Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………08.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
–МЛ.С.
и
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1143 по описа
на ВОС за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
29614/21.05.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс –
Г, чрез пълномощник срещу Решение № 1581
от 24.03.2020г., постановено по гр.дело № 18691/2019г. на Районен съд Варна, 8
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че И.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на въззивникът сумата 3609.82 лв. /три
хиляди шестстотин и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност
на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ***, за периода 02.02.2018г. –
01.02.2019г., с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/05.11.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената
корекционната процедура за законосъобразна на основание чл.38 ал.2 от ОУ на
ДПЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД,одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007г.,изменени и допълнени с
Решение ДУ-004/06.04.2009г. на ДКЕЕВР, а
предявения иск за неоснователен.Твърди се,че се касае за реално потребена ел.
енергия , доказана с констативния
протокол и СТхЕ, заплащането на която е дължимо от абоната поради
потребяването й на основание чл.200 ал.1 от ЗДД. Отправеното искане е да се
отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството
съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена,
както и да му се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по иск на И.Х.Б., ЕГН ********** срещу
„Енерго-Про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, за приемане за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 3609.82 лв. /три хиляди шестстотин и девет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ***,
за периода 02.02.2018г. – 01.02.2019г., с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/05.11.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че е извършена
проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно
измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана сметката за използвана ел.енергия,
като е начислена посочената сума. Твърди, че
не е присъствал при извършване на проверката. Излага се в исковата молба, че не
са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия
посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен
произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ
корекционни процедури. Оспорва КП по форма и съдържание.
В писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че при извършената на 01.02.2019г. проверка, е констатирано
наличието на извършено неправомерно въздействие върху схемата на свързване на
СТИ,като е прекъснат оперативен нулев проводник между нулевата шина и СТИ. По
този начин консумираната ел.енергия не се отчита и не се заплаща от абоната. Твърди се законосъобразно извършена проверка,
както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена
енергия в съответствие с чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД,вр. с чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго Про
Продажби“ АД вр. чл.200 ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел.
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който
е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа за
обект, находящ се в гр. ***, отчитан по абонатен № ********** и клиентски №
**********.
Видно от
Констативен протокол № 1105419 от 01.02.2019г., на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север”
АД са извършили техническа проверка на електромер, монтиран на посочения
по-горе адрес, като при проверка на СТИ са посочени показанията на тарифи
1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0. В протокола е посочено, че проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели,без присъствие на абоната.
Представен е по делото КП №
2587/01.11.2019г.-АУ-Е-000029-8781/07.02.2019г. на БИМ – РО Варна, от който се
установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ
е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т4 в размер на 18711,2 кВч. В
протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики- СТИ
трябва да отчита по две тарифи Т.1 и Т.2, а енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т4.Не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
По делото е представено становище от 05.11.2019г., за
начисляване на корекция на ел. енергия за периода 02.02.2018г. – 01.02.2019г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № **********/05.11.2019г. на стойност
3609.82 лева.
По делото е представен
КП, от който е видно, че на 10.07.2016г. процесното СТИ е монтирано на обекта
на ищеца с нулеви показания на тарифи –дневна и нощна, върхова и сумарна.Протокола
е подписан от потребителя.
От заключението на приетата от ВРС съдебно –
техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през
2016г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа Т4 е резултат
на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и
се изразява в добавяне на още една тарифа , но без визуализиране. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че посоченото в справката
количество ел.енергия тех. е възможно да бъде доставено до абоната през
процесния период. Не е възможно да бъде установен часовият диапазон, в който се
твърди, че е реално доставяна изисканата за доплащане
ел.енергия.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По предявения
отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за
корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на
средството за търговско измерване или неправомерно присъединяване, че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната
съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Към дата на проверката 01.02.2019г. чл.1 – 47
и чл. 52 – 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а с
Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ. Ответното дружество се
позовава на Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с
променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна,одобрени с
Решение ДУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г.,както и на ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“
АД,одобрени с Решение ДУ-060на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с
Решение ДУ-004/06.04.2009г. на КЕВР, които следва да намерят приложение в
отношенията между страните тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
По въпроса относно наличие на
основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната
съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите
изменения с ДВ
бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата
от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. напр.
Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. №
103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение №
29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и
Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и много
други/. Тези решения на касационната инстанция са постановени след
допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция
на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са
нищожни.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която се позовава ответникът в отговора на исковата
молба и е извършена корекцията на сметката за потребена ел. енергия за минал
период на ищеца, съответно и нищожността
на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, настоящия съдебен състав счита,
че сумата от 3609.82 лева по фактура № **********/05.11.2019г. е недължима от ищеца на ответното
дружество.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника. Аргументите за това са следните:
В
настоящия случай видно от Протокол № 1102124/10.07.2016г., подписан от
абоната, от двама свидетели с посочени адреси и три имена, процесното
СТИ е монтирано с нулеви показания на нощна, дневна и върхова тарифи и сумарен
регистър. Дори и да бъде приет аргумента, че констативния протокол от 01.02.2019г.
следва да бъде ценен като частен документ, относно направените в него
констатации, предвид оспорването им от
ищеца, без да се изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ,
в хода на производството, ответника
не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер
на 18711 кВтч., съдържащата се в регистър
Т4, установена след софтуерното му
прочитане. Това е така т.к. п
ротокола
от 01.09.2019г. е съставен без присъствието на абоната или негов представител.
Ценен като частен документ подписването му от служител е ирелевантно, т.е.
единствено личното присъствие на потребителя или на упълномощен негов представител при съставянето му,
може да доведе до това да бъдат
ценени посочените в него констатации за
състоянието му, показанията на регистрите, както и факта, че същия е
подменен , изпратен в БИМ с посочената пломба.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. В настоящия случай от приобщения КП и заключението по
СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани
механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване
или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния
превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа Т4 В настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в тарифа Т4
енергия е доставена на абоната.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 500.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му.Съда намира
възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед
размера на претендираното и заплатено от него адвокатско възнаграждение, за настоящото
производство.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1581 от
24.03.2020г., постановено по гр.дело № 18691/2019г. на Районен съд Варна, 8
състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.Б., ЕГН ********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: