на л.а. „Ситроен“ с ДКН *****, както следва:
1. сумата от 28500лв. като частичен иск от целия в размер на 38 500 лева,
претендирана като остатък след получено определено от застраховател обезщетение от
31500лв за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
поради телесно увреждане (счупване на шийка на лява бедрена кост и контузия на лява
раменна става, наложилата се операция за смяна на цялата тазобедрена става,
принудително обездвижване и продължаваща рехабилитация за възстановяване на
движенията, както и цялостното влошаване на здравето до фактическа инвалидизация),
понесена остър стрес (уплаха и емоционално сътресение и смущение) с продължаващи
симптоми на психически и емоционален дискомфорт поради принудително
обездвижване и остатъчно влошаване на качеството на живота в бъдеще;
2. сумата от 289.69лв дължим остатък след получено определено от
застраховател обезщетение от 2607.26лв за понесени имуществени вреди, изразяващи
се в платени разходи за медицинско изделие- безциментна тазобедрена ендопротеза
Polarstem/ RЗ и такса за болничен престой
както и законната лихва върху тези главници, считано от произнасяне на
застрахователя по претенцията, считано от 22.12.2021г до окончателно изплащане на
претендираните суми по конкретизирана банкова сметка на пострадалото лице.
1
Ищцата твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани
непосредствено след ПТП в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била приета със
силни и спонтанни палпаторни болки и невъзможност за извършване на движения в
областта на лявата тазобедрена и лявата раменна стави. Констатирано е скъсяване и
вътрешно ротиране на долния ляв крайник. Извършена е операция под анестезия, при
която е осъществена тотална смяна на лявата тазобедрена става с имплантиране на
ацетабуларна капсула, бедрено стебло и бедрена глава. След изписване от болнично
заведение ищцата приемала силни обезболяващи медикаменти, а нейни близки се
редували в грижите като придружители, защото първоначално не могла изобщо да
мести левия си крак, нито дори да сяда. Наложител бил постелен режим.
Травматичното увреждане и продължителното обездвижване се отразили
неблагоприятно върху цялостното й състояние- напълно била изключена двигателната
й активност, настъпили нарушения със съня, наложен й бил щадящ хранителен режим.
Пълното възстановяване на ставата/ калцирането й/ е невъзможна, а възстановяване на
болковия синдром е вероятен при определени атмосферни условия и физическо
натоварване.
Получената травма на лявото рамо, освен болков синдром, причинила временна
фукционалеза на лявата ръка. Това допълнително затруднило възстановителния
период, тъй като травмата на лявото рамо я затруднила в използването на помощни
средства за придвижване. Последното продължило периода на възстановяване.
В следствие на инцидента ищцата е изпитала негативни изживявания, свързани
със силна уплаха и стрес, както и цялостно емоционално физиологично сътресение и
смущение. Новото физиологично състояние на страната влошило съществено
качеството й на живот, вкл. и за в бъдеще време. От момента на инцидента се появили
тревожност, раздразнителност, особено предвид необходимостта от извършване на
операционна намеса за смяна на тазобедрената става. Позовава се на настъпилата
практическа инвалидизация и на евентуална необходимост от извършване на
последваща операция за повторна подмяна на тазобедрената става.
Позовава се и на направени разходи за лечение и възстановяване в общ размер
на 2896.95 лева по закупуване на тазобедрена ендопротеза, както и заплащане на
болничен престой и потребителска такса.
Счита, че не се е възстановила от телесното и психическото си травмиране, а
негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия
поискан размер, който намира за справедлива компенсация.
Ответникът оспорва част от вредите да са в причинна връзка с процесното ПТП.
Изрично оспорва изключително негативното преживяване на събитието, силните
уплаха и стрес, цялостното емоционално и физиологическо сътресение,
фукнционалезата на лявата ръка, наличието на продължителна симптоматика и трайни
негативни последици. В тази връзка акцентира, че тъй като произшествието е било
леко –получено след падане и бутане от придвижващ се на заден ход автомобил,
ищцата не ми могла да получи твърдените силни уплаха и стрес. Получените болки не
са били със значителна интезивност и са компенсирани от приема на
болкоуспокояващи. Счита за хипотетична необходимостта от последваща оперативна
интервенция за замяна на тазобедрената става. Оспорва размера на поискания паричен
еквивалент над заплатения доброволно размер на обезщетението, като счита горницата
за несъобразена с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди
от този характер.
