Определение по дело №2588/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Б. С. В., чрез адв. А. Д., против ЗППАМ № 24-0819-001447/29.10.2024г., издадена от Началник Група при сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 24-0819-001447/29.10.2024г. с правно основание чл.166, ал.2 АПК.

Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано е в срок и при наличие на висящо производство по оспорване на заповедта, поради което същото е допустимо.

Доколкото ЗППАМ № 24-0819-001447/29.10.2024г. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, неоснователно се твърди, че в същата незаконосъобразно не е включено разпореждане за предварителното й изпълнение. Съдът намира, че е сезиран с искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, което следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, каквото уточнение е направил и жалбоподателят в петитума на жалбата.

В случая, в искането се посочва, че предварителното изпълнение ще причини на В. и семейството му значителна и труднопоправима вреда, тъй като той не може да работи с т.а. „Фолксваген Туарег“ с рег.№ [рег. номер], и въобще да работи, предвид отнетото му СУМПС. Излага, че работи като управител на зала за игрални автомати, като прилага Трудов договор № 306/30.06.20217г., Допълнително споразумение № 416/29.05.2020г. и длъжностна характеристика. Конкретизира, че непоправимите вреди се изразяват в това, че предстои да бъде уволнен, тъй като не може да изпълнява трудовите си задължения, поради липсата на СУМПС. Сочи, че това ще го лиши от доходи, с които да издържа семейството си и да погасява вноските по ипотеката на жилището си, което ще доведе до неговото изгубване.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, както и приложените към нея доказателства, преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № 24-0819-001447/29.10.2024г., като неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на жалбоподателя.

В случая В. декларативно посочва, но не установява по категоричен начин нито вероятното настъпване на визираните по – горе обстоятелства, нито техния характер на значителни и трудно поправими вреди, с които да обоснове основателността на искането си за спиране на предварителното изпълнение. Приложените доказателства за конкретната длъжност на В., респективно – за трудовите му функции и задължения, по никакъв начин не установяват необходимост от притежание на СУМПС за изпълнение на длъжността. Последното дори не фигурира в т.I на длъжностната характеристика „Изискване за заемане на длъжността“. Въпросните доказателства, а и обичайната житейска логика, недвусмислено сочат, че лице, заемащо длъжността “управител зала игрални автомати“ би могло безпроблемно да реализира правото си на труд и без да притежава СУМПС. Т.е., очертаната от жалбоподателя верига от причинно следствени връзки, водеща до загуба на препитание, доходи и жилище, не би могла да бъде предизвикан от отнемането на СУМПС. Възможността за реализиране на доходи от трудова дейност не е препятствана и от евентуално визираната от жалбоподателя невъзможност същият да се придвижи до работното си място с управляваното от него МПС, тъй като са налице редица алтернативни варианти за това.

Наред с гореизложеното, следва да се посочи, че жалбоподателят поначало не сочи конкретни вреди /по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Твърдят се единствено хипотетични такива, чието вероятно настъпване не само не е доказано, но и не е логически обвързано с отнемането на СУМПС. Въпросните вреди не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда. Както се сочи в определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г., настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т.н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта.

Касателно приложените резултати от изследване от МДЛ „Кандиларов“, съдът намира, че същите са ирелевантни в производството по искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. С тях не се доказва настъпването на значителни или трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а проведените изследвания са неотносими и към въпроса за вероятната основателност на самата жалба, с оглед налагането на мярката поради отказ от изследване с техническо средство. Нещо повече, същите не са направени и по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а и са изготвени в последващ извършената проверка момент, при сериозна значимост за резултатите на фактора време.

Предвид изложеното, искането по чл. 166, ал. 4 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Административен съд-Варна, IХ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Б. С. В., [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ № 24-0819-001447/29.10.2024г., издадена от Началник Група при сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.166, ал.3 АПК.