№ 299
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105981 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Г. М. срещу „ЕОС
Матрикс" ЕООД. Ищецът твърди, че срещу него в полза на „Юробанк България“ АД е
бил издаден изпълнителен лист за сума в размер на 7936,62 лева – главница по договор
за кредитна карта „Американ експрес“ от *** г., ведно със законна лихва от 06.12.2010
г. до окончателното изплащане на задължението, 940,36 лева договорна лихва в
периода от *** г. до 30.11.2010 г., 177,54 лева разноски за държавна такса и 487,57 лева
разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че въз основа на тук посочения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 121/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д, в рамките
на което са извършвани действия по изпълнени, водещи до прекъсване на давността
като последното такова е на 11.03.2016 г., когато ответникът като цеционер е
депозирал молба за конституиране и е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител.
Намира така индивидуализираните суми за погасени по давност, поради което
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че сумата в размер
на 1000,00 лева, частично от 7936,62 лева – главница по договор за кредитна карта
„Американ експрес“ от *** г., ведно със законна лихва от 06.12.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, 200,00 лева, частично от 940,36 лева
договорна лихва в периода от *** г. до 30.11.2010 г. не подлежат на принудително
изпълнение поради погасяването им по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че изп.д. № 121/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, след което не са предприемани действия по изпълнение
Моли съда да не присъжда разноски на ищеца.
В съдебно заседания ищецът се представлява като поддържа така изложеното.
Ответникът не се представлява и не изразява становище.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на
ответника на право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата
молба суми, поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така
и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск.
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
По делото не се спори относно фактите като ищецът е признал, че е носител на
процесното задължение, а ответникът е признал иска - вземането е погасено по
давност.
По делото не се спори и по правото, но доколкото ищецът не е направил искане
за постановяване на решение при признание на иска, то е необходимо да бъдат
изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
От данните по делото се установява, че процесното вземане е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, поради което погасителната давност е
петгодишна (така Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.
и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г.о).
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
2
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 09.12.2010 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист. Следващото прекъсване не е доказано, а и не е
твърдяно. Единствено ищецът признава, че е налице последно такова на 11.03.2016 г.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост, тъй
като погасителната давност е изтекла най – късно на 11.03.2021 г.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в
срок, поради което на основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство. Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. По правилото на тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски.
По делото липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение
след прекратяване на и.д. 121/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д. Съдът намира, че са налице
двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук посочената норма, поради
което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.
3
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ********* не съществува право на принудително
изпълнение срещу М. Г. М., ЕГН ********** за сума в размер на 1000,00 лева,
частично от 7936,62 лева – главница по договор за кредитна карта „Американ експрес“
от *** г., ведно със законна лихва от 06.12.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, 200,00 лева, частично от 940,36 лева договорна лихва в периода от ***
г. до 30.11.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11636/2010
г. по описа на Районен съд Перник поради изтичане на законоустановения
давностен срок.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4