2
Насрещно ответникът твърди, че обема на вредите като резултат не се определя
само от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че ищцата като участник в
ПТП също е нарушила правила за движението, като е предприела неправилно
пресичане или движение на пътното платно, без да се огледа преди това и да съобрази
пътната обстановка. Ищцата е преминала покрай автомобил с работещ двигател и
светлинно означение за движение на заден ход, с което не се е съобразила. Не се е
придвижвала по пешеходна пътека, алея или друга част от пътното платно, обозначена
за придвижване на пешеходци. Съпричиняването с редукция на обезщетението от 10%
е отчетено от застрахователя в хода на рекламационното производство.
По същество, като представител на ищцата адв. Георгиев пледира за уважаване
на доказаната претенция в цялост.По отношение на въведеното възражение за
съпричиняване поддържа, че платното за движение не обхваща паркинга, поради което
ищцата е нямала задължения на пешеходец съгл. чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. В
депозираните писмени бележки страната доразвива правните си доводи.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение по сключена полица за покритие на гражданска отговорност на
водача на МПС на л.а. „Ситрон“ с ДКН ***** към 14.05.2021г.
Не спорно и че ищецът, като ползващо се от застраховката увредено лице е
завила с претенция, получена по поща от застрахователя на 05.08.21г, за обезщетение
за вреди, идентични с описани в искова молба, както и че застрахователят е изплатил
компенсация в размер на 31 500 лева за неимуществените вреди и 2067,26 лева за
имуществените, след отчетено съпричиняване от 10%.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач на л.а.
„Ситроен“ с ДКН *****, като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка
на настъпилите средни телесни повреди с противоправното поведение на водача Р. М.
С. са установени безспорно по по задължителен за гражданския съд начин с влязло в
сила решение по чл. 78а от НК по НАХД№ 4936/2021 г. по описа на ВРС, с което
подсъдимият е бил признат за виновен за това, че на на 14.05.2021 г. в гр. Долни
Чифлик, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ситроен 3Х“, с рег. № *****, нарушил чл. 40 от Закона за движение по
пътищата –изискването преди да предприеме движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и общото изискване на чл. 5 от ЗДвП с поведението си
да не създава опасност или затруднение за останалите участници в движението и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. В. М., изразяваща се в
счупване на шийката на лява бедрена кост,което обусловило трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца.
Решението, с което деецът е признат за виновен за инкриминираното деяние,
като е освободен от наказателна отговорност има значение на присъда, задължителна
за граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300
ГПК). За това и в настоящото производство е изключена преценката на съда относно
осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно вината на
дееца. Естеството и видът на понесените от ищеца телесни увреждания- счупване на
шийката на лявата бедрена кост, представляват част от състава на инкриминираното
3
деяние, за което водачът е признат за виновен, поради което съдът намира, че на осн.
чл. 300 ГПК се явява обвързан от решението на наказателния съд и касателно факта и
вида на настъпилите увреждания. Допустимо е обаче доказване на други вреди, извън
установените в наказателното производство- увреждане на горен крайник, негативни
психологични последици, цялостно нарушава на здравословното състояние.
За установяване на интензитета и последиците от така констатирани от
наказателния съд увреждания е назначена СМЕ, заключението по която е се кредитира
от настоящия състав като обективно и компетентно дадено. От заключението се
установява, че счупване на шийката на лява бедрена кост обуславя обичайно трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 10-12 месеца. В
конкретния случай обаче, поради проведено оперативно лечение за смяна на
тазобедрената става, оздравителният период е съкратен на 3-4 месеца. Оперативната
интервенция за смяна на ставата е проведена при условията на спинална анестезия.
Постоперативният период е протекъл гладко с препоръки за превръзка през 2-3 дни,
сваляне на конците след 15 ден от операцията, профилактика за 30 дни, придвижване с
помощни средства и лечебна физкултура. Понастоящем пострадалата не използва
помощни средства за придвижване. Движенията на тазобедрената става са
възстановени. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че определения на ищцата
процент на нетрудоспособност от 50 % е по-скоро с оглед възрастта на пострадалата.
Изяснява още, че кракът й не е скъсен, не е ротиран, като е възможно движение на
петата. Дава заключение за наличен болков синдром в момента на счупването и
непосредствено след операцията. Счупване на раменната става е отречено от
проведено рентгенологично изследване, като в тази част е констатирана само травма.
Пострадалата се е оплаквала от силни болки и невъзможност за извършване на
движения в областта на травмираните стави. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че поставената й става не подлежи на смяна.
От показанията на водения от ищеца свидетел П. В., чиито показания съдът
кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелят е син на
пострадалата, но едновременно с това отчита показанията като преки и
непосредствените, се установява, че след произшествието ищцата престояла в дома на
свидетеля за около два месеца. През тези два месеца тя изобщо не могла да става и да се
обслужва сама. Приемала болкоуспокояващи. След втори месец от операцията
започнала да се раздвижва с помощта на рехабилитатор. Придвижвала се с проходилка,
а по-късно и с патерици. След като започнала да прави самостоятелни стъпки ищцата
се прибрала в дома си в гр.Долни Чифлик, където живеела в жилище на четвъртия
етаж, без асансьор. От дома си първите два месеца не излиза навън. В дома си и се
придвижвал с бастун. След втория месец от завръщането си започнала да се придвижва
с помощта на съседка. Преди инцидента ищцата отглеждала зеленчуци в малка
градинка, но след произшествието спряла да я поддържа. Понастоящем, според
свидетеля, майка му накуцва леко, макар и да не ползва помощни средства, оплаква се
и от бодежи в краката. Изпитва страх.
Свидетелката М.Т., чиито показания съдът кредитира като преки и
непосредствени, има впечатления от състоянието на ищцата след завръщането й в
гр.Долни Чифлик. Именно в този период свидетелката е подпомагала ищцата с
ежедневните й дейности, закупувал е храна и лекарства за нея, тъй като ищцата не е
могла да се придвижва извън дома си. Първоначално ищцата се страхувала да слиза по
стълбите, изпитвала страх да не се спъне и да падне отново. Преди ПТП-то била по-
ведра, поддържала градинка със зеленчуци. Понастоящем ищцата накуцва, споделя за
4
тежест на мястото на операцията.
Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия размер
на обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация на вредите
съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, и последиците от тях за
пострадалото лице, проявяващи се като физически, психически, и емоционални
сътресения и неудобства за увреденото лице. Наред с това съдът счита, че като
ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. Възраженията на ответника по
размер на обезщетението могат да се обобщят като общо оспорване на тежестта на
уврежданията.
Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че следствие на
ПТП ищцата е претърпял травматично увреждане-счупване на тазобедрена става, което
е наложило оперативна намеса. Общият оздравителен процес е определен на 3- 4
месеца, в рамките на които състоянието на ищцата се е подобрило до степен на почти
пълно възстановяване. Понастоящем не се установяват трайни последици от
инцидента. Ищцата не се нуждае от помощни средства и без проблеми се казва сама до
жилището си на четвъртия етаж. Показанията на свидетелите относно лекото
накуцване на пострадалата се опровергават от заключението на експерта по
допуснатата СМЕ, според което походката й е нормална, а движението на лявата
тазобедрена става - възстановено. Издаденото експертно решение на ТЕЛК № 91115/
01.09.2022г., с което на ищцата е опредЕ. 50 % на трайна неработоспособност не се
отразява на извода за възстановяване на пострадалата от инцидента. Както посочи
вещото лице този процент на неработоспособност е определен с оглед възрастта на
ищцата. Видно от самото решение (л. 41) оценката за работоспособността е базирана
именно на диагнозата “счупване на тазобедрена шийка”, която вещото лице е отчело и
е дало заключение за доброто ниво на възстановяване на пострадалата. Не се
установява системен прием на болкоуспокояващи. Показанията на свидетеля В.- син на
ищцата не могат да се кредитират в тази връзка, тъй като не са подкрепени с писмени
доказателства относно предписването и приема на медикаменти.Не се установява
необходимост от последваща операция. Напротив, такава изрично се отрича от вещото
лице. По делото не са събрание и доказателства за твърденията, изложени е исковата
молба за необходимост от поддържане на специален хранителен режим и проблеми със
съня. Показанията на разпитаните по делото свидетели не сочат и на емоционална
травма от инцидента над обичайната за такива случай. Установяват се страхови
преживявания и повишено внимание при пресичане на пътното платно след инцидента,
което представлява присъща за подобен инцидент травма. Липсват данни за по-
сериозни последици.
Като се има предвид тежестта на уврежданията, претърпяната оперативна
намеса, относително краткия за възрастта на ищцата период на общо възстановяване,
липсата на данни за влошен емоционален статус след произшествието, както и не на
последно място лимитите на застрахователните обезщетения съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 35000
лева. При определяне на този размер съдът не отчита необходимостта от бъдеща
оперативна интервенция.
Имуществените вреди се съизмерват с претърпени загуби и пропуснати ползи.
По делото са представени както следва: талон за платена потребителска такса за
5
отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Света Анна-Варна” от
28.05.2021г. на стойност 58 лева и касов бон към него (л. 13), талон за медицинско
изделие, издаден от клиника по ортопедия и травматология и касов бон за закупеното
медицинско изделие- безциментна тазобедрена ендопротеза Polarstem/ RЗ на стойност
2838, 95 лева (л. 14 и л. 15). Или общо удостоверените разноски са в размер на 2896.95
лева. С оглед заключението на СМЕ относно естеството на уврежданията, което не е
оспорено от ответника, съдът намира, че обективираните във фактурите разходи са
относими към лечението на настъпилите увреждания. Доколкото ответникът не е
релевирал конкретни възражения по отношение основанието и размера на вредите,
съдът намира, че ищецът е доказал понесени имуществени вреди под формата на
разходи за лечение в размер на сумата 2838,95 лева.
След преценка за паричния еквивалент на понесените неимуществени вреди,
респективно за претърпяната имуществена загуба, съдът следва да се произнесе по
въведеното своевременно от ответника правопогасяващо възражение за
съпричиняване. В случая доводът за съпричиняване е основан на твърдения за
движение по необозначено за пешеходци място, неправилно пресичане или движение
на пътното платно и несъобразяване с пътната обстановка.
За установяване на довода за съпричиняване по делото е допусната
автотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че на 14.05. 2021г.
ищцата е вървяла заедно със своя съседка по ул.”Камчия” в гр.Долни Чифлик. Пътят
им минавал през паркинга на Банка ДСК, където се намирали паркирани множество
автомобили. Пешеходците вървели зад автомобилите. Когато двете жени минали пред
паркирания на мястото л.а. „Ситроен“ с ДКН *****, управляван от Р. С., автомобилът
бил с включен двигател и предприемал маневра “движение за заден ход”. След като
застрахованият водач извършил маневрата, последвал удар със задната част на
превозното средство в дясната част на тялото на М., при което тя паднала на пътната
настилка. На база на видеозаписа от инцидента вещото лице дава заключение, че към
момента на потегляне на автомобила/11 ч, 01 мин и 27-28 сек/, ищцата се е намирала
непосредствено зад автомобила, на около 6-7 метра от надлъжната му ос, като се е
движела с нормален ход от дясно на лява с лек диагонал напред. По време на
инцидента не е имало технически препятствия, които да ограничават видимостта на
водача. Преди и към момента на удара пострадалата не е реагирала на движението на
автомобила, тоест не го е възприела като опасност. Преминаването на автомобила
назад и в ляво се е извършило сравнително бързо и дори пешеходецът да е следил
постоянно движението на автомобила, това събитие би било изненадващо за него. По
мнение на експерта паркингът е достъпен за движение на МПС и пешеходци без точен
регламент за движение. Свидетелят Р. С.- водач на автомобила сочи, че за първи път е
възприел ищцата след настъпване на сблъсъка.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на възражението за
съпричиняване е необходимо да се установи както противоправно поведение на
пострадалия, така и че със същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото
лице е допринесло за настъпване на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Според съдебна трайната практика релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Тоест не
всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
6
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.Възражението за
съпричиняване следва да се основава на конкретни твърдения, заявени в преклузивния
срок по чл. 131 от ГПК и само в рамките на тези твърдения се произнася съда.
Законът за движение по пътищата (ЗДП) и Правилникът за неговото приложение
(ППЗДП) не регламентират поведението на участниците в движението на паркинг. Не
е налице и уредба, забраняваща придвижването на пешеходци на места за паркиране,
още повече съвременната градоустройствена реалност в страната налага такова
придвижване. Допълнително в жилищните зони, в каквато зона е настъпило
произшествието, законът позволява пешеходните да използват пътя за движение, а
децата за игра (чл. 62, ал. 1 ЗДП), която регламентация сочи, че в жилищните зони
приоритет е придвижването на пешеходците, а водачите на превозни средства следва
да съобразя поведението си с това обстоятелство. След като няма специални
изисквания за поведението на пешеходците на паркинг, приложение следва да намерят
общите правила на закона на ЗДП, задължаващи пешеходците да се съобразяват най-
общо с пътната обстановка (чл. 32, ал. 2).
Механизъм на осъществяване на процесното произшествие не позволява да се
направи извод, че ищцата е нарушила някое от задълженията като участник в
движението. Същата не се е движела на забранено за целта място, а пътната ситуация
не й е дала повод да възприеме застрахования автомобил като опасност, тоест да
отчете възможността, че моторното средство ще предприеме маневра. Самият
автомобил не се е намирал в движение, за да се налага съобразява спазването на
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДП. Няма данни, както се позовава ответникът,
пострадалата да е възприела звуков или светлинен сигнал от автомобила. Но дори и
постоянно да е следяла движението му, тя не е разполага с време за реакция, в които
смисъл е заключението по САТЕ. При тези данни възражението за съпричиняване се
явява недоказано. Доводът за съпричиняване на резултата подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, поради което дори и да се приеме, че доказването му
е непълно, пропускът в доказването се възлага в тежест на ответника.
В заключение съдът намира, че възражението за съпричиняване се явява
недоказано, съответно, че не се налага редукция на определения по-горе размер на
вредите.
Страните не спорят, че в полза на ищеца е заплатено обезщетение в размер на
31500 лева за неимуществени вреди и 2607.26 лева за имуществени. С оглед на
приетия за справедлив размер на обезщетенията след приспадане на погашението,
искът за неимуществени вреди се явява доказан до размер на сумата от 3500 лева, а за
имуществени за сумата от 289, 26 лева До тези размери претенциите следва да се
уважат, като се отхвърли за разликата до претендираните 28500 лева за
неимуществени вреди (тоест за 25 000 лева) и за имуществени до предявените
289.69лева.
С оглед направеното искане, на ищцата се следва и законната лихва от
претендираната дата- 22.12.2021г., съвпадаща с датата на произнасяне на
застрахователя по извънсъдебно отправената претенция.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 190 лв. и разноски за вещи лица в размер на 52,64 лева.
7
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 438, 29 лева,
съвпадащо с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредбата и
съобразно уважения материален интерес.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска за
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
ищеца за производство в пределите по чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за правната
помощ размер на 450 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
процесуалната активност на представители. При отчитане този размер ( 450 лева) и
разходите за експертиза ( 400 лева) , за отхвърлената част от иска на ответника се
следва разноски в размер на 738,12 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на
М. М. В., ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, ул.“Камчия“ №3, вх.Б, ет.4, ап.16
следните суми като обезщетение за вреди по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, причинено на 14.05.2021г. в гр. Долни Чифлик, на
паркингово пространство на ул.“Камчия“ срещу №3,от водач – застрахован за
управление на л.а. „Ситрон“ с ДКН *****:
сумата от 3500лв. (три хиляди и петстоотин лева) като частичен иск от целия
в размер на 38 500 лева, претендирана като остатък след получено определено от
застраховател обезщетение от 31500лв за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на шийка на
лява бедрена кост и контузия на лява раменна става, наложилата се операция за смяна
на цялата тазобедрена става, принудително обездвижване и продължаваща
рехабилитация за възстановяване на движенията, както и цялостното влошаване на
здравето до фактическа инвалидизация), понесена остър стрес, поради принудително
обездвижване и остатъчно влошаване на качеството на живота в бъдеще, ведно със
законната лихва считано от 22.12.2021г. до окончателното издължаване на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните 28500 лева.
сумата от 289.26 (двеста осемдесет и девет лева и 26 ст.), представляваща
дължим остатък след получено определено от застраховател обезщетение от 2607.26лв
за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медицинско
изделие- безциментна тазобедрена ендопротеза Polarstem/ RЗ и такса за болничен
престой,ведно със законната лихва считано от 22.12.2021г. до окончателното
издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните 289.69лева.
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC *****, IBAN *****, следните суми: 190 лв.
/сто и деветдесет лева/ представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК и 52, 64 лв. /петдесет и
два лева и 64 ст./ представляваща авансирани от бюджета разходи за допусната
8
експертиза по основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника “Дженерали Застраховане“ АД,ЕИК *********, че следва
да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от
ПАС.
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на адвокат Я. Д. Д. от САК с личен номер ********** и адрес на адв. кантора
гр.София, пл.”Позитано 3, ет.2, офис 10 сумата от 438, 29 лв. (четиристотин тридесет
и осем лева и 29 ст), представляваща възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** от гр. Долни Чифлик, ул.“Камчия“ №3,
вх.Б, ет.4, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на “Дженерали Застраховане“ АД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68
сумата от 738,12 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и 12 ст.), представляваща
разноски за процесуално представителство и експертиза, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9